Защо не станах учител | webcafe.bg
Webcafe

Защо не станах учител

Петко Желязов 20.10.2015, 15:08 (обновена 15.09.2016, 17:07)
Училище

Всеки ден плащам с безсъние удобството да консумирам култура, без да полагам усилие да я създавам. И стискам зъби, надявайки се, че някой друг ще свърши трудната работа да работи за общото ни бъдеще.

Желанието да стана учител се появи в късните ми гимназиални години. Тогава, по време на презентация, за пръв път усетих в себе си потенциал за контролирана реч и послание.

Това беше първият път, когато успях да превърна тезата си в наратив. Макар че темата не даваше много простор за стилистична импровизация, успях да уловя разхвърляното внимание на аудиторията си и дори да ги науча на нещо. Тогава се почувствах като учител и знаех, че искам да бъда такъв.

Този момент на вдъхновение не беше плод на неволно посадена любов към професията.

Голяма част от учителите ми бяха способни на вдъхновяваща, увличаща интелекта артикулация. Но сякаш бяха скъсали с общуването.

В началото мислех, че апатията е присъщо свойство на професията и не се замислях много за обстоятелствата - онези дребни детайли от живота на другите, които кристализират с настъпване на зрелостта.

С времето започнах да виждам зачервените очи, треперещата ръка, старите дрехи на учителите си и евтините им дребни бижута, купени от битака. Започнах да виждам признаците на социалната им маргинализация.

Овехтелият панталон на учителя ми по история беше онзи социален факт, който постоянно се набиваше на очи. Панталон, който не беше одухотворена проява на академична ексцентричност, а реален признак на бедност и безразличие.

Тогава не мислех, че учителите ми живеят лошо. Напротив, смятах, че всекидневната консумация на привидна власт над цял клас ученици и привилегията да формираш възгледи и личности са достатъчни, за да осмислят два живота. Не виждах какъв им е проблемът.

С времето обаче осъзнах, че продуктът на труда им е само някакво пожелателно следствие, нещо, което бива въобразено и измислено, за да съхранят усещането си за лична и обществена реализация.

Имах учителка, която веднъж ми каза, че понякога мечтае оценката ми реално да рефлектира върху вътрешното й усещане за това колко всъщност заслужавам.

Всекидневното разочароващо пренаписване на стандарта, подплатено с лекотата на потребителската й кошница, я докарваше до апатията, която обикновено свързваме със „запишете подточка „а"!"

Всеки урок бе филтриран и оставен да чезне в наситената със скука и безразличие атмосфера на класната стая. Заедно с него умираше будителската мисия на учителя, победена от бита.

Оставаше само Ботев, който с космат поглед от стената осъдително мълчеше към уморения будител, диктуващ поредната безсмислена подточка.

Когато на млади години се сблъскаш с подобно марксистко клише и видиш, че битовите условия са способни да убият всяка цел и амбиция, независимо колко благородна и напоена със социална значимост, започваш да подлагаш на съмнение естествено родения от младежки идеализъм постулат, че бедността не е пречка. Че мисията да възпитаваш стои над всеки социален факт.

Тогава животът започва да се гърчи под тежестта на обществените реалности и започва да проявява познатото свойство да превръща личността от целенасочен агент с ясни цели в импровизатор, който постоянно се лута за посока.

Лутах се. Сега съм на 30 години. Имам жена и малко дете. Не станах учител. Работя в IT.

Пазарът е решил, че струвам 7 пъти повече от един младши учител.

Днес, в удобството на средната си класа отново поглеждам към учителството и се чудя дали да не поема отново по този път. Но нямам смелост.

Защото трябва да направя избор между това да служа на себе си и обществото, или да осигуря на семейството си предвидимост и спокоен сън. Принасям в жертва душата си в името на материалното благополучие и избирам да продължа този мъчителен вътрешен диалог, за да не се налага синът ми да го води.

За да не се налага да вижда в очите на баща си страх.

Никой баща не иска това. И това не е прост избор. Когато живееш в система, в която думите "свободен си да избереш" звучат като саркастичен евфемизъм, емоцията, спонтанността и идеалите сякаш нямат място.

Това, което има значение е, че всеки месец, стискането на зъби и подтискането на направо телесната необходимост да избягам от нещо, което ми е органично чуждо, биват възнаградени с десетократно повече пари, които могат да послужат на сина ми да избяга от (или някак си да компенсира) недостатъците на политическата, образователната и социалната ни системи и култура.

Култура, която видя в Тео Теодосиев възможност за пореден път да прослави бедността и да я оправдае.

Тогава всички ние, колективно се заехме да превъзнасяме будителския му дух, но удобно премълчавахме, че ние сме част от обществения консенсус, обрекъл този човек на бедност.

И понеже не искахме да видим тъмната си страна, решихме да аплодираме Сизиф, вместо да бутаме с него.

Всеки ден плащам с безсъние удобството да консумирам култура, без да полагам усилие да я създавам. И стискам зъби, надявайки се, че някой друг ще свърши трудната работа да работи за общото ни бъдеще.

И единственото, което ми остава, е да се изповядам пред онези от вас, които въпреки страховете си са избрали отбора на добрите.

Сега не е време за благодарности. Време е за извинения.

Извинявайте мили учители, че виждаме във вас съсловие, а не личности. Че в разговорите си наблягаме на видимите недостатъци, а не на невидимите ползи. Че пряко и преносно отнасяте шамари заради безсилието ни да възпитаваме децата си.

Че ви уважаваме привидно, откупвайки съвестта си с евтино цвете на 15-ти септември, а когато идвате при нас за помощ, ние сочим към оградите и лошите пътища за да оправдаем бедността ви.

Извинявайте, че не искаме да бъдем като вас. Извинявайте, че заслепен от страх, не пожелах да ви последвам.

Oще: it  бедност  защо не станах учител  класна стая  култура  маргинализация  наука  образование  общество  оценки  семейство  стани автор  училище  учител 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

31 Николай Дренчев | 01.11.201507:18

За мен е пределно очевидно че учителите няма да получат нищо, защото на системата не са нужни кадърни мислещи хора а напротив - безропотни изпълнители на указанията отгоре.
Събирането на едно място на критична маса от силни личности, разбиращи порочността на системата и имащи волята да й се противопоставят е нещо крайно нежелетелно за нея, нещо, което тя няма да допусне.
Системата няма да допусне и плурализъм на формите, защото това би означавало да има сравнения на резултатите и въпроси относно ефективността й. А ако обективно мерим показателите й - нашата т. нар. "образователна" система е ефективна само в обездвижването и невротизирането на учениците.
Застарялата, феминизирана, обезправена, системно обезличавана, натикана в дъното на социалната таблица, учителска гилдия, н е з а в и с и м о о т и з к л ю ч е н и я т а в н е я, не е в състояние да защити собствените си интереси, още по-малко - интересите на децата ни или пък да генерира някаква промяна или дори визия за такава.
Аз съм привърженик на идеята, че реформата на образователната ни система трябва да започне с щурмова авиация. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

30 Mako | 23.10.201521:26

Адриан Асенов | 22.10.201514:23
Не ми е харесвало училището никога поради редица причини, за това съм се самообразовал сам
*******************************

Самообразовал си се сам? Личи ти, дори само от качеството на това едничко изречение!
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

29 deowin | 23.10.201519:29

>И все пак не познавам никой IT-специалист, който да е станал личност на годината или да е спечелил някоя престижна награда за принос за развитието на обществото

Ъмм.. Светлин Наков? Пресата се скъса да го отразява, президентът му връчва награди, то не бяха интервюта, статии, публичност.. Трудно би успяла да не го забележиш, освен ако не живееш в пещера.
Няма да давам лично мнение за Наков, но в момента съществуват няколко сходни на неговия СофтУни академии, чиято цел е да обучават програмисти. Да, естествено може да се каже, че крайната цел е да правят кинти или да създават занаятчии за ИТ индустрията, но, независимо дали е така или не, все пак това става чрез образование, и те правят точно това - образоват хора в сферата на ИТ. А като образоваш хора (пък и после им намираш добре платена работа), определено допринасяш за обществото.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

28 pixie | 23.10.201516:39

Като четох поста на Симеона, се сетих за поговорката "На чужд гръб и сто тояги са малко". Призвание, призвание, ама то не храни. И е глупаво да кажеш, че учителят с призвание не делял децата на собствени и децата в училище. Учителят, с призвание или не, на първо място е човек. И неговите деца имат нужди, и той има нужди. Има нужда трудът му да се цени и уважава. Как ще се почувства Симеона на мястото на учител, ако месечните джобни на учениците и са повече от заплатата и? Ама отстрани е много лесно да се приказва - колко работели учителите, пък колко вземали, пък че не били за съжаление, и какво ли още не.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

27 Дракон с кисело зеле | 23.10.201513:39

Асенов, умри най-после. Нямам и намерение да прочета поредната ти малоумна простотия - вече знам какво си написал.


Simeona Dzhubrova, съжалявам, че го казвам, обаче коментарът ти е просто вреден. Наскоро мой близък, опитен учител, се опита да се върне към преподаването в държавно училище. Понеже имаше по-малко от десет години непрекъснат стаж в такова, заплатата, с която щеше да започне, чисто беше под четиристотин лева месечно. Сори, обаче с това човек е обречен, в най-добрия случай, на живот в мизерия, освен ако няма някой с истинска заплата да го издържа. Какво призвание тогава?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

26 sim4o | 23.10.201510:53

... "Оставаше само Ботев, който с космат поглед от стената осъдително мълчеше към уморения будител ... "
-----------------------------
Има хора, дори и да не са станали учители. пак са си останали прости ...

Браво, Уебкафето, браво за подборката на идиотски соросоидални писания !!!

"КОсмат поглед" на Ботев .. "уморен будител" .. соросоидите винаги, дори и с дреболиите, се мъчат да ни жегнат, нас-българите ..

Добре е ,че редколегията на Кафенцето упорито ни показва, цялата соросоидална тъпотия ..
Поздрави!
Так держат!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 23.03.2014, 21:03

25 Simeona Dzhubrova | 23.10.201502:45

IT-специалистите няма да станат учители, защото са заети, като повечето хорица, да осигуряват сънчето и благополучието на собствените си отрочета или най-просто казано да печелят пари (в което няма нищо лошо). Великите учители, каквито слава Богу има, не делят децата на свои и чужди. Те са свикнали да нямат пари по условие (не че това им се нрави). Но те са призвани да създават хора, а не продукти, и макар че им е трудно в този меркантилен свят, не могат да избягат от призванието си. Защото призванието не е професия, а е съдба и отговорност... И все пак не познавам никой IT-специалист, който да е станал личност на годината или да е спечелил някоя престижна награда за принос за развитието на обществото.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

24 Rowan | 22.10.201517:27

Офф, на всеки несбъднал се гений, училището му виновно… Така като ви чета, другарю Асенов, работата ми мирише на мания за величие породена от дълбок комплекс за малоценност обилно гарниран с „на мама гарджето най-убаво“. Във ваш интерес е, другарю Асенов, да слезете на земята и да осъзнаете, че ако нищо не сте постигнали, нищо значимо и изключително не сте създали, то най-вероятно сте средностатистически посредствен индивид. Но не защото училището Ви е направило такъв, а просто защото такъв сте се родил. В противен случай, другарю Асенов, цял живот ще се чувствате недооценен, пренебрегнат, прецакан и в крайна сметка – нещастен.

Или както обичам да казвам: откак се демократизирахме, България се напълни с креативни млади хора, които за целия си съзнателен живот, не са криейтнали нищо извън тоалетната.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 15.04.2014, 15:39

23 Адриан Асенов | 22.10.201514:23

До Пикси:

Веднага отговарям на всичко. Първо, съм съгласен, че истините, изброени от теб са актуални и днес. Човек и да иска, може и без училище. Но учител в този живот може да бъде всеки, не само учителите в училище. Аз загубих почти всичко в училище, а спечелих почти нищо. Така е при мен, не всички имаме еднакви преживявания там. За това искам да го променя, защото има много хора като мене, които не са щастливи там. Или ако не се промени то, по-добре нещо ново да се представи. По отношение на писането - баба ми ме научи да пиша, чета, смятам, няма да лъжа. Не ми е харесвало училището никога поради редица причини, за това съм се самообразовал сам и с чужда помощ извън него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

22 pixie | 22.10.201514:02

И още нещо - виждам от постовете ти, че пишеш грамотно. Сам ли се научи? Или ще се окаже, че от училището все пак има някаква полза.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.