Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

История с пирамиди

Кухи отвътре... (мистично четиво) Снимка: Getty Images
Кухи отвътре... (мистично четиво)

Честита нова година и от мен, скъпи сънародници. Знаете ли, тази година изпуснах новогодишното обръщение на президента Първанов по телевизията.

Никога досега не бях го изпускал. И хоп още на първи януари се събудих с гаден грип и 38 градуса температура. И една магарешка кашлица, абе нещо като изпълнение на Галя от Каризма на живо.

Кофти, казах си аз. Това да ми е за урок.

И отидох при личния лекар. Там естествено имаше една опашка, да не ти е от работа. Седнах аз и зачаках. А един възрастен господин до мен разказваше нещо с приятен басов глас. Заслушах се.

Този руски учен, разказваше запалено възрастният господин, е открил, че пирамидите имат някаква необяснима сила. Ето аз например съм си сковал пирамида от дъски и слагам отдолу самобръсначката си. Тя се наостря сама за една нощ. От 7 години не съм си купувал ножче за бръснене.

Пирамидата дори успява да подобри качеството на евтината ракия, която си купувам от бакалийката до блока. Даже и евтините кренвирши стават далеч по-добри, когато престоят под пирамидата за една нощ...

Тук спрях да слушам, защото дойде моят ред за преглед. Преслушаха ме, изписаха ми антибиотик и витамини и ме пратиха да топля леглото.

През целия път до вкъщи не спирах да си мисля за пирамидите и възрастния господин. И когато вече си бях у дома, имах готов план.

Взех чук, пирони, трион, няколко дъски. И набързо сковах една пирамида. Куха отвътре.

Сложих отдолу бучка сирене от 2.76 лева килото. Поставих портретна снимка на премиера Борисов, последния албум на Веско Маринов и запис от новогодишната програма на Канал 1.

За друго не можах да се сетя, а и нямаше място.

Легнах си и нетърпеливо зачаках какво ще стане на другата сутрин.

След една тежка и изпълнена с трепетно очакване нощ се събудих и с огромно нетърпение повдигнах ръчно изработената пирамида. И знаете ли какво... Ами нищо.

Нито снимката на Бойко Борисов се бе трансформирала в Кенеди... Нито от диска на Веско Маринов се разнасяха звуци като от албум на Елвис. Само по сиренето от 2.76 имаше някакви наченъци на живот. Малко по-късно поникна райграс, но това е нормално за продукт от растителен произход.

С мъка преглътнах факта, че се занимавам с глупости. Дори мислено упрекнах стария господин, че лъже хората с историите си за пирамидите.

После обаче започнах лека-полека да схващам всичко.

И тогава прозрях.

Ние, уважаеми дами и господа, не живеем в България.

Не, ние живеем в някакъв виртуален Египет.

Там, където на определен период от време някой надве-натри, като мен, сковава от набързо попаднали му материали управленска пирамидка. Куха отвътре. Поставя в пирамидата нещата, които иска да му се случат. И захлупва с паянтовата конструкция всички нас.

От това обаче ние не ставаме по-богати. Нито по-умни, нито по-добри.

И когато бедният възрастен човек разказва за пирамидата, която оправя вкуса на кучешките кренвирши и евтиното ракиено менте, които се превръщат в първокласни деликатеси, той не лъже.

Той се опитва да запази достойнството си на човек, който цял живот се е скъсал от бачкане и накрая са го изритали под стълбището с 200 лева пенсия.

Да се оправя.

Добра ли е сегашната пирамида?

Не знам... Попитайте онези хора, които чакаха 3 дни на -18 градуса, за да запишат децата си на детски ясли. (Макар и да не са сигурни, че ще ги вкарат.)

Попитайте родителите на онова момиченце, което почина след рутинна операция за изваждане на сливиците.

Попитайте стария годподин от моята история,който разказваше как заточвал самобръсначката си благодарение на силата на пирамидите.

Те имат какво да кажат.

А от мен, честита нова 2011.

Забравих да ви кажа какво стана със записа на новогодишната програма на Канал 1, който използвах в своят експеримент.

Пуснах си го и за 5 минути ме излекува от грипа.

Не се наложи да пия антибиотици...

Само мента, глог и валериан...

И такива ми ти работи... 

 

Най-четените