Анджела Positive | webcafe.bg
Webcafe

Анджела Positive

Елица Николова 23.06.2010, 09:01 (обновена 23.06.2010, 17:45)
Анджела Родел

За Анджела събитието и повратната точка за България е влизането на страната в Европейския съюз

Една от героините в "Добре дошъл в България" („Шоуто на Слави") е сред отрезвяващите доказателства, че докато ние нямаме кой знае колко интересна приказка за пред света, чужденците вибрират на вълната на българската идентичност.

Разбира се, не е прекалено странно да чуеш една музика, която да те енергизира дотолкова, че да опънеш петолинието през океана, за да тръгнеш към страната, от която звучи.

Родената в Уисконсин (и израснала в Минесота) американка обаче стига още по-далеч и пише дисертация на тема „Българското народно пеене" - за докторантурата си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.  

На чист български Анджела Родел ни разкри впечатленията си за страната през последните години, съпоставяйки ги с апатията в края на 90-те, когато е учила в Софийския университет.

Темите култура и гражданското общество най-много влекат омъжената за поета Иван Христов българска американка, която от 2006-а живее в София, работи като преводач и се изявява с група „Гологан".   

„Вие сте много страстни хора - това ми харесва при българите, особено при поетите и музикантите", казва Анджела, определяйки средата, от която идва, за доста по-студена и отчуждена, а живота с българин - за голяма тръпка.

Личносттa

Доста философска тема, за да мога да отговоря конкретно. Разбира се, че всеки човек е личност. Но ако говорим за хора, които се отличават с нещо, това са тези, които имат каузи и ги следват, независимо дали са известни за широката публика.

За политици ми е сложно да говоря... По-скоро мога да открия личности в сферата на културата. Например Елизабет Костова - също "осиновена" от България американка, автор на книгата "Историкът". Жена със страст към българския фолклор и културата като цяло - и вижда, че България има нужда от подкрепа в това отношение.

Нейната "Фондация Елизабет Костова" подпомага българската литература, като поощрява превода и публикуването й на световния пазар. Работя като преводач и знам колко е трудно положението за младите автори. Фондацията на Елизабет прави периодично семинари и конкурси за творци, за да ги мотивира... Тук има изключително добри млади поети, чиято работа е на световно ниво - без да е маниерна и отчуждена.

Друга личност, която искам да спомена, е Александър Кашъмов, който работи за неправителствената организация „Достъп до информация". Работила съм с тях като преводач и съм възхитена от това, което правят за българското гражданско общество. Кашъмов постоянно води дела срещу министерства, срещу президентството, срещу кой ли не - за да спре този соцнавик на институциите да мълчат. Институциите в крайна сметка принадлежат на гражданите, които имат право да знаят какво правят. Невероятен човек е. Когато се отчая за българското общество, тази организация ме обнадеждава...

Събитието

Според мен и събитието и повратната точка за България е влизането на страната в Европейския съюз. Помня колко затворени се чувстваха българите преди това, въпреки че вече не бяха в Източния блок. И колко много искаха да избягат...

Огромно събитие и истинска повратна точка, не само защото имате възможност да пътувате, а и защото след 2007 г. все повече хора започнаха да се връщат, все повече хора решиха да останат.

И наистина доста чужденци като мен искат да живеят тук, тъй като наистина виждат някаква перспектива.

Влизането в ЕС е от огромно значение най-вече за новото поколение. Именно затова младите имат по-голяма енергия да заемат някакви граждански позиции - те имаха възможността да израснат в страна, която, иска или не, се съобразява с европейските модели.

Явлението

Зелените движения. В средата на 90-те години тук имаше голяма липса на ангажираност към каквото и да било. Хората бяха апатични, отчаяни и заети най-вече с оцеляването си - не им оставаше енергия за обществения живот.

Но от 2004 г. виждам голяма разлика и тя се дължи на младите хора, които са адски ангажирани с проблемите на околната среда и използват най-различни подходи в Интернет, за да постигнат ефект.

Въпреки че в зелените движения също има голяма политика, мисля, че хората се ангажират с екологията най-вече, защото са огорчени от политиката и политическата машина като цяло им е чужда, няма как да я пренастроят. Докато природата вече е нещо много по-лично - всеки българин ходи на планина и на море...

По-лесно е да мотивираш хората с нещо, което е близко до сърцето им. Ако българинът е убеден, че всички партии са на Държавна сигурност, за природата ще му е трудно да повярва, че е на "ченгетата"...

Откритието

В този глобален свят едва ли може да се говори за чисто българско откритие. Но мисля, че в българската музика наистина има доста интересни феномени. Теодосий Спасов например.

Той се изявява отдавна, за да е знаков за последните десет години, но хубавото е, че доста млади изпълнители следват неговия тон, смесвайки народната музика с елементи от джаза и класиката. Хора, които преоткриват фолклора, развивайки го по интересен и модерен начин.

Творбата

Докато учех славистика, всяка страна имаше някакъв модерен представител в литературата, а България като че ли не съществуваше. Прави ми впечатление, че вашата сила е в поезията и разказите, отколкото в романите.

Затова „Естествен роман" на Георги Господинов според мен е значителна творба, тъй като показва на света, че има и българска литература, български романи.

Не мога да подценя и романа на Алек Попов „Мисия Лондон", който е по-масов, но така от него се получи един печеливш филм.

Дори не е нужно да прехвалваме филми като „Дзифт" на Явор Гърдев и „Източни пиеси" на Камен Калев - светът ни увери, че са на високо ниво.

Мисля си обаче, че медиите трябва да бъдат малко по-отворени към млади поети като Стефан Иванов и въобще към събития, свързани с изкуството, защото засега аз лично се информирам за тях само чрез Интернет.

Може би самият израз "изкуство" досажда на хората, тъй като по време на комунизма им е бил натякван като нещо възвишено. И като чуят , че нещо е изкуство, те казват: "А не, тия ги пратете на Аполония..." А истината е, че в България има много творци, които предлагат едновременно и качествени и - най-просто казано - смилаеми неща.

Незабравимото

Лично за мен незабравим е моментът, в който за пръв път чух български фолклор. Бях в САЩ и един ден отидох на нещо като кастинг за хор, който изпълняваше народни песни от цяла Източна Европа. Силно казано кастинг, защото май приемаха всички. Пеехме руска музика, чешка музика - всичко от тази част на Европа. И аз най-силно се впечатлих от българския звук...

И до днес не мога да си го обясня. Говорила съм с Васко Кръпката например - и той е изпитал подобно чувство, но към американската музика. И на него не му е ясно защо.

Душата ти просто резонира на тази вълна. Като чух първия тон от записa на „Мистерията на българските гласове", имах чувството, че това е някаква магическа комбинация.

Незабравимо ще остане и участието ми в "Добре дошъл в България". Предаването ми помогна да се сприятелявам с хората тук по-лесно и да общуваме помежду си много по-спонтанно.

Oще: bg positive  анджела родел 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.