Изкуството на "селяндурите" | webcafe.bg
Webcafe

Изкуството на "селяндурите"

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
05.07.2017, 09:56 (обновена 08.07.2017, 11:42)
Rene Magritte - La Lampe philosophique, 1936

Имаме модернизъм още от 19 век, пък никой не е казал, че вече е демоде. И никой не е казал: "Ох, този Магрит вече е демоде и не ми отива на тапетите. Ще взема да го сменя с един Владимир Куш, че е по-модерен!".

Всякак са ме наричали, но не ме бяха наричали „селяндур, който мисли само за сламени колиби и не разбира нищо от модерно изкуство". Респект!

Това се случи във връзка с една оживена монументално-естетическа и архитектурно-идеологическа дискусия, разразила се миналата седмица в медиите и социалните мрежи. Няма значение на каква тема. Важното беше да се установи, че селяндурите не разбират от модерно изкуство.

Заинтригуван от тази ексцентрична и неочаквана гледна точка към себе си, се замислих за света на прекрасното и мястото на СНРМИ (селяндури, които не разбират от модерно изкуство) в него.

Кой е виновен, ако селяндурите не разбират дадена творба на изкуството? Дали селяндурите, защото са прости, или творбата, защото е неадекватна?

Всяко изкуство, включително и модерното, е преди всичко комуникация и после всичко останало - красота, мъдрост, поука, трепет, възпитание, идеология, политика и т.н.

Ако я няма комуникацията, всички тези неща са непотребни, защото може и да тръгнат от подателя, но няма да стигнат до получателя.

Ако един селяндур от Родопите влезе при някой академик и му каже: „Немой ся забайхотва кат настопен папучник", академикът вероятно няма да разбере нищо и затова ще бъде виновен селяндурът, понеже не е избрал правилната комуникационна стратегия.

По същия начин, когато академикът покаже на селяндура грамадно бронзово топче от сопол и му каже, че това е историята на вселената, селяндурът няма да го разбере, но този път виновен ще бъде академикът по същата причина, по която преди беше виновен селяндурът.

Що е то „модерно изкуство"?

По някаква необяснима причина светът е решил, че модата и модерността са нещо много хубаво. Като искат да кажат за някого или нещо, че е много хитроумно, казват, че е „модерно".

Например, „модерни технологии".

Коя е модата в технологиите, някои са може би dernier cri, а други са демоде? Галванизацията, например, на мода ли е или е демоде? Или „модерна партия". Какво значи това, че националното ръководство е с модни прически и си тананика само парчета от върха на класациите?

Явно при изкуството не е точно така.

Имаме модернизъм още от 19 век, пък никой не е казал, че вече е демоде. И никой не е казал: „Ох, този Магрит вече е демоде и не ми отива на тапетите. Ще взема да го сменя с един Владимир Куш, че е по-модерен!".

За модерно изкуство започва да се говори след революциите, когато буржоазията излиза на преден план и започва индустриалната ера. Тази ера е свързана с обезлюдяването на селата и притока към градските фабрики на обезземлени селяни, известни като лумпен пролетариат.

Ражда се нов светоглед, а с него и нов морал. Ражда се нова естетика с всевъзможни течения, които се конкурират помежду си кое е по-нестандартно, по-авангардно, по-причудливо и даже по-налудничаво. Конкурират се в крайна сметка кое е по-модерно.

И ако модерното изкуство е изкуството на епохата, в която селяните се преселват в индустриалните центрове и стават граждани, то не е ли именно то изкуството на селяндурите? Не са ли селяндурите тези, които разбират най-много от него?

Кои са проблемите на модерното изкуство? Първият е, че е прекалено задъхано.

Изкуството забавлява, развлича, радва. Ако покрай това пренесе някое дълбокомъдрено послание - берекет версин! Нелепо е някой, обявен от критиката за гений, да се изцвъка върху платното и след това да се съберат десетина професори да обясняват какво е искал да каже, каква му е перцепцията и каква му е рефлексията.

Другият проблем е релативизмът. Това е, когато приемаш, че красотата, истината и доброто са субективни и относителни, а не обективни и абсолютни.

Ей сега да попитам някой гражданин, който разбира от модерно изкуство (това ли е обратното на селяндур, който не разбира?), той ще ококори очи и ще каже: „Ама разбира се, че красивото е субективно преживяване и е относително, защото е плод на обществена договорка!".

Какво повече да говорим! При това положение защо моето красиво да е по-грозно от твоето и твоята истина да е по-истинска от моята?

Или ако попитам: „Извинете, защо тази крава е с осем крака и четири вимета, а очите ѝ са квадратни?", да не се сърдя, когато ме изгледат презрително и ми отговорят: „Селяндур! Нищо не разбираш! Това е алегория на паралелния апотеоз, пречупена през уникалната интерпретация на автора!".

Колкото един „гений" е по-самобитен (което се доказва с това колко е по-неразбираем), толкова по-голямо право има шумно да изразява себе си! Под егидата на релативизма отклоненията стават норма.

А кои са проблемите на апологетите?

Модерното изкуство си има апологети. Това са хора, които или самите те правят изкуство, или са търговци и меценати, или са „разбирачи". Докато първите аплодират колегите си в очакване на реципрочни аплодисменти, а вторите търсят финансова възвращаемост, третите, „разбирачите", търсят единствено превъзходство над себеподобните си.

Тяхната душевност е толкова фин инструмент, че са способни да доловят трептения, невидими за простосмъртните граждани, да не говорим пък са селяндурите, които мислят само за сламени колиби.

Самите те деца или внуци на селяни (в което няма нищо, ама абсолютно нищо лошо!), те живеят, за да презират и чрез презрението да се опиват от собствената си величавост.

За тях изкуството е всичко, тяхна същност и битие, а не просто едно от чувствените наслаждения наред с храната и секса.

Самият аз притежавам някои съвременни творби живопис и пластика от нашумели автори и много си ги харесвам. Даже авторите им са ми приятели. Но тези творби освежават помещенията, които обитавам и толкоз. Не търся в тях големите отговори на големите въпроси, нито пък претендирам, че ги разбирам повече от някого другиго. Пък и как ще ги разбирам, нали съм селяндур, който мисли само за сламени колиби!

Струва ми се, че ако си голям творец и някой не те разбира, то проблемът е преди всичко у теб, а после у този „някой".

Говорили си двама мъдреци за това какъв човек е идиотът. Единият казал:

- Според мен идиотът е човек, който говори така, че хората не го разбират. Разбра ли ме?

- Не - отговорил другият мъдрец.

Майсторлъкът е да казваш умни неща така, че да те разбира и селяндурът. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му там финикийски селяци, простаци и цървули...

Oще: владимир куш  иван стамболов сула  изкуство  изобразително изкуство  модернизъм  модерно изкуство  перцепция  рене магрит  рефлексия  селяндур  сула  сюрреализъм 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

21 deowin | 07.07.201722:20

>Заклеймяваш "неразбиращите" изкуството по същия начин по който "невиждащите" невидимите дрехи на царя биват подиграни поради невежество относно модните тенденции.

Нищо такова.

Най-малкото изрично казвам, че аз самият съм точно толкова неразбиращ изкуството - не съм се интересувал, не съм се информирал, не го разбирам, но, за разлика от вас, нямам проблем с това и не ми се налага да го крия или омаловажавам като подценявам и иронизирам евтино сферата, в която ми липсват знания, както и хората, на които тези знания не им липсват.

Съответно, съвсем не заклеймявам неразбиращите, което би било съдене, а просто отбелязвам, че има начин да си разбиращ, а това, че не си, не прави изкуството "неадекватно". Просто прави теб неразбиращ, незнаещ, недостатъчно информиран.
Според мен в това няма нищо изконно лошо, тъй щото да намирам за нужно да го осъждам и "заклеймявам". Просто го отбелязвам, защото хора като теб и Сула всячески се опитвате да избегнете осъзнаването на тази проста реалност, защото егото ви не ви позволява да признаете, че сте просто неинформирани, което води до евтиния сарказъм и комплексарщина на "неадекватно изкуство" и незаслужено презрителното отношение към по-информирани в тази област хора като, например, изкуствоведи, критици, ценители.

Да не си информиран не е лошо само по себе си.
От друга страна, да парадираш гордо с това, като се отнасяш презрително към по-информираните хора, били те изкуствоведи, учени или инженери, и омаловажаваш знанията, което те притежават, а ти - не, и унижаваш цялата област, която ти е непонятна, като я наричаш "неадекватна", е долнопробно, безсъвестно, недостойно, и си е чист вид комплексарщина, характерна за отрепки с голямо его без никакво покритие. Дали ти самият си такъв си прецени сам, аз няма как да го знам.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

20 hidden_in_the_shadows | 07.07.201719:32

>Тези "експерти" и "разбирачи" на модерното изкуство не са нещо ексклузивно за 20/21-ви век, имало ги е и през 19-ти, пък и по-рано

Как това е релевантно и къде съм твърдял, че са "ексклузивни за 20/21-ви век"? Не го твърдя, защото би било напълно несвързано и, следователно, безсмислено. Защо тогава го споменаваш?
//
Не го споменавам във връзка с теб, а в контекста на това, че "разбирачи" виждащи невидимите дрехи е имало много преди нас, ще има и след нас. Така и с "разбирачите" на изкуството, а проблема идва от това, когато започнат да се превъзнасят и да раздават определения наляво и надясно.
Но щом си толкова егоцентричен - ще го обвържа с твоята особа -> Ти правиш блестящ пример с "Тази липса е причината хора като теб да се чувстват некомфортно в собствените си кожи, от което следва комплексарщината и евтиния сарказъм".
Заклеймяваш "неразбиращите" изкуството по същия начин по който "невиждащите" невидимите дрехи на царя биват подиграни поради невежество относно модните тенденции.

Придаваш един горчив привкус и негативизъм относно хора незапознати с "конкретно знание, което помага да разбереш причините дадено произведение на изкуството да съществува. Тези причини за познаваеми, фактите около тях са конкретни и обективни." това знание, което само по себе си е абсурдно, понеже на света има толкова много произведения на изкуството, направени от толкова много хора, при толкова различни обстоятелства, че би било непосилно за човек, в целия му жизнен път, дори да направи списък с имената на всички произведения на изкуството+автор от едно-единствено направление.

Това е проблема на модерното изкуство, че разни хора решават да се чувстват велики, дори не спират до там, решават също да определят други хора с едни не толкова цветущи определения поради факта, че те претежават частица знание за историята на дузина автори и обстоятелствата около техните произведения.

Аз притежавам знания непонятни за теб, същото важи и в обратна посока, и това е в реда на нещата. Нито един от нас не е невеж. Нито пък вярвам, че някой от нас не се чувства некомфортно в кожата си Намига Това важи и за "(не)разбирането" на модерното изкуство, колкото и няколко "разбирачи" да се опитват да докажат противното.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

19 Bichkiiata | 07.07.201719:28

Понеже явно автора не отправя посланието си към селяндурите го е ударил на модерен българо-френски арт стил. За да го направим смилаем за селяндурите си позволявам да публикувам следните бележки:
dernier cri - последен крясък , в смисъл най-модерното в момента
каква му е перцепцията – какво му е възприятието
каква му е рефлексията – какъв му е мисловния процес
е релативизмът - е относителността

п.п.
Направи ми и впечатление, че ползва творбите на авторите (приятели) за да освежавал помещенията където живеел. Аз на тоз ако му нарисувам нещо и съм му го подарил , а той после ми каже, че го ползва за освежаване му го налупвам на глъъта отма. Ако иска да освежава да удари един латекс .

С две думи: „Ние много обичаме изкуството и ...бахура“
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

18 паяка | 07.07.201719:06

Изкуството е субективна категория. Предметите на изкуството са резултат на индивидуалното виждане и умения на автора. Целта на създаването им е вътрешна потребност на някого да сподели свои мисли и чувства по начин, който му допада, с което се надява да привлече внимание, да зададе въпроси или да даде отговори, да възбуди емоции, да припечели за хляб и вино или пък въобще не му дреме за ефекта, който би произвел.
Възприемането на изкуството от публиката е също субективно и незадължително.
Критиците и анализаторите са друго тесто. С много жар коментират, повечето в зависимост от степента си на изгладнялост. Убедено могат да крещят за или против, но звучат като чиновници, въпреки стремежа им да се отъркат о арт авторите, са си антураж и клакьори.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

17 deowin | 07.07.201718:54

hidden_in_the_shadows, продължаваш да издигаш сламени човеци, които след това с хъс успешно преборваш.

>Тези "експерти" и "разбирачи" на модерното изкуство не са нещо ексклузивно за 20/21-ви век, имало ги е и през 19-ти, пък и по-рано

Как това е релевантно и къде съм твърдял, че са "ексклузивни за 20/21-ви век"? Не го твърдя, защото би било напълно несвързано и, следователно, безсмислено. Защо тогава го споменаваш?

>Понеже разбирането на изкуството е лично и налагането на определено тълкуване

Казваш "разбиране на изкуството" а всъщност визираш тълкуване на изкуството, което, съгласен съм, е субективно.

>като например

Това, че съществуват примери на субективно тълкуване на изкуството като горния, не означава, че разбирането на изкуството, единствено за което през цялото време говоря, е невъзможно. Възможно е.
Възможно е да разбираш особеностите на човешкото визуално възприятие, които стоят зад някоя техника като поантилизъм. Това няма нищо общо със субективното тълкуване на някоя конкретна картина в този стил.
Възможно е да знаеш биографията на даден художник до степен, в която разбираш по-добре вътрешния му мир и мотивация, което ти дава по-богат поглед върху творбите му. Това няма нищо общо със субективното оценяване на значимостта на творчеството му.

Като цяло, аз ти говоря за конкретно знание, което помага да разбереш причините дадено произведение на изкуството да съществува. Тези причини за познаваеми, фактите около тях са конкретни и обективни.

Ти, от твоя страна, говориш за субективно тълкуване и оценяване на изкуството, което е коренно различно нещо. Предполагам защото не ти е удобно да говориш за собственото си невежество относно изкуството, ти напълно погрешно го сливаш с тълкуването на изкуството, просто за да можеш лесно да го отхвърлиш като субективно и несъществено, вероятно за да избегнеш да конфронтираш собствената си липса си на знание.

За тази липса на знания говоря през цялото време. Тази липса е причината хора като теб да се чувстват некомфортно в собствените си кожи, от което следва комплексарщината и евтиния сарказъм, които струят в твоите думи и статията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

16 Harry | 07.07.201718:23

Изкуството не е въпрос на вкус, нито на гледна точка, изкуството се подчинява на красотата, а тя е математически дефинирана, тя е математически закон, всичко извън красотата не е изкуство. Освен ако не се използва за гротеска или осмиване на бездарието.

Например, атоналната музика и абстрактният експресионизъм бяха наложени за изкуство от бездарници, главни герои на либералната демокрация.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

15 hidden_in_the_shadows | 07.07.201717:50

deowin,

Преди да слагаш гърмки определения като "недостойна, жалка комплексарщина", "невежество", "его", "селяния" и подобни бих те посъветвал да си припомниш нещо от детството. Новите дрехи на Краля - от Х.К Андерсен, публикувана в Дания през 1837 година. Автора е велик човек на изкуството, понеже заедно с една интересна за малчуганите творба е поместил и една прекрасна алегория, за по-възрастните.
Тези "експерти" и "разбирачи" на модерното изкуство не са нещо ексклузивно за 20/21-ви век, имало ги е и през 19-ти, пък и по-рано.

В анализите на изкуствоведите има резон, също толкова колкото в коментар на някой селяндур стил "еб'ал съм я таа драсканица ми напо'вня за драйфано".
Понеже разбирането на изкуството е лично и налагането на определено тълкуване, като например - "....it is identified with the elements and ritual – with fire and with blood – and thus with life, death and the spirit.” е напълно субективно, лично мнение.

От къде на къде ще е с живота и смъртта, или пък спиритуалното - може да е с изгрева и залеза като началото и края на пътя, на вечния цикъл и вселенския кръговрат, дори за майката, възнасянето между земното и "небесното".
Както и да го тълкуваш - все си прав.

Ако слушаш професори по термо-динамика или друга точна наука ще придобиеш знание, понеже те ще са прави, в абсолютната стойност на твърдението. Ако питаш друг топ-професор - ще чуеш същите неща.
Ако слушаш "експерт" да прави анализ на картинка - ще чуеш едно необективно определение за това как един-единствен човек (експерта, когото слушаш) възпроема творбата. Със същия успех можеш да изслушаш останалите 7 милиарда души и да чуеш 7 милиарда интерпретации. Е да обаче защо слушаш "експерта" а не другите 7 000 000 000 души? А да, защото използва най-високопарнте словосъчетания и думи, по-възможност с поне 17 символа в думичка. И по възможност, с тези думички, да замеси поне 14 дълбоко ексизистенциални теми като например връзката между живота и смъртта, началото и края, духовното и материалното; минало, сегашно и бъдеще; човешките чувства и желания и още поне 3 подобни дълбоки теми, които някой хора си прекарват целия живот да разсъждават върху тях. Но нашия "експерт" ги набутва в 2 изречения и всичко е точно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

14 deowin | 07.07.201716:59

>Ще приема, че разбираш контекста и всичките измерими фатори зад творението - Orange, Red, Yellow

Не, не ги разбирам и изобщо не би ми хрумнало да го твърдя.
Това, което разбирам, е че купища такива фактори съществуват - като почнем от всеки аспект на историческата реалност преди 50 години, в която картината е нарисувана, минем през всеки детайл от живота на Ротко, всяко влияние върху стила му и всяка вече съществуваща техника, както и причините за съществуването им.

Фактът, че ти или аз не знаем практически нищо относно всичко това, както и това, че никой не знае абсолютно всичко, съвсем не означава, че тази творба е непознаваема, че няма как да разбереш някаква част от мотивацията и мирогледа на художника, че няма нищо резонно в анализите на изкуствоведите, или че самата творба е "неадекватна". Неадекватно е единствено знанието и разбирането на лаици като мен, теб, Сула.

В този момент хора като мен казват "знам, че не знам това, което може да бъде опознато", докато хора като теб и Сула усещат егото си твърде застрашено, и, вместо просто искрено да признаят собственото си невежество, предпочитат да се присмеят над това, което не разбират, като пошло иронизират разбиращите и дори обявяват изкуството, което не разбират, за "неадекватно". А това е просто недостойна, жалка комплексарщина - характерна и типична външна изява на разкъсващи вътрешни съмнения и противоречия.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

13 mima | 07.07.201716:09

Това, което различава соца от другите стилове и течения е, че това изкуство задължително си има адресат. Народът или селяндурът са цел на това изкуство: не случайно то е монументално, даже гротескно. Идеите не са прикрити или завоалирани, така че да се разбират от малцина, а ясно и очеизбождащо изявени, така че и овчарят да е наясно. Монументът е именно соц и обикновеният човечец много добре го разбира и точно заради това не го харесва. Не защото е грозен, или защото му липсва идеология, или защото е заел мястото на друг паметник...Той е белег на едно робство, на едно огромно предстъпление и издевателство спрямо народа ни, на това че няма справедливост, той е лице на престъпника унищожил и изгаврил се с българския елит. Не е възможно хората да искат да поддържат и укрепват година след година образа на своя насилник.

Единственият възможен начин това "нещо" да бъде запазено е да се построи огромна килия около него и да бъде оставено да изгние вътре.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

12 hidden_in_the_shadows | 07.07.201701:35

"Контекстът на всички измерими и наблюдаеми фактори, които са имали принос към нарисуването на една картина"
Ще приема, че разбираш контекста и всичките измерими фатори зад творението - Orange, Red, Yellow - една така емблематична творба.

Това и статията се опитва да каже - абсурдността на "разбирачите" и тяхното "тълкуване" на творбата и улавяне на напълно несъществуващи "честоти" във вселенската мелодия. Абсурдността е породена главно от налагане на конкретно тълкуване на творба която едновременно е напълно безсмислена и същевременно изпълнена с безкрай смисъл за всеки загледал се в нея, но това е вече преплитане с квантовата теория...

И за да е пълна порнографията, ще включа и коментар от уважаван "разбирач" - “Red is the color that fascinates Rothko above all others. No other color appears so insistently in his oeuvre from the time of the multiforms. It dominates Rothko’s work of the fifties and sixties and, in fact, was the color of his last painting. […] Perhaps Rothko was so drawn to red because of its powerful and basic associations: it is identified with the elements and ritual – with fire and with blood – and thus with life, death and the spirit.”
Цитата е напълно лишен от конкретен смисъл и е просто словоред от думи "модерен" за времето на коментара.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.