Българската мечта: Замък, принц, каляска и Пепеляшка | webcafe.bg
Webcafe

Българската мечта: Замък, принц, каляска и Пепеляшка

Василиса Иванова
14.04.2017, 18:36 (обновена 18.04.2017, 14:42)
Замъци

В последните две десетилетия българските мъже са завещали на идните поколения завидно количество замъци, част от тях носещи техните имена. Вероятно едва ли има друг период в историята на човечеството, което да се е отличавало с такъв интензитет на дворцово строителство.

Спомняте ли си хотелa „Замъкът Хранков", който изневиделица изникна в средата на 90-те години и отвори врати, за да приютява най-помпозните светски събития на столицата? Появата му даде ясна заявка, че социалистическите БДС предписания за ригидно, утилитарно и праволинейно строителство вече няма да са определящи за архитектурната визия в България. Това здание поставя началото на нещо напълно ново и непознато до този момент в България - зараждането и осъществяването на архетипа на българската мечта.


„Замъкът Хранков"

Първо малко предистория. През последните 6 века, поради добре известни нам причини, в българските земи няма собствена местна благородническа класа. За разлика от западна Европа, където почти на всяко планинско възвишение е кацнал замък или останки от крепостни укрепления, в България на практика липсват автентични „замъкови" образци. Това лишава нашата архитектурна култура от възможността да изживее „романтичния" си период. Пропуснати са цели стилови периоди в дворцовата архитектура - готика, ренесанс, барок, рококо, неокласицизъм и т.н. - на практика, цяла една епоха.

Периодът на приказките, принцесите, магьосниците, рицарите, замъците и змейовете владее детското съзнанието от най-ранна възраст. Приказките, уроците по история, литературните балади и епоси, филмите за крал Артур, училищните екскурзии до известни национални замъци, дуели с мечове, и вълшебни сюжети преди сън, всичко това спомага детето да изживее своя романтичен период, след което да порасне и да се приспособи към живота в настоящето. Ако може да види истински замък в родината си.

Хановете и Крали Марко

В нашето културно-историческо наследство почти тотално отсъстват подобни романтични архетипове. В българската действителност ги има хановете, но те са полу-варвари. По-скоро напомнят на първия съпруг на Калеси Денерис, предводителят на племето на Доткраките, кхал Дрого, от колкото на автентичен средновековен принц в рицарски доспехи.

Кал Дрого

По някаква причина, представата ни за славните царе и от първата и от втората българска държава също не успяват да се доближат до този романтичен архетип. Далеч по-късните образи на хайдути, с техните дълги мустаци и свирепа решителност, също не се оказват подходящи архетипи, за да запълнят нашия незадоволен глад за романтични изживявания.

Нашият фолклор и народен епос с изобилието си от народняшки хитроумни герои, се оказва не по-малко неуслужливи в тази посока. Макар да има един истински романтичен герой по нашите земи, Крали Марко, сказанията и легендите за него са доста оскъдни и слабо популяризирани. Нещата с принцесите не стоят по-добре.


Крали Марко, фреска на Марко Мърнявчевич в едноименния манастир в Макадония

Но психологията казва, че всеки пропуск или дефицит поражда компенсаторен механизъм. Ето защо невъзможността като деца пълноценно да изживеем „романтичния" си период, поражда у нас, постоянен и неконтролируем копнеж по приказен, разточителен аристократичен живот във всичките му външни проявления, особено строителни.

Функция на същата неизживяна мечта е и друг парадоксален феномен - категоричното усещане за нужда да се навакса липсата на автентични благороднически дворцови образци: чрез нови пари и безпринципна амбиция.


Замъкът в Равадиново

Започнаха да никнат дворци

По примера на замъка Хранков, из цяла България почват да никнат дворци, под формата на хотели, еднофамилни къщи, кооперации, вили, заведения, дори и историческите забележителности. Помните ли замъка Варварите, близо до Равда, а кооперациите с кулички от края на 90те? От бивш министър на туризма научихме с удивление, че замъкът в Равадиново е по-красив от този в Уиндзор, а Валентина Касъл в с. Огняново е направо умален вариант на Нойшвайнщайн, първоизточникът на замък на Дисни.


Валентина Касъл в с. Огняново

Ако си построил внушителен хотел, как най-гръмко да го съобщиш, ако не с вкарването на Палас или Шато в името си? А когато си министър на културата, може да допринесеш към историческото наследство с чисто нови „старинни" крепости като Мали Цариград, Царевец, Южната Кула в Созопол и пр. В последното десетилетие пък към българските замъци се присъединяват винарните, като Шато Копса, Шато Медово, Шато де Берже, Шато Бургозоне и пр., които свидетелстват за истинско благородническо занимание.

В последните две десетилетия българските мъже са завещали на идните поколения завидно количество замъци, част от тях носещи техните имена. Вероятно едва ли има друг период в историята на човечеството, което да се е отличавало с такъв интензитет на дворцово строителство.

Друг достъпен начин да облагородиш своите покои, в случай че градежът на замък е в още далечна перспектива, е да „тунинговаш" апартамента си в романтичен стил. Ако изградиш арки и сводове вместо врати във всички преходни стаи, моментално ще прибавиш рицарска атмосфера в жилището. Огромни мебели в стил Мария Антоанета пък са разположени в помещения с тавани от два и двайсет.

Затова фонтан, поставен в центъра на хола с инициали на домогващия се благородник е истинско аристократично попълнение за всеки принц с още скромни финансови възможности. Винаги е добре да се окачи допълнителен кръгъл или заоблен таван, който да смекчи острите и неприветливи ъгли на правоъгълната стая, а пък задължителните вградените лунички мигновено придават на помещението истински дворцов блясък.

Ако не ви се вярва, достатъчно е само да надникнем в фоайето на преобразения хотел Маринела, за да се потопим в царството на пищността и излишеството, заменили суровия и „вехтия" интериор, който е бил част от хотела в продължение на дълги години.


Хотел Маринела

Да си направиш замък е важна част от постигането на българската мечта за успех. Липсата на вкус и обноски не се явяват никакви пречка пред устремения нашенец, решен да остави своя отпечатък в българския архитектурен сграден фонд. Да словосъчетаеш дори и най-обикновената фамилията с палас, шато, естейт, касъл, или пък резиденц, автоматично й придава едно такова „по-аристократично" звучене, а това е неоспоримо доказателство, че си постигнал българската мечта.

Не е необходимо нито семейно потекло, нито произход, нито първите седем години, нито образование, нито дори израстването в къща с вътрешна тоалетна. В общества, подобно на американския модел и мечта, които притежават собствена благородническа класа, всеки човек може потенциално да се издигне от най-ниските и бедни прослойки и да се изкатери до най-горните стъпала на социалната йерархия

За постигането на българската мечта, обаче са необходими още два компонента. Каляска и Пепеляшка. Колкото е по-голяма, скъпа и неподходяща за нашата действителност колата, толкова повече се покачва принцовият статус на притежателя. Понякога замъкът все още е в ментална проекция, но каляската никога не липсва, паркирана гордо и скъпо пред панелка в някое столично гето. Каляската е първият задължителен архетип, но е и добре документиран като черта от нашата народопсихологията, така че тук само я споменаваме.

За да докаже принцовия си статус, принцът трябва да може да се сдобие с Пепеляшка. Тя трябва да го разпознае като такъв и доброволно да пожелае да му пристане. Момичето най-често е със скромен, полуградски произход, но дълбоко в себе си знае и усеща, че е родена за принцеса. За да се реализира като такава обаче, тя трябва първо да открие принца. Затова първо е нужен списък с правилните заведения, който трябва да се актуализира.

За Пепеляшка клубовете са бални зали, а тя има цяла седмица да се подготви за бала в петък вечер: прическа (Пепеляшка винаги има ужасно дълго коса), маникюр, нова рокля, задължителните високи токчета, изкуствени мигли, и пълен макиаж. Важното е всичко да е обсипано с блясък и камъни. Всичко това понякога поглъща почти целите и средства, но Пепеляшката твърдо вярва, че инвестицията й скоро ще се възвърне.

Интересно е как напук на върлуващия патриотизъм българската мечта е с чуждестранен привкус. Едно е обаче сигурно, българите наистина са романтични. Може и да не се подаряват често цветя, но ходи с букети рози на срещи, но пък какви замъци само строят.

Oще: архетипи на българската мечта  българска мечта  замък  замъкът хранков  луксозни коли  пепеляшка  рицари  средновековни замъци  хотели  хотел маринела  шато 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 17.04.201700:25

И принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса ...с кайма и кашкавал.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.01.2015, 20:48

2 MarkModel13 | 16.04.201711:43

Ех, авторке, която и да си ти. И ти попадна в немския капан - не е „НойшваЙнщайн” (новопрасешки камък), а е „Нойшванщайн” (новолебедов камък). Е - българският превод си е моя интерпретация, но разликата е ясна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2016, 04:59

1 майната ви политици | 16.04.201704:39

василиса,но не и прекрасна Много щастлив хубава статия и вярна,но без частта с аскаренето на българските царе!
всички /без теб,може би/ сме виждали изографисаните образи,на доста български царе и те изглеждат много добре.ноооо българина е свикнал да принизява своето и да величае чуждото!!!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.