Законът на Гишето | webcafe.bg
Webcafe

Законът на Гишето

ема ивановаЕма Иванова
23.09.2014, 13:02 (обновена 09.12.2016, 16:17)

1 от 10 снимки Назад Напред

Не е гише

Снимка: © sledobed.obshtestvo.bg

ГИШЕ. Гишето не работи с граждани. Барикади от кашони.
Защо е гише?
мн.число: гишета. Служебно място в учреждение (банка, поща, гара и под. ) за обслужване на посетителите и клиентите, отделено от тях с преграда с прозорче.
София, Съдебна палата, сутерен, 12.09.2014

Държавен служител - как хубаво звучи само! От самата дума капят сладко като мед подразбиращите се приятни производни като регламентирана обедна почивка, платен годишен отпуск, осигуровки на пълната работна заплата, обезщетение за майчинство...

А при повече късмет и при стабилно държавно управление (с което не можем да се похалим последните години) - и с поне 4-годишна сигурна служба.

Да не забравим и парите, които се плащат за труд извън установеното работно време.

Е, вярно е, че наскоро позната, работеща в държавната администрация ми съобщи, че понякога се налага да седят извънредно след 5 часа, без допълнително заплащане. Няма как, въпреки добрите си намерения, нима може държавата да спазва всичките си благородни замисли към огромния брой чиновници и служители? И то при това голямо количество работа, което непрекъснато се отваря при всички завзети от нея фукции?

Въпреки малките недоразузмения и случващите се от време на време уволнения, все пак от години наред да работиш в държавната администрация е къде-къде по-приятно, лесно и сигурно, отколкото в частния сектор, който постоянно е разтърсван от проблеми (много от тях създадени не без участието на самата държава...)

Оттук следва и резонният въпрос:

Защо тогава в повечето от институциите държавните служители продължават все още да бъдат толкова кисели?

Вярно, има известно подобрение от преди години, както в материалната база, така и в присъствието на някои по-млади чиновници, които показват подозрително желание за работа и дори любезност.

Но все още сблъсъкът с институциите продължава да е неприятен, несигурен и бавен. А според едно проучване, проведно наскоро, и твърде корумпиран.

Два пресни примера, единият от които идва от недрата на най-нереформираната и съответно проблемна (а съвсем логично и напълно губеща) административна структура в България:

А именно БДЖ

Опитайте се да прекарате нещо съвсем невинно, но за сметка на това пък законно, като например велосипед, през тромавата структура на държавните желензици и то в най-използваната за пренос на товари дестинация: а именно София- Белград.

Ако си мислите, че щом дебелият мъж с анцуга във влака може да пренася арматурни железа дълги над 2 метра във вагоните, вашето колело ще мине: много сте се излъгали.

За да разберете обаче, че то няма как да бъде пренесено, трябва да преживеете челен сблъсък с администрацията, скътана в сутерена на софийската Централна гара, която е в ремонт.

Първо трябва да влезете в остъклена стая, на чиято врата, съвсем като в "Параграф 22" пише "Влизането забранено", но към която са ви насочили.

Като влезете, попадате на служителка, която чете вестник.

На въпроса: "Има ли как да се пренесе велосипед до Белград", тя ще ви отговори, че трябва да звънне по телефона. Когато се обади, става ясно, че отсреща никой не може да й даде отговор.

Така тя ви моли да дойдете пак след 1 час, за да ви кажат можете ли да си пренесете товара. Междувременно прави намек да се говори с началник влака. Но после се сеща, че той бил много строг и по-добре да не се говори с него, затова не ви дава номера му.

След 1 час и молба да се обадите все пак по телефона, става ясно, че никой все още не знае нищо и всичко е много сложно.

След още един час, когато пак вие звъните на застъпилата следобед служителка, се оказва, че велосипеди не могат да се пренасят с международния влак, дори срещу заплащане.

Така човек остава да се пита просто как го прави онзи с арматурните железа и анцуга?

Но, разбира се, да се пренасят буржоазни отживелици като велосипеди по международна линия на никого не е нужно.

Друго си е да трябва да регистрираш жизненоважното си автомобилно возило в КАТ (институцията, която става все по-голяма и по-голяма).

Сбирщината от сгради обслужва около 1 милион автомобили в софийска област, така че не е странно, че броят на служителите е така зашеметяващ.

Но човек трябва да е запознат с неофициалния правилник за поведение на държавните служители.
А той гласи, че колкото повече работа има - толкова по-бавно трябва да се работи.

Защото стават грешки, не за друго.

Така е и в КАТ. Да се обработят документите за ново возило например изисква неизвестно количество време, през което хората трябва да седят и да чакат да бъдат повикани по високоговорителя по име, когато документите им са готови.

Така садистично е измислена системата, че подалият документите няма никаква представа кога ще бъде повикан: дали след минута, или след час.

В моя случай - три часа.

Когато повикат човека по име, той е истински облекчен и тичешком се запътва към гишето, откъдето всички се връщат с документи в ръка.

Гишето е скрито в предверие зад дебели стъкла, по които има същите предупредителни табели, написани на компютър със същия шрифт като навсякъде (един човек ли пише всичките табели?) и... о, изненада! Прозорците на гишето са плътно затворени.

Хората висят наоколо като полилеи, поклащат се леко на пръсти и сериозните им физиономии по никакъв начин не издават как точно да си получиш готовите документи, ако е затворено.

"Ти си пълен кретен", смее се гишето.

И внезапно, чак когато те пререждат по-знаещи и можещи граждани (о, такива има много), осъзнаваш, че това е вярно. Кретен си, ето хората се привеждат пред прозорчето и чукат, а ти...

След като почукаш - гишето бавно се отваря. Или се отваря чак след минута. Зависи.

Доскоро подобна унизителна система, в която трябва да чакаш на опашка, докато някоя друга служителка на съседно гише почива, имаше и в Централна поща.

Снимките в галерията ще ви уверят, че и в Съдебната палата царува същото отношение към гражаните, регулирано чрез модела "таблела - заповед". Именно това отношение остроумно е осмяно в страницата, от която са снимките в галерията, наречена "Елате следобед".

Ако следобед не може, елате утре. Все някога ще свършим работа. Държавата няма къде да избяга.

Но жителите й - да.

* Снимките и коментарите към тях са от "Елате следобед" - инициатива на Фондация "Общество.бг"

Oще: администрация  бдж  гише  държава  държавен служител  институции  кат  корупция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

17 strawsPulledAtRandom | 24.09.201416:46

Преди време имах ипотечен кредит, заради който получавах данъчна отстъпка. И аз, наивен като Родриго, прочетох в сайта на НАП какви документи ми трябвах и ги занесох. Оказа се, че вместо оригинала на единия документ (както пише в сайта), искали негово копие. Предполагах че искат оригинала за сверка, но няма значение, след като го нося, просто ще ми го преснимат. Не, нямали били ксерокс за граждани (??? все едно ще си преснимам нещо за лични нужди...) и въпреки, че съм направил точно това, което пише на сайта им, трябвало да ходя на пичковци да го снимам и пак да се върна. Каза ми го тъповата* лелка, припомняйки ми поговорката, че на когото главата е слаба, са му силни краката, придружено с беззъба усмивка. Излишно е да казвам, че побеснях и през следващите 15 минути тя дълбоко съжали за тъпотията си, но както и да е, все пак и на мен ми стана яко тъпо. Нормално ли е някакваи дребни душици да използват смехотворната си службичка във фронт офис в опит да придобият тежест в собствените си очи? Дори най-последната лелка със заплата 300 лева си мисли, че има някаква власт над теб и се опитва да те прави на идиот и после да ти се подиграва за това. А всички знаем колко добре това се удава на държавните служители, които наистина имат власт...

* Лелката беше тъповата, защото на мой въпрос дали да превалутирам една сума от евро в лева, ми отговори нещо от сорта на - "да, сметни я по курса на БНБ за деня" Много щастлив. Споменах и, че от няколко години курсът на БНБ е фиксиран, просто за нейна информация, но женицата явно не ме разбра и ми повтори същата глупост. Явно са я инструктирали така за суми в долари, не знам и не искам да знам конкретната причина за невежеството и. Въпросът е, че подобни хора стоят навсякъде по веригата - некомпетентната лелка на гишето; служителят, качил неточна информация в сайта на НАП; началниците на отдела и после на тер. дирекция, които вдигнаха рамене, когато им казах за проблема с цел да не се разкарват и други хора; меринджеят, въвел "правилото" граждани да не могат да използват копирната машина, която красеше коридора; да не споменавам и гениите, които искаха от мен 5-6 документа, които в една бяла държава биха били длъжни да вземат по служебен път от Есграон, имотния регистър, банката и прочее, но... това е положението Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

16 pixie | 23.09.201422:24

А, имаше и още един случай-класика, при който бях в такъв потрес, че нямам спомени за напускане на общината. Придружавам колежка за изкарване на някакви документи и обикаляме по различните стаи. След третата или петата, влизаме в поредната и колежката ми, вече с надежда в погледа, че е стигнала финала, защото държи документа в ръка, се обръща към служителката, която поглежда документа, подписва го и казва: "А сега идете в стая 208 за печат." Безмълвни сме. Споглеждаме се и недоумяваме защо не може ЕДИН човек да сложи и подпис, и печат на едно парче хартия! Добре, че не улучихме времето за почивка! Никога няма да забравя преживяването. Изгубеното време, разкарването и нацупените физиономии са просто подробности от пейзажа.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

15 pixie | 23.09.201422:12

В тази връзка, един надпис от времето от преди историческия материализъм - На витрината на чантар (такива майстори май няма вече): "Правя чанти с кожа на клиента". Чуди се
Иначе към статията. Последният път, когато ми скъсаха нервите беше в Български пощи. За да изпратя пратка, трябваше освен да търпя отегчената физиономия на служителката, сякаш беше осъдена на обществено полезен труд, но и да загубя време да попълвам минимум 2 бланки. За сравнение в Еконт или Спиийди, на служителите отнема двойно по-малко време, а на мен отне нула усилия да изпратя пратка чрез техните услуги, защото буквално не си мръднах пръста за това. Е, за малко повече пари, ама и времето е пари, нали? Пък и хората ме посрещнаха учтиво.
Иначе в данъчното, като отидеш да си плащаш годишния данък, са много учтиви, усмихнати и позитивни. Да се чудиш защо...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

14 dedo adji | 23.09.201421:00

Роуане,
Спомни си младостта.
Соцсупермаркет. Четири каси. Четирите касиерки на една от тях дискутират маникюр. Соцресторант. Петима келнери обсъждат мача м/у Светкавица и Млада Гвардия. Към клиентите нула внимание. Днес, слава Богу това е минало. Една от малкото файди на демокрацията и пазарната икономика. Но не важи за държавната, общинската и всякакъв вид менструация. (не е грешка) Случайно днес ми се наложи да търся документи от общината. В централата, след лутане между повече от 20 гишета ме препратиха към районното кметство. Няма гише Информация. В районното от 4 гишета работеше едно. На две други имаше някакви мацки, които се занимаваха с всичко друго освен с обслужване на клиенти. На четвъртото нямаше никой. Признавам, когато след половин ч1ас застанах пред гишето, мацката беше много любезна и свърши работата за 10 мин.
Да ме простят 3-те процента съвестни служители, но администрацията е обетованата замя за всеки некадърник, калпазанин и корумпе. Не знам какви задачи им поставят, но последната от тях е обслужване на клиентите, от чиито данъци и такси ядат хляб. Отговорността им е пред началника а не пред клиента. И мнозинството са назначени по роднинство, връзки или свирки.
Преди няколко години, при смяната на паспортите, се опитах да засрамя едни от най-големите дембели на републиката - Морска Менструация. (не бързайте да ме опровергавате, уверен съм, че има много достойни кандидати за тая почетна титла) Казах на мацката, че в полицията обработват по 40 клиенти в час, а при тях - 6. Тя се възгордя от което.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.08.2014, 17:12

13 maleficent | 23.09.201419:32

Ами да, всеки нормален държавен служител има право да си нареди пасианса на спокойствие Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

12 Rowan | 23.09.201418:16

Хмм, повечето от снимките напомнят за реакцията на всеки нормален човек, ако случайно мобилният оператор му е дал номер, принадлежал преди това на агенция за компаньонки. А да ви видя, след 2342314123-тото обаждане, кой би си сдържал нервите? Аз, в ерата на стационарните телефони, при една смяна на квартирата, още след второто обаждане, предлагах да отпуша насилствено всички канали на обаждащите се търсещи „ВиК Повреди“ ядосан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

11 Мина | 23.09.201418:03

АМа Родриго в Америката ли бил!?? Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

10 Мина | 23.09.201418:01

Да бе, Родриго, ужасно генерализираме- КАТ, БДЖ, СГС (на снимките).... Я кажи ти, ако не дай си боже НЕ МОЖЕШ да намериш информация онлайн и ти се наложи да идеш все пак на ГИШЕ, не си ли виждал такива надписи, адресирани като за кретени, как това не било не знам какво си.... И само не разправяй, че през дългия си живот си виждал толкова трудолюбиви служители на гишета, че мързеливите са..... рядкост и малцинство!? Ама ти, верно ли? Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

9 Мина | 23.09.201417:52

Малееей, снимките са трепач! Палав
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.04.2013, 21:30

8 Meteora Meteora | 23.09.201417:43

Направете покупка от e-bay и се опитайте да освободите стоката от Столична митница. Превозът на велосипед по БДЖ ще ви се стори като игра в пясъчник.
   

оценка

+2 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.