Забравената Студена война | webcafe.bg
Webcafe

В Студената война победи икономиката

Webcafe.bg , по Daily Beast 27.12.2011, 17:43 (обновена 30.12.2011, 12:20)
Стената

Снимка: © Getty Images

Студената война приключи - спечели по-силната икономика

Когато знамето на Съветския съюз се спусна от върха на Кремъл за последен път преди 20 години, то отбеляза първия път в съвременната история, когато свръхсили са приключвали борбата си без война.

След като бяха заплашвали западните ценности и интереси в продължение на половин век, Съветският съюз и Студената война просто изчезнаха. Опасната надпревара приключи, но след нея остана и процъфтя друг, не по-малко опасен мит - че Роналд Рейгън е победил с ненадминат ръст на военните разходи и чрез твърдост и безкомпромисност.

И сега този мит ежедневно изниква, насочвайки САЩ в неподходящи насоки по време на най-важни политически решения в горещи точки като Иран, Северна Корея, Афганистан и Китай.

Сблъсъкът през 80-те години далеч не бе само военен

Митът, че военната сила и твърдият характер побеждават всичко, превръща всеки основен спор в изпитание на волята. Той блокира пълноценната употреба на сила и власт и не отдава дължимото на сложната дипломация на Рейгън и наследника му - Джордж Буш-старши.

Но най-вече заслепява съвременните политици и им пречи да виждат ясно какво всъщност доведе до края на Студената война и какво е от най-голямо значение в глобалните въпроси на XXI век - силата на американската икономика.

Без съмнение по-добрите оръжия и решимостта са били също важен фактор в унищожението на Съветския съюз. Но дипломацията беше поне също толкова критична, особено когато наближи краят на Съветите, когато Студената война можеше да завърши не със сълзи, а с гръм и трясък.

Тогава и през последвалия решителен период, и Рейгън, и Буш използваха дипломацията не като начин да отправят нереалистични искания към съветския лидер Михаил Горбачов, а като средство да му помогнат да направи това, което той желаеше - да постигне разпад на съветската империя, за да спаси самия Съветски съюз и да реформира съветската политико-икономическа система.

Парадоксално, именно западният дипломатически компромис срина СССР

Горбачов бе приклещен в ъгъла - Берлинската стена беше паднала, съветските войски бяха се оттеглили от Афганистан, а съветската икономика беше в руини. Почти всичко, което той желаеше да направи, би намалило заплахата за Америка и нейните съюзници. Така че най-добрият вариант беше да му се помогне да постигне целта си - и точно това бяха направили Рейгън и Буш-старши.

Твърдостта без чувствителна дипломация би отслабила позициите на Горбачов в Кремъл и би довела до дори още по-голямо противопоставяне, граничещо с война. Докато твърдостта, омекотена от дипломатически компромиси, доведе до победа без реална война.

Но решаващия фактор, стоящ зад американската военна сила, силен дух и дипломация, беше сравнителната мощ на американската икономика: съветската икономика се сриваше след много десетилетия на комунистическа корупция, огромни военни разходи и свръхпланиране, докато Америка все още беше в блясъка на славата си.

Дори руските генерали ясно са съзнавали провала си в надпреварата

Ако не броим сенатора Даниъл Патрик Мойнихан, някои анализатори на ЦРУ и самия Рейгън, малцина са имали реална представа какво точно се случва в началото на 80-те години. Най-изненадващото от всичко обаче е, че началникът на съветския Генерален щаб, маршал Николай Огарков, вижда накъде се развиват нещата по-добре от всички други; той осъзнава перспективите много преди някой да твърди, че военната мощ на Рейгън е поставила СССР на колене.

И през март 1983 г. той заявява на четири очи пред американски дипломати в съветското Министерство на отбраната: "Студената война приключи - вие спечелихте."

След американската критика около струпването на съветски ракети в Европа, високият червенокос генерал, известен с крайните си позиции, просто заявява: "Прекратете тези глупости. Знаете, че вашата страна има военно превъзходство, и че то непрекъснато нараства."

"Всички модерни военни възможности са базирани на икономически иновации, технологии и икономическа мощ," продължава Огарков. "А военните технологии са базирани на компютрите. И Америка е много по-напред от нас с компютрите." След това той дори предлага на американците разходка из министерството, за да им покаже, че дори в министерските кабинети надали ще видят компютри. "А във вашата страна всяко дете има компютър от 5-годишна възраст."

Страхът на руските лидери от свободата на информацията не е от вчера

Решаващите и почти пророчески думи на Огарков гласят: "Ние сме толкова изостанали, защото нашите политически лидери се боят от компютрите. Политическите лидери в моята страна приемат свободната употреба на компютри като фатална заплаха за техния контрол над информацията и властта им. Така че вече сме изостанали от вас, и ще изоставаме все повече."

Огарков със сигурност е споделял революционните си възгледи и с колегите си от Политбюро, като се съди по факта, че той е уволнен на следващата година след това изказване, и впоследствие е прехвърлен на незначителен пост в Източна Европа. Той умира в изгнание през 1994 г.

Америка пък все още продължава да пада в клопката на "безкомпромисната политика"

Въпреки позициите и на Рейгън, и на Огарков, и досега митът оцелява: митът, че Москва се е опитала и не е успяла да достигне военния ръст на Рейгън, вложила е твърде много средства в тази надпревара, огънала се е икономически и после политически.

Но реалността, видима за повечето анализатори, чели съветските архиви, както и за експертите на ЦРУ: без реално да се опитват да догонват огромните военни запаси на Рейгън, СССР удържат военните си разходи почти постоянни през 80-те години, като процент от БВП.

А твърденията, че Москва се е опитала и не е успяла да догони системата за противоракетна отбрана на Рейгън ("Звездни войни"), са не по-малко погрешни. Руснаците не са били ужасени от ПРО и са смятали, че тяхната ракетна мощ би  могла да надделее над щита на "Звездни войни", дори ако той случайно проработи.

Оттогава насам външната политика на САЩ акцентира основно върху централната роля на икономическата мощ на Америка. И САЩ все така не се стремят към политически непопулярна дипломация със "силите на злото" с решимост, сравнима с тази на Рейгън.

Големите американски дипломати - Рейгън, Буш-старши, Хари Труман, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър, Брент Скоукрофт и Джордж Шулц, не се бояха да преговарят, да правят стратегически компромиси и да бъдат упорити.

Те имаха вътрешната увереност, че американската мощ позволява компромиси - и че дори след компромиси със "силите на злото", САЩ има предимства, на които да разчита. Рейгън беше прав, че Москва е "империя на злото", но това не спря нито него, нито други големи държавници да се стремят към разумни компромиси в интерес на Америка.

Без добра дипломация няма как Иран или Северна Корея да се откажат от атомните си амбиции

Труман и Айзенхауер са съзнавали силата на икономиката. Те са направили огромни икономически жертви, за да помогнат на Германия и Япония след Втората световна война. Не е имало никакви гаранции, че тези инвестиции ще имат възвращаемост. И все пак от десетилетия тези две държави са сред най-близките и силни съюзници на САЩ.

Куба на Фидел Кастро би се пречупила преди десетилетия, ако Вашингтон не се бе побоял да отвори кранчето на икономиката. Боязънта от впримчването в американски стоки бе истинската причина, поради която самият Кастро не желаеше това кранче да бъде отворено.

Кастро добре съзнаваше, че стратегията на САЩ беше да се използват икономически връзки, за да бъде свален той. Сега враговете на Запада в Техеран и Пхенян си правят същите сметки - и не грешат. Ако бъдем директни, надали можем да очакваме те да изоставят атомното си оръжие или програмите си за разработката му в замяна на икономически примамки.

Те трябва да вярват, че могат да оцелеят без атомните си оръжия - и за да бъдат убедени в това, е нужна блестяща дипломация и компромиси. Алтернативата е война - и вероятно след 11 септември, Ирак и Афганистан, Америка вече осъзнава огромните разходи и ограничения на военните инструменти за дипломация.

20 години по-късно, Русия и САЩ не се избавили от своите исторически митове

Що се отнася до Китай, надали ще се намери и един американски военен експерт със здрав разум, който би отстоявал идеята за сухопътна азиатска инвазия. Надпреварата и сътрудничеството ще продължават основно в икономически аспект.

Със сигурност ще нараства и военното съперничество, но това коя страна ще надделее в бързо разрастващата се глобална борба за доминация ще зависи пряко от това чия икономика ще функционира по-добре.

Сега, 20 години след края на Студената война, и Русия, и САЩ остават обречени - Москва от подлудяващата мисъл за величието, което никога повече няма да може да си върне, и Вашингтон, от неспособността си да се отърси от мита, че военната сила и твърдостта на духа побеждават всичко.

Бъдещето на Русия зависи от способността на лидерите й да преодолеят стремежа си да бъдат нова глобална сила и да постигнат истинска демокрация в страната си. И на Москва й предстои да извърви дълъг път, ако съдим по скорошните протести в големите руски градове срещу манипулираните парламентарни избори.

Перспективите на Америка пък са в изоставянето на триумфалните й митове, след което да пристъпи към трудната задача по подмладяване на дипломацията - и икономиката си.

Oще: афганистан  военна мощ  война  геополитика  джордж буш  икономика  иран  китай  митове  михаил горбачов  надмощие  политици  роналд рейгън  русия  сащ  северна корея  ссср  студена война 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.11.2011, 03:43

49 Da ama Ne | 30.12.201120:11

Гледайки разпределението на капиталите, нима Русия и САЩ са толкова различни? Аз виждам 2 държави управлявани от 1% супер богати, останалите са прилично бедни (Русия) и прилично задлъжнели (САЩ).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

48 deowin | 30.12.201117:36

>спекулативни фондове (hedge funds)

Преводът сгрешен нарочно с цел популизъм.

>купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти

Това показва известно незнание в областта. Валути, акции, бонове (държавни и фирмени), и стоки. Деривативните продукти са производни на всички тези, както има и деривативни на деривативни (например опции или фючърси на VIX, или опции за суоп на лихвени курсове).

>В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика

Това са просто факти и нямат особен смисъл, ако не дадеш някакъв извод, до който те водят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

47 deowin | 30.12.201117:24

>ръководител на един от хедж фондовете
>по-голямата част от взаимните фондове

Тук ме загуби. Хедж фондовете и взаимните фондове са две напълно различни неща. Работя в голям хедж фонд, вервай ми.

>около 95 на сто от активите се определят от индекса

Ако под 'се определят от' (което няма никакъв смисъл) имаш предвид 'са инвестирани в', то това е невъзможно. Няма хедж фонд, който да оцелява на пазара (а конкуренцията е доста жестока), и да инвестира 95% в индекси.
Индекси и техни деривативи се търгуват доста, например, за индексен арбитраж, но това е една от мнооооогото инвестиционни стратегии. Никой хедж фонд не може да си позволи да прави само едно, защото рискът е твърде голям (в средите е адски известен лафът, че единственият безплатен обяд във финансовата сфера е диверсификацията във всичките й видове). Тоест, освен индексите се търгуват и купчина други инструменти. Понякога доволно сложни неща като бариерни суапове на волатилност.

С други думи, или не си разбрал тоя твой приятел, или той ти е говорил глупости, или ти си ги преиначил, за да ти паснат на вътрешните ти грешни убеждения.

>разположени директно в индекси (индексите tify и взаимните фондове)

Около 45% от взаимните фондове са пасивно управлявани (индексни или със статично портфолио, което е аналогично). Останалите 55% се управляват активно.

>Спекула,бате,спекула

Хахаха.. Е това честно ме разсмя.
Че все още я има - има я (виж осъдени инвеститори като Raj Rajaratnam), но е признак на зверски изостанало мислене да твърдиш, че инвестиционните фондове и банки управляват парите чрез спекула. Най-малкото се замисли - защо ще им трябва да наемат доктори по математика, физика, компютри? Ако играта се казваше спекула, щяха да наемат мазни ПР хора, които да знаят как да изграждат социални контакти и да извличат вътрешна информация.

>преброй вноските,дето имаш да плащаш

Нямам такива.

Остатъкът от поста ти се свежда до конспиративната теория '4 корпорации управляват света', която е безпочвена.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

46 John Smith | 30.12.201114:36

В подкрепа на Павур Пляскане

Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика… Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

45 Pavur Pezev | 30.12.201111:43

Деовине, чети тука:

Според годишната книга на фактите на Investment Company Institute (ICI) от 2011 г., във всички взаимни световни фондове е имало 24,7 трилиона долара. Въз основа на данните от ICI, 1.24 трилиона от тях са инвестирани в индексни фондове, плюс още 992 милиарда в активи, извън тези 24,700 трилиона, в търгувани акции на борсови фондове, които не са взаимни фондове, а индексни. Това означава, че повечето от тези пари се намират в "активни" управлявани фондове.

Но след това помислете върху такава ситуация: ръководител на един от хедж фондовете с внушителна сума за управление, миналата седмица ми каза, че предприетото наскоро вътрешно разследване на фирмата му, открива, че по-голямата част от взаимните фондове, които са в активно управление, около 95 на сто от активите се определят от индекса. Това означава, че само 5 на сто от средствата по активно управление всъщност се управляват с решенията на мениджъра.

Така че от 25,69 трилиона, в световен мащаб активи, които ние сме идентифицирали, 2,23 трилиона са разположени директно в индекси (индексите tify и взаимните фондове), и още 22,3 трилиона, коитокосвено се държат в индексите (95 на сто от тези активно управлявани фондове, които, както се предполага, трябва да се определят от индекси)

Това означава, че реалната власт за контрол над света е в ръцете на четири дружества: McGraw-Hill, която притежава Standard & Poors, Northwestern Mutual, която е собственик на Russell Investments, CME Group, която притежава 90 на сто от Dow Jones, и Barclay’s банк, която пое Lehman Brothers, с композитните индекси на облигациите на Lehman - един от водещите световни индексни облигационни фондове. Взети заедно, тези четири дружества доминират в света на индексите. На свой ред това означава, че те имат реална власт над парите в света.

Какво означава това? Това означава, че анализаторите в сърцето на Манхатън са пеперуди, които причиняват ураганите на пазарите. Аз не искам да настройвам никого против някой от Indexer. И хората на McGraw-Hill, не изглеждат на такива, които да плашат пазарите, както са свикнали да правят такива като Сорос, например. Но когато се обсъжда властта върху световните пазари, отговорът може да не е такъв, както изглежда очевидно.

Спекула,бате,спекула.И още има идиоти,дето верват че пазара определял разни работи.Ти си нещастна,ипотекирана,косвена жертва на неолибералите-спекуланти.Вместо да броиш нобелови лауреати,си преброй вноските,дето имаш да плащаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2011, 19:12

44 Николин Николов | 30.12.201101:08

@deowin не разбрах смисъла на въпроса с нобеловите награди ?? За теб освен САЩ 90 % , Великобритания - 4 % , Германия , Норвегия , Израел , Дания , Холандия и Швеция с по 1 % - никой друг не разбира от икономика - така ли . Щом една държава няма нобелов лауреат по икономика значи хич ги няма в тази наука . Да не говорим че от таблицата на Уолстрийт Джърнъл някои от наградите ( не от САЩ ) са доста назад във времето - това значи ли че вече и тези държави не разбират от икономика и са изоставащи спрямо САЩ ?

И кой разбира световната икономика ? Аз , ти или някой друг - ами честно казано никой , защото ако някой от тук слагащи постове разбираше изобщо и 2 реда нямаше да напише .

Но мен ме дразни факта как се възвеличава една икономика и оплюва друга без реални аргументи .

По надолу се спомена Швейцария - че няма ресурси , пък видите ли колко добре били ( перифразирам ) . Е как така Швейцария ще върти милиарди в банките си а няма нобелов лауреат - странно нали .

А относно емиграцията незнам как да ви го обясня - щом не виждате връзката между разбирането за богатството и емиграцията . ПОзнавам доста хора в България които са достатъчно интелигентни и способни за да се реализират навън , но въпреки това са останали в България - според теб тяхното разбиране за богатството какво е ?

Но достатъчно - посипвам си пепел главата и млъквам - явно дразня много хора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

43 deowin | 29.12.201121:19

А да, и ми обясни защо, аджеба, 90% от нобеловите лауреати по икономика са хамериканци, след като те, горките, не могат да закрепят собствената си икономика, и са толкова зле, че се крепят едва-едва върху кредити от благожелателни народи.

http://online.wsj.com/article/SB10001424052970203499704576622724229005668.html

Руснаците, предполагам, са практици, а не теоретици, щото и един нобелов по икономика нямат. Ами да, то чукча - практик! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

42 deowin | 29.12.201121:11

Николине, въртиш, сучеш, от девет кладенеца вода носиш, само и само да заобиколиш простия аргумент на Оня с емиграцията. Какво общо имат Огнян Дойнов и разбиранията за богатство с това, че хората емигрират в посока по-добра/силна/стабилна икономика? Какво - не зна.. сори, незнаеш как да отговориш адекватно ли?

На мен ми се чини, че в дългите, самотни нощи докато си плавал насам-натам из моретата и океаните, в главата ти се е 'избистрила' не една конспиративна теория, която да поддържа и съчетае неправдоподобно силния ти афинитет към Русия с омразата ти към САЩ.

Хайде, чакам да ми обясниш как и аз нищо не разбирам за световната икономика. Все пак ти знаеш всичко най-добре. Ще се присъединя към отбора глупаци тук, които ти се опитваш (за жалост неуспешно) да просветлиш за величавостта на руския икономически гений.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2011, 19:12

41 Николин Николов | 29.12.201121:06

Ето ти една статия относно вижданията на различни народи за богатството - http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15620704,00.html . Прочетия , помисли и пиши .

Защото една е твоята гледна точка за имането и нямането , съвсем друга е на други нации . И при положение че си живял някъде в провинцията в Русия , или в САЩ - ще покрия главата си с пепел и ще млъкна , защото знаеш какъв е живота там и си по осведомен .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2011, 19:12

40 Николин Николов | 29.12.201120:48

@Оня - ти други руснаци освен Абрамович незнаеш ли ? Или пък колко бедни руски мужици си срещал ? Поне да беше споменал други имена - ако незнаеш как се работи с Гугъл да ти помогна ?

Все едно да ми разправяш за Илия Павлов и богатствата който е натрупал и нищо да не знаеш за галеното дете на Партията - Огнян Дйнов . За когото дори старите комунисти признават че е бил умен , и който "избяга" с бая парици в чужбина .

Ама и не само Гугъл има - сайта на Дойче веле , на ВВС или Индипендънт . Прочети малко , поразмисли и тогава пиши .
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.