Q&A за (контра)блокадите на границата с Гърция | webcafe.bg
Webcafe

Q&A за (контра)блокадите на границата с Гърция

Webcafe.bg 19.02.2016, 13:16 (обновена 21.02.2016, 08:32)
граница

Снимка: © Getty Images

1. Кой и защо протестира?

Блокадите по границата са организирани от фермери, недоволни от планираното повишаване на данъците, пенсионната реформа и отказа на правителството да ги компенсира заради загубите след налагането на ембаргото върху вноса на хранителни стоки от ЕС в Русия.

Кабинетът на Ципрас се принуди да въведе резки промени в данъчното законодателство след третата спасителна сделка с кредиторите от ЕК, ЕЦБ и МВФ от 2015 г.

Целта на мерките е да се спестят 1,8 млрд. евро бюджетни разходи за годината. Това е един от ключовите показатели в първия преглед на изпълнението на сделката с Гърция, който може да отвори вратата за преговорите за дългосрочно отписване на гигантския външен дълг на Атина.

В случая - земеделските производители протестират срещу плановете за налагане на 25% данък върху печалбата, увеличение на вноските за социално осигуряване и задължението за авансово плащане на 75% от данък общ доход.

2. Кога започнаха предупрежденията за блокади?

Стачните действия в Гърция всъщност не са приключвали от есента насам. Още през октомври фермерите излязоха на протести в Южна Гърция - Спарта, Каламата, Триполи и др.

В края на ноември 2015 г. се състоя най-големият протест в Атина от началото на управлението на СИРИЗА - в демонстрациите участваха както държавни служители, така и работници от частния сектор, пенсионери, самоосигуряващи се лица и др.

Последните предупреждения за готвените протести датират от януари 2016 г., когато асоциацията на синдикатите в Гърция започна преговори с правителството.

Протести бяха подети и от други професионални групи, недоволни от новото данъчно законодателство. На 20 януари започна стачката на морския синдикат, като фериботите по всички пристанища в страната останаха блокирани.

На следващия ден в Атина се организира масов протест на научни работници, лекари, адвокати, лекари, фармацевти, инженери, нотариуси и други лица на свободна професия.

В същото време започна и блокадата на фермери от областта на Солун, която се прехвърли и по българо-гръцките и турско-гръцките гранични пунктове.

Подстъпите към гръцките пристанища вече са блокирани безсрочно, по пътищата са разположени трактори, които не позволяват преминаването на ТИР-ове от българска страна освен в предварително договорени "прозорци" - обикновено след полунощ.

Преминаването на туристически автобуси и леки автомобили също е силно затруднено през последните дни.

3. Какво прави българското правителство?

В началото на февруари МВнР официално информира ЕК за проблемите с граничните блокади и поиска намеса за отпушването на границата в най-кратък срок.

От българска страна се твърдеше, че поради създалата се ситуация Гърция не изпълнява свои задължения, свързани с основни свободи в рамките на ЕС, като свободното движение на хора и стоки между държавите членки.

От ЕК обаче обявиха, че не разполагат с юридически инструменти за принуда на гръцките власти да премахнат барикадите.

"Юридическите инструменти, с които разполагаме в момента представляват единствено платформа за обмен на информация между засегнатите държави, съгласно т.нар. "Ягодов регламент"*. Комисията няма възможност на нареди предприемането на каквито и да било действия", казва говорителят на ЕК Лусия Каудет пред БНР, като допълва, че на този етап процедурата по проверка за нарушение на договора на ЕС е "твърде крайна мярка" спрямо Гърция.

Премиерът Бойко Борисов също направи опити да разреши конфликта на най-високо правителствено ниво с разговори с гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, но безуспешно. Гръцка страна все пак осигури лица за директна комуникация между българската и гръцката полиция.

Божидар Лукарски оцени икономическите загуби за българския бизнес на 10 млн. евро, като заяви, че България ще настоява за компенсации от ЕК.

На 19 февруари Народното събрание излезе с декларация срещу блокадите по границата, подписана единодушно от всички присъстващи 186 депутати.

В нея парламентът призовава ЕК да започне наказателна процедура срещу Гърция и настоятелно приканва гръцките власти да вземат мерки за въвеждане на ред на границата.

4. Защо има съмнения в мотивите на протестиращите гърци?

Не само засегнатите превозвачи, но и българските власти изразиха гласно съмнения за "режисиране" на протестите и за толериране на блокадата от страна на гръцкото правителство.

Версията, че Ципрас се възползва от ескалирането на протестите, за да извива ръце на кредиторите, не е нова - подобна тактика беше използвана не само от СИРИЗА, но и от по-стари правителства в Гърция.

"Не знам защо някои хора на ядене и пиене казват протест - на границата са едни дълги софри. Не може всяка година, когато почивките свършат, портокалите и мандарините се изнесат от Гърция, те да сядат и да почват едни празници", коментира Красимир Лалов от Националното сдружение на българските превозвачи.

Транспортният министър Ивайло Московски дори намекна, че Гърция има "специално отношение към България".

"Твърдението от тяхна страна, че нямат влияние върху процеса, очевидно не е вярно... Подиграват се брутално с пет или шест хиляди камиони. Не вярваме, че ако пак се осигури времеви прозорец, той ще функционира устойчиво", каза той.

Депутатът от ГЕРБ Димитър Танев обяви, че протестите са "изцяло режисирани и подпомагани от правителството на Гърция".

И още - протестите на фермерите дойдоха в контекста на споровете между ЕС и Гърция за хаоса по морската граница и неспособността на Атина да контролира прилива на бежанци към Европа.

Преди дни страните от Вишеградската четворка заплаши Ципрас, че ще поиска "запечатване" на границите с Гърция и изключването на страната от Шенген заради бежанската криза.

5. Какво правят българските превозвачи?

На четвъртата седмица от протестите по границата - българските превозвачи решиха да отговорят с контра-блокада с жива верига.

От Съюза на българските животновъди решиха дори да блокират напълно българо-гръцката граница в седмицата около Великденските празници - от 26 април до 3 май, за да си "отмъстят" за гръцките протести, като не допуснат вълната от български туристи...

Депутатът Валери Симеонов (ПФ) дори поиска парламентът да приеме декларация, че е "съпричастен със затрудненията на българските превозвачи и не укорява техните реципрочни действия". НС отказа да добави подобен текст в декларацията.

Българските шофьори пропускат само товари с живи животни или стоки със специално предназаначение - например, пуснат е камион, превозващ барут.

"Софрите" по блокадата, срещу които родните превозвачи се възмущаваха, скоро се прехвърлиха и от българска страна.

На 17 февруари холандски ТИР, натоварен с инкубатор с живи пилета, се е опитал да премине барикадата след ГКПП "Кулата", но пред гумите му легнал българин "във видимо нетрезво състояние".

Наложило се е намеса на полицията, като превозвачите твърдят, че пияният мъж нямал "нищо общо с бранша".

Най-неприятният ефект от двойната блокада беше, че движението на леки автомобили и автобуси се запуши още повече.

Oще: алексис ципрас  атина  блокада на българо-гръцката граница  българо-гръцка граница  бюджетни съкращения  вдигане на данъците в гърция  външен дълг  външен дълг на гърция  гърция  данъци в гърция  защо протестират в гърция  пенсионна реформа в гърция  протести в гърция  сириза  споразумението на гърция с кредиторите  стачка в гърция  фермери 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.