Училищният бой в игрите на града | webcafe.bg
Webcafe

Училищният бой в игрите на града

Големият Лебовски 23.10.2016, 20:00 (обновена 25.10.2016, 18:11)
Ученици

Снимка: © Tribe

Боят в междучасието по време на сутрешната смяна става вайръл до обяд и влиза във вечерната новинарска емисия

Новинарският цикъл е доминиран от позната травма с възобновена пулсация - агресията в училищата.

В този по-обширен термин влязоха заглавия от няколко жанра на насилието между подрастващи: бой между двама ученици, побой над ученик, извършен от банда момчета, унижение на ученичка от група момичета и за десерт - учители, бити и заплашвани от собствените си ученици по време на час.

През седчицата медиите ни показваха сякаш отпаднали сцени от „Портокал с часовников механизъм", където банди от патологични младежи тормозеха гражданите за свое чисто садистично удоволствие.

Темата за „демоничните деца", за „развалените и счупени тийнейджъри", за „младите без изход" отново се появи. Заглавията носят досадата и възмущението от повторението - „Отново агресия в училище", „Пак бой между ученици", „Пореден побой в училище"...

След съобщенията идват и обясненията. Гответе се за теми и по-разширени репортажи, посветени на причините, лични истории на жертви и насилници, разговори с експерти и психолози, обобщения, обвинения, анализи...цялата кошница с лакомства от вида локум за разтягане.

Кой е виновен? Не може да е само Жоро от 10-и „в" клас, който е решил да избие преден зъб на Мишо от 9-и „а" защото го гледал лошо, или за да спечели вниманието на Соня от 9-и „г".

Личната отговорност, особено при тийнейджърите, не е достатъчно вкусна тема. Вариообективът на дискусията трябва да се изтегли до една по-пълна и мащабна социална картина. Виновно е обществото, нали? То се разпада, насилие отвсякъде, война по пътищата, мутренски изцепки, усещане за безнаказаност и безнадеждност...

Или пък филмите и сериалите - пълни с кръв и плът, отсечени крайници, строшени челюсти, баталии и оръжия, една екранна оргия от физически конфликти.

Още по-добре - виновни са компютърните игри. Все по-жестоки и изобретателни в разстрелите и разчленяването, с по-качествена графика, те поставят невинните и лесно впечатляващи се деца зад спусъка, на дръжката на ножа и бойната брадва, потапят ги във виртуален свят на невъобразимо насилие, промиват техните мозъци за печалба.

И този интернет. Петгодишни дори могат твърде лесно да намерят всичко вътре - от обезглавяване в Сомалия, до порно с коне и джуджета.

Аргументът за вината на обществото като някакъв аморфен организъм, който трови младите съзнания, покварява и превръща децата в психопати, не е вкоренен в реалността, а е плод на емоции и разочарование от развитието на страната.

Но България, с всичките си грандиозни корупционни, инфраструктурни и естетически проблеми, не е някаква африканска джунгла, опръскана с кръвта на неспиращи племенни войни, не е гангстерски соц ад ала Венецуела и със сигурност не е ислямска теокрация, основана на кървави религиозни закони.

България днес дори не е хаотичната България на 90-те с хероиновата вълна и „бомбенето" на маратонки и часовници на всеки неосветен подлез.

Статистически, страната не е някаква дупка на тежките престъпления - 1,6 убийства на 100 хиляди души през 2014-а година, например, e много под средното за света и малко над числата в по-сигурните и развити държави.

Много днешни младежи може да слушат отвратителна музика и да говорят на екстремен жаргон, но едва ли тази демографска реколта ще донесе вълна от социопати и насилници в близко бъдеще.

От друга страна - всички вече са автори на видео съдържание и имат неограничени възможности да го разпространяват бързо и масово. Боят в междучасието по време на сутрешната смяна става вайръл до обяд и влиза във вечерната новинарска емисия.

Нишата на насилието продуцира нов риалити формат за тийнейджъри - ритници в час, шамари в коридора, унижение за домашно. Те са продуценти, режисьори, оператори и звезди. Дворът за игра е гладиаторска арена и винаги е бил, но сега битките са снимани от пет различни ъгъла и нито един от тях не е достатъчно добър, но именно аматьорското ниво на продукцията я прави толкова непосредствена и близка.

Сюжетите, създадени от тези деца се пренасят в света на възрастните и получават мейнстрийм кредит от националните електронни медии. Има драма, герои, жертви, спасители, свидетели, завръзка, развръзка.

Всеки побой е телевизионно злато и потенциална история.

Зрителите съчувстват на жертвата и стискат гневно юмруци при вида на насилника. Желание за отмъщение и справедливост изпълва жилите, думи като „ах, само ако аз бях там" механично се отронват от устата и правят публиката участник в събитията. „Игрите на глада" са „Игрите на града".

А когато няма видеоматериал от боя, но резултатът е бил достатъчно тежък, че пострадалият да попадне в болница, се включва старата мъдрост на Хичкок, че най-интересно и страшно е това, което не се вижда.

Въображението рисува картини на насилие.

Доброто старо насилие е толкова важна част от човешкото ДНК. То е в програмата ни от стотици хиляди години и няма да бъде изтрито скоро. Но намалява в глобален мащаб въпреки новинарския цикъл.

А що се отнася до децата - една прекрасна черно-бяла снимка от края на XIX век внася малко перспектива. Младежи позират след традиционен бой със снежни топки - лицата им са деформирани и подути все едно са били на професионален MMA ринг.

Зимата идва. Тепърва предстои да видим какви са резултатите в новото тийн риалити шоу - бой в училище.

Oще: агресия в училище  бой  бой между ученици  българия  демонични деца  медии  насилие в училище  насилие във филмите  новини  побой  побой в училище  портокал с часовников механизъм  психология  социопатия  тежки престъпления  телевизия  ученици  ученици пребиха учител  училище 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

5 pixie | 24.10.201620:54

Мануела,
тогава вероятно са имали кауза. Сега е за спорта. И 10 минути известност в нета.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

4 Manuela Gerenova | 24.10.201619:25

"Или пък филмите и сериалите - пълни с кръв и плът, отсечени крайници, строшени челюсти, баталии и оръжия, една екранна оргия от физически конфликти." - да, да, точно филмите и сериалите са. А някой ще ми обясни ли преди 200 години кой сериал са гледали, че са се тепали така? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

3 Pavur Pezev | 24.10.201612:45

Лебовски, знам мойту мумше, знам че требе да споменеш някой "соц ад", ама за нуждите на повествованието, за пред по-непсихясалата част от четящите, да беше напрайл съпоставка с Колумбия бе, гуйейба. Гуаякил е доста по - опасен от Пуерто Кабели малко по - зле от Лима. А най - добре е Бразилия, че онея ги управлява комунизин - президент, оная с българските корени, че и са в БРИКС. Така седерастичното звучене щеше да е по - хард.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 24.10.201612:30

Темата с насилието в училищата действително е сложна, защото съвременния свят предлага толкова възможности за развитие, че изглежда много примитивно когато млади хора се бият помежду си, и умишлено търсят начин да унизят по-слабите. Особено кадри, където наслието е самоцел, и крайна точка в търсенето на себеизразявване са доста отблъскващи.
Насилие и дразги винаги е имало, но по времето когато бях ученик те бях част от нещата. Временни недоразумения, които се появяват в периода на съзряване. Докато сега възможноста да извършиш насилие, да разпространиш записа от смартфона си, и с това да вдигнеш авторитета си пред останалите ражда известни аномалии. Боят не е просто следствие на някакво афективно състояние, а lifestyle.
Мисля, че до голяма степен дискусията около тези прояви е заслужена, и че те не бива да бъдат подминавани. Мисля, че също така е много належащо вместо заучване на години, дати, формули, и куп други неща без особено приложение в живота, вниманието на младите хора да се насочва към структурата на обществото в един по-широк и свободен смисъл; към търсене на лични качества, които са функционални, и предполагат лична реализация. За един млад човек е много по-важно да открие накъде да насочи своята свободна енергия, отколкото да крие "пищови" под чина, за да преписва, а после да подражава на героите от Jackass, или филма "Бригада".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 24.10.201608:02

През социализЪма се поступвахме. Имаше и "масов бой", но случките "петима бият един" бяха рядкост. На даскал не смеехме да се изрепчим вербално , камо ли да посягаме. Гадните комунези ни караха да отстъпваме място на дъртите в рейса, да уважаваме себе си, чрез уважение и зачитане на другите, личността им и труда им. На паднал не посягахме, помагахме му да се изправи. Рядко се репчехме на жени и по - беззащитни. Е, извършвали сме реталиейшън на някой пергишин, прайл се на мъж пред някой аверче, ама с мярка. Сега всеки се е нагледал да гъзария, арогантност, неуважение и дебилизъм. Не ли?
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.