Тортата трябва да бъде разпределена отново | webcafe.bg
Webcafe

Тортата трябва да бъде разпределена отново

Бертолд Зелигер , Freitag.dе, Либерален преглед 27.05.2012, 16:50 (обновена 29.05.2012, 09:41)
плоча, музика

Снимка: © Getty Images

Най-старата приказка е следната: тук става дума за интересите на творците. И думите "авторско право" представят нещата така, сякаш тук действително става дума за правата на "автора", тоест на артиста, на "твореца"

"Промените в областите на свободното време, музикалната продукция и музикалния бизнес са повече от очевидни. Защото за пръв път в историята потребителят на звукови продукти е сравнително независим от търговската стока. Презаписът още никога не е бил толкова лесен.

Познавачите на бранша смятат, че само в Германия около 10 000 души правят копия на черно професионално и подбиват пазара. Преди всичко обаче самите пирати, с техните евтини копия в милиони бройки лишават от печалби музикалните фирми.

Само през последната година музикалният бранш в Германия е изгубил над един милиард евро от фалшиви касети и пиратство. (...) За музикалната сцена това има фатални последствия. Музикалната индустрия е изправена пред най-тежката си криза. (...) Музикалните фирми (...) уволняват квалифицирани сътрудници и са принудени да ограничават репертоара си драстично. (...) Няма изгледи за овладяване на кризата: лобито на музикалната индустрия се бори в момента за обновяване на закона за авторските права."

Познати ли са ви тези оплаквания? Да, разбира се. Но все пак грешите. Това е цитат от Шпигел от 18 април 1977. Под заглавие Безплатният музикален супермаркет индустрията се оплакваше многословно от въвеждането на звукозаписната касета, която беше я довела до "екзистенциална криза", срещу която пък можеше да я защити единствено въвеждането на едно по-ограничено авторско право.

Е, както всички вече знаем, музикалната индустрия успя не само да оцелее, въпреки музикалната касета и безплатните копия, но и да си осигури разкошни печалби. Добре е човек да има всичко това пред очи при днешните дебати около авторското право, защото музикалната индустрия отново предлага на обществеността всевъзможни приказки, за да осигури печелившия си бизнес. Струва си човек да се вгледа малко по-внимателно и да постави под въпрос най-любимите сред предлаганите истории:

"Култура на безплатното"

Най-старата приказка е следната: тук става дума за интересите на творците. И думите „авторско право" представят нещата така, сякаш тук действително става дума за правата на „автора", тоест на артиста, на „твореца". Само че, за съжаление, това едва ли е така. Разбира се, че творците също печелят от авторските права. Но преди всичко от тях печели индустрията по разпространението. Както например при защитата на авторските права, която наскоро беше удължена до 70 години.

Дори и ако се игнорира факта, че около 8% от всички звукозаписи не могат да покрият дори производствените си разходи и творците не получават нищо преди тези разходи да се възвърнат, то техният дял при разпределението на авторските права дори и днес възлиза на средно 300 евро годишно (и това при едно безкрайно неравномерно разпределение сред самите творци).

Друга една приказка е онази за "културата на безплатното" в Интернет, която се дължи или на идеологически наочници, или на пълно незнание. В Интернет се заплаща винаги, директно или индиректно - примерно с личните данни на потребителя, или веднага при Ким Дотком от Megaupload (а може би някой все пак вярва, че онези 180 милиона печалба от сайта kino.to са получени от рекламни банери?)

Не, "те идват от онези 14.99 евро месечно, които потребителите трябваше да плащат, за да може видеостриймът да пристига до тях във високо качество и без прекъсвания." (Тим Ренер) А специфичните системи примерно на интелигентни телефони и Айпадове предлагат една "Gated Community", за която потребителите с удоволствие заплащат луксозни суми за облекчената ползваемост, тази химера на дигиталния свят.

Друга приказка е онази за пиратското копие - тази мощна метафора, която разпространителската индустрия използва с такова удоволствие, за да осъжда утвърждаваното нарушение на закона. Само че: този образ е лъжа. "Кражбата е по принцип насилствено отнемане на чужди неща. Може да се спори още за това дали при непозволеното копиране някому действително се отнема нещо. Съвсем сигурно е обаче, че при това не се извършва никакво насилие." (Щефан Ниггемайер).

"Пиратско копие"

Близо до бойното понятие за "пиратското копие" се намира и терминът "незаконен даунлоуд". Една от предпочитаните легенди на музикалната индустрия твърди, че тези даунлоуди причиняват на музикалните фирми и творците щети в милиардни размери, в резултат от загубата на продажби.

Но подобни цифри, идещи от различни лобита, са само оценки и предположения, които не могат да бъдат потвърдени, докато едно изследване на най-голямата немска фирма за социологически проучвания, GfK, занимаващо се с потребителските навици на хората, участващи в т. нар. "даунлоуд-борси" в Интернет, изважда на бял свят един интересен факт. Казано просто: "Хората, които снемат филми, ходят по-често на кино" (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг) и купуват повече DVD-та.

"Незаконни даунлоуди"

Така е в наши дни - „Музикантите се обединяват с концерните, които им плащат джобни пари от разпространението на техните собствени продукти" (Дитмар Дат), и пеят пред обществеността химна на онези, които раздават подаянията. Музикалните фирми били инвестирали, за да „изградят" творците.

Но големите марки винаги са имали пред очи единствено собствената си печалба. Вярва ли наистина някой, че руският олигарх, на когото междувременно принадлежи Warner Music, или инвеститорската група, която изкупи EMI, или най-големият музикален концерн в света, Universal Music, са някакви филантропи, които подпомагат творците от любов към ближния или от някакъв културен интерес?

Тези дни групата The Temptations даде под съд Universal Music заради спорове около изплащането на дялове, защото вместо договорените 50 процента от приходите от даунлоуди, Universal им е плащал само между 10 и 20 процента. Преди това същото направиха множество други групи и соло артисти.

Sony Music вече изплати 7.95 милиона долара, за да сложи край на един подобен, започнат още преди пет години процес, срещу групи като Allman Brothers, Cheap Trick или Young­bloods. А междувременно творците вече могат да съществуват и без марки. Групи, публикували собствени дискове или плочи, правят предварително разпродадени турнета (и, да, измежду по-малките фирми действително има такива, които подкрепят и изграждат млади артисти с много страст и собствен ангажимент).

Некомерсиалният обмен на файлове

Остава значи само едно прагматично предложение, а именно поне да се модернизира и да се приспособи към реалностите на 21 век съществуващото авторско право. Основната мисъл в това направление трябва да бъде насърчаването на творците, на "авторите", при същевременно съблюдаване на оправданите интереси на потребителите, на "юзърите".

Юристът-учен Карл-Николаус Пайфер посочва, че "погледнато от юридическа гледна точка, притежателите на авторски права, в това число и индустриалните посредници на защитените чрез авторски права творби, имат много права, а потребителите - много малко". Тук най-после трябва да се предприеме някакво изравняване, защото в момента "онова, което се случва реално, се различава силно от онова, което е записано в закона".

Една подобна модернизация на авторското право трябва да се погрижи за това да се отстранят и най-после да бъдат приспособени към реалностите на Интернет абсурдите на валидното законодателство. В ядрото си Интернет е една гигантска машина за копиране.

"Интернет не може да се филтрира, аз не мога да видя какво точно съдържа даден конкретен бит, не мога да претърся за нарушения на авторските права всичките милиони видеоклипове в Ютюб", обяснява юристът Томас Хьорен. Интернет може да се съгласува със съществуващото авторско право единствено на цената на някакъв огромен апарат за наблюдение и контрол - а това не може да бъде нещо, което някой си желае сериозно.

Необходимо е следователно най-после да се прокара някакво различите между частни лица и автори с комерсиални интереси. Злополучната система на писмени предупреждения трябва да бъде законово прекратена, а защитата на правата на потребителите - подобрена. Некомерсиалният обмен на файлове трябва да бъде легализиран, трябва да бъдат усилени правата на творците срещу онези на фирмите-разпределители. Юристите и практиците със сигурност ще имат много други идеи за подобрения.

Един план от пет точки

Едно съответстващо на времената ни авторско право трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Сроковете за защита на авторското право и граничещите му права (правата на интелектуална собственост) са прекалено дълги. Продължителността на авторското право трябва да бъде драстично съкратена - реалистични ми се струват 15 години вместо валидните сега 70. Това е не само срокът, който считат за оптимален множество международни изследвания, това е и продължителността, валидна за защита на патентите (и то като цяло, а не от датата на смъртта на "автора", на изобретателя). По каква логика културната индустрия изисква защита на правата в продължение на 70 години след смъртта на твореца? Не е ясно по каква причина ние смятаме едно техническо изобретение за толкова по-малоценно от едно творческо постижение.

2. Авторското право трябва да се промени от модела „Opt-out" към модела "Opt-in". Тук "Opt-in" означава следното: „Ако желая произведението ми да бъде защитено, защото искам да печеля с него пари, трябва директно да взема съответното решение. За това трябва да го регистрирам при някаква централна инстанция. Чрез това се осигурява, че ще бъдат защищавани единствено произведения, свързани с директен комерсиален интерес.

Всички останали произведения са свободни за ползване и следователно могат да бъдат ползвани от обществото по собствено усмотрение." (Марсел Вайс, neunetz.com). Авторски права няма да се получават, освен в случаите, когато те са директно пожелани.

Регистрирането на произведенията трябва да бъде платено. Вайс предлага те да бъдат регистрирани евтино за първите две години, за да се даде възможност на колкото се може повече хора да се възползват от правото на регистриране. Така или иначе това е отрязъкът от време, в който с едно ново произведение се печелят най-много пари.

Онзи, който желае да защити произведението си отвъд този срок, трябва да заплати по-висока такса за още две допълнителни години (което има смисъл само тогава, когато с произведението все още може да се спечели нещо). Допълнително улеснение: творческите произведения са регистрирани централно, става много лесно да се провери кои произведения са защитени кои не.

3. Авторът, който по този начин е регистрирал произведението си, може да продаде правата на трети лица, например на звукозаписна фирма. Но: в края на всеки двегодишен срок правата автоматично се връщат обратно при него - ако пожелае, той може да ги продаде отново. Целта е да се усилят правата на автора срещу онези на разпределителя. За успешните творци не се променя почти нищо. Но по този начин се изключват нередките случаи на „Buy-out-договори", при които всички авторски права се отдават на продавача.

4. Съществуващата система, според която работи цялата разпределителна и културна индустрия, се базира върху количеството. Колкото по-често се просвирва в радиото една песен, толкова по-високо е възнаграждението, което изплаща Gema. Но кой трябва да се цени и насърчава повече: авторите, създаващи танцова и развлекателна музика, или онези, които се осмеляват да създават изкуство, което ни дразни и променя?

Какво ще кажете тогава, ако съществуващата система за разплащане бъде променена по такъв начин, че новото да се насърчава многократно по-силно от масата? Например, ако първото излъчване на дадена песен от някоя нова група се оценява много по-високо от повторните излъчвания?

Общата маса средства трябва да си остане същата, но артистите трябва да получават по-висока сума за премиерите на произведенията си, докато по-късните им ползвания се възнаграждават значително по-малко. Отново - големите творци от Gema едва ли ще почувстват някаква разлика, докато на младите и неизвестните ще се помогне много. Една такава система вече се изпитва в датското радио.

5. С авторското право не бива повече да се злоупотребява, за да се цензурира изкуството. Независимо дали това са звукозаписни фирми, които отказват на хип-хоп-артисти правата за използване на парчета от музиките на творци, представяни от тях, или наследниците на Брехт, които все още, шест десетилетия след смъртта на твореца, определят кой може да поставя пиесите му и кой не (което е особено пикантно, като се има пред вид брехтовата - по собствените му думи - „разпуснатост по въпросите на интелектуалната собственост"). Ние се нуждаем от авторско право, което да насърчава, а не да пречи на изкуството. „Семплирането" например трябва да принадлежи към областта на т. нар. "Fair Use" и да бъде по принцип неограничено.

Дискусиите около авторските права са конфликт около правата на притежание. Дигиталното авторско право се намира на ръба на пропастта - крайно време е най-после да формулираме наново целите на модернизацията на авторското право и на тази база да създадем една съответстваща на времето ни правова система, която подсилва правата на творците и служи на цялото общество.

Преводът е на списание Либерален преглед

Oще: аторски права  копие  музика 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

6 pepe | 04.06.201200:58

Идеите са много добри.
Главно на теория, за съжаление. Защото забелязвам няколко пункта, които ги правят трудно приложими на практика.
Например идеята да се плаща повече за нови прозведения /и нови автори предполагам/. Но въпроса е - откъде се взимат тия пари, кой ги плаща. Новите произведения имат ниски приходи, поради неизвестността си, освен ако разбира се сана известни автори и "очаквани", новите автори още повече.
Не съм много убеден, че Opt-in модела е приложим в някой области, като web дизайна например /там също има авторски права, не само в музиката, и да се налага модел, подходящ за музиката навсякъде е грешка/. Същото се отнася за изобразителното изкуство според мен, фотографията... А и въобще Opt-in системата е погрешна. Идеята, че авторство се защитава само за комерсиални цели е погрешна. Даже много погрешна. Дори организации като EFF са съгласни с това, иначе нямаше да съществува Creative Commons например, също GPL в програмирането. Смисъла на авторството въобще не е само в комерсиалната страна и въобще не е ограничен до нея.
Като се замисля - това е даже ГРУБО ПОГРЕШНО.
Също централизираността ще доведе до монопол, вероятно поставен под контрол от държавата /ако не е под контрола на държавата а е озаконен частен монопол е даже още по-лошо, предполагам срещу това едва ли някой би спорил/.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.04.2012, 11:50

5 9876 | 29.05.201213:39

До boris
Когато по телевизията дават филм . Тя е закупила правото за неговото излъчване . Телевизията печели от рекламите които излъчва
При тегленето на филм от торент самият торент сайт нищо не заплаща на съответната фирма която притежава правата над филма .Торент сайта печели от реклами .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 10:02

4 Любо | 29.05.201211:42

Под "щети в милиардни размери" разбирай не осъществени мечти за такива допълнителни печалби - факт, който не ме натъжава особено.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 28.05.201217:31

Въпрос - плащам такса за кабелната си телевизия и слушам всякаква музика по музикалните канали, гледам всякакви филми, мачове и прочие.Никакъв проблем. Това забавление не е безплатно, защото само част от месечната ми такса отива за поддържане на кабелната инфраструктура и печалба на кабеларката. Известна част от парите отиват и за закупуване на абонамента на самите телевизионни канали. Те пък, телевизиите, си работят и никоя от тях не се оплаква, че някой с нещо я е ограбил. Освен такса за телевизията, плащам и още една такса - за интернет. Там мога да слушам същата музика да гледам същите филми и мачове, отделно от купа други неща, нямащи отношение към авторското право. Къде е разликата и къде се къса връзката? И в вата случая, като потребител, плащам почти еднакви суми? Защо едното е съвсем наред, а другото поражда постоянни раздори? Защо една и съща песен слушана от мен по две различни мрежи в единият случай може да ме вкара в затвора а в другия всичко е ОК?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

2 vanko | 28.05.201216:51

Впечатлен съм от правилните разсъждения и изложени намерения в този материал!!! И според мен това е пътя за промяна. Оставам с надеждата, че всичко това ще се случи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.10.2011, 13:02

1 choveka_s_mnenieto | 28.05.201210:17

Най-после една смислена статия по темата. До сега имаше 2 типа статии - едните искат твърда ръка, другите тотална дерегулация. За пръв път чета за конкретни (при това смислени според мен) предложения за промяна на системата. Естествено това никога няма да се случи, заради тежкото и богато лоби на разпространителите. Надеждата е само в изпълнителите, които сами да почнат да се разпространяват (става дума основно за музиканти) в интернет.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.