Най-големият протест, който забравихме | webcafe.bg
Webcafe

Най-големият протест, който забравихме

Webcafe.bg, по сп. Time, Ишън Тарур 20.02.2013, 15:09 (обновена 21.02.2013, 14:57)

1 от 3 снимки Назад Напред

протест

Снимка: © getty images

Войната, която никой не искаше да спре

Преди десет години светът преживя най-масовите и координирани протести в историята си. Общо около 15 милиона души излязоха по площади и улици в над 600 града - 3 милиона наводниха Рим, в Лондон и Барселона бяха над милион, 200 000 се събраха в Сан Франциско и Ню Йорк. От Оукланд до Ванкувър - къде ли не - десетки хиляди отправиха едно ясно, просто, световно послание - Не на войната в Ирак.

И аз бях сред многото противници на войната през онзи февруари, през 2003-та година в Манхатан. Тълпата се беше разляла на цяла миля между блокове, жилищни сгради и изоставени барикади, опитвайки се да стигне до централа на ООН. Десет дни по-рано държавният секретар Колин Пауъл представи там илюзорна разузнавателна информация, че Ирак евентуално притежава тайни оръжия за масово поразяване.

Множеството в Манхатън бе разнородно. Имаше анархисти и военни ветерани, гласовити студенти (по това време аз бях пресен колежанин), посивели пацифисти, включително и една баба в инвалидна количка, които още съжаляваха за войната във Виетнам. И безброй още хора. Като „Майки на футболисти срещу войната", музиканти, улични артисти, трудоваци от Ню Йорк. Чичо ми, доктор с практика във Великобритания и Индия, също се вля при демонстрантите и беше поредното лице от необятната тълпа.

Завладяващото чувство по улиците на Ню Йорк, въпреки полицията и студения февруари, беше за обединение и надежда. Скоро New York Times щеше да разтръби статия със следното заглавие: „В света има две суперсили - САЩ и световното обществено мнение".

„Бях толкова горда да застана до всички тези хора. Че инакомислещите американци не си стояха кротко у дома, когато изглеждаше, че целият свят прегръща нашата кауза", казва София Фенър, която сега защитава докторат в Университета в Чикаго.

В Лос Анджелис бременната Лайла Лалави извървя една миля с протестиращите по известния бул. „Холивуд".
"Помислих си - стотици хиляди хора в САЩ правят така, че да бъдат чути, и със сигурност няма как да бъдат пренебрегнати. Но бяха", спомня си писателката от марокански произход.

Така и стана. Провалихме се. След по-малко от месец САЩ си проправяше път из иракските градове и защитата на Саддам Хюсеи, полагайки постелята на една, както не предполагахме тогава, десетилетна окупация.

Протестите - както и да ги погледнеш - бяха историческо световно събитие, но се оказаха подминати с шеговито безгрижие от администрацията на Джордж Буш и Конгреса, който одобри войната. Съветът за сигурност на ООН бе заобиколен, а смирените и до голяма степен некадърни американски медии направиха прекалено малко, за да заглушат американския вой за войната.

Минаха десет години и трудно се разбира защо тази демонстрация на волята на народа на 15 февруари се оказа толкова неефективна. Америка след 11 септември, страната на силата на оръжието, даде път на по-смирения Запад, обременен от тежестта на неспечелени войни, финансови кризи и почти постоянна паника от политически дефекти. Бумът на социалните мрежи през последните години даде възможност на по-неизвестни и скромни епизоди на несъгласие да стигнат и да променят световния дневен ред и дебат.

Протестите отново имат значение. Публичните места - от площад „Тахрир" в Кайро до „Пуерта дел Сол" в Мадрид и малкия „Цукоти парк" в Ню Йорк - се превърнаха в символи на жизненост на демокрацията. Въпреки това, масовите протести срещу антикризисните мерки, които раздрусаха Европа, дори движението „Окупирай Уолстрийт" не могат да стигнат размаха и мащаба на събитията, които се случиха на 15 февруари 2003 година.

Все още ще се оспорват основанията за американската инвазия в Ирак, дори 10 години по-късно. Мажоретките на войната понамаляха през последните години, а много журналисти и анализатори се разкайват, че толкова безрезервно са защитавали войната. Диктаторът го няма, но над 100 000 иракчани загинаха, както и 4804 военни от международната мисия.

САЩ плати за тази военна авантюра, която не трябваше да се случва, близо един трилион долара. Това бе и едно упражнение за изграждане на нация, което регистрира само крехки и несигурни печалби.

Доста далеч от това да бъде „мисия изпълнена", американското приключение в Ирак се превърна в поучителна история на високомерие и неправилно планиране. Ясно е сегашното нежелание на Запада да предприеме по-решителни мерки за спиране на кървавата гражданска Сирия война. Това отчасти се дължи на „наследството", което САЩ ни остави в Ирак, където падането на режим отприщи нова фаза на сектантски убийства и хаос.

Само дето го няма задоволството да се обърнеш назад и да обявиш: „Казах ли ви аз" - не и с кръвта, която беше пропиляна и която продължава да се лее. Онази дълбока солидарност, която чувствах преди 10 години, вече я няма, вече избледня до някакво проявление на тъга.

В толкова сложен и политически враждебен регион, какъвто е Близкият Изток, моралните позиции трудно устояват. „Нашите искания са прости и ние бяхме прави", казва Фенър. "Това, което не осъзнавах тогава бе, че когато войната започна, вече нищо нямаше да бъде толкова просто."

Oще: война  джордж буш  ирак  протест  саддам хюсеин  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

4 Чинчифон | 22.02.201312:34

pepe,
Прав си!Със съседни държави сме воювали дори и ние.Но не сме воювали с Канада и Мексико.За това кажи къде си хвърлиха атомните бомби и какво правят техните войски по всички световни континенти,включително около границите на Китай и Русия?Докато има история,държавата САЩ ще носи най-големият срам на човечеството.И ще си отиде от света заради преяждане. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

3 pepe | 22.02.201309:22

Чичифоне, не говори глупости за Китай. Китай, след края на втората световна война е воювал с всяка съседна страна - с Русия, с Корея /тогава още е била една/, Индия 62-ра, с Виетнам, окупирал е Тибет, имал е гранични проблеми с Монголия 47-48 година...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 01:51

2 Българолюб | 21.02.201322:54

САЩ и управляващата олигрхия там-империя на злото и на антихриста
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

1 Чинчифон | 21.02.201313:16

Подлото поведение на САЩ през Втората световна и употребата на откраднатата атомна бомба омърси за винаги достойнството на тази държава.Забогатяла от геноцида и изселването на индианското население,от отвличането от Африка на повече от 20 милиона роби и натрупване на колосална военна сила,потиска света и до наши дни.За това се срива до там,че днес седем щата искат референдум за да се разделят от нечистото USA обединение.А пък бедният,комунистически Китай,който не окупира чужди държави,изпреварва икономиката на Северна Америка.А смешното е,че вече я заселва-съвсем успешно! Много щастлив
   

оценка

+1 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.