Югославия се събира в Европа | webcafe.bg
Webcafe

Югославия се събира в Европа

Webcafe.bg, по Global Post 03.12.2013, 17:11 (обновена 05.12.2013, 11:14)
белград

Снимка: © Wikimedia Commons

Югославското военно министерство и до днес стои в руини, след бомбардировките на НАТО

Почти десетилетие и половина, след като ракети на НАТО поразиха югославското Министерство на отбраната, руините му все още стърчат над Белград. Комплексът, който така и не беше ремонтиран, е впечатляващ символ на насилието от миналото и напрежението, което държеше Сърбия и останалите бивши югорепублики извън европейския дневен ред дълго след края на войните от 90-те.

Във функциониращите днес правителствени сгради по ул."Княз Милош" обаче повява оптимизъм за това, че и тази част от Балканите ще излезе от ледниковия период.

"Държавите от региона са напълно отдадени на европейските ценности и принципи. Важно е да продължим напред, защото ние изоставахме в продължение на десетилетия. Можем да сграбчим бъдещето като променим мисленето си", казва Станислава Пак Станкович, съветник на сръбския президент Томислав Николич.

Нещо се промени през тази година

Две събития от 2013 г. дадоха надежда, че точно тази година ще донесе поврат в съдбата на региона. През април правителството в Белград подписа подготвено с помощта на ЕС споразумение за нормализиране на отношенията с Косово - територия, която Белград смятат за отцепила се провинция, но 105 държави я смятат за независима страна. Два месеца по-късно Хърватия стана 28-ата членка на Европейския съюз - и втората югорепублика в пакта след Словения (присъединила се през 2004 г.).

Успехът на Загреб дойде след 7-годишни преговори и беше приветстван от лидерите на съседните държави, които го посочиха като добър пример. Еврочленството на Хърватия показва, че родилите се от войните през 90-те държави могат да преодолеят корупцията, политическата нестабилност и етническите търкания.

В духа на този нов тип отношения хърватското правителство обеща да помогне на сръбските си колеги по пътя към Брюксел. "Имаше период, в който изглеждаше страхотно ние да влезем в ЕС, а нашите съседи да останат отвън. Тези времена отминаха. Почти невъзможно е да постигнеш стабилност без стабилни съседи", коментира външният министър Весна Пушич.

През октомври т.г. хърватският президент Иво Йосипович посети Белград, като сред обсъжданите теми бяха даже съвместни военни учения с някогашния враг.

Все още обаче има и сериозни проблеми. Всяка от двете страни отказва да оттегли обвиненията за геноцид в Международния наказателен трибунал в Хага, не са решени и въпросите около правата на малцинствата. Въпреки това, в Брюксел бяха окуражени от диалогичното поведение на Белград още повече, че идваше и от избраните през юли 2012 г. хардлайнери.

Не са (вече) като Слобо

Премиерът Ивица Дачич беше говорител на Слободан Милошевич през 90-те и се смяташе, че е толкова близък до него, че да заслужава прозвището "малкия Слоба". Влиятелният заместник на Дачич - Александър Вучич, е бивш член на ултранационалистическата Радикална партия и мнозина помнеха преследването на независими журналисти, което той организира като министър на информацията по време на войната в Косово.

Когато дойдоха на власт, Дачич и Вучич изненадаха представители на ЕС с желанието си да седнат на масата за преговори с лидерите на Косово, които много сърби и до днес смятат за терористи. "Беше важно да се покаже, че Хашим Тачи не е змей, който е нападнал божественото ни кралство, а обикновен човек, опонент, но не митичен, а политически, с който можем и трябва да говорим" написа Дачич във Financial Times.

"Слава Богу, Сърбия се учи бързо. След първата ни среща, с Тачи се видяхме още дузина пъти и никой не надигна сериозно глас срещу това в Сърбия", допълни той.

Тези срещи и подписаното през април споразумение дадоха основание на ЕС през юни т.г. да обяви, че догодина ще започне преговори със Сърбия за присъединяването й към общността. Черна гора вече преговаря, а Албания е в позиция на изчакване, като обаче Брюксел настоява за повече реформи в съдебната система и по-ефективна борба с корупцията (всякакви прилики с България са напълно случайни - б.р.).

На други места из Балканите, положението не е толкова розово

Македония от години е в сложно международно положение. Гърция последователно блокира опитите й за сближаване с ЕС, докато бившата югорепублика не смени името си - сегашното се възприема от Атина като заплаха за гръцка провинция със същото име. Европейските дипломати се притесняват, че продължаващият застой излага на риск стабилността на страната.

Най-голямото балканско главоболие обаче се нарича Босна

Близо 20 години след края на войната, отнела около 100 000 живота, напрежението между мюсюлманските, сръбските и хърватските провинции задушава в зародиш всякакви опити за реформи в европейска посока. Мнозина се опасяват, че случващото се в Босна може да превърне разпокъсаната държава в център на нестабилността, който да спре прогреса на целия регион.

"Няма абсолютно никакво политическо движение, всъщност налице е стагнация в много аспекти", коментира директорът на Центъра за изучаване на Югоизточна Европа в Университета в Грац Флориан Бийбер.

По думите му основният проблем е липсата на "рецепта" за решаване на кризата в Босна и държавата непрекъснато отслабва.

Сметки за уреждане

Даже и в държавите, където икономическите ползи от европейските ценности тежат повече от шовинизма, старите вражди често напомнят за себе си. Около 80% от сърбите в Северно Косово бойкотираха изборите в младата република (заложени в споразумението между Белград и Прищина), а първият тур беше белязан и от насилие.

Хърватската футболна звезда Йосип Шимунич ще бъде наказан дисциплинарно заради действията си по време на баража за класиране на Световно първенство. Той скандира заедно с ултраси лозунги от времената на пронацисткото правителство през Втората световна война, убила хиляди сърби и евреи.

На европейците не им пука

Притесненията от евентуален възход на национализма и ново напрежение в региона накараха и САЩ да се застъпи за оставането на целия регион по пътя към Европа. Дипломатите на Вашингтон са обезпокоени и от безразличието на западноевропейските правителства, които в момента са вторачени в собствените си проблеми и нямат особен ентусиазъм за по-нататъшно разширяване на ЕС.

Проучванията показват, че значители групи от населението на общността са против влизането на нови държави - за тях те са източник на нови икономически затруднения, имигранти и политическо напрежение.

В най-новата членка на ЕС гледат на подобно отношение с безпокойство. "Все още има опасност държавите да се провалят. Те може да изглеждат стабилни на повърхността, но понякога стабилността има плитки корени", коментира хърватският външен министър.

Oще: александър вучич  евроинтеграция  ес  ивица дачич  национализъм  сърбия  хърватия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.