Да върнем младите - въпрос на необходимост | webcafe.bg
Webcafe

Да върнем младите

Цветана Георгиева
04.01.2015, 21:22 (обновена 08.01.2015, 09:50)
Млади хора

Снимка: © Стоян Георгиев

Българските емигранти на година изпращат около 1.7 млрд. евро

Празниците свършиха и настана време за голямото изпращане - българските емигранти се завръщат по своите далечни домове. Почти всеки има кого да качи на самолета и обикновено след това във въздуха остава да виси един въпрос с повишена трудност - как да върнем младите в България.

Колкото и да е мила, родината няма с какво толкова да изкуши хилядите зрелостници, студенти и млади специалисти, които всяка година стягат куфарите за близката и далечна чужбина. Доста от тях са с ясното съзнание, че ги чакат трудни години и лишения, докато си стъпят на краката.

Надделява обаче усещането, че на Запад това ще бъде възнаградено.

„Поне знам, че от цялото учене има смисъл", казва една приятелка преди да отлети за Берлин и винаги дава за пример наш съученик, който в момента работи в една футуристична за нашите разбирания лаборатория по молекулярна биология във Франция - от първия ден на завършването си.

Тук е точно обратното. И не става дума просто за усещане.

Диплома, но не съвсем

За да не бъдем голословни - само ¼ от висшистите у нас работят по специалността си, показа обобщение на Сметната палата за пазара на труда за три години - от 2009 до 2012. Някъде по това време един преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" ни увещаваше в обратното:

„Тапия, бе колеги, тапията само има значение, не оценките".

Оказа се, че това изобщо не е така. Бизнесът редовно се оплаква, че няма достатъчно подготвени кадри, особено за инженерните и добивни специалности, както и за ръководните позиции.

Не са малко и предупрежденията, че все повече от завършващите нямат уменията, които се предполага, че трябва да са придобили в университетите. Така висшето образование на практика създава безработица.

Нищо лично, просто бизнес

Социалното министерство в кабинета „Орешарски" изчисли, че през 2018-та година у нас най-търсени ще са продавачи, шофьори, автомонтьори и IT-специалисти. Последните наистина имат думата в момента на пазара на труда и задават високи стандарти, но това се дължи до голяма степен на чуждите инвеститори, които изнесоха бизнеса си в България.

Именно програмистите, както и лекарите, имат най-добри условия за работа в чужбина. И биха ги използвали, както и близо половин милион българи, които биха сменили държавата заради по-добър стандарт на живот и по-високи доходи.

Колкото по-висока специализация, толкова по-силен теч на мозъци - и невъзможност за завръщане.

Завършилите в чужбина нямат гаранции, че нито дипломите им ще бъдат признати в България, нито ще си намерят подобаваща работа. Иначе в медиите периодично се говори за „голямо завръщане" на емигрантите, но това не личи по националната статистика. Тъкмо обратното.

Сънародниците ни зад граница се оказват доста крупен инвеститор и на година изпращат в България повече пари, отколкото държавата усвоява от европейските фондове - около 1.7 милиарда евро по данни на БАН.

Образованието като досадно задължение

В същото време около половината притежатели на диплома от университет у нас са концентрирани в шест основни направления от общо 52 - икономика, администрация, социални и правни науки, IT и комуникации, педагогика и туризъм.

И, както се разбра, тези хора често са принудени да се квалифицират в друга професия, която също толкова често девалвира образователния им ценз.

Дори няма нужда да си спомняме препоръката от първия мандат на Бойко Борисов студентите да станат овчари или да садят картофи, както и съжалението на Драгомир Стойнев, че стотици заварчици няма да съединяват тръбите „Южен поток".

Всъщност, двамата са прави в едно - България произвежда основно обслужващ персонал и кадри за дейности, които не изискват висше образование. Парадоксално е да имаш диплома, но да не ти трябва. И това е така, защото икономиката буксува, науката не се развива и няма визия какви сектори да се развиват приоритетно.

Ниска топка

За този мандат акцентът ще е върху санирането на панелки и строителството на магистрали, което някак изключва промишлените инженери, ядрените физици и фармацевтите, например.

Липсват високата добавена стойност, индустрията и иновациите, които от устата на политиците звучат като сладкопойни мантри, но не стигат за утеха на един млад химик или астроном, който започва изследователска дейност със заплата от 450 лева в лабораториите на БАН.

Целите на държавата в това са отношение са прекалено ниски и тя изглежда трайно оглушала за реалностите на пазара на труда и доста изостанала на фона на скоростния научен и технологичен напредък на Запада, който толкова примамва младите и способни българи.

Настоящият просветен министър проф. Тодор Танев говори за образованието като за локомотив, който ще издърпа държавата напред, но признава, че все още няма яснота какви специалисти ще са нужни след 20 години. И тук българите зад граница могат да бъдат ценен капитал, а не суха статистика. Вместо да се учат от тях, институциите ги пренебрегват.

Бизнес и само бизнес

Ако държавата е амортизирана да създаде работни места, икономиката е на самотек, а местният бизнес има нужда основно от сервитьори, секретарки и шофьори, то тогава шансът е в чуждите инвеститори. Наскоро британските медии писаха, че България е рай за колцентрове - евтина работна ръка и служители, които владеят поне един или два чужди езици. Дали това е устойчив модел?

Проблемът е в политическите партии, които стрелят по всевъзможни чужди компании за рейтинг, вместо да ги привличат и да определят най-сетне нова структура за икономиката, и които позволяват ретроградната система на образованието да разхищава цели поколения, като ги превръща в демотивирани служители, от които няма нужда, или в емигранти.

Докато това не се промени, остава само едната любов към родината, за да се върнат младите и умни българи обратно. Обаче и тя е до време, когато в един момент завръщането им ще бъде необходимост, а не новогодишно пожелание.

Oще: безработица  българия  висше образование  диплома  емигранти  емиграция  ес  заплата  индустрия  иновации  млади българи  образование  общество  поколение  работни места  специалисти  труд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

55 МарКом | 12.01.201502:11

Спорът за машините и хората е решен в полза на машините още в началото на 20 век и така започнала индустриалната революция.
Колкото до недостатъците им и дефектирането и там са приложени много стратегии и фактори за да се минимизира престоят и повредите и да се намали намесата от човешки фактор.
Просто Галина е малко назад в тази сфера. Да не говорим че сме в ерата когато човек не може да прави това което машината може. Но дори и в космоса да отидем ще има ниско квалифицирана и неприятна работа за обикновенния работник. Дори наглеждането на автоматизирана поточна линия е отегчително и неприятно след първите 3 часа.
В момента нещата са отишли далеч по-напред - говори се за машини които напълно да заместват човека (хуманоидни роботи) и единственото което ни държи на крачка от това е намирането на лек и ефективен енергиен източник с голям капацитет (лека и мощна батерия).
Така че ето за това спора се разгаря отново - дали роботите ще са по евтини и до колко ще могат напълно да изместят човека.
Да цената на работната ръка е важна и това бе единият от факторите който направи Китай световен лидер. Но те имат и разумна политика.
Фактически Китай стана лидер след като надхитри запада така че да си пренесе голяма част от центровето за R&D и да обучи евтин инженерен персонал който да поема рутинните функции. 10г по-късно запада вече бе в безизходица. Както се казва - оказа се че са яхнали тигър - могат само да се държат за козината му, а не да слязат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

54 Оня Дето Го Трият | 11.01.201514:44

Спора "хората срещу машините" е бил актуален в края на 19-ти век. Вие сериозно ли дискутирате това? Шокиран

А ако се чудите дали цената на труда е решаваща при производство на каквото и да е - ми просто погледнете Китай.
Защо всички изнесоха производствата си в Китай, нали заплащането на труда било несъществен фактор, що изнесоха производствата в оня край на света, пък после отново разходи за да върнат стоките за продан тук?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

53 Galina Aleksandrova | 11.01.201513:51

И забравих да кажа за машините - всичките плюсове, които си изредил, са верни, но защо не споменеш недостатъците - прегряват, чупят се, амортизират се и са скъпи. А, да - и трябва някой да ги наглежда дали са прегрели, счупени, ръждясали, за да не се наложи да се спира работен процес насред огромна поръчка, защото нещо е станало с перфектния човекозаместител.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

52 Galina Aleksandrova | 11.01.201513:46

Марком, убеждавам се, че ти не познаваш ситуацията в България и какво се случва на нашия пазар на труда. Никой няма да наеме за реално празно място среднист, ако сред кандидатите има висшист с подходящо образование. Ако е нает грешният или некадърният човек, решението е смяна - така се появява текучеството. Изключенията са роднините - те се наемат и с основно образование.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

51 МарКом | 11.01.201503:52

@Galina Aleksandrova:
Вишистите никога няма да са повече от среднистите поради простата причина че първо трябва да си среднист за да станеш вишист....
А проблема с девалвацията е в България благодарение на "уникалната ни система " за висше образование и никаква реализация на родна земя.
Ами ние нямаме производство - какви кадри да наберат?
А адвокати, дизайнери и PR специалисти и финансисти ако ще и 10000 да наредиш и един пирон не могат да забият.
За сметка на това висшето образование извън България значи ... и в някои страни значи особенно много. Имам преки наблюдения над това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

50 МарКом | 11.01.201503:43

@Галина Александрова:
Съжалявам но си в много голяма грешка за цената на човешкия труд.
Явно ти липсват основни познания ... дори нямам време да изброя всички фактори.
Машините не почиват, не се разболяват, могат с десетки хиляди часове да изпълнпват една операция със скорост и точност много над човешката и още куп други. Често една машина замества десетки и стотици работни места и произвежда в хилядократно повече. Именно пазарните фактори овезценяват цената на нискоквалифицирания човешки труд.
Не така стоят нещата при високо квалифицирания и творчески труд.
А там и специалистите са малко ...
Ако толкова познавате факторите определящи цената на труда - по-добре никой да не връщаме...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

49 Galina Aleksandrova | 10.01.201515:32

Марком, ако целта е да се намали разходът и увеличи продукцията, защо цените се покачват? Нито се предлага по-високо качество, нито материалите се добиват по-трудно и в по-малки количества. Човешкият труд остава най-евтиният производствен разход и ако там отиват много пари, то е защото са наети много хора, а не защото трудът на всеки човек поотделно е високо заплатен. Индустриализацията и авоматизацията са с цел намаляване на използваната човешка сила. Което не променя факта, че всяка автоматизация на производство го оскъпява за години напред, защото машините са скъпи. Ако днес притежавам повече рокли от Екатерина Велика, това не е заради повечето шевни машини по света, а защото има повече хора, които са седнали да шият.
Драконе, бъркаш посоката. Висшистите днес са повече от среднистите, затова и искат такива хора за длъжности, които могат да се вършат от среднисти. Иначе си прав, висшето днес нищо не значи. Просто още една образователна степен, която държавата плаща.
За мен остава пълна мъгла защо държавата е обявила образованието задължително до 16-годишна възраст, което е 10. клас, но реално в 10.клас не приключва никаква образователна степен, съответно няма документ за такава степен и на всичкото отгоре един 16-годишен не може да отиде да работи някъде за повече от 20 часа на седмица между 8 и 20ч вечерта.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

48 Mile Manolov | 10.01.201500:59

Да върнем младите

БАНТУСКОТИЯ е перфектния избор за 'малък бизнес" точно като у вица.
С 1200 юро зимаш плетена къща измазана с лайна и кал + 2 кози. Една за млеко и една за ебане. Ставаш местния преуспял земеделец изпреварвайки 2-те 90 годишни баби в селото, които са и единствените обитатели ако изключим 73 годишния Пешо дето унуците го прибират у градо зимата ;)
Идилия фром секаде!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

47 Дракон с кисело зеле | 09.01.201521:52

Галина, от счетоводство не разбирам нищо, така че съществува вероятност да съм запомнил грешно. Това, в крайна сметка, беше просто един пример, който ми хрумна ей така.

Факт е, обаче, че в последно време за работи, за които преди няколко години не се искаше висше образование, вече се иска. Факт е и че благодарение на това, че местата по университетите са повече от студентите, висшето образование само по себе си все повече и повече не означава нищо - просто всеки може да го вземе - което едновременно превръща следването за много студенти в 4+ години загуба на време и праща много хора, решили да не ги губят тия години, в нищото. И това е неприятно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

46 МарКом | 09.01.201517:22

Galina,
Явно не си наясно с много от нещата ... нито технологично, нито икономически нито социологически...
Не се излагай...
Целта на индустриализацията е да намали произвдствените разходи на единица продукция и да повиши производителноста а от там и да завладеят по-голям пазар, вследствие на което да им нарастне печалбата.
Автоматизацията усъвършенства това многократно.
Тези дето си "садят лалета" го правят защото са осигурени - финансово, здравословно, социално - и не са изложени на никакви рискове.
Нито у нас, нито в Африка, нито дори масово в Холандия обикновенните хора с нисък социален статус не "садят лалета".
Няма да лошо да прочетеш нещо по-темата...
Не знам какво работиш но се моля да не е държавна работа и да не си мениджър в някоя голяма фирма...
Защото с такива като теб няма да ги върнем младите...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.