Нови бележки по кризата като възможност | webcafe.bg
Webcafe

Нови бележки по кризата като възможност

Димитър Денков, в. Сега
28.03.2011, 09:02 (обновена 28.03.2011, 09:11)
либия

Снимка: © Getty Images

Война не е наша, че уж е далеч от България, че участието в нея ще е символично и нямало да се отрази на бюджета, не бива да ни прави слепи за нейната връзка тъкмо с кризата

Преди две години, когато кризата идваше насам почти като дракон от приказките, по приказен начин разни умници я бореха с оптимистични тълкувания на един къде китайски, къде японски йероглиф. Той означавал и възможност. При това възможност за читавите, умните, чевръстите, по-добрите. Досущ като в приказките, те щели да оцелеят и в кризата, пречистваща недъгавото, глупавото и схванатото както в бизнеса, така и в живота. Дори се провеждаха семинари, чийто телешки възторг от по азиатски предвидливия йероглиф щастливо съвпадаше с правителственото самодоволство от подготвеността на България за кризата.

Тогава направих едни бележки по кризата като възможност, която най-накрая стига до необходимата си действителност, потвърдена от историята поне след Френската революция насам - именно действителността на войната.

Е, войната дойде и изпари не толкова оптимизма както у нас, така и по света, колкото хитрия йероглиф. Той бе заместен в сводките за пробуждането на демокрацията в Северна Африка и Близкия изток и за войната в Либия с по-актуалните знаци от арабската азбука в логото на "Ал Джазира" и "Зелената книга" на Кадафи. Сега те онагледяват не приятните възможности на кризата, а необходимия й изход във война. Че тази война не е наша, че уж е далеч от България, че участието в нея ще е символично и нямало да се отрази на бюджета, не бива да ни прави слепи за нейната връзка тъкмо с кризата.

Все пак колкото и да е евтина тая война - има-няма няколко милиарда, бълха ухапала "международната общност" -, е разумно да се отбележи, че когато ракета уцели либийски танк, се отварят доста възможности за работа на много хора, т.е. за изход от икономическа криза. Разбира се, с изключение на убитите, чиято колатерална загуба бледнее пред оптимизма от нови концесии, възможни заради шестващата по света демокрация - безценна, както знаем от собствен опит.

Та в светлината на тоя опит от последната седмица са и тия нови бележки по кризата като възможност. Опитът е малко-много фарсов, но пък това не пречи да се отварят светлите хоризонти на бъдещето.

Да започнем с т. нар. "драма" в Сливен - нелепа история, излязла сякаш от текстове на "Ъпсурт" и приключила щастливо, не броим ли тежко ранения охранител. Тя измести публичното внимание от точките, в които бе приковано в началото на седмицата: войната в Либия, последствията от земетресението в Япония, споровете за развитието на атомната енергетика, цената на дизеловото гориво и протестите на земеделците. Това изместване стана с помощта и на премиера, и на министъра на вътрешните работи, и на полицията, но най-вече на медиите. То открива възможности, които не бива да бъдат пропускани - особено в условия на криза, чиито икономически причини избиват в поведенчески отклонения.

Ето например медийният усет за актуалност

Обикновено той бива придружаван от самовъзпроизвежаща се истерия, отнемаща към ? от новините. Тя със сигурност дава повече основания психолозите на МВР да се занимават най-напред с нея, а не с мръднали по една или друга причина добри момчета с пистолети, успокояващи се бездруго с валидол и безалкохолни напитки. Един проект на психологическия институт към МВР за превантивна терапия на журналисти, отразяващи всякакви кризи, е не просто възможен. Той е наложителен, извън това, че ще "усвои" някое и друго евро по съответна европейска програма, с други думи - ще отвори нова работа и ще е стъпка към по-леко изживяване на кризи. А и за предотвратяването на такива, имат ли се предвид следните съображения, донесла ни изминаващата седмица.

В мизансцена на "драмата със заложници в Сливен" влезе и социалният президент

На импровизирана пресконференция във Видин той определи горкия похитител като "млад мъж, отчаян от живота" и почти го оправда с обобщението за трайната безработица, засягаща 26% от младежите. Тя била причина за такива прояви като в Сливен "по места" и за "нарастваща агресия, която започва от политиците, минава през медиите и стига до хората".

Кратко и ясно дотам, че ако предпоставката е вярна, е напълно възможно озаптяването на агресията да следва описания ред "политици, медии, хора". Също така може да се очаква днешният протест на БСП срещу кризата и правителствената политика да произведе още няколко заложнически драми, включат ли се в него повече млади хора - в събота има няколко работещи банкови офиса в центъра на София. Тая възможност обаче е твърде слаба, за да стане действителност: в организираните от хайверената ни левица протести младите са кът, агресията на хората стига най-много до някой по-неприличен лозунг. Ако масите надигат непокорно глава, е заради цената на бензина, крещящо несъответна на заплатите. Това не означава, че цената на хляба, на все повече вносните храни и особено на бананите е съвсем по джоба на гражданството, но пък да се трошат витрини и да се окупират банки никак не е свойствено на нашите традиции за борба с кризите.

Затова и може да заключим, че кризата винаги ще си бъде действителност, а преодоляването и у нас - формална възможност, горе-долу така, както е в примера, с който класиците онагледяват тая категория: султанът да стане папа. Понеже няма наблизо султан, а папата си има друга работа, по-разбираем пример за формална възможност би бил "дядо Максим - президент". Много интересно, но по същество невъзможно, понеже засега за тоя пост се спрягат предимно светски дами и Волен Сидеров, неслучайно с богословско образование.

С оглед обаче на интересния ни демократичен опит, при който вече имахме цар за министър-председател, формалните възможности за изход от кризата не са никак невъзможни. Просто Бойко Борисов казва, че няма вече криза, успокоените от психолозите медии тиражират новината и работата е свършена така успешно, както приключи и драмата в Сливен - с обещание, че няма да има дори един шамар за виновника. Оттук може да се направи изводът, че в действителност кризите без шамари не минават. Но тъй като той е в разрез с демократическата педагогика, политкоректността налага да го премълчим.

Segabg.com

Oще: бойко борисов  война  криза  либия  сливен 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.03.2011, 23:43

3 Jubei | 29.03.201122:10

Бе, кажи му журналист и не го обиждай повече! бам! бам!

А иначе, да се бориш с кризата е като да се бориш с дъжда. Прекалено голямо нещо е , за да го победиш. Можеш само да бягаш или криеш ( доколкото е възможно).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

2 pueblo | 29.03.201101:40

Шокиран абе мааму стара,не стана ли ясно,че най-прекият път за излизане от кризата в българия е летище софия!?!
ДА ГО УЕБА... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 28.03.201111:17

Почвам да се чудя какво точно значи "борба с кризата"? Нещо като мазни борби или борба с вятърни мелници? Кризата е факт, намаляването на лекия петрол е факт (новите находища са предимно тежък нефт, скъп и труднообработваем), невежеството на правителството е факт...Тези факти би трябвало да ни карат да търсим нови решения и да се приспособяваме към нови условия, да поладаме усилия, които до скоро са били излишни, но и да откриваме нови възможности. Но, не...Ние ще се борим, ще размахваме заплашително пистолети и ще взимаме заложници, ще бутаме коли по градските магистрали и ще се цупим да международното положение, че ни изяжда спестяванята със скъпия бензин. Борбата ще се води по начин, характерен за сърдито малко дете на отговора "не" и ще мрънкаме, докато се намери някой да обещае, че ако дойде на власт реки от евтин петрол ще потекат. Няма да се вслушваме в здравия разум и ще си потаряме, че бг е най-нещастната държава на света, докато ни причернее достатъчно за да се напием...Ами, успешна борба скъпи съграждани, нека силата бъде във ваши ръце!
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.