Второто арабско пробуждане... Има ли го? | webcafe.bg
Webcafe

За какво се пробуждат арабите...

Webcafe.bg , По Financial Times/Ричард Хаас* 11.03.2011, 10:50 (обновена 13.03.2011, 10:50)
Арабски протести

Снимка: © Getty Images

Истинските монархии в региона изглежда са по-приемливи за своите граждани от династичните автокрации, особено в случаите с Египет, Либия и Йемен, където едни и същи лидери са управлявали или все още управляват от десетилетия

Изминаха почти 75 години, откакто Джордж Антониус (Джордж Хабиб Антониус, ливанско-египетски автор и дипломат в Британския мандат в Палестина) писа за първото "арабско пробуждане", отнасящо се до избухването на националистични чувства срещу европейските господари.

Днес сме свидетели на нещо, което може да се окаже второ пробуждане. То нито е предизвикано от, нито е насочено срещу Израел или САЩ, а е феномен "домашно производство", който взема на прицел неотзивчиви, репресивни лидери.

Истинска демократична революция ли е?

Не можем да сме сигурни обаче дали това, което виждаме, е истинска демократична революция. В някои страни протестите ще замрат. В други могат да станат хаотични, особено ако опозицията се разцепи след постигане на единствената цел, по която има съгласие - отстраняването на настоящия режим. Както Египет, така и Тунис, ни идват наум тук.

Другата опция е репресиите да продължат, ако правителствата демонстрират решимост и готовност, както и способност, да потушат безнаказано вълненията. Такъв може да се окаже случаят с Либия, но дори тогава цикълът на оспорване на властта може да започне отново. При всички случаи трябва да се въздържаме от обобщения. Всяка страна е различна, а твърдението, че има вълна от промяна, е прекалено опростено. Вероятно ще се стигне до няколко политически изхода и ще се поеме по различни пътища.

Монархиите - по-приемливи от династични автокрации

Със сигурност можем да твърдим няколко неща. Истинските монархии в региона изглежда са по-приемливи за своите граждани от династичните автокрации, особено в случаите с Египет, Либия и Йемен, където едни и същи лидери са управлявали или все още управляват от десетилетия. Това вещае добро за Мароко, Йордания и, най-важно, за богатата на петрол Саудитска Арабия, но не важи толкова за Бахрейн, чиято управляваща фамилия произлиза от малцинството.

Въпреки това ще продължи да нараства натискът върху тези монархии да станат по-конституционни и по-малко монархични. Личната популярност и репутацията на саудитския крал Абдула като реформатор (поне по саудитския стандарт) може да се окажат също толкова важни с течение на времето, колкото и способността му да умиротвори населението с увеличени субсидии и парични преводи. Потенциалните му наследници ще проявят мъдрост, ако не забравят това.

Чужди сили, дори и влиятелни като САЩ, понастоящем са ограничени в това, което могат да постигнат, отчасти защото са ограничени в това, което знаят и разбират. Те трябва да действат предпазливо и да не забравят, че е по-лесно да накажеш приятели, отколкото врагове, или онези, от които вече си се отчуждил. Има нещо повече от ирония във факта, че международната общност засега е по-твърда към Египет и Бахрейн, отколкото към Сирия и Иран.

Дилема относно стратегията

Представителите на САЩ и Европа трябва вместо това да засилят откритите си призиви за значителни политически реформи в тези строго контролирани неприятелски страни, както и да окажат подкрепа на легитимните опозиционни движения.

Реформаторските движения в региона обаче сега са изправени пред дилема относно стратегията. По-просто казано, за безкръвна революция са нужни двама. Безкръвната революция успя в Египет, защото армията не бе подготвена да пожертва легитимността си, за да спаси Хосни Мубарак.

Този подход не успя в Иран и вероятно няма да успее и в бъдеще, докато режимът продължава да разчита на лоялността на главорезите си. Безкръвната революция е ценна тактика, но за да успее, тя се нуждае от полиция и армия, които избягват репресиите.

Като цяло трябва да бъдем реалисти в това какво да очакваме от една малка степен на демократизация. Незрелите и частични демокрации могат да бъдат "похитени" от популисти или крайни националисти. Един Близък изток, повлияван в по-голяма степен от общественото мнение, може да има по-малко желание да работи срещу тероризма или в името на мир с Израел. Той едва ли ще продължи да бъде партньор, що се отнася до доставки на петрол на разумни цени.

Една по-цялостна форма на демокрация може да е желаната алтернатива, но е същевременно по-трудна за изпълнение. Държавите в региона нямат традиционните предпоставки, включително голяма и растяща средна класа, реален (а не надут от петрола) брутен вътрешен продукт на глава от населението над $3000 и развито гражданско общество с наистина независими институции.

Всички изходи са възможни, но свободата едва ли ще се нарасне

Освен това лошите ситуации могат да се влошат допълнително, а може и да се подобрят. Както Джейн Къркпатрик посочи в историческата си статия през 1979 г. със заглавие "Диктатурите и двойните стандарти", традиционните авторитарни правителства са всъщност по-малко репресивни от революционните автокрации и са също така "по-податливи на либерализация".

Анархията, гражданската война, железните полицейски държави, религиозните междуособици и жестокото ислямско управление са потенциални алтернативи на онзи вид авторитарни режими, които до неотдавна доминираха в региона. Всички тези изходи са възможни, но нито един от тях няма да изведе до по-голяма свобода.

Важно е да помним, че свалянето на режима е най-лесната част от предизвикателството. Ирак, който след Саддам страда години наред от братоубийствена война и сега преживява нещо, което великодушно можем да наречем дисфункционалност, е нагледен пример. Напрежение вече се появява в Египет (както между армията и "улицата", така и вътре в опозицията) що се отнася до скоростта, последователността и съдържанието на реформите.

Демократичните революции са тежко изпитание. Резултатът често е промяна, която не е никак революционна, и политика, която никак не е демократична.

*Авторът е председател на американския мозъчен тръст Съвет по външни отношения.

Oще: египет  израел  йемен  йордания  либия  монархии  революция  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

3 pueblo | 12.03.201103:20

тези шебеци трябва да бъдат заградени с бодлива тел ,и охранявани с бойна техника!да си седят там където са, и много много да не шават!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2011, 17:31

2 Bai Shmatka | 12.03.201102:44

Медиите са станали в последните дни доста разнопосочни. До като едни твърдят че Кадафи ще паднел от власт, друго се опитват да го реабелитират масовият убиец. И войната се пренесе не само на дипломатическият фронт, но и в медийното пространство.

Статиите взеха да се бият една по между друга. Явно този кирлив камиларски Циганин, им е толкова мил на някой хора, че си го отглеждат в медийното пространство.

Явно малко им е взел от личните джобове на някой хорица, чрез този безпрецедентвен грабеж на 138 милиона Долара, че сега искат още да им взема. Жалки човеци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

1 Nikola Aslanov | 11.03.201123:45

Брех, тоя Израел. Той нещо щат на САЩ ли е че всички американски политици много ги е грижа за мира там? Щото иначе хич на се притесняват те лично да бомбардират суверенни държави както си решат и под определено лъжливи предлози. Объркан
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.