Васко Кръпката Positive | webcafe.bg
Webcafe

Васко Кръпката Positive

Webcafe.bg 05.10.2010, 18:09 (обновена 06.10.2010, 14:14)
Васко Кръпката

Снимка: © Creative Commons лиценз

Целият ми живот е един полет и приключения дебнат от всеки храст...

Блусарят на прехода, около когото ти се допива бира и свобода и ти се плаче за бунтове, продължава да пали особено с едно от най-хващащите родни парчета - метафора на типичната за тази страна скатавка - "Ден след ден", на което като попаднеш си спомяняш за хората, които наистина си изработиха и извоюваха демокрацията, докато други просто оцеляваха в храстите.

Васко Кръпката можем да си го сложим сред най-знаковите романтици на 90-те, защото не само озвучи това, което нарекохме оттегляне на комунизма, но го направи сред всичките патаклами на сините митинги и барикади - от етажа на работническото множество, на което му предстоеше да се оправи със свободата си.

Днес Васко Кръпката има удоволствието да каже: "Целият ми живот е един полет и приключения дебнат от всеки храст..." А BG Positive-ното му изложение се дължи именно на непрестанното му щуране с хармониката и китарата сред хора, в чиито най-яки и свидни спомени присъства като главен герой.

Личностите

Аз живота си го изживявам чрез музика, така че и личностите, дето ме вдъхновяват, са основно музиканти...

В началото на това десетилетие отлетя на небето Човекът, който ме наведе на мисълта, че у нас може да се прави Рокендрол - Георги Минчев. Автор и изпълнител на най-нежните и най-смелите песни в новата ни история.

Българската музика не е същата без него... И все пак ние останахме и дерзаем без да ни пука от мутрифоново-шамаро-азисово-пайнер-пост-текезесарското тресавище, дето ни вкарват постоянно машинистите на влака на промяната...

Милена като е наоколо обаче, продължавам да и'ам нерви и да вярвам, че не съм сам в музикалното блато, в което попаднахме последните 10 години... е, БТР пътуват и от време на време издават албум... Монолит по-малко... Джендема се появяват на година по веднъж-дваж, но има доста млади банди и напоследък особено.

Към личностите бих добавил и Йордан Попов - вестник "Стършел", Васил Станилов - вестник „Про и Анти", Теди Москов, Едвин Сугарев, Камен Кацата.... Както и някои българи, които живеят в чужбина, но пишейки представят и България: Иво Иванов - Америка, Даниела Горчева - Холандия, Илия Троянов - Германия и пр.

Събитието

Завръщането на България в Европа и света... Не съм и мечтал, че ще живея без унизително подтискащото, пълно със страхове, чакане на опашка за виза за Ге-Фе-Ре-то например... Или че ще запаля буса и ще отидем до Бяло море в съседна Гърция само с един резервоар бензин и лични карти... Или ще пътуваме по фестивали из Европа спокойно, без никакви митници...

Два пъти ходих до Щатите на турне с китарата на Гошо Минчев, като втория път имам 17 самолетни билета за един месец! Митниците са за митничарите и техните храненици...

Гледахме на живо тук у нас Робърт Плант, Jethro Tull, Дио, Kansas, Hobo Blues Band (Унгария), Марк Нопфлър, Whitesnake, AC/DC, Боб Дилън и др.

Основахме фестивал, посветен на Георги Минчев - "Цвете за Гошо", и 10 години напролет в Южния парк се събират почитателите на рока и това си е нашият град и нашите три дни свобода...

Явлението

Мисля си за необята на българската душа, която може да се лута така наляво и надясно... На толкова непонятни за мен неща е способен българинът, такъв свободен отпор на стойностите даде, че ми се стори като да е обявена война на честността и достойнството у нас по едно време...

Заживяхме безропотно в капитализъм, осъществяван от комунисти, мутри и кандидат мутри, които се смесиха по тези географски ширини, по които са бродили Левски, Ботев, Каравелов, Алеко...

И все пак това остава земя на поети, художници, писатели, музиканти... В Космоса лети българска народна песен, която целият свят познава. Български класически музиканти можеш да срещнеш в повечето световни симфонични оркестри... Джаз, блус, рок музиканти обикалят световни фестивали и представят себе си и България...

Откритието

Навремето, като започнаха промените, си мислех, че ще има просто банани по магазините... цветни снимки... Не съм си представял, че ще се обаждам в движение на любимата ми жена по телефона, докато си карам буса. И сега, като затворя мобилния, го поглеждам учудено и си викам как стана това вълшебство, че си говоря с човека отатък линията и той е толкова далеч, пък аз чувам гласа му...

Аз съм индианец с лаптоп и това ми е любимата вещ след китарата и хармониката... Събуждам се и се гмурвам и плувам в безкрайното море на информацията - Интернет. Там научавам толкова много, а и това, че имам две-три уеб страници ме свързва с хората, които искат да научат къде сме, как сме... С навлизането на тая пущина светът се смали.

Творбата

Десетки и дори стотици са творбите, които ми вдъхват живот. Например картината на художника Бойко Колев "Корабче", която само като я видях и детството ми премина пред очите ми като на лента.

Книги - "Отвъд играта" на Иво Иванов, "Верникът и неверникът" на Васил Пекунов, "Английският съсед" на Михаил Вешим и много други са ми подарили толкова хъс за живот, пътешествия, любов и свобода, че целият ми живот е един полет и приключения дебнат от всеки храст...

Повратната точка

В началото на 21 ви век групата "Подуене блус бенд", която създадох, реши да смени стила и аз си останах на пътеката на Блуса... Няколко месеца ми трябваха да преодолея случката и да се сетя за нещо простичко - една пътека, ако не ходиш по нея, тя обрасва.

Отидох в Чикаго - столицата на електрическия блус - надъхах се яко за един месец и си дойдох, зареден с енергия за нови подвизи... Седем години свирих с най-яката в момента млада бг рок банда Odd Crew, а сега със собствена група "Кръпка блус бенд".

Това, че останалите от "Подуене блус бенд" дерайлираха по пътя, бе повратна точка за мен - да се взема в ръце и да измисля разни парчета и да издам няколко албума и едно DVD и да измина няколкостотин хиляди щастливи километри с блус бус Росинант из Европа и света.

Незабравимото

Ех, колко неща се случиха... Миналата година записахме албум в Германия. Свирих заедно с любими блусари - с Ерик Сардинас на София Блус Митинг, с Hobo Blues Band на 30-годишнината им в Будапеща, като на пианото беше бащата на унгарския рок Габор Пресер...

Изпяхме с Милена в дует любимата ми нейна песен "Защо" на големия й юбилеен концерт в София...

Но никога няма да забравя как на пътя в една зимна виелица теглихме един закъсал Москвич с едно семейство някъде из Делиормана, край Разград май беше, и после човекът ми изпрати колет със зимнина като знак на благодарност... Ей тая чистата, примитивна, първосигнална човещина у българина ми дава сили и криле да летя през годините...


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.06.2010, 08:12

7 джон арт | 17.11.201013:39

като прочетох финала се сетих, как на връщане от едно участие в габрово, което завърши с пре(с)пиване в боженци (там спах с васко, хахахааа!!!, на едно легло, но си събухме обувките, щото сме възпитани!) настигнахме с буса по пътя една бабка-пешачка. васко спря, качи я и,въпреки отклонението, я закарахме до дома й в сопот, мисля. това при него не е поза, а стил! да е жив и здрав още много, много години, живота има нужда от хора като него!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 13:20

6 мааму стара | 10.10.201000:25

ей мааму стара, адаш ако са видим некъде, шми позволиш ли ръка да ти целуна... шапка / не бапка / ти свалям адаш, мааму стара.......
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 04:30

5 Ateista | 08.10.201002:53

Кръпката е не само прекрасен музикант,напълно споделям мнението му за вси4ко,което бе и е в България.
Свалям му 6апка,дано дълго да ни радва!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.09.2010, 07:49

4 ИИ | 07.10.201008:06

Защо наистина се оставихме комунистите да са ни работодатели? Често се питах аз ли не съм добре или моите работодатели, сега знам отговора - "Заживяхме безропотно в капитализъм, осъществяван от комунисти, мутри и кандидат мутри". Как да го кажеш по-добре? Благодаря ти Кръпка за откровеността и бъди сигурен, че никой няма да те чуе, всички са усилили до край чалгата, това им помага да заглушат всякакви наченки на достойнство и мъжество в себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.08.2010, 15:12

3 porcupine | 06.10.201014:22

Много я усеща музиката Васко...музиката, истинската!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2010, 13:38

2 d0ni | 06.10.201012:44

Няма друг такъв образ като Кръпката. Да е жив и здрав още дълги години! А изпълнението на Защо с Милена е много добро - препоръчвам на всички да го чуят.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

1 vanko1 | 06.10.201012:18

като прочетох материала, си пуснах и тази велика песен на Кръпката Ден след ден...така прекрасно ми започна денят Усмивка Знам, че няма да окастрим досадните храсталаци, но дано повече дървета да почнат да стърчат! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.