Да, принципно имаме и спецсъд | webcafe.bg
Webcafe

Да, принципно имаме и спецсъд

Явор Николов 10.09.2013, 20:05 (обновена 13.09.2013, 07:46)
Откриването на спецсъда

Снимка: © Sofia Photo Agency / Юлиана Николова

Спецсъдът стартира с големи надежди, които, поне засега, не успява да оправдае

От оръжие срещу организираната престъпност през политически трибунал до място, където делата „потъват". За две години обсъждане и още почти толкова работа на спецсъда, диагнозите са най-различни.

Липсва само най-очакваната от идеолозите на „анти-мафия" съдилищата: че отрочето им работи както са очаквали.

Още няма голям удар

През последните седмици Специализираният наказателен съд и второинстанционният Апелативен специализиран наказателен съд се споменаваха в медиите основно покрай мерките за неотклонение на групите за мокри поръчки, наричани „Килърите 2" и „Килърите 3".

По-рано през лятото специализираната прокуратура привиква на разпити Цветан Цветанов и Сергей Станишев заради скандала с незаконното подслушване в МВР. По-паметливите може би си спомнят и разследванията срещу Братя Галеви и Гриша Ганчев и сина му.

Разпити и мерки за неотклонение след шумни арести - това за обществото е работата на спецсъда по случаите с голяма обществена значимост. 20 месеца след началото на своята работа (от началото на 2012 г.), той все още не е произнесъл присъда срещу някой от спряганите за лидери на подземния свят.

Според запознати най-близо до решаване е делото срещу Антон Савов (Тони Мамата), близък до Златомир Иванов - Баретата. Какъвто и да бъде изходът от процеса, няма да е повод за хвалба - делото срещу Тони Мамата беше пред финал в Софийски градски съд още преди година. Тогава съдията по делото Мирослава Тодорова беше уволнена, а делото тръгна отначало в новия първоинстанционен съд.

Междувременно, основният свидетел Димитър Вучев - Демби промени показанията си и е много вероятно Савов да бъде оправдан.

И какво правят всичките тези съдии и прокурори

Докладите на двете спецсъдилища за първата година от работата им са интересни четива.

На първа инстанция през 2012 г. са били решени 85 от постъпилите 185 дела. От тях 22 са с присъди, а два пъти повече (42) - със споразумения. От присъдите 7 са оправдателни, а 15 - осъдителни. Огромната част от подсъдимите по тези дела получават наказание „Лишаване от свобода" до 3 години - 138 от общо 162 осъдени. 21 трябва да лежат в затвора между 3 г. и 10 г., а само един - от 10 г. до 30 г. Като се извадят условните наказания, ефективно осъдените са 87.

Вероятно и поради леките наказания (които според мнозина се налагат на дребни риби), 96% от делата в Специализирания наказателен съд приключват в рамките на три месеца.

От доклада на Апелативния специализиран наказателен съд разбираме, че на работещите в него магистрати през 2012 г. са се събирали по 1.6 дела на месец (за сравнение, в сходния по ранг Софийски апелативен съд този показател е три пъти по-висок). Така в съда реално са постъпили само 11 дела на втора инстанция. По-голямата част от работата на апелативните спецсъдии е по жалби и протести срещу мерки за отклонение, наложени от първата инстанция.

Въпреки това се наложило търсене на още съдии, тъй като повечето от наличните са бивши прокурори и са работили по някои от разследванията, които сега са разпределени при тях в съдебна фаза.

Нещо ново?

За 8 месеца няма индикации за особена промяна и в двете съдилища - вече казахме, че на първа инстанция няма приключило дело срещу някой от известните „клиенти" на прокуратурата. Поради тази причина, не текат и по-интересни обжалвания.

Единственото изключение е от началото на годината, когато спецсъдът осъди на първа инстанция Мустафа Шакир на 16 години затвор за наркотрафик. Наказанието беше определено като „рекордно" за съдилището в медийни публикации.

Даже и тогава прокурорите не се поздравиха с пълен успех, тъй като Шакир беше признат за невинен по обвинението, че е действал по заповед на престъпна група. Така от четирима подсъдими, присъди получиха само той и Назиф Назифов (9 г. лишаване от свобода).

Някои наблюдатели са на мнение, че не може да се очаква невероятна бързина и ефективност от спецмагистратите, предвид сложността на мегаделата и големите срокове, които се предвиждат за някои процедури. Тези аргументи обаче поставят под въпрос цялостната необходимост от нова анти-мафия структура.

Трудно е да не попитаме: „Какво не е наред?". За отговор трябва да се върнем малко назад във времето.

Акции с нежни имена

„177 лидери на престъпни групировки тормозят страната. Членовете на бандите им са 630 души", казва през юни 2010 г. тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Това е времето на „МВР Пикчърс", акциите с култови имена срещу престъпни групи („Наглите", „Килърите", „Октопод", „Дедесарите", „Шейховете", „Палките" и т.н.), дузините арестанти из Съдебната палата и... пускането на повечето от последните най-често поради липса на доказателства.

През същата 2010 г., някъде около ареста на последния от групата за отвличания, за пръв път започна сериозно да се говори за създаването на специализиран съд, който да се занимава с делата за отвличания, трафик на хора, наркотрафик, пране на пари, престъпления, свързани със средства от еврофондовете, организирани престъпни групи. Идеята беше правосъдието да достигне по-бързо и по-ефективно до гореспоменатите малко над 800 бандити.

Трибунал?

Тънкият намек на лансиралите идеята Искра Фидосова и Анастас Анастасов беше, че в нормалните съдилища не се работи достатъчно качествено и лидерите на подземния свят не изпитват особен страх от Темида. По време на кабинета „Борисов" битката между изпълнителна и съдебна власт беше един от постоянните сюжети. За допълнителен авторитет управляващите „творчески" разтълкуваха позиция на ЕК като подкрепа за начинанието им.

Затова и много наблюдатели заподозряха ГЕРБ в опит да си създадат „частен съд" за разправа с политически противници. Подобни притеснения имаше и Венецианската комисия, която одобри проекта за спецсъда едва след отпадането на идеята магистратите в него единствени да се занимават с престъпленията, извършени от лица на висши държавни постове.

Назначения със сянка на съмнение

Специализираният съд започна да придобива конкретни очертания през 2011 г. В същото време, конкурсите за попълване на щата на новите структури не протекоха никак гладко.

Първоначално единствено ползвалият се със спорна репутация председател на Хасковския окръжен съд Росен Русев имаше амбиции да оглави апелативния спецсъд, но по време на изслушването му във Висшия съдебен съвет той не беше убедителен, а и възникнаха въпроси за негови пътувания извън страната със служебен автомобил в работно време.

В крайна сметка Георги Ушев (от втория опит) и Даниела Росенова оглавиха двете съдебни инстанции, а Светлозар Костов и Борислав Сарафов поеха прокуратурите към тях. Ушев си избра за заместник пловдивския съдия Стоян Тонев, който нашумя с присъда за грабеж, която наложи на невинен човек.

При попълването на щата на двете съдилища с редови съдии отново имаше някои любопитни ситуации. Така, например, съдия, която беше беше влязла в конфликт със зам.-градския прокурор Роман Василев, беше нападната от членовете на съдебния съвет и не влезе в новите структури.

Колеблив старт

Междувременно, в „дома" на спецсъдилищата течеше скъп предстартов ремонт. В края на 2011 г. бившата сграда на ДАНС на ул."Черковна" беше тържествено открита в новото си амплоа.

Месеци след началото на работата си, специализираните магистрати установиха, че тя е твърде тясна за две съдилища и две прокуратури. Георги Ушев заговори за „крещяща нужда от помещения".

Чаканите с трепет от медиите първи стъпки на спецсъда (ознаменувани и с посещание на тогавашния премир Бойко Борисов, вицето му Цветан Цветанов и правосъдния министър Диана Ковачева) бяха разочароващи - провалено първо заседание заради липса на избрани съдебни заседатели и първа присъда за цигара марихуана. Не е точно старт, с който да се гордееш, но пък е начало, което обяснява настоящата ситуация.

Какво предстои?

Създаден в греховните времена на кръщаваните полицейски акции, спецсъдът наистина не се превърна в бухалка на властта, но и по никакъв начин не е успял да убеди обществото, че ще пребори мафията. Спецмагистратите имат много да доказват, за да не изглежда вложените средства и енергия са били напразни.

В противен случай специализираните съдилища и прокуратури ще останат поредната нелоша идея, провалена на родна почва.

Като антикорупционния БОРКОР, който го забравихме, преди да сме го запомнили.

Oще: георги ушев  даниела росенова  мафия  обвинения  присъди  специализиран съд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

2 Boicho Boichev | 12.09.201317:25

Каква "организирана престъпност" в БГ, тука няма нищо органидзирано.на, и разбойниците се изпотрепаха, и политиците.Двама българи не могат да се търпят на километър разстояние, каква организация, какви пет лева?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 12.09.201317:06

Спец-съдовете и спец-прокуратурите са най-голямата кретения на Боко и Цецо, тъпанарите загробиха десетки милиони левове народна пара,за нещо което е абсолютно безсмислено!
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.