Как се издържа Църквата? | webcafe.bg
Webcafe

Как се издържа Църквата?

Руси Ст. Русев*
02.04.2015, 17:52 (обновена 05.04.2015, 08:55)

1 от 5 снимки Назад Напред

Литийно шествие

Снимка: © БГНЕС

В България храмовете се издържат основно от продажбата на свещи и в по-малка степен - от прихода богослуженията, извършвани според нуждите на вярващите - св. Кръщение, Венчание, опело, панихида и прочее

Допреди само 25 години въпросът "Как се издържа църквата?" би предизвикал недоумение. Не защото тези, на които би се задал, няма да знаят отговора, а тъкмо защото той беше очевиден и известен.

За всяка отделна православна страна имаше и все още има известни различия, но главното в отговора на този въпрос е едно - разходите по поддръжката на сградите, строежите на нови храмове, разходите за отопление, вода и електричество се поемат от самата Църква със или без помощта на държавата.

Относно помощта на държавата ситуацията с издръжката на Църквата има две разновидности.

Те засягат Църквите в доскорошните социалистически страни и другите, които избегнаха този обществено-политически формат.

Гърция и Кипър, например, имат сериозно участие на държавата в поддръжката на храмовете.

В тези, действително православни, страни заплатите на клира се поемат от държавата и никой не смята, че с това се ощетява националната икономика.

Да кажем и това, че заплатите на гръцките и кипърските клирици са достатъчни да се издържа семейство по европейските стандрати, затова там и свещите в храмовете не се продават, а са със свободен достъп, разположени до дискос, в който всеки може да пусне лепта, според желанието и възможностите си.

На редовното и уставно православно богослужение, на молитвеността в православните общества, се гледа като на гаранция за по-добър живот.

И наистина - колкото по-православна е една от тези страни, толкова по-добре живее нейният народ. В това можем да се уверим, като сравним Гърция и Кипър с България.

В следсоциалистическите страни практиката е разнообразна.

Румъния оказва много сериозна подкрепа на своята Поместна Църква. Тя се изразява в стабилни заплати на духовенството в страната и зад граница, в строежа на румънски православни храмове навсякъде в Европа и на други континенти, където има румънски етнически общности.

Резултатът се изразява в пълни храмове и възприемането на Православието като наистина национална религия.

В тази страна още през 1994 година се въведе задължително вероучение в основните и средните училища, което води след себе си непознат за Балканите през ХХ и ХХІ век подем на православното вероизповедание.

Сърбия и Черна гора могат да се похвалят със сериозна поддръжка от страна на държавния апарат, който също гледа на Православието като на национална идеология на фона на доскорошните югославски войни и борбите за самоопределение.

Руската Православна Църква има разнообразна практика при решаването на въпроса за издръжката на храмовете и клириците. Разнообразието произтича от огромната територия, на която се простира тази най-голяма държава в света, но и на протеклото в разстояние на седем десетилетия изтребване на православната духовност, разрушаване на църкви и манастири и създаване на атмосфера на непримиримост към християнството и религията въобще.

В различните диоцези на РПЦ проблемът се решава съобразно условията.

Подкрепата на администрацията в повечето случаи е безрезервна, като в отдалечените райони грижа за това имат местните администратори.

Такъв, да кажем, е случаят с Роман Абрамович, губернаторът на Чукотка, който лично се разпореди и надзираваше построяването на семинария на територията на управляваната от него губерния, докато той самият беше обявен за "човек на годината" според Федерацията на еврейските общини в Русия за 2004 година.

Тази подкрепа обаче не навсякъде е възможна, тъй като диоцезът на РПЦ се простира и на териториите на съседните бивши съветски републики - средноазиатските Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, кавказката Азербайджан, както и в Молдова, Украина, Беларус и прибалтийските републики.

Там държавната администрация не винаги се отнася с разбиране или направо работи против Руската Православна Църква, подкрепяйки паралелни неканонични организации, наричащи се "църква" (УПЦ "Киевска патриаршия", напр.).

Това води до ситуация, в която в Одеска епархия на РПЦ, например, клириците не получават заплати, а се издържат от приходите от треби.

За щастие по молитвите на одеските светии, сред които е и св. Лука Войно-Ясенецки, народът е вярващ и издържа храмовете и своите духовници.

В България храмовете се издържат основно от продажбата на свещи и в по-малка степен - от прихода от требите, както се наричат богослуженията, извършвани според нуждите на вярващите - св. Кръщение, Венчание, опело, панихида и прочее.

От постъпленията всеки православен храм отчислява точно определена част за местното духовно-административно ръководство, митрополията, която от своя страна образува фонд "Работна заплата" от този приход.

В зависимост от количеството на вярващите в определена епархия и тяхното благосъстояние в този фонд постъпват повече или по-малко средства.

Някъде се случва свещениците да не получават заплатите си с години на фона на постоянен оглед от страна на медията на скъпите автомобили и часовници на едни или други висши духовници, като се пропуска, естествено, сравнението с далеч по-скромните такива на останалата част от епископата.

В следсоциалистическа България професионалните политици задължително присъстват на богослужбите на големите християнски празници, особено ако са отразявани от телевизии и преса.

В същото време е публична тайна, че до високите етажи на властта пребиваването е възможно единствено чрез членство в масонска ложа.

Тази особеност на следсоциалистическата политическа действителност се прояви тържествено още по времето, когато Румъния форсира своята православност - президентът Йон Илиеско в началото на прехода към пазарна икономика покани в президентския дворец "световното масонство".

България пък преди влизането в северноатлантическия пакт беше домакин на сесия на "масонска ложа НАТО", която има за свой председател Робърт Удуърт, масон 33 степен с "огромен принос" за организиране на сатанизма (какъвто се явява масонството) в България.

Тази сесия се осъществи, както се казва, "при изключителни мерки за сигурност" в българския черноморски курорт Албена.

Практикувайки повече или по-малко обиграно двуличие, управляващата класа в страната се противопоставя на опитите да се въведе вероучение в българските основни и средни училища.

Заедно с това медиите очевидно организирано прокарват теми, които по замисъл би трябвало да дискредитират Църквата и църковниците, но БПЦ упорито е на първо място по доверие сред българите.

При тези условия приемането на духовен сан в повечето случаи може да се разглежда като подвиг, тъй като обрича на постоянна борба за поддръжка на храмовете, за тяхната благоукраса, както и за устройване на що-годе приличен бит на бялото духовенство.

Изключенията само потвърждават правилото.

Как обаче изглежда въпросът с издръжката на Църквата на богословско ниво? На първо място за такова решение свидетелства Свещеното Писание. Устройството на Старозаветната Църква, наследник на която се явява Православието, е решено още в мойсеевите времена, макар че св. пророк Мойсей не успява да стъпи на Обетованата земя, а с материалното устройство на общината се заема св. Иисус Навин.

Левиевото коляно, което се грижи за скинията, впоследствие и за Соломоновия храм, и от чието число са определени свещениците, коените - потомци на Аарон, прислужва на богослужението, не получава земя, защото Божията разпоредба е те да се хранят при жертвеника от това, което останалите колена принасят (Чис. 26:57-62; Иисус Навин. 13:14).

Новозаветната Църква в зората на своето съществуване устройва издръжката на църковната община с доброволно внасяне на средства според възможностите на членовете на общината (Деян. 15).

Как се разпределя между клириците приношението, е описано съвсем точно в Апостолските правила, които са още от І в. сл. Хр.

Така до днес се поддържа тази практика - на заплащане за молитвената жертва, от която да се прехранват свещенослужителите, и на дарителство според вярата и възможностите.

При това не дарение от излишъка на богатството на заможните ще оцени Бог повече, а даденото от сърце, колкото и малко да е то, както се вижда това в евангелския случай с лептата на вдовицата (Лука. 21:1-4).

Във времената на икономическа криза действително е трудно за човек да отделя от залъка си, но вярващият знае, че наградата за този, който принася и малкото от сърце, е Царството небесно.

Дните са лукави (Еф. 5:16), какви ли още хули има да чуем за вярата си, за да се изпълни всичко, което ни е дадено в Божественото откровение - предстоящите вече открити гонения срещу истинното християнство и победното Второ пришествие на нашия Господ Иисус Христос Сина Божий.

Не бих се учудил по време на великата пасхална радост да се намерят хлевоусти рупори на лукавия да говорят, че свещите в храма са скъпи, за да разколебаят молитвата на пристъпващия в храма християнин.

Или че в Гърция, например, свещите са безплатни.

С годините преподаденото ни от Свещеното Писание става все по-буквално и ясно, вярата ни - все по-буквална и ясна, а изборът, който стои пред волята ни на православни християни, става също така все по-буквален и ясен - да следваме Бога през тесните врата на спасението или да устройваме бита си според измамните съвети на мамона.

Самоиздръжката на Църквата най-точно се вписва в традицията, създадена по време на Възраждането на балканските народи през времето на турското робство.

Такова е в най-голяма степен българското Възраждане, което развива вътрешните си процеси най-продължително време, поради факта, че робството продължава най-дълго в българското землище.

При отсъствие на държавна воля за поддръжка на православното вероизповедание, при дори враждебно отношение, при отсъствието на национална Църква българските православни общини строят храмове, благоукрасяват ги и издържат свещеници и псалти.

Днес, въпреки лукавството на лъжедемократичната и лъжепазарната демагогия, българската църковна община не умира и не се превръща в пародия на самата себе си.

Незабележимо, но постоянно и устойчиво тя поддържа своето Православие дори само с покупката на най-евтината свещ и с петачето, пуснато тайно в дискоса, за да получи своята небесна награда, каквато в очите на Господа Иисуса Христа заслужава вдовицата за скромната лепта, откъсната от недоимъка.

*Текстът е от блога на автора - blognarusi.blogspot.com

Oще: бог  бпц  господ  православие  православна църква  религиозност  религия  рпц  румъния  русия  сърбия  християнство  църква  черна гора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.04.2015, 15:21

20 Руси | 06.04.201512:48

Андрей, за похвалата ще отворя шампанско, но нека да е след празниците, че сме в пости! Написването на салфетка от страна на Сталин, Чърчил и Рузвелт (но не в реда на изброяването) ние пък разглеждаме като проявление на Божията воля или на Божието допущение. Допущението е по отношение на този или на онези, които вървят против Божията воля, но няма смисъл да те занимавам с учението на Църквата в детайли, тъй като за тебе е по-важна причинно-следствената връзка. (Надявам се, че не възразяваш, че се обръщам на "ти" - в Свещеното Писание никой към никого не се обръща лично в множествено число!)
Доколко салфетката отразява историческата действителност, може да се съди по факта, че за България там е предвидено 25% влияние на англо-американците, пък те нещо не се проявяват през цялата социстория на страната, начиная с т.нар. "народен съд".
Бъди здрав!
   

оценка

+0 -4

Регистриран на: 16.06.2012, 09:58

19 Andrey Kurtenkov | 06.04.201509:23

От позицията на Башбактън на Светия Спагетинод на Единствената Блажна Апостолическа Вкусна Съборна и Ужаснострашномногопатриотична Българска Пастафарианска Църква оценявам статията като добра - в смисъл - логично, стройно и детайлно авторът се опитва да прокара своята идея - с такива православни, според мен, може и трябва да се води диалог, понеже не са тъпи, а по същество са антисистемни (като каквато аз схващам и нашата църква).
Изложените факти по същество са верни, отделен въпрос е какви епитети употребява към тях и как ги доукрасява.
Май единственото, което наистина ме подразни са пак произволните причинно-следствени връзки, които прави - това е май болест номер едно за живеещите в българоезичния Интернет - примерно -
"И наистина - колкото по-православна е една от тези страни, толкова по-добре живее нейният народ. В това можем да се уверим, като сравним Гърция и Кипър с България."
- близко е до ума, че причината в Гърция стандарта на живот да е по-висок, не е тяхното "пО-пО-православие", а числата на една салфетка, изписани докато Сталин и Чърчил са замезвали сладко-сладко...
Е, салфетка е според легендата, де - ясно е че не е било салфетка - ама звучи готино Усмивка
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

18 иван | 04.04.201515:37

Емотиконът, който се появи в края на цитата от Евангелието на Матей, се появи случайно, вероятно от скобата, която затваря номерацията на редовете от тази глава.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

17 иван | 04.04.201515:33

Съжалявам, г-н Русев, че се опитах да изкажа пред вас, един човек на Църквата, своето мнение, което възможно е и да е субективно, но в никакъв случай не мисля, че е враждебно или непочтително към БПЦ и към свещенослужителите в нея.

Но, както виждам, Вие не мислите така. Заклеймявате ме като един от гонителите и враговете на православието (?), който

„Ако положението ви позволяваше, вероятно щяхте да ми забраните да го правя, но за щастие това не е така!”.

Няма да го коментирам, нито да се оправдавам.

Пожелавате ми да се върна към чувството, което съм изпитвал към Църквата в детството си. Аз нямам лошо чувство към Църквата, аз смятам, че и Църквата, както всички институции в България трябва да се промени, да не се затваря в себе си, и да съществува сама за себе си.

Но както и да е. Вие не виждате в БПЦ място и за най-малък упрек. Така да бъде.

Мога само да добавя, че нашият Спасител в своята мъдрост и милосърдие в Светото Евангелие ни е посочил пътят към спасение, когато сме оставени сами на себе си:

„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.........А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него........” Мт (6-1Кул.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.04.2015, 15:21

16 Руси | 04.04.201513:22

Уважаеми Иване,
Изглежда, че говорим за различмни Български Православни Църкви, защото в тази, която аз познавам, свещениците, които не се обръщат към опечалените, за да ги утешат, са малцинство. Но не е рядък случаят, в който рядко влизащите в храма миряни гледат на това като на някаква намеса в личното пространство. В Дупница на гроба на току-що погребан и опят християнин такива "миряни" тръгнаха да бият свещеника, а когато той си тръгна, замерваха колата му с бутилки. Отличен свещеник, млад, добър богослов.
Ако смятаме за задължително духовниците да са виновни за липсата на вяра, то сигурно сте прав. Аз обаче мисля, че не сте.
Ето, говоря за конкретен случай и за конкретен свещеник, а това, което виждам да се пише от хора, смятащи Православието за отживелица, е някакъв род обобщение с тон на изводи на всеобхватно проучване.
Ето, така се издържа Църквата. Това виждам, това мисля, това съм написал.
Ако положението ви позволяваше, вероятно щяхте да ми забраните да го правя, но за щастие това не е така!
Пожелавам ви да се върнете към онова, което сте изпитвали към Бога и Църквата Му в детството си!
Светли празници!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

15 иван | 04.04.201508:00

Ще Ви кажа и нещо друго. Наистина беше някога различно от днешното време. Когато нашите бащи сваляха шапки, когато срешнеха свещенослужител, а ние децата прекъсвахме играта си за да му целунем ръка. Но и онази БПЦ беше нещо съвсем различно.

Г-н Русев от повече от 20 години БПЦ зае полагащото й се място в нашето общество. Децата се кръщават в православната вяра, починалите се изпращат в последния им път от православен свещеник.

И ще споделя с вас едно мое дълбоко огорчение. На сегашните български свещеници, без да правя обобщение, но от моя опит съдя, че им липсва съчувствие към ближните. През тези години ми се случи да изпращам и аз мои близки в отвъдното. Имаше и млади хора, които оставяха зад себе си съсипани от скръб родители, деца, съпруги и съпрузи. И в нито един случай свещеникът, който извършваше опелото, не отиде при тях, изпълнен със съчувствие, за да поговори с тях и да се опита да тушира поне малко болката им, да им вдъхне кураж да продължат да живеят с надеждата и упованието, че тази раздяла не е завинаги.

Е, има някакво слово, което се предполага, че се отнася и за тях.

Няма съмнение, че това, което правите, да служите на Бога е много важно и полезно за нашия народ, но основното в Благата Вест, ако греша поправете ме, е великодушието, милосърдието и любовта към ближния да станат за всички нас начинът ни на живот. И свешенослужителите трябва да дават пример за това.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

14 иван | 04.04.201507:52

Уважаеми г-н Русев, ще продължа с коментара си, не защото се чувствам засегнат от една, надявам се, прибързана Ваша оценка и препоръка, да не се бъркам в работите на БПЦ, а защото ми се иска БПЦ да оправдае надеждите на българите от края на 1989 г., които очакваха да видят в нея морална опора и коректив в трудните времена на прехода. Отново тя да възвести Благата Вест на българите, подлагани в продължение на няколко десетилетия на насилствена атеистична пропаганда.

Ако искате да има полза от Вашата публикация тук, разбира се това е мое мнение, проявете смирение, не ни съдете от позицията на човек, който на всяка цена трябва да защити институцията, към която принадлежи.

Ние, хората на днешна България сме омерзени от това, което ежедневно се случва около нас. Истина е, че когато алчността, егоизмът, незачитането на другите, са станали норма на поведение, което води към успех, не можем да искаме от свещенослужителите да бъдат различни от нас. Макар че много бихме искали да бъде така.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

13 Борката | 04.04.201505:32

"Днес, въпреки лукавството на лъжедемократичната и лъжепазарната демагогия, българската църковна община не умира и не се превръща в пародия на самата себе си..."
Абсолютно съгласен.Българската църква не умира, а напротив, вписва се идеално в "лукавството на лъжедемократичната и лъжепазарната демагогия...".Миряните заговориха за "Троянски манастир ООД", не като за отделно явление , а за специфична тенденция.Клирът не само прие търговеца в храма, но и допусна вътрешната промяна на ценностите , като при това прегърна всякаква долна паплач , от уж разкаялите се от светския живот финансови дилъри до откровени педерасти.
Неспособна да излезе от комата на ДС , в която беше изпаднала през комунизма, тя страстно възприе идеите и "моралът" на "лъжепазарната икономика" след това, като тенденциозно продължи линията на отблъскване на обикновения християнин от лоното си.
По-некадърна от всякога, църквата не само не е способна да обедини българското православно гражданство , но в последните години , играе ролята на морален разединител на обществото. Постоянните скандали и вътрешни ежби около имоти, постове, кражби, педофилия и хомосексуалност, и отзвукът от всичко това,отеква в съзнанието на хората с едно нескрито отвращение от българското духовенство.
Виждам , че сега напънът е да се вливат държавни пари в една дълбоко корумпирана и лишена от всякакви морални устои институция.Това, разбира се, няма да се случи ,защото и на най-простият управляващ е ясно, че докато църквата не разчисти собствената си клоака, то финансирането й , ще е чиста загуба на обществен ресурс.
А когато се случи (ако изобщо се случи) горното, то църквата просто няма да има нужда от държавно подпомагане.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

12 иван | 04.04.201500:14

Аз, г-н Русев, въпреки, че според Вас зная малко за Църквата, това не е точно така. Кръстен съм през далечната 1939 г. и както всички деца, поне в градовете, съм отрасъл в православно семейство и съм получил съответното възпитание, а и познания, които остават за цял живот.

Няма съмнение, че, както вие изтъквате, „чрез участието си в Тайнствата, в богослужбите и чрез молитвата си) прави това добро, което прави всеки един православен християнин”.

Това е така и ние трябва да сме Ви благодарни, че общувате с Бога в наша полза. Но има и нещо, което може и да не е по-важно от това, но е много необходимо.

Трябва да се заблуждавате, ако не виждатв в каква голяма степен вярата е разклатена в един цял народ. И как цялата морално-нравствена ценностна система се е сринала.

Църквата е бедна, защото и хората са бедни. Но Църквата е била бедна и в апостолските времена, когато е е възвестявала Божието Слово на страдащите, на унижените и загубилите надежда.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

11 иван | 03.04.201523:47

Уважаеми г-н Русев, виждам, че само от няколко изречения сте ме преценили и, определено сте решили, че нямам право да съдя, дали БПЦ в тези наистина тежки времена, когато хората са на ръба на оцеляването, им помага, окуражава, дава им надежда и упование.

Как се осмелявате, казвате Вие да правите такива категорични изказвания.

Ето моето изказване:

„Така, както виждаме, свещенослужители на всички големи национални празници, откриване на важни за страната (и не толкова важни) обществени сгради и разни други обществени и партийни „мероприятия”, би трябвало да ги виждаме и там, където обикновените, бедните, старите хора страдат, когато са в пълна безизходица.”

Какво толкова нахално виждате в него, за да се учудвате как се осмелявам да кажа това за БПЦ?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.