Никога не сме били по-повърхностни | webcafe.bg
Webcafe

Никога не сме били по-повърхностни

Lifecafe, The New York Times 02.06.2014, 18:43 (обновена 05.06.2014, 11:40)
книги

Толкова е лесно да се преструваш, че знаеш толкова много

Не мога да направя нищо по въпроса. Всеки няколко седмици жена ми споменава най-новата книга, която четат приятелките й, и без значение каква е тя, дали съм я чел или не, давам мнение за нея, изцяло на база...какво, всъщност?

Често това са книги, за които дори не съм чел рецензия или есе, но свободно разказвам за грандиозността на Черил Стрейд или сдържаната сантименталност на Едуидж Дантикат. Тези частици информация са придобити очевидно от въздуха - или, по-реалистично, от различни публикации в социални медии.

Заради какво е била атаката в асансьора на Соланж Ноулс срещу Джей Зи? Не съм гледал видеото от охранителната камера в TMZ - би ми отнело твърде много време - но изчетох достатъчно разговори, за да знам, че Соланж е почистила своя Instagram от снимки на сестра си Бионсе. Ами този сезон на "Игра на тронове" и сексът не по взаимно съгласие в криптата?

Не гледам сериала, но прегледах обобщенията във Vulture.com и се подготвих да отстоявам позицията, че това е била изключително противна сцена. Дали папа Франциск е постмодерен понтифик? Никога не съм чувал някоя от неговите проповеди, нито съм гледал скорошното му участие в "60 минути", но съм виждал предостатъчно от неговите @Pontifex туитове ретуитвани от други, така че съм готов да заявя, че позицията му по въпросите на неравенството и социалната справедливост е забележително прогресивна.

Никога не е било толкова лесно да се преструваш, че знаеш толкова много, без реално да знаеш нищо

Поемаме тематични, адекватни на момента частици информация от Facebook, Twitter или имейли с новини и ги повръщаме. Вместо да гледате "Момчетата от Медисън Авеню", Супербоул, Оскарите или кандидатпрезидентските дебати, може просто да скролирате през нечии чужди туитове, отразяващи ги в реално време, или да прочетете обобщенията на следващия ден. Културният ни канон се определя от това кое получава най-много кликове.

В книгата си от 1987 "Културна грамотност: какво трябва да знае всеки американец," Е. Д. Хирш-младжи изрежда 5000 задължителни концепции и имена - 1066, Бабит, Пикуик - които образованите хора би трябвало да знаят. (Или поне така си мисля, че това беше написал - естествено, всъщност не съм чел книгата.) Книгата на Хирш, заедно със съвременната "Затварянето на американския ум" на Алън Блум, отстояват позицията, че културната грамотност - канонът на Блум - е фундаментът на нашите ценности, защитавани от обществения договор.

Това, което всички ние чувстваме сега, е постоянен натиск да знаем достатъчно, по всяко време, за да не бъдем разкрити като културно неграмотни

Така че да можем да оцелеем в разговор в асансьора, в бизнес-среща, при посещение в офисната кухня, на коктейл парти, така че да туитване, постваме, чатим, коментираме, пращаме кратки текстови съобщения, все едно сме виждали, чели, гледали, слушали. Това, което е важно за нас, заляти с петабайти от данни, не е непременно ние самите да сме консумирали това съдържание, а просто да знаем, че то съществува - и да имаме позиция по него, да можем да участваме в разговори за него. Опасно близо сме до реализацията на миш-маш от псевдоосведоменост, който е реално новият модел на нищо-незнаенето.

На 1 април NPR си направи първоаприлска шега с публикация в уеб, озаглавена "Защо Америка не чете вече?", която стана хит във Facebook; шегаджии пускаха линкове към материала, при което хората заявяваха, че те четат - за разлика от другите! - и с негодувание споделяха линка с препоръката "четете и вижте какво става!", без всъщност дори да кликнат на него сами, за да видят, че единственото съдържание е разкритието, че всичко това е шега: "Понякога оставаме с усещането, че някои хора коментират ожесточено на публикации на сайта ни, които всъщност изобщо не са чели. Ако четете това, моля харесайте този пост и не коментирайте по него. После нека видим какво хората имат да кажат за тази ‘публикация'."

Почти 60% от американците признават, че четат само заглавията на новините - и аз зная това, защото само прегледах заглавие в Washington Post за изследването по въпроса на American Press Institute

След като прегледаме отгоре-отгоре, споделяме. Коментаторите често започват постовете си с TL;DR - съкратено от "твърде дълго; не го четох" - след което продължават, като предлагат мнение по темата, независимо че не са чели. Както казва Тони Хейли, изпълнителен директор на компанията за анализ на уеб трафик Chartbeat: "Установихме на практика, че няма връзка между социалните споделяния и това хората наистина да четат публикациите." (Видях туита му по темата.)

Всъщност не е съвсем лъжа, когато кимаме информирано на коктейл-парти или на питие, докато колега споменава филм или книга, които всъщност не сме чели или дори виждали, нито пък сме чели рецензия. Има много голяма вероятност и нашият партньор в разговора просто да повтаря хапливите наблюдения на някой от неговия таймлайн или фийд. Цялата междуличностна комуникация е изградена върху няколко фактчета, уловени в рамките на дневното преглеждане на приложенията в iPhone.

Кой иска да бъде лудитът, който ще забави конвейра, признавайки, че всъщност никога не е чел книга на Малкълм Гладуел и може би дори не разбира какво се има предвид под понятието "Гладуелов" - въпреки че понякога той самият го използва?

Когато някой, някъде, спомене нещо, трябва да се преструваме, че знаем за него

Данните и информацията са се превърнали във вид валута. (В случая с Bitcoin, класически пример на нещо, за което всички говорим, но никой всъщност не изглежда да го разбира, имам предвид и буквално.)

Тези от нас в бизнеса със събиране, разпространяване и по друг начин осигуряване на трафик на информация, са сред най-страшните престъпници в това отношение. Наскоро говорих по телефона с редактор, който спомена текст на прочут автор. Аз логично заявих, че съм го чел. Едва по-късно в разговора осъзнах, че въпросният текст още не е публикуван и не бих могъл да съм го чел, дори и да смятах да го сторя.

Към този момент вече бяхме преминали към обсъждане на потенциален материал за калифорнийски политик, замесен в доста сложен скандал. Нито аз, нито той можехме да се сетим за малкото му име. Попречи ли ни това да говорим псевдоинформирано за предимствата и недостатъците на потенциалната публикация? Естествено, че не.

Разбираемо е, че едната или дори двете страни на разговора може да имат съвсем мъглява идея за какво се говори

Всички ние сме много заети - ако вярвам на прибързаните отговори (ако изобщо има такива) на повечето имейли, които изпращам, по-заети от което и да е предно поколение. Тъй като прекарваме толкова много време, забили поглед в телефоните и екраните си, изпращайки есемеси и туитвайки колко заети сме, вече нямаме време да потребяваме каквито и да е "първични" материали. Разчитаме вместо това на неангажиращи наблюдения на наши "приятели" или хора, които "следваме", или всъщност на кого?

Кой решава какво да знаем, какви мнения да виждаме, какви идеи да представяме като наши собствени наблюдения? Алгоритми, очевидно - като тези на Google, Facebook, Twitter и останалите компоненти от постиндустриалния комплекс от социални медии, разчитащи на сложни математически инструменти, за да определят какво всъщност да прочетем, видим и купим.

Аутсорснали сме мнението си на този цикъл от данни, който ни позволява да удържаме фронта на вечерни партита, въпреки че докато привидно говорим с вас за "Гранд хотел Будапеща", това, което всъщност правим, при положение че не сме го гледали, е да сравняваме фийдове от социални медии. Някой някъде въобще признава ли, че напълно се е изгубил в разговора? Не. Просто кимаме и казваме: "Чувал съм името," или "Звучи много познато," което обикновено означава, че сме абсолютно незапознати с темата.

Имаше и време, когато знаехме откъде получаваме идеите си

В осми клас ни поставиха задача да прочетем "Повест за два града" на Дикенс и ако харесваме книгата, да следим в текста за скрити символи. Един следобед, докато бях в библиотеката, мъчейки се да откривам символи, попаднах на няколко от моите съученици, които извадиха от джобовете си сгънати книжки с надпис върху тях "Cliffs Notes" и отдолу заглавието на романа на Дикенс с главни букви. Това "учебно ръководство" бе същинско откритие.

То излагаше сюжета, героите, дори символите, всичко структурирано в параграфи и с точки, подчертаващи важните аспекти. Изчетох ръководството от "Cliffs Notes" за една нощ, и написах анализа си на книгата на Дикенс (за който получих петица!), без да дочета въобще оригинала.

Урокът за мен бе да не се потапям и да се губя в същинския културен документ, а да търся ценна руда и минерали - данни, частици факти, какво трябва да знаете - и да ги търгувам максимално изгодно на свободния пазар.

С възхода на всяка нова технология - ръчния набор, радиото, телевизията, Интернет - има оплаквания, че наближава краят на богато илюстрованите ръкописи, книгите, списанията и вестниците.

Това, което е различно сега, е вездесъщостта на технологията, която заменя всички по-стари медии

Информацията вече е навсякъде - постоянен поток в ръцете ни, в джобовете ни, на десктопите, в колите, дори в облака. Потокът от данни просто вече не може да бъде изключен. Той се излива в живота ни като набираща сила вълна от думи, факти, шеги, GIF-ове, слухове и коментари, които ни заплашват с удавяне. Може би именно този страх от потъване стои зад упоритото настояване, че сме виждали, чели, знаем.

Това е не твърде убедително отстояване, че все още се държим на повърхността. И ето ни и нас, отчаяно загребващи с ръце на гребена на вълната, правещи дълбокомислени наблюдения и изводи за попкултурни мемета, защото ако признаем, че сме изостанали, че не знаем за какво говорят другите, че нямаме какво да кажем за всяко моментно примигване на екрана... това би означавало да се самообявим за мъртви.

Oще: грамотност  знание  интернет  информация  култура  медии 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

10 Citizen X | 04.06.201414:38

TL;DR!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

9 AlahAkbar | 04.06.201413:35

Не виждам кому е нужно да говори за неща които не знае или не е прочел. Все пак, не можем да огреем навсякъде.

Срамно е да говориш глупости, но това е норма на поведение в наши дни.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 23.04.2014, 18:33

8 kovatz | 04.06.201412:05

Статията е интересна, предоставя критика, при това не злонамерена, по-скоро забавна, на суетата и лицемерния начин, по който често прикриваме невежеството си. Самоиронията на автора буди симпатии.
Сещам се за един депутат, който обясняваше за важността на отношенията между България и Нубия...
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

7 янаки | 04.06.201411:37

Но, за да бъда последователен, това, което написах по-напред, се отнася и за най-„върлите” антимарксисти и на Запад и у нас. Но така или иначе, това не пречи Маркс да е един от големите философи на 19 в.и не е негова негова вината, че големи „марксисти” като Сталин и Мао го „прилагаха” на практика, също без да са го чели. Мисля, че ще се убедите, ако прочетете главата от книгата на Ерих Фром – КРИЗАТА НА ПСИХОАНАЛИЗАТА - „Приносът на Маркс към познанието за човека“ (http://iztoknazapad.com/?page_id=5698 ) преводът е на Росен Ангелов
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

6 янаки | 04.06.201411:22

Когато става дума за публикация, която не е в специализирано издание, един „научен подход” едва ли е много подходящ, той би бил да „търсим под вола теле”, или да покажем собствената си начетеност.

Според мен, това са размишления на човек от кръга на интелектуалците, който е осъзнал промяната, която се е случила с него и не само с него в резултат на информационния потоп.

Зa тези, които живяхме и при социализЪма, това не е нещо ново, макар и породено по съвсем други причини. Без да навлизам в подробности, ще дам за пример една ситуация от филма” Бялата стая” на Методи Андонов. Тези, които са го гледали, ще си спомнят, за какво става дума: на един млад научен сътрудник се възлага да напише „разгромяваща” стaтия за Зигмунд Фройд. На молбата му да му се даде възможност да се запознае с трудовете на Фройд му се отговаря категорично, че не му е възложено да изучава Фройд, а да го разобличи, така че не е необходимо да знае какво е написал Фройд.

Това се отнасяше не само до всичко, което беше свързано с „западната идеология”, но и за създателя на „научния комунизъм” – Маркс. Някой си си беше направил труда да извади някой цитати, които се използваха като мантри буквално при всички случаи в живота
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 30.03.2014, 09:32

5 Мирослав Узунов | 04.06.201407:48

това да не са някакви статия по приживяване аз да! ако иска саита да ми палати и на мене да напиша как 7/8 клас ритах топка с приятелите ми и когато паднахме се чуствах зле . и тн . и тн !! глупости аз кафе пия в момента и не ме интерсуват историите на някои си по приживяване !!!
   

оценка

+0 -4

Регистриран на: 30.03.2014, 09:32

4 Мирослав Узунов | 04.06.201407:45

Кой иска да бъде лудитът, който ще забави конвейра, признавайки, че всъщност никога не е чел книга на Малкълм Гладуел и може би дори не разбира какво се има предвид под понятието "Гладуелов" - въпреки че понякога той самият го използва? Aз си признавам !!!
това е пак много проста статия моля ви се прекалявате и тоя дето хем се прави че пише за Америка и някакви си там сенатори ли там какво беше написал и после ми пише 8 ми клас незнам си какво явно е много обаркано зубарче и ще ме откаже да чета !!! webcafe.bg и молим ви са назначете си нови писатели които да не пишат така снисходително и пренебрежително все едно знаят за какво пишат молим ви се !!
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

3 Зелен Бетон | 04.06.201403:24

Струва ми се, че проблемът зад всички кахърни разсъждения по тази тема е много прост: не искаме да си признаем, че не можем.

Ние, сапиенсите, венецът на природата, упорито отказваме да признаем, че капацитетът ни за преработка на информация отдавна е надвишен от това, което информационните технологии направиха достъпно.

Не само че не можем да го преработим; не ни стига ресурс (нито време, нито памет, нито концентрация) дори да го възприемем. Камо ли да го осмислим.

Човек създава технологиите, за да му служат – и досега не е имал сериозни проблеми да овладее последиците от тяхното развитие. Първият проблемен случай бяха ядрените технологии, но там се справихме. Бурното развитие на информационните технологии обаче се оказа сериозно предизвикателство и доведе до промени в самата структура на човешкото общество. (Не ми се мисли какво може да стане покрай генните, които ще са следващият big boom.)

Безвъзвратно е отминало времето, когато минаваш през кръчмата за една ракия време – и си информиран за всичко важно в местен, национален и международен мащаб. Или отделяш половин-един час да прочетеш вестника. Или радиоточката ти бърбори цял ден на главата с гласовете на „Хоризонт“. И готово.

Не че по света отскоро са започнали да се случват толкова много неща. Те винаги са се случвали, и са много повече дори от това, което можем да научим днес. Само че не сме ги знаели. И не ни е било важно да ги знаем. Да, днес е по-важно – но не чак толкова, че да се чувстваме длъжни да попиваме всичко.

Безвъзвратно е отминало и времето, когато можеш спокойно да се потопиш в един роман и да го четеш една седмица, съсредоточен само върху него. Подчертавайки, драскайки си ремарки по полетата, преосмисляйки фабулата, връщайки се и препрочитайки пасажи, които са те впечатлили.

Не че художествената литература е станала по-малко ценна. Тя обаче категорично излезе от общия информационен поток. Едно време е била част от него; вече не е. Да четеш литература и да бъдеш информиран са две съвършено различни неща: опитите за отъждествяване на едното с другото водят до грандиозно объркване.

Повърхностното (по-скоро – опростеното, схематичното) възприемане на информацията е естествена защитна реакция срещу информационното претоварване. То не значи, че не сме способни на задълбочено възприемане; просто значи, че сме принудени да възприемаме все по-селективно, оставяйки задълбочеността за тази информация, която ни е наистина важна.

И така е нормално да бъде, и така трябва да бъде, и няма нищо нередно да кажеш „това не го знам“.

Вече няма извинение да не знаеш това, което ти трябва. Същевременно обаче да знаеш всичко, което знаят другите, вече не само е непостижима цел – то е и ненужна цел. Все по-ценни ще започнат да стават контактите не с хора, които знаят същото като теб, а с такива, които знаят съвсем други неща. Което води до съвсем друг характер на социалните взаимодействия.

Подобни разсъждения обаче са преждевременни, давам си сметка. Всички тия промени са все още неосъзнати и неосмислени. Все още се опитваме да караме по старому, правейки се, че не се случва нищо особено. Затова такива като автора на статията плачат – ау, колко сме се повредили, възприемаме повърхностно, ужас...

За човека от XXI век едно от най-критично важните житейски умения е да филтрира, подбира и категоризира информацията, която възприема. Като за начало. Като се научим на това, оттам нататък вече ще има смисъл да разсъждаваме и по съществените изменения на живота ни в информационната ера. Но първо на първо е добре да се успокоим малко, вместо с писък да се „самообявяваме за мъртви“ ;)
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

2 Dox | 03.06.201423:17

"Крив Макарон", съвсем правилно отбелязваш, че всичко в статията е поднесено някак си разхвърляно и хаотично. Но може би това е различен похват да се внуши нещо. И май успява. Не чрез логически построени съждения, номерирани с първо, второ, трето ... ами .... така - като във филм. Виждаш определени кадри, предизвикващи разни асоциации и .... хоп - внушението е налице.
Всъщност, чрез разни примери, се казва това, за което говори и заглавието. В днешния свят, в почти всички сфери на живота се ръководим от принципа "Предимство на формата пред съдържанието". Не че и в миналото това не го е имало, но днес е особено популярно, модерно, а бе - направо си е задължително. А би следвало да е обратното, нали? Формата се определя от съдържанието и ако тя нещо не ни харесва - това ще означава, че в съдържанието нещо не е наред и ще трябва именно него да променим. Това, обаче е трудният /макар и правилният - естествен/ начин. Лесният е - дай да се докараме на форма, пък съдържанието /някак само, т.е. без ние да си мърдаме пръста/, все някак си ще се промени. Така де, правим го по тоя лесен начин, но защо - ами защото няма време. А за какво точно няма време - виж, това е друг, също нелесен въпрос.
Що се отнася до книгата, която споменаваш и нейният автор - заявявам открито /признавам си/, че за първи път чувам /пардон - чета/ за него и нищо не знам по въпроса.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 03.06.201409:57

Имаше една публикация, която разказваше за модните психически разстройства. Започваше с кратка ретроспекция, където се споменаваше, че през 60-те на мода е било халюцинирането; нали се сещате за фантастичните романи, където хора посещават разни други светове и т.н. После започнаха да обясняват, че модното психическо разстройство на нашето съвремие е маниакалния синдром (МС). И как в резултат на въпросния МС, ние сме подтиквани непрекъснато да сме в движение, непрекъснато нещо да правим, да сме на гребена на вълната. И цялата публикация по-горе опитва нещо подобно, но в неговите битово-ежедневни измерения Усмивка
Дори, ако обърнете внимание, самата публикация нищо смислено не казва! Просто описва различни ежедневни ситуации, разхвърляно, без градиране, без систематизиране, без генерализиране на дребните детайли, и преход към някаква концепция. Чете се бързо, и дори да започнеш от средата, или пък да загубиш концентрация, и да пропуснеш половината текст, това по никакъв начин не би се отразило.
Като срещуположно по смисъла на своето съдържание, и ниво на качество четиво, бих могъл да посоча "Психология на тълпите". Всичко, което липсва в публикация като тази, поне според мен, се съдържа в книгата на Густав Льобон.
   

оценка

+4 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.