Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кремъл: Съдбата на еврото не ни е безразлична

Руският президент Дмитрий Медведев в Берлин: "Съдбата на това европейско изобретение - еврото, съвсем не ни е безразлична..." Снимка: БГНЕС
Руският президент Дмитрий Медведев в Берлин: "Съдбата на това европейско изобретение - еврото, съвсем не ни е безразлична..."

Президентът на Русия Дмитрий Медведев и германският канцлер Ангела Меркел постигнаха завидно единодушие за два дни по основни въпроси от дневния ред на света: санкциите срещу Иран, финансовата криза и съдбата на еврото и мястото на Русия в европейската система за сигурност и отбрана.

Германия е най-големият търговски партньор на Русия.

Разговорите на четири очи се състояха в замъка Мезеберг край Берлин. Двудневната визита на Медведев и руската делегация приключва днес.

Медведев: Ако нещо се случи с еврото, ще последва криза, по-тежка от сегашната 

Според Медведев Европа ще успее да стабилизира валутата си, в противен случай ще има криза, по-тежка от започналата през 2008 г.

"Сега главното е нашите европейски партньори да стабилизират ситуацията, за да сработят механизмите, договорени със спасителния план и еврозоне да се стабилизира", каза руският президент на съвместната пресконференция с Меркел.

Той подчерта, че това е нужно както за самата еврозона, така и за партньорите й, каквато е и Руската федерация, нужно е и за световната финансова система. Защото ако от световната финансова система бъде изскубнато това "краче" - еврото, последствията ще бъдат по-лоши от началото на кризата през 2008-а". Това заяви държавният глава на Русия, добавяйки, че смята еврото за "много добро изобретение".

Еврото се търгува спрямо долара на най-ниската си стойност от 4 години насам. Анализаторите се опасяват, че спадът може да продължи заради страховете, че дълговата криза в Европа може да забави икономическия ръст на региона.

Натиск върху единната валута на 16-те страни от еврозоната оказа и стремежът на инвеститорите да избегнат риска. Участниците на валутните пазари пренасочиха активите си в евро в по-надеждния долар и американски държавни облигации (US Treasuries) - въпреки разочароващите данни за пазара на труда в САЩ за май.

"Ние имаме сериозни търговски отношения с ЕС и други европейски държави, много от руските граждани държат спестяванията си в евро и съдбата на това европейско изобретение съвсем не ни е чужда", заяви руският президент.

"Но не еврото създаде кризата, ние знаем къде се случи това и по какви причини, но сега вече няма смисъл да се прави разбор по темата", смята Дмитрий Медведев.

Медведев отбеляза, че по-рано всички са били съсредоточени да следят долара, а сега на дневен ред е еврото. Руският президент отново повтори известна своя теза, че системата на световните резервни валути е несъвършена и трябва да се развива в посока на появата на нови резервни валути. Те, разбира се, трябва да са сигурни и стабилни, каза Медведев.

"Ние сме заинтересовани от нормален курс на долара - стабилен и предсказуем. Същото мога да кажа и за курса на еврото. И се надявам световната финансова система да намери най-добър изход от тази ситуация", заяви държавният глава на Русия.

Темата ще бъде сред обсъжданите на срещата на Г-20 в Канада, която е насрочена за последната седмица на юни. Неминуемо санкциите срещу Иран също са включени в дневния ред на срещата.

Консенсус за санкциите срещу Иран

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Съветът за сигурност на ООН може скоро да приеме нови санкции срещу Иран във връзка с ядрената програма на страната.

На съвместната пресконференция Меркел заяви, че постигнатият консенсус между световните сили представлява "значителен дипломатически напредък" за справяне с иранския проблем.

Медведев изрази надежда, че Иран ще се вслуша в международната общност след постигнатия консенсус по новите санкции.

Договореност за санкциите срещу Иран на практика съществува, макар никой да не иска налагането им, заяви руският държавен глава.

Той обаче подчерта, че ако все пак такъв тип решения се вземат в бъдеще, всяка следваща стъпка за контрол на ситуацията, ограничителните мерки и др. ще се предприема на база на международния консенсус, а не в съответствие с личните пристрастия на едни или други страни. "Или ние всички заедно, или в противен случай нашите подходи ще се разминат...", предупреди Медведев.

Ситуацията около ядрената програма на Иран се изостри след като на 11 февруари т.г. президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад заяви, че Техеран е произвел первата партида обогатен до 20% уран и притежава потенциал за производство на уран с по-висока степен на обогатеност. Освен това той съобщи за плановете на Техеран да утрои производството на нискообогатен уран и за пореден път опроверга обвиненията, че Иран разработва ядрено оръжие.

В момента представители на страните от "шесторката" - посредниците, които действат за регулиране на напрежението около ядрената програма на Иран: Русия, САЩ, Китай, Франция, Великобритания и Германия, обсъждат проекторезолюция за възможни допълнителни санкции срещу Иран.

Първоначално "шесторката" не успя да постигне съгласие по американското предложение за допълнителните санкции. Но на 18 май държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън обяви, че Русия, САЩ и Китай са постигнали консенсус по резолюцията, разработена от Белия дом.

Моска и Брюксел ще си сътрудничат в сигурността

Германия и Русия предлагат да се обсъди създаването на комисия Русия-ЕС по външната политика и сигурността, се казва в разпространен след преговорите съвместен меморандум. В нея Русия ще бъде представлявана от външния си министър Сергей Лавров, а съюзът - от върховния си представител за външната политика Катрин Аштън.

Надяваме се и смятаме, че тази инициатива би могла да намери положителен отклик в целия Европейски съюз, каза Меркел. Според нея би било възможно "съвместно, на постоянна основа" да се обсъждат проблеми, свързани с различни огнища на напрежение. Равнището на преговорите по този кръг от проблеми би трябвало да се издигне от нивото на посланици до министерско, смята Ангела Меркел.

Освен това Москва и Брюксел ще си сътрудничат за решаването на конфликта в Приднестровието за да се гарантира "безпроблемен преход от днешната ситуация към финалния стадий".

В Берлин Медведев изрази надежда, че диалогът Русия - ЕС за отмяна на визите ще се активизира. По време на срещата в Ростов на Дон на 31 май-1 юни Русия представи на Брюксел проектоспоразумение за отмяна на визовия режим. Медведев каза тогава, че нищо не пречи на Русия да отмени визите "още утре" и призова ЕС да постигне консенсус по темата.

На 2 юни заместник-шефът на представителството на ЕС  в Москва Майкъл Уеб заяви, че ЕС ще разгледа проекта по отмяна на визите, но едва ли скоро може да се очаква отмяната им.

 

Най-четените