Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Никой няма да си каже

Три етажа представители на независими и високо професионални български медии отразяват как бъдещият български премиер гласува през 2009 г. Не е много ясно само защо хората до урната си умират от смях. Снимка: Явор Николов
Три етажа представители на независими и високо професионални български медии отразяват как бъдещият български премиер гласува през 2009 г. Не е много ясно само защо хората до урната си умират от смях.

Съединените щати са някаква много изостанала страна. Направо в ранните години на криминалния преход си живеят, горките. Ето - вестниците им няколко дни преди изборите си казват: „Така и така, за тия четири години президентът направи това и онова, затова ние сме с него/против него". В прав текст. Пещерняци.

Вижте нашата татковина, това островче на журналистическата свобода! Тук преди избори медиите са най, ама най-свободни.

През седмица тръгва някой свободен, независим, качествен, коректен, безкомпромисен или просто жълт вестник, който винаги няма абсолютно нищо общо с някакъв политически проект или кръг от олигарси.

От сутрин до вечер храбри дългокраки репортерки гонят по кафенета, коридори, улици, паркове, гробища и обществени тоалетни министри или бизнесмени. В никакъв случай тези храбри кучета-пазачи на обществения интерес не получават на готово папки с информация от някой човек с каскет (или фуражка).

Смели телевизионни екипи снимат протест след протест, без въобще да слагат думи в устата на демонстрантите или пък после да правят разни грозни неща със средствата на вътрешнокадровия монтаж.

Всичко това - в името на качествената безпристрастна журналистика, тая с всичките гледни точки. Няма тук политика, нито бизнес интереси. Честна дума.

***

Дано съм ви усмихнал поне малко, защото ситуацията си е за рев. Българските медии копаят с големия багер по всевъзможни професионални и етични дъна, но наближат ли избори, нещата съвсем заприличват на експедиция до земното ядро.

Дразни не толкова това, че някой банкер, винар, свинар или подобен си има вестници, сайтове или телевизии. На моменти е тъжно, но си е в реда на нещата. Имат пари - купуват си, живи и здрави да са.

Нещо друго бърка дълбоко в здравето на всеки, на когото поне малко му пука за болната българска публичност. Няма как да не се ядосаш поне малко, когато по цял ден ти се набива посланието колко са обективни, независими и компетентни тези, които срещу едната заплата са склонни да изкарат и Башар ал-Асад мъченик за световния мир.

Същите редят дневния ред на обществото около некадърно написаните пиар съобщения, представяни за водещи новини и компроматите, преоблечени като топ разследвания. Като през соца, когато сме се тупали в гърдите какви свободни медии сме имали в лицето на "Работническо дело" и "Отечествен фронт". Май даже в най-смутните преходни години е било по-добре от сега - "Дума" и "Демокрация" може да са всякакви, но поне винаги е било ясно каква позиция заемат.

Впрочем, чудя се нещо... Какво ли толкова ще стане, ако съвременните родни медии си казват „така и така, подкрепяме Борисов/Станишев/Кунева/бизнемена XYZ, защото еди-какво си"? Не че с магическата пръчка ще ги направи по-добри, но у нас от години журналистиката има един основен проблем - липсата на поне санитарния минимум честност.

 

Най-четените