Циганката с име на цвете | webcafe.bg
Webcafe

Циганката с име на цвете

Татяна Кристи 31.10.2016, 17:56 (обновена 02.11.2016, 15:23)
момиче

Снимка: © Getty Images

Тя направи живота ми почти поносим в кухнята, където работех...

Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"

Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.

Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.

Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.

Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:

Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.

По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.

Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.

Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.

Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.

"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.

Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.

Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.

До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.

Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.

Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.

Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.

Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.

На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...

Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.

Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.

Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.

Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.

Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.

След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.

Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.

Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.

Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.

Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.

Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.

Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"

Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.

Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.

Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.

После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.

Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.

Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.

Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.

Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.

Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.

С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.

Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.

Oще: бкп  възродителен процес  етнос  жена  име на цвете  история  култура  лична история  момиче  преименуване  расизъм  роми  ромите  ромски етнос  татяна кристи  турци  цвете  циганка  цигански етнос 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

254 Dear Ivan | 06.11.201600:00

А, не съм чувал цяла песен, но може и да е имало. Аз съм стар модел, вече не правят такива. Не съм ходил на детска градина, едно време имаше разбиране, че в къщи има повече възпитание и се научава повече за нещата.

Боя се, че с по-близките до теб по поколение - зациклилото мразещо прасе и члена на племето мако мако - не може да се покаже някаква особена еволюция Усмивка По-скоро деволюция. Абе, ти нали си ми казвал, че си любител групар. Защо не направиш една група "Нова дегенерация"? Знаеш ли колко добре ще се приеме Много щастлив Това е една идея!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

253 Дракон с кисело зеле | 05.11.201620:03

Dear Ivan | 05.11.201618:52
В първи клас имахме една подигравка, в която сменяхме само името. В случая тя звучи така:

Мако маймунката
скача по трибунката.
---
Понеже моето поколение е по-напред еволюционно, ние това го имахме в детската градина. Даже беше цяло стихотворение, ама няма да го цитирам сега.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

252 Mako | 05.11.201619:45

Dear Ivan | 05.11.201619:40
Млади господин Мако, моето мнение е, че вие сте един дрисльо.
-----------------------------------------------------

Казано от човек с памперс за старци звучи повече от компетентно!
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

251 Dear Ivan | 05.11.201619:40

Млади господин Мако, моето мнение е, че вие сте един дрисльо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

250 Mako | 05.11.201619:31

Dear Ivan | 05.11.201618:52
В първи клас имахме една подигравка
--------------------------------------------

Нормално е един дядка да страда от старческо вдетиняване. Емпатически казано Намига
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

249 Dear Ivan | 05.11.201618:52

В първи клас имахме една подигравка, в която сменяхме само името. В случая тя звучи така:

Мако маймунката
скача по трибунката.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

248 Mako | 05.11.201616:48

Dear Ivan | 05.11.201612:27
Няма нищо, ВиК, не съм обиден
--------------------------------------

Правилно, дядка, ти не можеш да си обиден, защото си предимно смешен!
Емпатия, какво да правиш Смее се
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

247 KingoftheROAD | 05.11.201615:19

VK

Сигурно има и красиви циганки, не съм се вторачвал чак толко, че да не земат да си помислят нещо ;)
Иначе такъв вид може да се докара и с някоя латиноамериканка, с малко индианска кръв, или испанка, или италианка, по-тъмна коса, леко мургава кожа и тн. И българки има такива.
За фотографа и сам каза, наистина е хванал кадър, но и не само това.

Dear Ivan

Яйца НЕ учат курицу.

Според мен се получава такъв ефект - от дърветата да не можем да видим ГОРАТА. При по-голям мащаб така или иначе доста по-често ще ти се налага да гледаш общата картинка. В държава пък не може без това, все пак не е някоя малка фирма.
А как се ръководят хора в ГОУЕМИ мащаби - Хенри форд, Соичиро Хонда, Лий Якока и тн.. Винаги има нещо което не знаем, или пропускаме.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

246 Dear Ivan | 05.11.201612:27

Няма нищо, ВиК, не съм обиден. Късно вечер човек е нервен, иска да си ляга и се изразява набързо.

Което казах, е буквален превод от шопския израз "яйца учат курицу" и ми е любим Усмивка Също така внимавам аз да не изпадна в такова положение, че ще ме е срам Усмивка Ръководил съм хора, които в различни помещения според технологията извършват части от един общ процес, при който ти знаеш какво е цялото, но решаваш в момента конкретна точка от него. Много се обичахме и открих, че е много по-хубаво да се обичаш с работниците и служителите си, отколкото да си велик. До тогава не бях имал толкова много. Пък и какво значи велик, всеки или е велик, или не е в някаква област. Невеликите хора са по-добри приятели. Зарязах сакото, бялата риза и вратовръзката, сложих едни дънки и една карирана риза и висях все при тях, защото нямах работа. Добрият ръководител няма работа и като се сети, започва да чопли какво може да се подобри, и най-вече животът на подчинените му.

Сещам се за какво говориш - за условното време и сетивата, по повод Теорията на относителността. Ами така е, мисля го отдавна. Определени сме от Природата по форма и съдържание, само с някакви дребни вариации, и няма мърдане. И трябва да сме благодарни, че има ДНК, поради която е така, а не всеки път да не знаеш какво ще излезе Усмивка Като калдъръмчетата. Но и те пак се раждат калдъръмчета, само цветът им е различен. Затова Природата трябва да се изучава, да й се покланяме и с много хрисим тон да й казваме: "Благодаря за живота." А не да се имаме за кой знае какво.

Какво ми става в събота по обед с тия философски работи...

Хайде, приятен ден. И който има нужда от акъл, при нас, шопите. Ние, както е известно, знаем всичко и как най-добре трябва да стане Много щастлив

П. П. И аз съм виждал много красиви циганки. При циганката не е проблемът тя, а фамилията. Ако си женен за циганка, не можеш да имаш събота и неделя само с нея, а ще е с цялата рода, която ще започне да се точи и да се трупа от сутринта в събота и ще ви остави на мира чак късно в неделя вечерта. Сигурно е ужасно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

245 VK | 05.11.201611:02

"Тая най-вероятно не е циганка"
______________
Щото не си виждал красива циганка?

Да , фотографът е много добър, даже бих се учудил, ако не е получил някоя награда на международен фото конкурс , освен ако не е пратена там.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.