Тигърът не е толкова страшен | webcafe.bg
Webcafe

Тигърът не е толкова страшен

Webcafe.bg, по сп.Foreign Policy
05.05.2013, 20:41 (обновена 06.05.2013, 23:48)
китай, ракета

Снимка: © Getty Images

Китай вече е глобална сила и съседите му свикват с това

Има ли напрежение в Азия? Определено изглежда така. През последните няколко месеца Северна Корея извърши пробни изстрелвания на балистични ракети и заплаши САЩ с ядрена война. Китай редовно спори за няколко спорни острова или с Япония, или с други страни от Югоизточна Азия. Междувременно, САЩ не крият, че засилват военното си присъствие в региона.

Въпреки това, военните разходи в Източна и Югоизточна Азия са най-ниските от 25 години насам, а даже е възможно и да са на 50-годишното си дъно (спорно е дали може да се вярва на данните от преди 1988 г.). Макар да е твърде рано да слагаме в сметките скорошните дрязги, трябва да се каже, че възходът на Китай от последните две десетилетия не е накарал съседите на комунистическия мастодонт да засилват армиите си. Пекин се състезава със себе си в регионалната надпревара във въоръжаването.

Военният бюджет показва доколко дадена държава се чувства заплашена и доколко се готви за неочаквани развития във външнополитически план. При риск от въоръжен конфликт обикновено държавата концентрира повече от бюджета в перо „Отбрана" за сметка на своите социални и икономически функции.

Според данните на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, през 1988 г. (т.е. по времето на Студената война) шестте най-големи южноазиатски държави са заделяли за въоръжените си сили средно по близо 3.5% от своя БВП. През 2012 г. военните харчове са се свили до под 2% от БВП.

Виетнам, въпреки че също има граничен спор с Китай, е свил разходите си за отбрана най-сериозно. През миналата година за армията са отишли 2.4% от БВП при цели 7.1% преди 25 години. През 1988 г. страната все още се е възстановявала от 20 години почти непрекъснати войни. Сингапур, Индонезия и Малайзия съвсем скоро са били разрешили териториалните си противоречия. Доста по-бедният тогава Китай е бил замесен в конфликти в Бирма и Тайланд, а самото противопоставяне между САЩ и СССР е клатело стабилността на целия регион.

Днес се смята, че само Тайван и КНДР са реално притеснени за своето бъдеще - всички останали държави в региона са по-стабилни и по-богати от преди. Въпреки това, даже Тайван свали военните си разходи до 2.3% от БВП. По обясними причини, за военните харчове на Северна Корея няма никакви данни - нито стари, нито нови.

Даже през 1995 г., след краха на Съветския съюз и преди финансовата криза в Азия, държавите от югоизточната част на континента са харчили средно по 2.5% от своя БВП за отбрана. Спадът не е световен феномен - военните разходи в Южна Америка са закотвени на ок. 2% от БВП от десетилетия, а след падането на Желязната завеса Европа постепенно ги сви от 2.9% до 1.7%.

Голямото изключение е Китай. Приравнени към курса на долара от 2011 г., парите, които Пекин харчи за въоръжените си сили, са скочили от 18 млрд. през 1989 г. до 157 млрд. през 2012 г. Както и да интерпретираме тези данни, говорим за 750-процентов скок. За огромна изненада, никой от съседите на КНР не реагира с подобно развързване на кесията за военни разходи.

Япония (която има пацифистка конституция) е харчела за отбрана 46 млрд. долара през 1988 г. при 59 млрд. долара през 2012 г. - само 29% ръст. За 24 години Южна Корея е скочила от 14.4 млрд. долара до 31 млрд. долара - 118-процентов скок, но при страхотно развитие на всички останали отрасли на икономиката през това време.

Дали тези страни харчат толкова малко, защото разчитат на американския военен чадър? Малко вероятно - през 2012 г. съюзниците на САЩ са заделяли за отбрана по 1.73% от своя БВП (горе-долу колкото и тези, които не са близки с Вашингтон). Логично беше със засилването на американското военно присъствие да видим по-големи разходи за отбрана, но стана обратното - те си останаха под двата процента, които не са били преминавани от 2000 г. насам.

Всички държави в региона са наясно, че силата на Китай расте и, ако са искали, са можели отдавна да се опитват да изравнят стратегическия баланс. Богатството, военните възможности и дипломатическото влияние на Пекин са нараснали в пъти от началото на реформите през 1978 г. Днес за всички е ясно, че Китай е втората най-мощна държава в света.

Да се върнем към спорните острови. По отношение на тях Пекин проявява все повече агресия. По-добре, обаче, засега да я приемаме само като политическа демонстрация на мускули. Ако, обаче, в Източна Азия пак започнат да харчат по много за армиите си... вероятно ще имаме от какво да се притесняваме.

Oще: азия  армия  военни разходи  геополитика  китай  тайван  япония 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.09.2010, 10:02

1 Любо | 07.05.201302:25

Докато и на Китай не му е съвсем чиста работата, САЩ са които се нуждаят от опасни реални или въображаеми врагове да поддържат империята. си. Статията съдържа интересна информация, но един факт издава пропагандния характер на източника. Военният бюджет на китайските съседи се измерва в проценти от текущия БВП а на Китай като нарастване в долари спрямо бюджета им за 1989 та да изглежда по-заплашително. През този период китайските икономика и финанси са претърпели коренни изменения. Страната днес не е това, която е била и сравнението е неуместно, а вероятно и значителната инфлацията за периода не е отчетена да се подсили ефекта.
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.