Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде ще видиш чиче да си чисти ухото с фунийка от билетче?

В Софийския Адски Транспорт обонянието ти се тренира да разпознава най-различни аромати - на пот, на тридневна пот, на десетдневна пот... Снимка: .Net
В Софийския Адски Транспорт обонянието ти се тренира да разпознава най-различни аромати - на пот, на тридневна пот, на десетдневна пот...

Пътувате ли с адския транспорт? Имате кола, значи? И ви е гот? Слушате музика, не стоите прави, не висите по спирките.... Просто не знаете какво изпускате.

Аз нямам кола. И книжка нямам. Возя се всеки ден от краен столичен квартал до центъра на София. Пътуването ми струва левче. За това левче получавам следните екстри:

1. Обонянието ти се тренира да разпознава най-различни аромати - на пот, на тридневна пот, на десетдневна пот, на снощно (пещерска с жълта лимонада), на лук, на чесън, на неизмити зъбки, на манджа, на манджа + цигари + пот (3 в 1, страхотна комбинация), и много други нюанси, толкова различни, колкото различни са хората около нас.

Иска ми се хората да се къпеха поне веднъж на няколко дни, но... ех, мечти... В САТ дишам с около 20% от дебита на белия ми дроб, защото ако си поема дълбоко въздух рискувам да припадна от толкова прекрасни миризми.

2. Забавата - е, къде другаде ще видиш петдесетинагодишен чичо да си свива фунийка от билетчето и после да си чисти ухото с него? Или пък младеж, толкова уплашен от контрольорите, че само при вида им изхвърча от рейса, забравяйки си чантата с лаптопа? После преследваше заветната чанта с такси, по-евтино му е излязло от левчето за билет.

3. Когато се возиш в един и същи рейс по едно и също време, забелязваш, че 
хората, с които се возиш, са едни и същи. Като едно малко семейство.

Знаеш къде слизат, какво работят, колко деца имат, защото в някое задръстване сте си говорили за това колко е шибана държавата ни. Тоест печелиш и приятели. И то само срещу левче!

4. Можеш да завържеш връзка с чужденец! Колкото и да ви е странно - да, има чужденци в обществения транспор. Даже веднъж слушах едно наше момче, малко надрусано, обясняваше на негови чуждоземни другари, и те надрусани, че ги е повел да им показва милата ни родина.

И че много обичал тяхната родина - Гърция - заради Аристотел. Боже, какъв капацитет!

5. Имаш предимството да чакаш повече по задръстванията и да четеш надписите по разни сгради. Ако си с кола се предполага, че си гледаш пътя, а в автобуса - зяпаш и четеш различни умни сентенции. Например "По-добре на наркотици, отколкото дебел". А? Знаете ли къде е този надпис Не знаете, щото сте с коли, затова.

6. Ограмотяваш се музикално. Аз лично никъде другаде няма да се докосна до родната чалга. Само един единствен път пътувах в рейс, чийто шофьор слушаше.... Нирвана до дупка?! Каква издънка.

Има и още, още много предимства... Шофьорите са забавни люде и много различни. Ето, едни слушат Нирвана, други - Ивана. Едни карат като откачени, други спят на волана. Трети пък са остроумни, вкарват смешки в ежедневието ни (един крещеше на блъскаща се тълпа: "Айдеее, тъпчете се, тоя е последния, другия ще мине в петъъък").

Завиждате ми вече, нали? Знаех си. Вие си се возете в малките ви скучни колички, а аз ще си пътувам в САТ и ще се развивам и обогатявам душевно.

П.С. Всъщност мечтата ми е да имам книжка, да си купя кола и никога повече да не се кача в рейс. Някой хубав ден...

 

Най-четените