Последната смешка на Робин през очите на 8-годишно дете | webcafe.bg
Webcafe

Последната смешка на Робин през очите на 8-годишно дете

Драго Симеонов 13.08.2014, 18:02 (обновена 14.10.2016, 12:42)

1 от 4 снимки Назад Напред

робин уилямс

Има комедии, в които главният герой не е най-щастливият във филма. Даже повечето са такива.

Смъртта винаги те настройва философски. Самоубийството внася към размислите ти щипка горчив песимизъм. Но когато един клоун (човекът, който е призван да прави битието по-поносимо) отнеме собствения си живот, неизбежно е да те налегне известно чувство на отчаяние. Ако и той страда от депресия и не вижда надежда, какво остава за нас?!

Ето как зад удобното обществено парамедицинско клише „шок", с което описваме възприятието си от кончината на Робин Уилямс, всъщност крием огромен екзистенциален страх. Не само, че всички сме внезапно крайни, но май сме и обречени на нещтастие, не на забава.

Новината за смъртта на актьора нямаше как да не достигне и до ушите на сина ми, запален по киното като всяко осемгодишно хлапе и съвсем във възрастовия диапазон на повечето от филмите на Робин Уилямс. Воден от бащински инстинкт да му обясня нещо, което би могло да го стресира, реших да си поговоря с него за самоубийството, тъгата на комиците и шегите като форма на приемане на действителността.

Купешките термини очевидно са мои. Всъщност се оказа, че той има да ми каже много по-смислени неща, отколкото аз на него, затова си позволявам да Ви предам част от този разговор:

Аз: Ти разбра ли какво се е случило с Робин Уилямс?

Синът ми: Да. Починал е. Самоубийство. Казаха по новините, прочетох и в интернет преди това, после майка ми потвърди, понеже я питах така ли е.

Аз: Какво пишеше в интернет по-точно?

Синът ми: Пишеше за целия му живот подробно. Не го четох цялото.

Аз: Защо?

Синът ми: Защото е починал човекът, това беше по-главното.

Аз: Какво почувства?

Синът ми: Стана ми неприятно от това, че е умрял. Той беше забавен актьор. Е, имаше всякакви роли, но най-вече смешни.

Аз: Доколко го познаваше като актьор?

Синът ми: Чувал съм го в много филми, гледал съм някои, щях да гледам още един, но той почина същия ден.

Аз: Казваш „почина". Самоубийството е нещо по-различно...

Синът ми: Все едно е, нали вече го няма. Почива. Затова казвам така. Не се ли казва така, когато се самоубие някой?

Аз: Не знам как се казва. Как си обясняваш, че човек сам си е отнел живота?

Синът ми: Бил е нещастен. Не му е харесвало какво се случва. Така си го обяснявам. Не е толкова трудно за обяснение.

Аз: В известен смисъл е трудно. Понеже той беше весел, беше смешен...

Синът ми: Това, че е играл в смешни филми, не значи, че е бил смешен или весел. Не съм казвал това. Като играеш смешна роля може и да си смешен човек, а може и да не си. Не знам, не го познавам какъв е бил.

Аз: Искаш да кажеш, че може да играеш в смешни филми, пък да си нещастен човек...

Синът ми: Да, това са само филми, роли. Не можеш да направиш смешка и да спреш да си нещастен. Той самият не е можел да си направи смешка на себе си и да му стане по-добре. Може на други да е правил, ама на себе си не е можел.

Аз: Само че той имаше всичко, беше известен, богат, харесван...

Синът ми: Да си богат и известен не ти помага да не си нещастен, понякога точно то те кара. Да имаш много пари е точно толкова лошо, като да имаш малко. Едно и също е.

Аз: Тук стана твърде философско, хората ще решат, че не си го казал ти, а ти приписвам думи. Кажи ми кои филми с Робин Уилямс си гледал?

Синът ми: „Мисис Даутфайър". За един човек, който искаше да вижда децата си, но се разведе с жена си и се правеше на бавачка, за да е близо до тях. Беше смешно.

Аз: Всъщност не е много смешно да не можеш да виждаш често децата си...

Синът ми: Има комедии, в които главният герой не е най-щастливият във филма. Даже повечето са такива. Чак накрая става и даже пак не е най-най-щастливият. Комедията е направена да те забавлява и смешното идва от глупост, която казва или прави някой, а не от това, че е много щастлив.

Аз: То май да си щастлив не е много смешно...

Синът ми: По-смешно е да ти се случват някакви гадни неща. В повечето комедии на главния герой му се случват лоши неща, на нас ни е весело, ама на него не му е. Гледал съм и „Клетка за птици". Също комедия. Синът на Робин Уилямс се влюби в дъщерята на една висока личност, обаче татко му беше гей. И се притесняваха.

Аз: Ама и това реално погледнато не е смешно...

Синът ми: Да, ама все пак е филм. Как иначе да се прави комедия? На някои хора, дори на доста, е напълно нормално да им е смешно нещо, което като видят на живо изобщо няма да им е смешно.

Аз: Комедията прави нещата да изглеждат по-весело, отколкото са в действителност, така ли?

Синът ми: Горе-долу. Ако някои се подпали на комедия на котлон, като в „Мисис Даутфайър", това е смешно, ама на живо не е. Той си подпали ризата, почти целия.

Аз: В последния му филм си прави смешка с това, че му остава съвсем малко живот - 90 минути, беше много ядосан и нещастен. Брат му дори има една реплика: „ Ти да не се опитваш да се самоубиеш?" Това в истинския живот не е смешно.

Синът ми: Смешно ли е да ти оставят 90 минути и да искаш да направиш всичко в това време?

Аз: Комедиите правят дори смъртта приемлива, а?

Синът ми: Ами като се замислиш - в „Мис Слънчице" дядото почина, чичото се опита да се самоубие. Като направиш смешен филм за нещо, което в истинския живот е гадно и опасно, става по-добре. На хората им е смешно, защото не им се случва на тях. А и като си правиш смешка с него, не го гледаш сериозно.

Аз: Мислиш ли тогава, че комедийните актьори са по-тъжни от другите? Нали казват, че клоуните били най-тъжни...

Синът ми: Зависи. Не от това какво играеш, а какъв си като човек. А за клоуните не знам, аз почти не съм бил на цирк.

Аз: Имах предвид хората които правят комедия. Нали и на тях казват клоуни...

Синът ми: Пак зависи от самия човек. Ти някакъв голям извод ли чакаш да направя сега ...?

Аз: Хахаха - това ти се получи смешно. В интерес на истината чакам, нали децата били по-мъдри. Като комиците.

Синът ми: Децата не са като комиците.

Аз: Прави си, не са. Макар че то аз исках да ти обясня нещо, а се оказа, че ти на мен го обясняваш. Какво ти казва тази история за света? Защо се самоубиват хората?

Синът ми: Защото са нещастни.

Аз: Няма ли как отново да станат щастливи?

Синът ми: Понякога не.

Аз: Има ли значение за теб причината за смъртта на Робин Уилямс?

Синът ми: Има значение, защото не беше толкова стар и можеше да направи още много неща?

Аз: Филми ли?

Синът ми: Не само филми. Можеше да живее още.

Аз: Тази история с Робин - плаши ли те по някакъв начин, притеснява ли те или я разбираш?

Синът ми: Не ме притеснява, разбирам я.

Аз: Тя има ли смешна страна? Ние големите не я виждаме, ама клоуните и децата може и да я виждате, знам ли. Робин Уилямс би ли си направил смешка с това?

Синът ми: Възможно е. Но вече няма да направи. Може някой друг като него да направи. И това би го развеселило според мен.

Oще: актьор  диалог  драго симеонов  кино  комедиант  комедия  робин уилямс  самоубийство  смърт 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.08.2016, 16:44

3 Roro | 03.10.201609:19

Напротив, разговорът е изключително съдържателен и много философски. Наистина децата са най-добрите учители, стига да имаме сетива да уловим и разберем уроците им.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

2 stizi | 04.09.201413:27

Страхотен разговор г-н Симеонов. Децата ни има на какво да ни научат и най-вече , че те са големи хора.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 14:53

1 Ivo Bogdanov | 29.08.201413:09

Уважаеми господин Симеонов,
навярно за Вас този дълъг разговор е интересен и безмерно забавен, поради простата причина, че е със собствения Ви син, но на нас, останалите, повярвайте, той е скучен като мач между Славия и Локо София...
   

оценка

+1 -2

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.