Пиянството на един народ, но не по Вазов | webcafe.bg
Webcafe

Пиянството на един народ, но не по Вазов

Мария Касимова 10.02.2016, 12:49 (обновена 28.02.2016, 21:16)
Сърби

Снимка: © Getty Images

В България винаги се е пиело и се е пиело много. Не само заради традициите, но и заради липсата на всякаква превенция и обучение по темата. С една дума още е в сила поговорката: "Женкарството е до възраст, пиенето - до гроб"

В България винаги се е пиело и се е пиело много. Не само заради традициите, но и заради липсата на всякаква превенция и обучение по темата.

Преди години, като млад телевизонен репортер, бях правила обширен репортаж от изтрезвителното на София. Намираше се в кв. Княжево, в една стара къща с няколко стаи с просто обзавеждане. Патрулките бродеха из града и събираха "прекалилите", закарваха си там, освестяваха ги, оставяха ги да се наспят и после ги картотекираха.

Влезеш ли веднъж в "онзи" регистър, нещата ставаха сериозни. Никой обаче не се заемаше да те лекува - важното беше да си порицан. И ако си чест и агресивен посетител - бит и административно наказван.

Днес положението изобщо не е по-различно.

Отношението към алкохолизма е крайно първично - докато пиеш и носиш - си герой; спреш ли да се контролираш - ставаш боклук.

Обществото гледа да се изолира от „отрепките", като ги обвинява за това, което са, удобно заставайки в позата на пострадалата страна. Никой не се пита защо тези хора стигат до там. Никой не търси начините, по които те достигат до постепенното си саморазрушаване.

Развихме дори нездрав интерес към алкохолизма.

Медиите ни охотно разнищват пиянството на една публична личност, извеждайки битието й на алкохолик над това на творец. На тях, а и на аудиторията й харесва да се хранят с визията на един нещастник, волно или неволно превръщащ окаяното си състояние в сапунен сериал.

Всичко си е на мястото. Той е бивш пияница, превърнал се в принц. Намерил си е принцеса. Пак се пропил. Принцесата остава до него. Бутилката се появява в кадър като зловещото оръжие на бавното самоубийство. Звучи музика от раздрънкано пияно - и то, пияното, е пияно.

Гледа народът, цъка с език, участва в сюжета и мислено прехвърля имената на всичките близки алкохолици, които познава. После очаква развитието. Ще остане ли принцесата с принца, превърнал се отново в жаба? Ще устои ли любовта на лошата магия? Ще се върне ли заблуденият герой в героичното си „аз" след преживения и лично избран бой с триглавата алкохолна ламя? Кой ще победи?...

Единствената по-сложна химична формула (освен тази на водата, разбира се), която си спомням от училище, е на алкохола.

Дължа тази неизбледняваща гънка в мозъка си не на преподавателката по химия, а на титана сред даскалската общественост в моята гимназия, "другаря" по военно обучение. Вдъхновението, с което рецитираше въпросното знание още в първия учебен час няма да забравя. "Цапни две, ха още пет - охааааа!".

Така звучеше личната интерпретация на нашия училищен лейтенант на формулата С2Н5ОН.

Поетичното му чувство се събуждаше още с първото „цапни две". Излизаше от устата му заедно с необработените все още от организма алкохолни пари от изминалата вечер, налазваше класната стая до последния чин и дори непоносимата миризма на социалистическите ни дезодоранти не можеше да го пребори.

Даскалът по военно не беше първият пияница, с когото животът ме срещна.

Във входа на блока ни - типичната представителна извадка на тогавашното общество - се пиеше повсеместно. Мъжете (че и някои жени) хващаха бутилките надвечер и в ранните утренни часове най-неконтролируемите злоупотребяващи провеждаха своите лични шоу програми.

На първия етаж беше чичо Роко, който не пиеше много, но като прекалеше, пееше сръбско, докато родната милиция не дойде да го спре.

На втория етаж беше ченгето от агентурния апарат Пепи Семерджиев, който пиеше скъпи питиета и редеше бутилките от тях на открития балкон, за да могат да се виждат добре от съседите. Пиянството му се изразяваше в запои с красиви, млади балерини от столичния бар "Астория", които се изнизваха сутрин заедно със съседите, работещи първа смяна.

Нагоре до покрива на панелката общо взето на всеки етаж имаше по един по-редовно пиещ. Точно над нас живееше изветен поет-лирик, близък на тогавашната власт, който пиянстваше с другари и пееше македонски песни.

Истинският алкохолик на входа обаче си се знаеше кой е - бай Гинко, мъжът на леля Кира.

Той, милият, прекарваше дните си в гарсониерата, която беше заприличала на разпердушинен склад за ракия и бира. Събуждаше се с кафе и бира, на обяд подхващаше ракията, а вечер вече се търкаляше в остатъците и от трите. За разлика от останалите пиещи, беше кротък алкохолик - саморазрушаваше се тихичко, сам. Леля Кира скоро го напусна и година след като избра свободата, Гинко също достигна своята.

Намериха го по зверската миризма на мърша, която се носеше от жилището му, веротно месец след като беше починал.

Леля Кира се завърна триумфално в апартамента два месеца по-късно, а след година-две се омъжи повторно. За бай Георги, който... също се пропи.

Всички тези малки алкохолни етюди от един панелен вход се повтаряха константно с малки вариации навсякъде.

В България алкохолизмът никога не се е приемал като някакъв кой знае какъв проблем. Пиенето е заложено в кръвта и паметта ни - то е в народните ни песни и традиции, при това в забележителни количества и приказност.

Всеки е чувал как едно време захранвали малките деца с попара с вино, за да спят по полето, докато фамилията работи.

Всеки знае бабини рецепти за ударно лекуване на настинки по народния метод с тоталното спиртосване отвътре - с греяна ракия и отвън - с ракиени компреси.

Да пиеш у нас е преди всичко проява на мъжественост. Започва се в ранното тийнейджърство, точно както всъщност е и на много други места по света. Минава се през пиянските подвизи, които през годините се разказват с умиление и сформират онова особено чувство на общност и вечно приятелство с онези, пред които ама много си се "наквасил".

Да пиеш контролирано за един българин значи да можеш да удържиш на едни сто-двеста грама твърд алкохол ежедневно.

Виното и бирата в нашата алкохолна култура почти не се приемат за спртни напитки. Или ако се приемат, то е винаги с оценката "е нищо не съм пил - има няма две три бири/бутилка вино!"

В студентските ми години, като правехме купони, смятахме алкохола по бутилка от вид на човек.

Така ако на студентски празник тръгвахме десет човека, за всеки имаше по бутилка водка, бутилка ракия, бутила джин, а уискитата ги смятахме по бутилка на двама, че ни идваше скъпо. Бирата и виното ни влизаха в графата безалкохолни.

При цялото това повсеместно пиене под нереагиращото око на обществото някои от приятелите ми постепенно развиха алкохолна зависимост.

Повечето продължават някак да работят и дори да правят пари и кариера, отричайки напълно, че са алкохолици. Ръцете им треперят сутрин, но набързо обладяват нещата с качествения алкохол, който могат да си позволят. Вечер пиянстват навън почти до безпомощност.

По-лошо е пиястването им у дома - методично наквасване, последващо от най-различни фиксации и мании - кой за величие, кой за ревност, кой за обикновена заядливост.

Жените и децата им си ги познават. Някои щастливо обясняват, че "има много добро пиянство и не е агресивен". Като че това е достатъчно, за да направи нещата напълно нормални. Други не издържат на "лошото пиянство" и напускат.

Познавам не малко двойки, които разбиха не само собствените си животи, но и тези на децата си, заради алкохола. При това някои от тях продължават да се считат за нормално пиещи.

Имам и приятелки, които преминаха тънката червена линия на алкохолната зависимост.

За разлика от мъжете обаче много бързо се ориентираха какво се случва и самостоятелно потърсиха решения на проблема си. „Като отидох на сбирка на анонимните алкохолици - каза ми една от тях - ми то там сума ти му познати срещнах! Събрахме се".

Самата тя беше застанала пред аудиторията и както се прави в американските филми, беше се представила с име и заявлението "аз съм алкохолик" при положение, че почти година препиваше само с вино.

В момента не слага капка в устата си и се моли да удържи така колкото е възможно по-дълго. Наистина се моли, следвайки класическите дванайсет стъпки на анонимните алкохолици, в които Бог (или изобщо силата, в която всеки вярва) е основно действащо лице.

Баба казваше някога, че женкарството е до възраст, пиенето - до гроб.

Така е, видяла съм го. Най-страшното не е в самия алкохол - той е това, което е - C2H5OH.

Но е време да ни стане ясно, че когато алкохолът се превърне в проблем, то той е ОГРОМЕН проблем.

Справянето с него не е въпрос само на пиещия - той е наша, обща болест. Днес си ти, утре съм аз, след това е детето...

И жълти репортажи за впиянчени артисти, Батета и културни министри с уискита в ръка, както и геройски истории за умрели в алкохолна абстиненция не са решението.

Oще: алкохол  алкохолизъм  алкохолик  българия  калин терзийски  мария касимова  пиене  пияница  пропиване  социализъм 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

33 Xaoc | 02.03.201611:01

"след цигарата следва много по-твърд наркотик, със значително по-лоши ефекти. докато след чаша уиски може да последва само още 1 чаша уиски" - това може да го твърди само човек, който няма понятие от наркотични вещества.
Относно алкохолизма... темата е огромна. Причините за алкохолизма могат да са толкова много, колкото са снежинките в зимна буря и пиянството съвсем не е само наша национална черта. Поляците са легендарни алкохолици и в много отношения бият и руснаците (да оставим цифрите настрана). Освен това различните видове алкохол вредят по различен начин на различни органи в човешкото тяло и в различна степен в зависимост от човека (всеки човек обработва алкохола по различен начин), начина на консумация - дали се пие на гладно или не, дали алкохола се разрежда и с какво, дали е качествен и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.04.2014, 09:57

32 mehudi | 13.02.201614:22

към мария кисимова - хубаво е, че обръщате внимание на проблема. едва ли може да се разгледа в статия в webcafe, още по-малко в коментар към статия, така че ще си позволя само 1 коментар - не знам в какво у-ще сте учили, но е практически невъзможно преподавателят ви по военно да лейтенант. най-вероятно е бил пенсиониран (под)полковник.

към deowin - относно марихуана и алкохол. може 1 цигара марихуана да е по-добре от чаша уиски. но, след цигарата следва много по-твърд наркотик, със значително по-лоши ефекти. докато след чаша уиски може да последва само още 1 чаша уиски.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

31 deowin | 12.02.201622:56

>може да погледнем доста критично към тази класация

Да погледнеш критично към данните означава да се аргументираш с данни и факти, а не с личното си мнение и какво мислиш, че били недостатъци на методологията, с която са събирани данните, която, поправи ме ако греша, дори не си погледнал в сайта на WHO.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

30 Крив Макарон | 12.02.201609:27

- чернодробна цироза: България на 31во място, индекс 2.53 (първи - Гвиана с 11.18, Сиера Леоне с 10.56; Русия 23ти с 3.02, САЩ 47ми с 1.56; последни Холандия с 0.66 и Нова Зеландия с 0.43)


Хм... Ролята на алкохола като причина за чернодробни заболявания сред африканците е малко спорна. При положение, че там в много райони има данни за екологични замърсявания, и при това напълно липсват лекарски грижи за различни заболявания имащи отношение към подобни заболявания (нали знаете за високия процент на разпространение на СПИН, което има пряка връзка със уврежданията на черния дроб).
По тази причина ако не се докаже пряка връзка между количеството алкохол, и заболяванията, а се прави обратното; т.е. заболяванията се сочат като белег за алкохолна зависимост (поставяме каруцата пред коня, значи), може да погледнем доста критично към тази класация.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

29 Mako | 11.02.201619:53

deowin | 11.02.201619:14

Аз не мисля

************************

Мислиш, мислиш, с непромитата си главица непрекъснато се опитваш непромито да мислиш Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

28 deowin | 11.02.201619:14

Mako, мислиш ли, че личното ти мнение относно културата на пиене на българина, има каквото и да било значение или тежест за когото и да било, освен за самия теб, когато не е подкрепено с каквито и да било факти?
Аз не мисля.
Затова ще продължа да говоря с факти и числа, а ти вероятно ще продължиш да говориш с непоклатими предварително изградени убеждения, предразсъдъци и "факти" от това, което за теб е "обща култура", а всъщност представлява просто набора от съвършени глупости, в които масовият човек вярва, защото му е най-удобно - нещата, които "всеки ги знае".
Какво "знаеш" ти не би могло да ме интересува по-малко.
Ако, от друга страна, имаш числа и факти, бих им обърнал внимание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

27 Mako | 11.02.201619:02

deowin | 11.02.201618:03

С числа и факти не се спори.
Според числата културата на пиене на българите, що се отнася до произтичащите нива на алкохолизъм, чернодробна цироза и ПТП, е практически същата, както на американците (3.473), германците (3.345) и ирландците (3.354), доста по-добра (с 50%) от културата на пиене на руснаците, по-лоша от тази на французите (2.96), италианците (2.03), сърбите (1.91) и над 4 пъти по-лоша от тази на холандците (0.75).
Напомням - тези числа не са абсолютни, а относителни към нивата на консумация. Тоест, руснаците имат най-високи нива на алкохолна зависимост не просто защото пият много (което е така), а дори нормализирано към консумацията.
Тоест, имайте го предвид следващия път, когато тръгнете да говорите как руснаците знаели как да пият - фактите говорят друго

****************************

Браво, Део!
Само дето има малък проблем - пак те е избило на руснци, а статията е за българското пиене....Що така, свръхсамостоятелни уме? Та нали кухата лелка в прав текст твърди, че
***
В България винаги се е пиело и се е пиело много. Не само заради традициите, но и заради липсата на всякаква превенция и обучение по темата.
***

а приведените от теб статистически данни / без да съм съвсем уверен колко са кредибилни, ама ти, все пак, явно ги считаш за такива!/ говорят нещо съвсем определено. И то може да се обобщи много простичко до една съсипваща, статистически подкрепена антитеза на поредния истеричен нихилизъм с марка " Смрадла Насмърдова": ние, българите, сме в средата на класациите по показател "пиянство". И по Вазов, и по съвременните статистики. Не сме като холандци и италиянци / жалко!/, отстъпваме с малко и на новите сънародници на Моасимова, французите, но спокойно стоим редом с немци, американци, ирландци, категорично бием руснаците / подозирам, че и с някои други северни народи е така!/. Не е цвете за мирисане, ама не сме боклуците на Европа и света по този показател, каквото и да й се привижда на злобарката. Всичко това ти, като един непромит мозък, никак не си забелязал. Защото твоята непромитост и политкоректна необремененост отново те е хвърлила в разсъждения за пиянството на руснаците....
Комедия Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

26 deowin | 11.02.201618:03

>как ти се вижда лежерното отношение към марихуаната

Значително по-рационално.
Марихуаната и алкохолът са качествено различни в няколко отношения - към марихуаната не се развива физическо пристрастяване, не може да умреш от свръхдоза, напълно отсъства характерната за употребата на алкохол склонност към агресивност и т.н. Всичко това прави марихуаната много по-малко опасна и вредна за обществото от алкохола.
Една непренебрежима част от хората вероятно винаги ще искат да използват наркотици. От практическа гледна точка, по-добре е да използват наркотици, които имат по-леки последствия, в което отношение алкохолът изобщо не е добра опция.

А относно твърдението, че, за разлика от други народи, българите били имали "култура на пиене" - това ми изглежда като самозалъгване и апологетична реторика, чиято цел е да се рационализира собствения афинитет към алкохола.

Единственото, което има значение за обществото, е до колко мнимо съществуващата "култура на пиене" на българите измеримо намалява проблемите, свързани с консумацията на алкохол.

Набързо извадих данни от WHO (www.who.int) за 70-те държави, които имат сходни нива на консумация на алкохол (8-16гр/ден) като България (11.6гр/ден), както и данните за нива на пристрастяване, чернодробна цироза, и ПТП, свързани с употреба на алкохол. Нормализирано към нивото на консумация:

- пристрастяване: България на 20то място, индекс 0.55 (първи - Русия с 1.02; САЩ 6ти с 0.72; последни Италия с 0.06)
- чернодробна цироза: България на 31во място, индекс 2.53 (първи - Гвиана с 11.18, Сиера Леоне с 10.56; Русия 23ти с 3.02, САЩ 47ми с 1.56; последни Холандия с 0.66 и Нова Зеландия с 0.43)
- ПТП: България на 32то място, индекс 0.37 (първи - Чили с 5.2 и Естония с 4; САЩ на 16то място с 1.18, Русия 18ти с 1.14; последни Холандия с 0.66)
- сума на трите фактора: България на 35то място с 3.457 (първи - Гвиана с 11.6, Чили с 10.83; Русия 23ти с 5.19, САЩ 34ти с 3.473; последни Люксембург с 1.28 и Холандия с 0.75)

С числа и факти не се спори.
Според числата културата на пиене на българите, що се отнася до произтичащите нива на алкохолизъм, чернодробна цироза и ПТП, е практически същата, както на американците (3.473), германците (3.345) и ирландците (3.354), доста по-добра (с 50%) от културата на пиене на руснаците, по-лоша от тази на французите (2.96), италианците (2.03), сърбите (1.91) и над 4 пъти по-лоша от тази на холандците (0.75).
Напомням - тези числа не са абсолютни, а относителни към нивата на консумация. Тоест, руснаците имат най-високи нива на алкохолна зависимост не просто защото пият много (което е така), а дори нормализирано към консумацията.
Тоест, имайте го предвид следващия път, когато тръгнете да говорите как руснаците знаели как да пият - фактите говорят друго.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

25 скучко | 11.02.201616:39

1. Не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия.

2. Народно поверие гласи: Ако на бутилката от "Фанта", има капачка от "Кока-Кола", значи в шишето има ракия!

3. Празна бутилка ракия е като сутиен на простора... Най-хубавото го няма вътре.

4. И психотерапевт може да помогне, но с ракия е по-евтино.

5. Разликата между човека и животното е 500 грама ракия.

6. Секс телефон за алкохолози: Бавно изваждам ракията от фризера...

7. Ако обичаш някой човек, дай му свобода. Ако и той те обича, на връщане ще ти донесе ракия.

8. Мъжът е най-съсредоточен, когато прелива ракия от дамаджана в малка бутилка...

9. А сега да поработим върху твоята красота - докато ти се гримираш, аз ще си сипя ракия!

10. Българският патриот винаги е готов да защити родината, въоръжен с ракия, салата и дистанционното на телевизора.

11. Народна мъдрост: Ако не може да бъде излекувано с ракия, значи е не лечимо


12. Злоупотреба с алкохол е, когато с ракия се дезинфекцират рани и се бършат прозорци.

13. Мъж в аптека: Нямате ли хапчета за глава, дето се пият с ракия?

14. Днес научих що е то домашно шампанско - мъжът пие ракия, а жената съска!

15. Разлях върху клавиатурата ракия… и сега, каквото и да натисна изписва три главни букви: ОЩЕ!

16. Каква е разликата между българите и немците?
- Когато изпият две бири немците минават на "ти", а българите - на ракия…

17. Да се пие по една ракия вечер е не само полезно, но и малко…

18. Понякога толкова ме мързи да си правя кафе, че направо си сипвам ракия…

19. Продавачката: Какво обичате?
Той: Ракия и бира, ама сега съм дошъл за хляб!

20. Аз лично си инвестирам парите в ракия. Къде другаде можеш да получиш 40%?
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

24 скучко | 11.02.201614:37

"...Освен това, тези, които днес формират световния елит не пушат и не пият. Те шмъркат. " Усмивка
Аааа Дох, и се ебат еднополово... muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.