„Семейство Защо Защо" и проблемът с оценките | webcafe.bg
Webcafe

„Семейство Защо Защо" и проблемът с оценките

Златина Димитрова 24.11.2014, 18:29 (обновена 19.11.2016, 20:44)

1 от 2 снимки Назад Напред

училище

Снимка: © Getty Images

За много деца оценката е единственият стимул за учене, а не резултатите - т.е. да имаш 6 е по-важно от това, да знаеш за 6. Малко като в дилемата на Ерих Фром - да имаш или да бъдеш.

Преди години имаше една френска анимация „Семейство Защо Защо", в която бебето Виктор задаваше въпрос по научно популярна тема, а член на семейството, специалист в областта, разкриваше пред него целия спектър от знания по темата на достъпен език. Всъщност основното занимание на децата е да задават въпроси - защо, какво, как... Също като Виктор.

И то не само на анимираните, а и на истинските, които отиват на училище - по право и задължение. И ако училището е място, от което искаш да избягаш след края на часа, за да търсиш по-интересни занимания, това означава, че то самото не ти ги предлага - дали заради несъвременно преподаване, лоша материална база или поради друга причина - темата е безкрайна и обширна.

Качествено вместо количествено

В последния вариант на проекта за Закон за предучилищното и училищното образование отново се търси решение на основните проблеми и отговор на нуждата от реформа в образованието. А ако се съди по заглавията в медиите, отпадането на оценките за децата от 1 до 3 клас включително е най-важната промяна. Всъщност, ако трябва да сме честни, отпадане на оценките е пресилено, тъй като идеята е да се премахне количественото измерение - 2,3,4,5,6, но да остане качественото - „слаб", „среден", „добър", „много добър", „отличен".

И въпреки това отново може да се постави на дневен ред въпросът е какво учат децата от поставянето на оценки? За да свикнат, че в обществото са оценявани по шестобалната система?

Всъщност децата в ранната възраст, в която влизат в системата на образованието, напомнят за бебето Виктор - любопитни са към света и имат нужда от отговори. Каквито всъщност трябва да им предостави училището. Поставянето на оценка крие риск от няколко неща - наизустяване на неща, които биха донесли отлична оценка (словом или цифром) или страха от неща, които биха донесли слаба оценка. Ако изкараш 6, ще получиш колело за Коледа. Ако изкараш 2, няма да играеш на компютъра една седмица. С други думи, система за наказания, вместо система от стимули, която да кара децата да искат да научат повече.

За това как без оценки могат да се постигнат високи резултати има различни примери, последният от които е системата Jump Math, в която децата учат чрез игри и забавление, а не чрез оценки.

Темата за проблема с оценките не е нова

През 2012 година, когато активно се обсъждаше образователната реформа и отпадането на оценките за децата до 4-ти клас, като основен мотив от мнозина беше изведено това, че те не разбират оценката, а за нея съдят според наказанието. Освен това не се стимулира научаването на повече, защото от мечтаната оценка 6 се отнемат по половинка или цяла единица заради незнание - т.е. санкционира се грешката и се стимулира не поправянето й, а недопускането й (дори възможностите за „поправка" обикновено са чрез препитване на друг материал, а не на този, върху който детето е сгрешило, а с еднаква или близка оценка се награждава както наизустяването на даден фрагмент от урока, така и искреното му разбиране).

В крайна сметка детето разбира, че или е много по-зле от останалите деца в класа, или е много по-добро от тях, но за много от децата оценката е стимулът за учене, а не резултатите - т.е. да имаш 6 е по-важно от това, да знаеш за 6. Малко като в дилемата на Ерих Фром - да имаш или да бъдеш.

Още преди две години, що се отнася до оценките, много от експертите (минаването на проекта за разглеждане и сега го доказва) бяха на мнение, че те не стимулират, а по-скоро стресират децата.

Сверяване на часовника

В известен смисъл, проблемът с оценките е, че карат детето не да търси отговор на въпроса „Защо", а „правилния отговор", който да донесе правилната оценка. Т.е. знанието се замества с оценка, а любопитството - със задължението оценката да бъде добра.

За много от учителите и родителите, дали детето им ила 2 или 6 е важно, за да знаят дали се справя добре или зле, а имат спомен и от своите ученически години и оценките тогава, т.е. шестобалната система им е позната. За учителите пък оценката е начин да мотивират ученика да учи - ако получи по-слаба оценка, да се опитва да постигне по-висок резултат, а не да се остави по течението, без да се стреми да постигне по-добър резултат. Според някои от тях е по-добре да се пишат оценки, но само високите, за да бъдат възнаградени усилията им, но без да има наказания (каквото е слабата оценка).

Друг е въпросът доколко шестобалната система на оценяване е адекватна, след като още през 2011 година анкета показа, че масово учителите предпочитат десетобална или точкова система. А шестобалната така или иначе се използва предимно в училище и в университета.

Същевременно децата, получили двойка по музика например, се чувстват непълноценни, когато всъщност частично става дума за някакъв талант или дарба, който не всеки притежава. Докато тези, които получат двойка по математика, очакват наказание, когато се приберат, а не се вълнуват от това да подобрят резултата си, за да разберат по-добре някакъв проблем или да разрешат по-лесно дадена задача.

Всъщност възприемането на оценката като мотив за по-добри резултати, когато самата тя е търсеният добър резултат, е проблем, който след образованието се проектира и в други аспекти на живота. Защото назубрянето на определено знание или модел на поведение, за да те потупат по рамото се проявява и в работа и в отношенията в социална група. А децата тип Виктор от „Семейство Защо Защо" са превърнати в изключения - никой от анимираното семейство не му поставя оценки все пак.

Oще: гимназия  деца  образование  оценки  оценяване  реформа  родители  училище  учители 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

9 ImaIma | 26.11.201405:50

Този проблем го знам от дълго време. Не знам дали повечето хора са съзрели проблема. Аз лично съм ядосан на тази система защото се чувствам някак си прецакан или осакатен. Простия факт е вместо да уча и да си обогатявам знанията. Аз просто съм преминавам от клас на клас за да избутам "шибаното училище". Майка ми не е като другите родители. Тя ми е казвала като малак, че не всички учители са 100% учител, а псевдо учител.
Ще добавя няколко примера:
- Учител, който прилага система в ползва на дадено дете.
- Учител, който работи като машина.
- Един приятел(случката е била в малките класове) та случая. Учителя го накарал да пише с дясната ръка, а не с лявата... просто той е левичар, какъв е проблема.
- Още искате ли?!


И между другото имам приятели които са яли яко бой зареди лоши оценки и това правилно ли е?!

Като малък, съм знаел за повечето неща, но съм си казал. Голяма работа, няма да играя по тези правила. И за това съм спрял да уча за оценки и съм карал клас за клас. Което чак в 12 клас разбрах къде ми е била грешката.
Едно изречение сега искам да съм знаел преди 20 години и то е : "Учи за себе си, не за учителя и най - малкото за оценките!"

Ако не можете да разберете какъв е проблема момента, никога няма го разберете!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.05.2014, 19:51

8 Виктория Пенелопова | 25.11.201419:07

Тази диксусия е възможна, защото образованието ни е невъзможно. Ученето е усилен труд и ако децата не усвоят това в ранна училищна възраст, по-нагоре ще е трудно, много трудно. Възпитанието, че трябва да си седнеш на .....и да научиш безупречно за другия ден, че не можеш да отидеш неподготвен и без написана домашна - точно това възпитание отделя тези, които ще успеят и лузърите. Но не става за ден, два. В моето семейство, лоши оценки въобще не са били толерирани, да не кажа друго. Не съм била нещастна от това, а само се научих да уча. Аз, като родител, съм доста по-мека, но принципно нещата не са се променили радикално. Иска се четене, за да успяваш.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

7 Архангел | 25.11.201418:50

И между другото: ученето с игри и интерактивните подходи улесняват научаването на знания или умения, но не и главното: как детето да умее да разрешава непознати задачи!
Когато тренирате нещо, вие не тренирате с натоварване 5 пъти под възможностите си, нали?Целта е да вървите напред, поставяте си разумно тежки натоварвания и задачи, нали така?
Тоест: трябра да е тежко и сложно, а не лесно!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

6 Архангел | 25.11.201418:45

"С някои и родителите се занимават, при други не е така. Всяко дете е различно, и точно тук е ролята на учителя, да намери начин как да научи това дете, а не просто да си предаде материала"
...
Ако някое дете не усвоява материала или не му се учи това си е проблем на детето, а не на някой друг! Ако ще! Има нужда и от сервитьори и метачи!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

5 Дракон с кисело зеле | 25.11.201414:39

Уфф, хайде стига глупости. Абсолютно всичко, което се превърне в рутина, автоматично престава да бъде игра и забавление за нормалното дете. И не само за децата. Някой тук опитвал ли се е да овладее музикален инструмент? Без съмнение свиренето доставя огромно удоволствие както за музиканта, така и за тези, които го слушат. Само дето докато стигнеш до там да започнеш реално да свириш, правиш месеци наред досадни еднотипни упражнения, които няма начин в един момент да не ти писнат.
Хайде сега си представете какво е за едно дете да прекарва всяка седмица по трийсетина часа в еднакви часове, при едни и същи учители и с едни и същи съученици. В един момент става досадно. Няма друга възможност. Всички сте виждали и сте усещали емоцията, която първокласникът изпитва на първия учебен ден. Виждали сте я и сте я усещали да изчезва скоро след това - когато дойде рутинното ходене на училище, уроците, домашните... Промяна на системата в посока към нещо по-интересно за малките дали би била продуктивна? Когато интересното се превърне в рутина, вече не е интересно.

Което не означава, че промяна не е необходима, разбира се. Само дето тя трябва да е в посока към по-добро систематизиране на материала, по-разбираемо преподаване, по-добър подбор на изучаваното...

Що се отнася до оценките... Между качествени и количествени така, както са представени в статията, разлика просто няма. А оценките са необходими.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 25.11.201413:12

Златина Димитрова пак открива Америка. Още заглавието ми напомня една радиопрограма, която съм слушал при прощъпалника на телевизията. Казваше се "Наско Защото". В отдавна отминалото ми детство до 3-ти клас бележници изобщо нямахме, само в края на годината ни раздаваха свидетелства. Целта на учението също е указана от времето на баба ми. "Учим В училище, но не ЗА училището" се казваше в една книжка отпреди войната. Това ни казваха и някои, далеч не всички, учители, това говорят на децата си и някои родители, докато други са на системата "за 6 колело, за 2 няма смартфон". Каквото и да говорим, 90% (процентът е произволен, може да са и 75, но при всички случаи са доста над 50) от децата и родителите гонят оценката и дипломата. Подобен процент от учителите и директорите гонят средния общ успех, и сакън, да няма оставащи. В моето семейство се е говорило за уроци и домашни само, когато дъщеря ми искаше някаква помощ. За оценки никога. Казвали сме й "И с тройки ще те обичаме." Между другото, познавам някои четворкаджии с обширна обща култура и задълбочени специални познания. Познавам и една златна медалистка от елитна гимназия, която на две магарета сеното не може да раздели.
И все пак, без оценки не може. Цял живот ни поставят оценки колеги, началници, инспектори, самият живот. Не е зле да се свикне още от училище. А дали да е по шестобалната или по друга система е подробност. Шестобалната може да не е най-добрата, но се е наложила като традиция от сто години. Ако се смени с друга, даже и да е по добра, ще има дълъг период на привикване. Както на англичаните им отне над 20 години да свикнат с метричната система, и до ден днешен има такива, които вадят калкулатор да сметнат сантиметрите и килограмите в инчове и фунтове. Има предостатъчно стресови ситуации в образователната система за да добавяме и тая.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 21.08.2013, 10:47

3 valerianski | 25.11.201412:17

А рекламата на частното у-ще, или там каквото е, което предлага такова обучение къде е????Айде сиктир с тия системи на това и онова. Само ще ги стимулираме?!?!?!?!Пълни глупости!!!!! Такива идиоти родители съм се нагледал предостатъчно. Детето прави няква глупост, а идиота седи до него и му говори - "Недей Гошко, недей да удряш това дете с пръчката, не е хубаво, не виждаш ли че го боли и реве, ето виж сега му извади окото, ама така става като не ме слушаш. Ето сега идва този гневен родител, и не мога да разбера какво иска, не разбира ли че това са деца, просто моето е по-буйно, но такъв му е характера и аз нищо не мога да направя, хайде Гоше да си ходим на другата площадка , там има други деца с които да си играеш" С Системата ни е добра , даже отлична, говоря за оценяването. Проблема е в другата система, и децата са последния и най-малък проблем. От първо лице говоря, с дете от втори клас. Хубаво е че си спомням всичко от преди аз когато учех, и мога да сравня с това което искат от детето ми. Ами то ще излезе абсолютен идиот, ако учи само това от училище, без помощ вкъщи.
Първо за учебниците: някои неща се повтарят десетки пъти, друг път много нови неща идват накуп. За да компенсираме това, понякога му показвам материала напред, за да не се натрупва и да се справя.
Второ: учебния план е пълна пародия. За някои предмети няма достатъчно часове, но пък предостатъчно има за "спуснати тъпотии". Да не говорим изобщо, че няма никакви часове за модерни телекомуникации, все едно живеем в средновековието. Само ще спомена Япония и Ю.Кореа, как децата се запознават с компютрите от малки.
Трето: учителите и администрацията. И едните и другите гледат детето само и единствено като портфейл( 1200-1300 лв които за плащат за всяко дете от държавата на училището). Никакво желание да го научат, никакъв интерес нещо да му влезе в главата. Както казват - Ние сме предали материала!!! - е да, ама децата са различни, някои схващат по-лесно, други не. С някои и родителите се занимават, при други не е така. Всяко дете е различно, и точно тук е ролята на учителя, да намери начин как да научи това дете, а не просто да си предаде материала. А ако той не може да се справи, да повика някой друг. Защото често, се търпят агресивни деца, само и само заради паричките, ама днес гледах за в Пловдив как едно такова дете е подлудило цял клас. И пак казвам, детето е последния проблем, преди него има хиляди други неща.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

2 Bozo Kosmev | 25.11.201410:10

Върнало се сръбчето от училище с двойка по математика. И баща му го попитал:
- Ща са те питали?
- Питали са ме колико е три пута четири
- Епа дванаесе
- И я сам тако рекъл
- И ща са те още питали
- Питали са ме колико е два пута шест
- Епа исти курац
- Е и я сам тако рекъл...
   

оценка

+5 -1

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

1 Galina Aleksandrova | 25.11.201409:40

Първо бяха бебешките емоции, после бебетата пораснаха, тръгнаха на ясла/градина и се сблъскаха със стария свят, който не им цепеше басма, само защото до вчера са сукали.
После тръгнаха на училище, където не само, че не им цепеха басма, ами и им поставяха оценки на посредственото изпълнение.

Не знам кой идиот го измисля всичкото това, но детето прави преход не от игри към учене, а от незнание към знание. Самата идея за учене 'чрез игри' е абсолютен оксиморон. Аз едно време не съм учила чрез игри, а чрез прехвърляне по 10 пъти на енциклопедии. Преди това моите родители са учили от учебници, щото енциклопедиите не са били така разпространени. (Говоря за 2-3 клас.) Как точно чрез игра се научават континентите, лапето ги прерисува от атласа ли? При все, че няма развита фина моторика и кръгче, по-малко от 2 см, представлява за него същата трудност като органичната химия и интегралите за мен.

Баааахти глупостите, братя и сестри! Хем се опитваме да възпитаме поколения гении, хем не искаме да има оценки, защото гениите ще се обидят на двойката и ще бъдат трайно травмирани.

Не може просто ли мама да не внушава на малкото, че е гений, за да не се шашне при първия си сблъсък с критика?
   

оценка

+2 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.