Версията на една майка, изпратила сина си в Лондон | webcafe.bg
Webcafe

Защо момчето си отива

Велизара Цонева 04.10.2010, 13:10 (обновена 05.10.2010, 12:58)
образование

Снимка: © Getty Images

Сигурното обаче е, че ако си имал късмета и волята да се пребориш за престижен университет - купонът свършва. За да започне реалността. Която си длъжен да приемеш, асимилираш и най-вече да станеш част от нея...

Много майки и тази година се изправиха пред избор на университет за детето им, еуфория около бала , кандидатстване, сълзи от щастие или разочарование и най-вече: съвършено новия етап в живота - детето си отива.

По този повод чух, че броят на желаещите да учат във Великобритания се е увеличил с 25 %. Уверих се на практика, че малцина от тези деца успяха. Неписаните закони на британската образователна система обаче не дават отговор защо повечето източноевропейци получиха лаконичен отказ от университетите, които избраха.

Все пак неколкостотин български деца , въоръжени с куфари, мили спомени и нови надежди тръгнаха напред ... и според тях нагоре. Към Острова. Аз бях част от това невероятно преживяване. Като майка.

Онези , които се пребориха с езиковия тест, написаха оригинално есето си и потвърдиха с документи, че досега не са си губили времето (и така получиха шанса да са сред избраните), минаха през терминал 2 на летище София. Според почитатели във Facebook - единственият изход от кризата...

Новата реалност

След доста дружелюбната онлайн кореспонденция с британската образователна служба получиха своя шанс - предложението да станат част от новата свежа академична кръв на Острова.

Преките ми впечатления са все още един все още див микс от емоции, страхове, сълзи от радост и болезнена липса.

Сигурното обаче е, че ако си имал късмета и волята да се пребориш за престижен университет - купонът свършва. За да започне реалността. Която си длъжен да приемеш, асимилираш и най-вече да станеш част от нея.

Знаци за принадлежност

Разликите започват от първия ден. Още с настаняването в общежитие. Предварително си получил подробни инструкции какви и колко документи са ти необходими, за да не се рзхождаш безпомощен по гишетата (зад които няма намръщени лелки).

На паркинга те посрещат по-големите студенти и те упътват към залата за регистрация.

Там всеки новодошъл получава сигнален знак за принадлежност към своя университет - малък пакет с всичко необходимо за първия ти ден там - от сандвича, през пакетчето ментови бонбони, до холдъра за карти и заветните ключове за новия ти дом.

И приветственото послание: "Добре дошъл в Уестминстър - твоя нов дом."

Регистрацията и плащането на стаята става за десет минути при усмихнат и приветлив млад човек, който е готов да отговори на всичките ти въпроси, въпреки че в пакета, който получаваш, имаш инструкции за всичко - към кого да се обърнеш, ако имаш финансови, учебни, емоционални или битови проблеми. Име, телефон и адрес.

Намираме стаята за пет минути. Кампусът е залепен до супермодерна спортна зала, която е на две крачки от факултета. Факултетът за медии, изкуство и дизайн на Уестминстърския университет в Лондон.

Вече са ти предоставили британска сим карта с 20 минути, които покриват първите неотложни и носталгични нужди. Безжичният интернет във всяка стая е безплатен и безотказен.

Стаята е самостоятелна, сякаш току що приготвена за рекламен клип на училището. Бих искала и моята баня в къщи да изглежда така...

Детайлите

И тогава осъзнаваш, че половината ти страхове на израсла в социализма българка, живяла в безумните години на хаоса, наречен преход, изведнъж изчезват. И виждаш на живо, че дяволът или ангелът са в детайлите. Там очевидно тъкмо детайлите са на почит. Очевидно от стотици години - както и прословутата английска ливада, в която са разположени студентските блокчета.

Десетина на брой, три- или четириетажни, с ясни правила за сигурност. Никъде не забелязвам лъскавите и съмнителни дупки, задръстили така наречения студенски град в родната столица.

Сред младите лица и съпровождащите родители не виждам и така познатата ми агресия или чувство за превъзходство. Добронамерени и съпричастни усмихнати лица. Чистота, зеленина, цветя и всички необходими табели, за да се чувстваш обгрижен.

Животът, който зависи само от теб

На разположение в университета са освен аудиториите и залите за упражнения, шест супер модерни ТВ студия, университетско радио и безброй техника, която можеш да наемеш срещу човешки средства.

Показват ти, че пътят, който си избрал, е начертан с години. Ако наистина искаш това да е твоят път, имаш качества и мотивация - получаваш избор и възможност.

Започва животът, който зависи само от теб. Без значение кой управлява Обединеното кралство, как се казва настоящия министър на образованието и колко тежка е кризата като цяло. Животът, който си избрал и от който зависи бъдещето ти.

И някак навикът да съществуваш ден за ден и дори час за час, лека- полека избледнява. Оттук нататък разчиташ само на себе си, на собствените си амбиции, интереси и воля да успееш. И да се пребориш с онова чудовище, което те дебне зад всеки ъгъл, спомен, миризма, стара снимка или песен - чудовището, наречено носталгия.

Да се разделиш с навика да разчиташ за всичко на мама и тате. Ти вече си сам, но и свободен да управляваш живота си.

Стискам им палци, и дано Бог е с тях!

Но да ви кажа - никога няма да простя на тази държава, че така пропилява децата си. През цялото време се питах защо, след като топлата вода е измислена и тази система работи в Англия и Европа като цяло, тук в България се лутаме в безкрайни, мъчителни и в крайна сметка неуспешни реформи.

J'accuse- беше казал някога капитан Драйфус.

Да, обвинявам ви, господа политици. Децата ни си тръгват от България! Какво друго има смисъл???

Oще: българи  великобритания  деца  кампус  лондон  образование  преподаватели  студенти  уестминстър 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.12.2011, 10:21

102 тутурутка | 02.03.201212:04

Поздравления,че сте сложили вече "плюсове" и "минуси" за гласуване!Относно написаното пожелавам успех на всеки,който наистна желае да промени начина си на живот и нормално съществуване !
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.07.2011, 14:02

101 Georgi Gospodinov | 19.07.201114:02

Успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2011, 12:48

100 blueyes | 06.07.201123:36

Като гледам коментарите и ми призлява. Престанете да се псувате, бе хора! Не виждате ли, че и тази много важна точка може да се прибави към въпроса: Защо сме на това дередже?...Е как като се псуваме един друг, ще постигнем каквото и да било..? И стига сте издигали в култ тея европейци, а вземете най-доброто от тях и го донесете в България. А на който на му изнася, вместо да се вайка и да страда - да си ходи! Достатъчно песимизъм си имаме тук..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2010, 00:00

99 koncentratico | 13.10.201000:22

Simpson ти колко години ползваш ЕГН-то и колко години след като завършиш ползваш факултетният си номер?
То и в казармата поделенията имаха определена кодировка, но кой ти помни в кое поделение е служил преди толкова време?
Хората са устроени по различен начин - едни помнят повече, други мислят по-логично... Според мен е пълна глупост по помненето на един номер да се съди за едно или друго. Аз зададох един въпрос на който може да отговори само човек който е учил нам но нито ти нито другите можаха да отговорят - това значи ли, че не сте учили там?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2010, 18:22

98 Simpson | 12.10.201020:25

Прощавай. Първите 6 цифри на егн-то.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2010, 18:22

97 Simpson | 12.10.201020:25

Това е сеедно да не знаеш каква информация носят първите 10 цифри от егн-то ти. Същото е.

И след 20 години да те питам ако сега спреш да си използваш егн-то пак ще знаеш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2010, 18:22

96 Simpson | 12.10.201020:23

95 koncentratico | 11.10.2010 20:42

Има огромна разлика да помниш номера и да знаеш каква информация носят. По време на следването ти се налага поне 100 пъти да използваш факултетния си номер и информацията за група поток и пореден номер ти се набива в главата всеки път, когато го пишеш. Допълнително почти всеки ден я чуваш... Не знам дали ме разбираш. Както и да е спора е излишен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2010, 00:00

95 koncentratico | 11.10.201020:42

Simpson този номер съм го ползвал преди повече от 15 години
да не мислиш, че пазя в главата си подобни глупости с цел да се доказвам на някакъв пълен малоумник...
както казах - не помня номера на личната си карта - значи ли че нямам?
Не помня пиновете на дебитните карти и телефона си - това значи ли че нямам???
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2010, 18:22

94 Simpson | 11.10.201018:34

Искам да добавя само, че наистина няма как да не ти е ясно какво показва факултетния номер, ако си учил в СУ.


Нямам думи за простотиите, които те изписали. Много изпростяха всички в тази държава. Объркан

Пълно с хора без работа, които се чудят само с кой да се заяждат в интернет и какви глупости да пишат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2010, 23:34

93 zvezdha | 11.10.201018:18

http://www.webcafe.bg/id_1778184996_Sindromat_na_baron_Myunhauzen


Е чети за такива помияри като теб. И утре като баща ти казва, че е тютюнев помияр и ти си покрай него не забравяй да наведеш глава гузно. Помиярчета Смее се
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.