Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В САЩ вече говорят за дрон журналистика

Помните ли онзи "бръмбар" в небето от летните протести
Помните ли онзи "бръмбар" в небето от летните протести

Тези, които се интересуват от информация за нови оръжия, познават дроните като безпилотни летателни апарати, с помощта на които американските ВВС поразяваха цели на "Ал Кайда" в Йемен например.

Използването на роботизираните системи датира още от 90-те години на миналия век, когато са пускани първоначално за наблюдение и въздушно разузнаване, включително и при ударите на НАТО по бивша Югославия.

В момента, според някои анализатори, дроните са на първо място сред методите на борбата с терора, провеждана от Белия дом. Изобщо джаджите имат широк спектър на полезност - могат да се използват за събиране на информация за хора и събития: при масови безредици, протести, трафик на хора и наркотици, изследване на последиците от природни бедствия и др. В няколко американски щата се използват дрони, оборудвани с гумени куршуми, срещу наркотрафикантите.

Помните ли апаратчето, което летеше по време на летните протести над главите ни? Именно този "бръмбар" в бъдеще ще е в основата на дрон журналистиката (Drone journalism).

Използването на дрони - от английската дума drone, което означава търтей, безделник - или безпилотни летателни апарати (БЛА) за журналистически цели като събиране и предаване на информация е все още новост.

Макар че около двайсетина американски университета са най-активните цивилни потребители на дрони, предимно за научни цели като изследване на природни катаклизми - бури и торнада.

В САЩ в два университета в програми по журналистика изпробват дрони - от ноември 2011 г. Drone Journalism Lab във University of Nebraska-Lincoln, и the Drone Journalism Program в University of Missouri.

Но през лятото на 2013-а тези програми са закрити. Причината е, че предстои регулацията за използване за граждански и търговски цели на тези машини - т.е. от частни фирми и лица, които в момента преимуществено се използват от военните и полицията.

Намеренията на американските власти са до края на 2015 г. във въздушното пространство на САЩ да кръжат 15 000 дрона - в момента са не повече от триста. Това означава, че Пентагонът ще разполага с 64 бази за безпилотни самолети в страната. Девет невъоръжени дрона кръжат и над границата с Мексико, която се нарушава най-често от нелегални имигранти, които искат да се прехвърлят в Щатите.

В статия по темата авторитетното харвардско издание Nieman Journalism Lab разглежда идеите на американските законотворци да регулират използването на дронове. Неин автор е Мат Уейт, създател на Drone Journalism Lab.

Американската агенция по въздухоплаване (FAA - Federal Aviation Adminstration) публикува документ, наречен Integration of Civil Unmanned Aircraft Systems (UAS) in the National Airspace System (NAS) Roadmap. В него FAA разяснява какво възнамерява да прави в близко бъдеще по отношение на дроновете в небето.

Какво означава това за журналистиката (в САЩ, тъй като другаде законотворците са далеч от каквито и да било идеи за уреждане на въпроса - бел.р.)?

А/ По-голямата част от документа е посветена на много по-големи и сложни въздухоплавателни средства от тези, необходими за работата на журналистите, които не се нуждаят от подобни апарати, които да летят толкова високо.

Б/ FAA е наясно, че журналистите искат да използват дронове, което показва раздел от документа, озаглавен Граждански и търговски предложения и точката от него: "Комуникации и излъчване, включително новини/отразяване на спортно събитие."

В/ Това, което е интересно за журналистите, е Notice of Proposed Rulemaking (NPRM) за sUAS (малки безпилотни летателни системи). Видовете устройства и нивото на сложност, които са най-достъпни за редакциите, попадат в тази категория - под 55 кг тегло и с ограничен обхват и достигане на надморска височина. Такива устройства, както става ясно от документа, се очаква да бъдат пуснати в началото в началото на 2014."

Г/ Журналистите, които желаят да използват дронове, най-вероятно ще трябва да докладват записваните данни от съображения за безопасност и да ги обменят с FAA. Според предвидените от американските законодатели текстове събирането на данни ще се разшири с финализирането на допълнителните споразумения за обмен на информация за публичните безпилотни летателни апарати.

Д/ Какво ще включва още регулацията за малките БЛА? Класификация на БЛА, сертифициране на пилоти (наземни оператори - бел.р.) на БЛА, регистрация на БЛА, одобрение на операциите на БЛА и на лимити. Според автора на статията журналистите би трябвало да се притеснят от използване на терминология като "одобрение на операциите на БЛА" заради евентуален опит на рестрикция при използването им за събиране на определен тип информация.

Одобрението от страна на правителството - или отхвърлянето - на определени журналистически теми, е принципно забранено от Първата поправка. (Според Първата поправка на американската Конституция Конгресът няма право да създава закони относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаваме свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират, и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.)

Така че това, което се крие под "одобрение на БЛА-операции" ще е от критично значение за журналистиката, която възнамерява да използва дронове.

Е/ Необходим е период от време, в който темата да бъде публично дискутирана с въвличане в нея на журналисти и организации на журналистите. FAA обявиха, че стартират работата по законодателните намерения в началото на 2014 г.

Ж/ Правилата за sUAS най-вероятно ще означават, че безпилотната журналистика няма да се нуждае от сертификати за оторизация от FAA.

Какво ще е бъдещето на дроните - и дрон журналистиката, е трудно да се гадае отсега. В САЩ вече обмислят правилата. У нас сме твърде далеч от това. Цените на предлаганите у нас дрони варират, в зависимост от теглото, височината, на която летят, и авиониката между 2000 и 6000 лева, при това говорим за малки апарати, които могат да качат до максимум 1.5 кг полезен товар.

Дроните биха били от голяма полза за полицията - вместо да се командироват сега стотици полицаи от цялата страна на българо-турската граница, един дрон с наземен оператор би могъл да свърши работата по наблюдението и изясняване на местата, "пробити" от трафиканти.

Но дотогава биха могли да летят над протестите, показвайки какви ги върши полицията.

 

Най-четените