Покрай случая с линкълна на Варненския митрополит Кирил, последваха дежурните закани от страна на изпълнителната власт, че подхваща приходите на Българската православна църква (БПЦ).
Шефът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов обяви, че ако се установят нарушения на данъчните и осигурителните закони в храмовете, Светият Синод ще бъде ревизиран. Никой в България не знае какви са годишните приходи на БПЦ, нито какви данъци внася Светия Синод, съобщи наскоро bTV. Медията обяви, че според неин източник били правени проверки от НАП и установени големи нарушения като неплащане на данъци от наеми и от обреди.
Очевидно източникът не е наясно със законите. Или е имитация на някакъв контрол. Да видим Закона за вероизповеданията.
Според чл. 23. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.
(2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.
Чл. 25. (1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения при условия и по ред, определен в съответните специални закони.
Не е в това проблемът...
Проблемът не е, че е освободена от данъци. Такава е практиката и в повечето европейски страни. Нито че има и държавна субсидия - в Германия също е така. Въпросът е какво точно прави Църквата, извън светлия пример на отделни свещеници. Защото е огромна разликата между обикновения отец, който служи на Бог чрез делата, които върши за хората, и едва свързва двата края с мизерна заплата и дял от "требите", по-големият процент от които отива за Светия Синод, и висшия сановник с автопарк като на успешен бизнесмен.
Освен държавната субсидия за БПЦ, която се разпределя между 15-те епархии, се отпускат и средства за двете задгранични - Западно- и Средноевропейска, както и за САЩ, Канада и Австралия. Парите са за поддръжка на храмовете, за строеж на нови и за заплатите на свещенослужителите в чужбина.
За 2011 г. държавната субсидия е около 2 млн. лева. За 2010 г. - 1.56 млн. лева. Извън тези пари са 750 000 лева за свещенослужителите и храмовете в чужбина, десетки хиляди за религиозно образование и наука, 200 хиляди за ремонт на православни храмове - като например този в Созопол заради т.нар. мощи на Йоан Предтеча и др.
Освен БПЦ, средства от държавния бюджет, по закона за вероизповеданията, получават и Мюсюлманското вероизповедание, Централния Израелтянски духовен съвет, Арменската Апостолическа православна църква, други регистрирани вероизповедания... Сумите са в рамките на няколко десетки хиляди лева годишно.
Как обаче са разпределят, поне това дължи официалното ни вероизповедание. Но висшите духовници от Светия Синод са се затворили в себе си. Не сме чули някой от тях да призове публично за събиране на дарения или да ни увлече в инициативата за възстановяване на иконостаса на българския храм "Св. Стефан" в Истанбул, на брега на Златния рог.
Сайтът Dveri.bg съобщи, че до момента са изпратени около 9600 SMS-а за целта, позовавайки се на фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград", обявила инициативата през септември.
Сумата, която трябва да се събере за цялостната реставрация на иконостаса, е смешна - 75 000 евро. Той не е реставриран от освещаването на Желязната църква през 1898 г.
Колко дава Църквата ни?
Освободена е...
Българската православна църква не плаща данък сгради за храмовете, не се облагат приходите й от наеми от ресторантьори, от паркинги и т.н., с каквито са снабдени повечето големи храмове и манастири у нас, които са и туристически обекти.
На практика единствените налози, които плаща, са данък общ доход и осигуровките на свещениците си, голяма част от които са на минимална заплата.
По време на кабинета на НДСВ-ДПС в закона за вероизповеданията бе записано, че по смисъла на Търговския закон не се приемат за сделки производството и продажбата на вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. Т.е. църквата не плаща и ДДС.
По онова време БПЦ официално и за първи път в най-новата ни история подкрепи Симеон Сакскобургготски.
За освободена обаче се смята доставката на стоки и други услуги от БПЦ и другите вероизповедания, когато е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.
Освобождението от ДДС стана с благословията на тогавашния финансов министър Милен Велчев. Тогава той обясни, че това не е промяна на досега действащат анормативна база, а тълкуване на Закона за вероизповеданията, който регламентира продажбата на свещи като дейност, различна от търговската.
"Досега се е получавала колизия със Закона за ДДС, по който данъчните инспектори са имали основание да искат плащане на данъка върху продажбата на църковни свещи, както се е случвало по места в страната", каза преди години Велчев. След среща с патриарх Максим тогава той заяви, че не разполага с информация какви данъци плаща на държавата Българската православна църква (БПЦ).
Сега отново въпросът с приходите и данъците на БПЦ е на дневен ред - най-вероятно за кратко. Пред bTV отец Ангел Ангелов, предстоятел на църквата "Света София" и говорител на Светия синод, казва, че не се притеснява от данъчна проверка. Има строго определен ред, по който се отчитат църковните треби.
"За тях не плащаме данъци, защото църквата е със специален статут и са отделени. Говорим както за данък сгради, така и това, което се прави в нея. С тези пари тя се издържа", поясни отец Ангел Ангелов. По думите му Църквата се издържа и от държавната субсидия, която за 2011 г. е 2 милиона лева.
Според Христо Латинов от Синдиката на свещениците законът не дава специален статут на Църквата. Латинов дълги години е отговарял за имотите на Софийската митрополия. Според него липсва контрол. Например, в Светия Синод трета година няма главен счетоводител, канцеларията му е запечатана и никаква ревизия не е правена, добави Латинов.
Защо все опираме до парите
Независимо колко от нас са атеисти или вярващи, никой не би се впечатлил от това какви ги върши Църквата с парите си, ако тя наистина върши смислени, видни и безспорни за всички ни неща. Милосърдието и благотворителността не са първа отличителна черта на БПЦ.
Другите неща по ценоразпис си ги знаем: за кръщенето, опелото, маслосвет, петохлебие, литургия...
В кризата, когато солидарността между хората е подронена от страха да си запазиш работата, да не те изхвърлят на улицата, да не се разболееш, когато няма с какво да платиш за лечение, утехата и добрата дума на свещеника е по-ценна отвсякога.
За такова служене ценоразпис няма.
А дали не е необходимо да платим едни Василиеви* молитви за Светия Синод, как мислите?
*Василиевите молитви включват водосвет, молебен канон, заклинателни молитви и се четат на болни, измъчвани от нечисти духове. Не на всеки свещеник е дадена силата да ги чете. Преди това задължително се подготвя, което включва и пречистване чрез строг пост.
