"Вероломното" нападение на Хитлер над СССР | webcafe.bg
Webcafe

"Вероломното" нападение на Хитлер

Емил Джасим* 22.06.2014, 14:49 (обновена 25.06.2014, 16:20)

1 от 2 снимки Назад Напред

хитлер и сталин

Всъщност Сталин съвсем не е неподготвен във военно отношение. Именно неговите действия преди това дават известни основания да се смята, че той е очаквал влизането на СССР в голяма война

На днешната дата през 1941 г. нацистка Германия напада "изненадващо" Съветския съюз, като в своята реч съветският диктатор Й.В. Сталин, а преди това и външният министър Молотов, обявява това нападение за "вероломно". Защо Сталин е толкова изненадан от този така очакван на пръв поглед акт на агресия във време на световна война?

Т.нар. Операция "Барбароса", с която германците атакуват СССР,  е организирано нападение по фронт с обща дължина 2900 км, което включва 3,9 милиона войници, които ползват 750 000 моторни превозни средства и 600 000 коне. Към този момент това е най-голямата военна операция в човешката история.

Съветската реакция

Пръв прави национално обръщение не ръководителят на ЦК на КПСС и фактически лидер на държавата Йосиф В. Сталин, а неговият външен министър Вячеслав Молотов. Тъкмо Молотов е подписал под благия поглед на Сталин т.нар. "Договор за ненападение" с германския външен министър Йоаким фом Рибентроп на 23 август 1939 г. Този договор, останал в историята като Пактът "Рибентроп - Молотов", е успокоил СССР, че докато успее да навакса във военно отношение спрямо останалите големи играчи в света, границите ще са защитени от най-голямата заплаха.

Всъщност СССР е на практика скрит съюзник на Хитлерова Германия до 22-ри юни 1941 г. И по тази причина в своето обръщение Молотов обявява нападението за "вероломно", т.е. за подло, за нападение от страна, на която СССР са имали доверие.

Защо СССР?

В поредица от книги бившият съветски шпионин Виктор Суворов се опитва да докаже, че двамата мустакати диктатори са очаквали всеки момент единият да бъде нападнат от другия и тъкмо това е довело до сблъсъка.

Въпреки всичко обаче най-вероятна изглежда тезата, че Хитлер е можел да разшири своята империя ефективно само и единствено на изток. Дори операция "Барбароса", кръстена на императора на Свещената римска империя Фридрих І Червенобрадия (Барбароса), е била забавена със седем седмици, поради необходимостта германската армия да помогне на своите съюзници, италианците, в Югославия и Гърция.

Очевидно Хитлер бързо превзема още през 1939-40 г. Франция, Бенелюкс, а държавите от Скандинавия са негови съюзници. В същото време той губи особено важната Битка за Британия през втората половина на 1940-та година. С неговата представа за т.нар. "жизнено пространство" за германския народ (Lebensraum) и с наследената от предния век доктрина за "атака на Изток" (Drang nach Osten) единствената възможна посока е именно Съветския съюз.

Очаквана война

Всъщност Сталин съвсем не е неподготвен във военно отношение. Именно неговите действия преди това дават известни основания да се смята, че той е очаквал влизането на СССР в голяма война. Третият петилетен план на СССР на практика напълно военизира съветската икономика.

Преди това СССР поема рязък курс към индустриализация и на практика за по-малко от 20 години успява да навакса това, което Германия и Великобритания са успели да досттигнат като индустриално производство за над 100 години. В началото на Третата петилетка, обаче, Сталин официално поема курс към военизиране на индустрията.

И това е съвсем в контекста на очакваната война. СССР влиза във Втората световна война две години по-рано, на 17-ти септември 1939 г., когато именно Пактът "Рибентроп-Молотов" позволява на Червената армия да превземе онази половина от Полша, която не е завладяна от нацитска Германия.

В контекста на същия договор за ненападение СССР напада Финландия на 30-ти ноември същата 1939 г. На 14-ти юни 1940 г. пък под ботуша на Червената армия падат и прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония.

За кратко време Съветският съюз добива дълга обща граница с Германия на Хитлер.

"Съмняваме се в достоверността на вашата информация"

Кремъл отвори архивите си за кратко в началото на 90-те години миналия век и след това отново ги затвори. Все пак това време стигна поне да стане ясно, че Сталин е бил в пълен ступор от нападението на Хитлер. Приел го е лично.

Всъщност съветският агент Рихард Зорге, резидиращ в Токио, успява за да заснеме в детайли плановете на германците за нападението и дори точната дата - 22-ри юни 1941 г. Когато изпраща тази информация на Сталин, получава кратък и ясен отговор: "Съмняваме се в достоверността на Вашата информация."

Дори британският премиер Уинстън Чърчил се опитва да предупреди Сталин, но грузинецът приема това като "капиталистическа провокация, която иска да въвлече СССР във войната".

Желанието да не предизвиква по никакъв начин Хитлер води Сталин до поредица грешни решения, каквото без спор е отказът му да укрепи за всеки случай допълнително своята западна граница.

Всичко това води до нещо, което повечето изследователи наричат "психическки срив" в трите дни след нападението. Сталин отказва да излезе и да се срещне с когото и да било. Когато неговите другари от Политбюро Ворошилов, Микоян, Молотов и Берия идват да го помолят да оглави ефективно държавата, Сталин в първия момент отказва да повярва, че не идват да го арестуват.

Първата реч на Сталин пред поданиците на Съветския съюз е едва на 3-ти юли, цели 11 дни след нападението. СССР ще даде близо 20 млн. жертви, германците ще дадат 95% от жертвите си на този фронт.

*Емил Джасим e програмен директор в Център за образователни инициативи.

Oще: барбароса  война  втора световна война  германия  емил джасим  молотов  нападение  сталин  хитлер 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.06.2015, 16:05

18 bohemond_1 | 23.06.201516:26

Посредствен материал. Фрагментарен и без аналитична стойност. За сметка на това е изпъстрен с редица фактологични неточности, които допълнително понижават стойността му. Един - два примера:
"... а държавите от Скандинавия са негови съюзници." ? - Норвегия? Нарвик, например?
"Всъщност съветският агент Рихард Зорге, резидиращ в Токио, успява за да заснеме в детайли плановете на германците за нападението и дори точната дата - 22-ри юни 1941 г." - да заснеме? Германският генерален щаб е изпратил секретните си документите в Токио и там са били "заснети"? В "детайли"? Оставям настрана продължаващите спорове относно точността на информацията предоставяна от Зорге.
Има и още, но ми омръзна да пиша ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2015, 19:17

17 Iliyan Iliev.100000745279659 | 06.03.201520:06

Добре написана статия и правилно поставени кавички, но от перото на автора прозира неинформираност или некомпетентност, липсват цитати и факти, и т.н., защото по темата са написани вече доста книги, а и самите руснаци разсекретиха предупредителната "Нота от МВнР на Германия До:Посланика в СССР Ф. Шуленбург на 21 юни 1941 г.
.......
1. При получаването на тази телеграма всички зашифровани материали следва да бъдат унищожени. Радиото следва да бъде извадено от строя.

2. Моля Ви незабавно да информирате господин Молотов за това, че имате за него срочно съобщение и поради това Вие бихте искали незабавно да го посетите. След това, моля направете на господин Молотов следното изявление:

„Съветският пълномощен представител в Берлин получава в този час от Имперското министерство на Външните работи меморандум с подробно изложение на фактите, сумирани накратко по-долу:

І. През 1939 г. Имперското правителство, оставяйки встрани сериозните препятствия, явяващи се вследствие на противоречията между Национал-социализма и болшевизма, се опита да намери взаимно разбиране със Съветския съюз. Съгласно договорите от 23 август и 28 септември 1939 г. правителството на Райха осъществи обща преориентация на своята политика по отношение на СССР и от тогава зае по отношение на Съветския съюз дружествена позиция. Тази политика на добра воля донесе на Съветския съюз огромна полза в областта на външната политика. Поради това Имперското правителство се почувства в правото си да предложи, че от този момент двете нации, уважавайки държавната система една на друга, да не се намесва във вътрешните работи на другата страна, да имат хубави и здрави добросъседски отношения. За съжаление скоро стана ясно, че Имперското правителство напълно е сгрешило в своите предположения.

ІІ. Скоро след сключването на Германо-Съветския договор, против Германия възобнови подривната си дейност Коминтерна с участието на официални съветски представители, оказващи му поддръжка. В големи мащаби се провеждаше открит саботаж, терор и свързани с подготовката на война шпионаж от политически и икономически характер. Във всички държави, граничещи с Германия, и на териториите, окупирани от германските войски, се поощряваха антигерманските настроения, а опитите на Германия да установи стабилен ред в Европа, предизвикваха съпротивата на Съветския началник щаб, предлагайки на Югославия оръжие против Германия, което е доказано с документи, намерени в Белград. Декларациите, направени от СССР във връзка със сключения договор с Германия относно намеренията за сътрудничество с Германия се оказаха в такъв образ измислени за въвеждане в заблуждения и лъжа, а самото сключване на договора – тактическа маневра за получаване на съглашения, изгодни само за Русия. Водещ принцип остана проникването в неголеми държави с цел тяхното деморализиране, а в подходящо време и съкрушаването им.

ІІІ. В дипломатическата и военната сфера, както стана очевидно, СССР въпреки направените след сключването на договора Декларации за това, че той не желае болшевизирането и анексирането на държави, влизащи в неговата сфера на интереси, си постави за цел разширение на неговото военно могъщество в Западно направление навсякъде, където се оказа възможно и провеждане на по-нататъшна болшевизация в Европа. Действията на СССР против Прибалтийските държави, Финландия и Румъния, където съветските претенции се разпространиха даже и над Буковина, продемонстрираха това достатъчно ясно. Окупацията и болшевизацията от страна на Съветския съюз над предоставените му сфери на интереси се явяват преки нарушения на Московските съглашения въпреки, че Имперското правителство в течение на определено време гледаше на това през пръсти.

ІV. Когато Германия с помощта на Виенския арбитраж от 30 август 1940 г. урегулира кризата в Юго-Източна Европа, проявила се вследствие на действията на Съветския съюз против Румъния, Съветския съюз изрази протест и започна интензивни военни приготовления във всички сфери. Новите опити на Германия да се достигне до взаимно разбиране, намери отражение в обмена на писма между Имперския министър на външните работи и господин Сталин и поканата на господин Молотов в Берлин, но това само доведоха до нови искания от страна на Съветския съюз такива, като съветските гаранции за България, установяване в Проливите на бази за Съветските наземни и военноморски сили и пълното поглъщане на Финландия. Това не можеше да бъде допуснато от Германия. Впоследствие антигерманската насоченост в политиката на СССР стана все по-очевидна. Предупреждението, направено от Германия във връзка с евентуалната окупация на България и заявлението, направено от България след влизането на нейна територия на германски войски, явно враждебна по своята природа, в тази връзка бяха толкова значителни, както и обещанията дадени от Съветския съюз на Турция през март 1941 г. да защити турския тил в случай, че Турция встъпи във война на Балканите.

V. Със сключването на Съветско-Югославския договор за дружба от 5 април тази година, укрепил тила на белградските заговорници, СССР се присъедини към общия Англо-Югославско-Гръцки фронт, насочен против Германия. По същото време той (СССР) се опита да се сближи с Румъния за да склони тази държава да скъса с Германия. Само бързите германски победи доведоха до крах Англо-Руските планове за въвличане против германските войски на Румъния и България.

VІ. Тази политика бе съпроводена с постоянно растяща концентрация на всички налични руски войски на всички фронтове – от Балтийско до Черно море, против което малко по-късно германската страна предприе ответни мерки. От началото на тази година нарастна непосредствената заплаха над територията на Райха. Получените през последните няколко дни съобщения не оставят съмнения в агресивния характер на тези руски концентрации и допълват картината на крайно напрегната военна ситуация. В допълнение към това от Англия постъпиха съобщения, че се водят преговори с посланика Крипс за още по-близко политическо и военно сътрудничес
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2013, 11:56

16 Форд Префект | 17.07.201412:24

Von Bl, ти си точно такъв, какъвто те представя ника ти - един неграмотен философ с претенции въз основа на съмнителен интелект.
Ако си разчел правилно това, което написах по-горе, дай знак, ако не си - недей.
А на всичките останали ще кажа, че и да е било очаквано нападението, пак щеше да е вероломно и човекът, който е поставил думата в кавички, определено не знае нейното значение. Опитът ви за тълкуване на събития, които не разбирате, ви прави смешни и жалки, липсата на "подложка" във вид на образование явно спъва уменията ви да мислите правилно. И те така.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

15 Von Bl | 24.06.201420:22

>Войната мужду Русия и Германия е най-голямата грешка и най-голямата трагедия в световната история.За Хитлер е имало само един вариант да спечели войната против САЩ и Англия-в съюз с Русия.хитлер е знаел ,че война на два фронта е гибелна за Германия.Англичаните го изиграват- обещават му , че ще спрат войната против Германия, ако нападне Русия. < -------------------------------------------------------> Бойчев, страхотилищно прозрение - ти си гений ! Много щастлив Целият сайт благовее пред твоите заключения... поклон поклон поклон Само един въпрос към твойта особа: Кой от двамата сатрапи Джуга и Адолф е по-образования?? Въпрос
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

14 Boicho Boichev | 24.06.201415:39

Войната мужду Русия и Германия е най-голямата грешка и най-голямата трагедия в световната история.За Хитлер е имало само един вариант да спечели войната против САЩ и Англия-в съюз с Русия.хитлер е знаел ,че война на два фронта е гибелна за Германия.Англичаните го изиграват- обещават му , че ще спрат войната против Германия, ако нападне Русия.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

13 Blagovest Iordanov | 23.06.201422:26

Не му е било много интересно на Хитлер колко са танковете на руснаците, той и главното командване са смятали (както се оказва, съвсем точно) руската армия за неособено опасен противник, колос на глинени крака.

Не се коментира често, но за първите три месеца на войната, немската военна машина унищожава противостоящи руски сили, значително по-големи от нея самата.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 24.12.2010, 15:25

12 Илия Илиев | 23.06.201422:06

Хитлер,казва на външният си министър Рибентроп,преди нападението на Русия:"Отваряме една врата(на ИЗточният фронт),зад която незнаем какво има!"-има впредвид ,че и двете страни и Русия и Германия нямат представа с какви танкове разполага противникът.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.06.2014, 20:28

11 камен петков | 23.06.201421:03

Наскоро четох в руски сайт нещо което ме замисли много,
цитирам по памет- след войната 50те год. дават тема по литература какво щеше да стане ако Хитлер беше спечелил войната и една московска ученичка пише: Ако бяхме загубили ВОС щяхме да живеем много бедно, нямаше да има образование, медицинските услуги щяха да са достъпни само за избран елит от хора посочени от германците, същите хора ще заемат ръководни места и ще ни управляват под заповедите на господарете си.Обикновения човек ще се страхува от тях и няма да може да живее нормално.Цялата страна ще мизерства за благото на елита а те ще кръстосват навсякъде с огромни немски лимузини с черни стъкла и ще всяват страх.
руски коли няма да има а ще се карат само немски, всъщност няма да има никакво производство за може всички да работят за тях и да си мечтаят да имат немска кола.Никой няма да може да ходи зад граница свободно или това ще става много трудно и с много документи. край на цитата.

та идеята ми е КОЙ СПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА-
оригиналния текст е някъде в Гугл
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

10 sim4o | 23.06.201420:06

Все пак ЯСНО Е, КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ако германската дипломация, през август 1939 , не бе "започнала активни действия ... "

http://www.perspektivy.info/print.php?ID=39530

През 1940 Германия щеше да бъде нападната ... Англия щеше да е насъбрала "коалиция от желаещи" и войната щеше да е в много по-тежки за Райха условия ...

За това явно говорят военните преговори , почнати на 15 април 1939 в Москва ...

Поздрави
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

9 boris | 23.06.201417:29

Беше поставена една тема в форума на "Бойна слава", с въпрос дали Хитлер е можел да спечели войната. Форумците, повечето доста ерудирани, зациклиха още от началото с уговорката не не знаят какво означава това. Мъдруваха и стигнаха до извода, че може да се спекулира смислено, единствена на тема - "можела ли е германската армия да превземе Москва" И отговорът беше - Да, ако са били избегнати някой стратегически грешки. От там нататък - тъмна Индия. Първо- и без Москва, Русия остава достатъчно силна, ако не през 43-то, то през 45-46-пак да организира контранастъпление с неясен край, и второ дори и победил Русия, Хитлер си остава във война с Англия и САЩ, а ако предположим, че останалата история се развива по познатия начин - то да си във война със САЩ след 45-та си е самоубийствена работа.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.