Монументални девиации | webcafe.bg
Webcafe

Монументални девиации

Бойко Ламбовски , В. Сега 21.06.2011, 10:23 (обновена 22.06.2011, 14:15)
СА

Всичко вече е под контрол - паметникът на Съветската армия е почистен, щиковете на възмущение - скрити, усмивките - също...

Прясно боядисаният паметник на съветската армия в София облетя света и предизвика усмивки и гримаси. Дали да потупаме по рамото твореца с боята, дали да го бием на площада, дали най-после се освобождаваме от съветско иго, или сме предатели с къса памет - мнения забушуваха в пространството.

Този кипеж не ме учудва. Паметниците са знаци, наситени с толкова политическа символика, че също воюват. От техния метал и гранит лесно се палят искри в по-възпламенителните глави.

Те са изключително значими недвижими фактори на пропагандата, стожери на статуквото, своеобразни "печати" за историческата истина от последна инстанция.

Важни са, разбира се, с това, че присъстват като част от всичко край нас - край тях мами бутат колички, скейтъри си разнасят атрибутите, влюбени се натискат с мераците си, дядовци почукват с бастуните си и т.н. Но особено се изпълват със съдържание в тържествени и ритуални моменти.

Тогава общественото внимание се заостря и паметниците заемат свой незрим, но категоричен фундамент в индивидуалните съзнания. Като нещо, което е осветено от времето; като ценност, която предхожда, но и надживява личността. Като материализация на духа и видимо измерение на сакралното.

Те не са шеги, тези неща, а са нация, история, религия, култура и много, много политика.

Без трезв поглед зидането на статуи може да стане маниакално, самоунищожително занимание - пример са Великденските острови.

Затова е важна ролята на авторитетите, които решават издигането на какъвто и да било монумент.

Първо, с тази работа не следва да се бърза - никога.

Второ, да е по възможност на фигури и ценности, които са обществено непререкаеми, бутат към обединение, не към разделение. И към добро, усмивка и толерантност - не към агресия и шовинизъм.

Тези съвети ги отправям към родните власти, но бих ги отправил много по-настойчиво към тези, които няма как да ме чуят - властите на големите нации с могъщи националистически обременености.

При тях е по-трудно, отколкото при нас, по-податливи са на автохипноза и опиване от собственото величие.

Както и да е, ние също правим глупости, но главно от натегачество. Не знам дали помните как в София се беше измъдрил и паметник на другаря Леонид Брежнев.

Вярно - скромен, вярно - бюст, но бронз все пак. Хем му го бяхме вдигнали приживе срещу Университета.

Един приятел, инженер озеленител, се грижеше всяка божа сутрин бюстът на четирижди героя на Съветския съюз да се мие с маркуч, та да е красив пред взорите на столичани.

Имали сме и паметник на Сталин, също вдигнат приживе на Вожда, също в Борисовата градина. Разговарях със стар български анархист - Георги Константинов. Той разказа, че провели акция срещу този паметник, турили му взрив още през петдесетте години.

Заловили завераджиите, разбира се, и ги осъдили на по 20 години строг тъмничен.

"Щеше да е на смърт, но точно тогава Сталин умря и скоро разобличиха култа към личността, та отървах кожата" - смята тоз последовател на Бакунин и Шейтанов.

Вярвам му - в онези времена се е пипало по-безмилостно. Не е, както пишат днес глупости западните медии по повод боядисването на съветската армия в палави тонове:

"Преди 20 години щяха да ви застрелят, ако застанете прекалено близо до паметника на съветската армия в София - България"(dailymail.co.uk.).

(Изобщо там репортерите си умират да смятат, че тука никой не се е усмихвал по ония времена, не е рисувал друго освен другаря Живков, не е работил друга работа освен доносничество за Службите и не е мислел нищо, освен какъв рай е Там и какъв ад е Тук. Също интересна пропагандна дебилност.)

Преди две-три години бях в Кобленц, знаково място за немците - особено там, където се сливат Мозел и Рейн. Домакините ни отведоха на посещение при могъщия монумент на кайзер Вилхелм, който се възвишава на кон над околността.

Някои от присъстващите немци се държаха леко странно, като на таен празник, с блеснали взори и сякаш долавящи свой вътрешен химн. Това ми направи впечатление.

Гордост видях, национална гордост.

Няма лошо, ако не прехвърля мерките. Паметникът на кайзера бил вдигнат с народни пари през XIX век. Малко преди края на Втората световна обаче, през март 1945-а, американци изстреляли към горделивия Вилхелм снаряд и го повредили.

После конната статуя рухнала и била претопена. Смята се, че стрелбата станала нарочно, по заповед на Айзенхауер, който искал да унищожи този национален символ.

Както и да е - след Обединението на Германия паметникът е наново вдигнат с парите на един скулптор.

Да ви кажа ли моето мнение? Паметникът на Вилхелм е хубав. Все пак обичам по-скромни паметници, не на армии и военачалници. А на такива като Швейк, като пловдивския зевзек Мильо...

Смятам все пак, че армията на СССР разгроми по-перфиден и антихуманен режим от този, който бранеше самата тя.

Дори убеденият антикомунист Йосиф Бродски е посветил свое стихотворение на маршал Жуков, военачалника на тази армия. Пък русофилството и русофобството ме дразнят еднакво.

Та заслужава ли тази армия паметник у нас? Защо не.

А това ли е мястото, на пъпа на София, в огромен ръст? Ако избирах аз, едва ли. Харесал си бих за тука нещо по-софийско - примерно Георги Софийски.

Или нещо по-универсално - лично аз бих турил дори руснак - Лев Толстой.

Който казва - собственият патриотизъм винаги е за сметка на някой друг.

www.segabg.com

 

Oще: война  паметник  сталин  съветската армия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2010, 16:10

7 thaddeus | 23.06.201115:49

Ами започни действия по премахването на Альоша, свикай инициативен комитет или както там се казва, направи група във фейсбук, направи нещо. Щом те дразни направи нещо, недей да дрънкаш и да скачаш по форумите, излез на площада и заяви гласно искането си...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 11:28

6 TheSpider | 23.06.201114:47

И аз съм го посрещал изгрева, обаче не виждам връзката с онова грозно парче скала, което е вирнато нагоре. Символ било, символ сигурно за теб са и неравните павирани улици или мърсотията?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 16:10

5 thaddeus | 23.06.201110:30

@TheSpider
Ами стани кемт ти и го махни, само че в традиционно синия Пловдив обществеността си иска Альоша, за това помислил ли си!
Альоша за всеки един пловдивчанин е малко повече от паметник на армия, повечето от нас са посрещали изгрева там след абитуриентския си бал.
Альоша е символ приятелю, колкото и да не ти харесва!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.06.2010, 08:12

4 джон арт | 22.06.201119:18

паметници, бюстове, барелефи, орелефи и портрети на сталин имаше навсякъде и не само в софия! завършил съм средно в отмт, който наричахме "следите остават", защото буквите бяха свалени след разобличаването на култа към личността, но "сталин" пак се четеше. булевард "витоша"беше сталин. язовир искър - сталин. връх мусала - сталин. варна - сталин. това, че като пръдне някой в ссср тук масово се насираме никак не беше виц! влизайки в мазето на техникума с домакина виждахме десетки бюстове, портрети и барелефи, както и една кутия, в която се съхраняваха свалените от фасадата месингови букви. на въпроса ни защо ги пази, домакинът отговаряше, че тук нищо не е сигурно - т.е. - може да го реабилитират и тогава ще сме подготвени. само да кажа, че и в борисовата градина (по онова време - паркът на "свободата", каква ирония!) имаше бюст на сталин. нямаше място, на което да не видиш изображение на "бащата на народите" - вероятно "баща"по същата причина, по която правешкият овчар беше наричан "тато".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.12.2010, 09:32

3 shakespeare | 21.06.201116:58

Хубава статия. И аз нямам нищо против паметника. За местоположението му там е построен и не е кола да се мести. Лично на мен ми харесва. По не ми харесва манията да се разрушава и да не се прави нищо ново, хубаво и смислено. Защото някой ще каже, че ще направи друг паметник на негово място. Но резултата ще бъде нещо за 5 лева за което ще се платят 5 милиона плюс загуба на история.
Вместо да се чудят каква глупост да направят да поддържат зелените площи около паметника.
И вандалите които са го изрисували като искат нещо в крак с времето да посадят дърво или да почистят от боклуци, или поне да не ги правят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.04.2011, 17:28

2 Brasil | 21.06.201113:15

Само една корекция или по-скоро добавка - за паметник в Борисовата на Сталин, аз поне не знам да е съществувал, но е имало такъв пред Народния театър. Ето за справка - http://www.lostbulgaria.com/?p=1935. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 12:03

1 solaar | 21.06.201111:39

Ето webcam изображение от въпростния монумент, така наречият Deutsches Eck

http://bit.ly/mLuH2b
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.