Бащите на децата ми... | webcafe.bg
Webcafe

Бащите на децата ми...

Марго 06.01.2011, 13:07 (обновена 06.01.2011, 13:52)
дъщеря

Снимка: © Getty Images

Преди да забременея, полът на детето не се дискутираше - просто го искахме...

Стоя пред широко разтворения прозорец - вятърът кара снежинките да танцуват хаотичен танц, съпроводен от свистящия му гневен и протяжен вой. Картината е в хармония с обърканото ми съзнание - мъчителните ми мисли като малките снежинки се лутат в различни посоки без да намерят отговор на отчаяния ми върос: "А сега какво?"

Бяхме деца, когато се влюбихме. Имахме общи интереси, обичахме планината, пътуванията, киното, да четем... Логично - оженихме се, както си бяхме обещали. Аз на 19, той на 21. Имаше собствен апартамент, още една предпоставка за щастливо безоблачно бъдеще - нашата крепост, без роднински вмешателства, които рушат толкова бракове.

Лиспваше само детето, което да запълни последния щрих на семейната идилия. Опитвахме, надявахме се, очаквахме. Всичките изследвания, които направихме бяха убедителни - проблеми нямаше и от двете страни.

Понякога така се случвало, казваха лекарите - да не се отчайваме. И ние не се отчайвахме, напротив - съпругът ми удвои грижите си за мен. Така три години и - о, чудо, случи се, забременях.

Мислите ни не се откъсваха от така желаното бебе. Едно единствено нещо ме безпокоеше - говорейки за бебето, съпругът ми го наричаше наследник. Фантазираше си как като порасне ще го води на боксови мачове - въобще всяка мисъл за бъдещето на детето бе свързана с нещата, на които би се отдал един мъж.

Неприятно ми стана. Преди да забременея, полът на детето не се дискутираше - просто го искахме. Попитах го: „Ами ако е момиче?" Няма начин, каза той. След няколко месеца ехографът потвърди - момиченце. Съпругът ми дори не направи усилие да скрие разочарованието си.

Животът ни продължи уж по старому, но с напредването на бременноста той все по-малко се интересуваше от обзавеждането на детската стая, от дрешките, които купувах - оставяше пари и се задълбочаваше в някой вестник или излизаше да се срещне с приятели.

Само радостта от бъдещето ми майчинство караше сълзите ми да пресъхват. Родих хубаво здраво момиченце, което сгряваше сърцето ми. Не беше така със съпруга ми - имах чувството, че полага неимоверни усилия да я прегърне, да се усмихне на гукането й, не понасяше, когато плаче, мръсните памперси го отвращаваха.

Дъщеря ни още не беше навършила годинка, когато той започна подмятания за второ дете. Не исках и да си го помислям, трудно ми беше с отглеждането на малката все още. А и ако пак е момиче? Или пък ако е момче - как ще разделя той децата си, обичайки едното, пренебрегвайки другото? Ей такива въпроси се въртяха в главата ми.

Категорично отказах да говорим за второ дете, което стана повод за размяна на не много приятни реплики, дори и скандали. Съпругът започна да не се прибира след работа, все нещо допълнително имал да върши, накрая дори спрях да питам.

Един ден се появи с двама млади мъже, които не бях виждала. Погледът на единия се насочи към дъщеря ни - гушна я, подхвърли я, тя се разсмя весело. Драго ми стана и на мен. Започнаха да ни посещават все по-често - явно нещо свързано с бизнеса на мъжа ми. Винаги имаше подаръци за малката, подозирах по чия инициатива.

Лятото настъпи и Дарияна отиде при баба си. Върнахме се за малко към свободните си дни в миналото с моя съпруг, но вече имаше пропаст по между ни. Когато излизахме някъде, партньорите му също бяха с нас.

Случи се един ден, не го бяхме планирали и двамата...

Същият онзи така мил мъж ми позвъни и каза че идвал да остави багаж предназначен за съпруга ми. Дойде, първите му думи бяха за Даряна - как е, добре ли се чувства отделена от мен. С всеки следващ въпрос издайнически сълзи напираха в очите ми и просто не успях да се овладея - разплаках се. Той обхвана с ръце лицето ми, избърса сълзите и ме целуна.

Светът се разлюля под краката ми. Отвърнах на целувката му, отначало плахо, после страстно - с цялата ярост на изгарящата от желание плът и жадна за разбиране и ласки душа. Стояхме вкопчени един в друг ненаситни, непосилни да спрем насладата от допира...

С мъка се отскубнах - не исках да го правим тук, в дома, който с толкова радост бях градила с друг човек, крепостта, която бавно се превръщаше в руини. "Вземи ме", прошепнах и той ме разбра. Отвори входната врата и двамата се втурнахме нетърпеливо надолу.

В неговата квартира един портрет на стената бе единственият свидетел на любовта - тази, която оставя без дъх, хвърля в някакво друго измерение на безметежно блаженство, кара кръвта във вените да бушува... Продължихме да се срещаме - оказа се, че ме е харесал от първият миг, в който ме е видял...

Вятърът все така безмилостно кърши оголените клони на дърветата, а аз съм бременна. От него. Казах му го и чух думите: "Искам да бъда баща на Дарияна, искам да си майка и на детето ни, което двамата създадохме, обичам те" - думи, които така неистово бях чакала да чуя от този, с когото преди време си обещахме да бъдем неразделни...

И сега какво? Този път вятърът не прости и на мен, запращайки купища снежинки, които се врязаха в лицето ми като бръснач. Това ме накара да се опомня, че цялата съм вледенена и че сигурно на някой вътре в мен също му е студено и страшно от все още нерешената му съдба...

Oще: брак  дете  семейство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.03.2011, 23:01

15 Кака Мара | 15.03.201123:31

Преди да забременееш, полът на детето не се е дискутирал, просто тя е ескала дете, за него е било от самосебеси ясно, че дете = син.Очевидно поредният "разговор мужду глухи", всеки си приказва, никой никого не слуша....Не това е интересното,обаче.Аз както винаги нещо не разбрах- новият мъж е умишлено "подхвърлен" от стария мъж с цел"да освободи терена от съпругата и женското чедо" или как?
. Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.01.2011, 11:52

14 sweety_tweety | 12.01.201113:41

Не мисля че годините имат значение!Всичко е до човека и най-вече до възпитанието му. Никой не е застрахован че като се ожени (омъжи) на 30 год. всичко ще е цветя и рози.За това няма гаранции.
Но не гледайте постоянно живота на другите и да го критикувате. Отстрани е много лесно нали?А я вместо да намирате недостатъци на другите за разнообразие се вгледайте в собствения си живот и ежедневие.Ще останете учудени колко общи неща може да отикриете.Бъдете живи и здрави Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

13 Pavur Pezev | 07.01.201110:48

Това да не е сценарият на пилотния епизод на най-новия турски сериал. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

12 Оня Дето Го Трият | 06.01.201120:23

Подкрепям Rowan (11) - образите са слаби и развитието е банално!
Още като видях "Аз на 19, той - 21" и подобно развитие можеше да се предвиди.... Идея

Съжалявам че го казвам, но общество в което на 18 години (12 клас) протестираш, че не ти се ходи на училище в един учебен ден (3.I.), като създадеш семейство и деца на 19 години - резултата е като в статията, дори и да е измислена тази история точно....
Виждам връзка между двете неща Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

11 Rowan | 06.01.201119:37

Уебкафето трябва да направят нов раздел: "Разкази с очакван край", и там да публикуват подобни писания. Още преди средата ми беше ясен края. Скука. Отделно, въпреки тоталната ми некомпетентност да оценя литературната стоиност на това нещо, просто си има блудкав вкус. И образите слаби: съпруга - темерут, жената - елементарна, другия мъж - някакъв пълен неудачник. Тъпо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 13:52

10 Sceptic | 06.01.201118:09

Е как де се ожени човек! Дори всичко да му е наред, жената рано или късно пак хваща пътя с някой. И защо? Защото мъжът не се усмихва както ТЯ иска. Защото мъжът иска второ, а ТЯ не. Принцеси!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.01.2011, 16:54

9 Grammaton Cleric | 06.01.201117:03

Поредната БГ-курвентийска приказка, която ако е истина е логично вдъхновена от блудкавите Turkiye-л**на неизменно вървящи по всеки един тв-канал, както и от напредналата фаза на оскотяване и подмяна на ценностите в Република Циганистан.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

8 boris | 06.01.201116:41

Melany
------------------------------------
А като не разбирам от литература и жени, това дава смисъл на написаното? Аз вчера се спънах като се качвах по стълбите. Дали да не го публикувам? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 13:32

7 kibrito | 06.01.201116:40

Удивителна Слушай сърцето си, довери се на интуицията, колкото и нелогично да ти звучи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

6 strawsPulledAtRandom | 06.01.201116:00

Нито е истинска история, нито е зрял човекът (или поне като автор не е зрял). И хич даже не е курвенска история. Слабичко и булевардно.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.