Щом толкова не се търпим, че и в деня на Съединението бяхме разделени с метална барикада, вероятно е време да помислим за по-радикален подход от викане, централни обходи и мятане на зарзават. Не, не става дума за кръв, а за десъединение. Просто да разцепим на две половини държавата, която всички толкова мразим.
Ще настъпи истински триумф на позитивното, което така и не се случва до момента, въпреки красивите приказки на родните политици за лов на души от екрана. Те, разбира се, много добре знаят, че пробутват химери, които обаче стават за ядене, независимо дали си физически или душевно гладен.
Политическата латерна се върти така бясно на две скорости, че оформи два паралелни и несъвместими свята - на протестиращия и на контрапротестиращия. Между тях стои заветната „Оставка", чието случване май заприлича на научна фантастика. И така стигаме до лесния и силно популярен в нашите географски ширини метод - да решим проблема, като го избегнем.
Развод ми дай
Евентуален сепаратизъм ще обезсмисли думата „Оставка", а хората ще се вълнуват от по-продуктивни занимания, от броенето на протестни дни, запаметяване на скандални назначения, споделяне на шокиращи изказвания във Facebook и безплодно дебатиране чия е вината за провалената ни държава.
Едните ще живеят в нова Задунайска губерния с АЕЦ „Белене" и справедливи сметки за ток от жълти стотинки, а другите ще виреят в царство на свободната ръка на пазара, за да се прокара най-сетне либерализация на почти несъществуваща ни икономика.
От едната страна на Завесата ще развиват селско стопанство и ще имат съвършена система на държавни помощи, а другите ще печелят десетки милиони с планетарни хай тек иновации и ниски данъци. Първите ще застроят Иракли и Кара дере, вторите - Пирин и Витоша, а „Големият шлем" в енергетиката ще конкурира по изгодност метрото от София до Бургас.
Фасадната демокрация ще умре - в едната България партията-майка ще създаде 250 000 работни места чрез своето експертно правителство, а в другата България ще избират депутати мажоритарно и вероятно правителството им ще е само виртуално.
Станишев ще върне на гражданите онази България, в която комплиментите за 9 септември винаги са на място, а пирамидите са построени от хора с каскети. Президентът Плевнелиев и разни кръгове ще довършат приватизацията на гадната държавна собственост, а чужди инвеститори ще въведат усмихнат, симпатичен и прозрачен начин на управление.
За максимален комфорт може да се въведе визов режим, за да се спрат вражеските набези на друговерци. А защо не и левът да изчезне - едните ще го заместят с купони, а другите - с онлайн банкиране. Остава само да се напечатат няколко милиона усмихнати лица на Сорос и на Сталин, които ще възвестят навсякъде началото на Третата България. Една граница - два свята. И всички заживели щастливо.
Упояването на един народ
Да, ама не. Толкова успешно сме разделени по оста „Олигарски" - „Орешарски", сякаш някой вкупом ни упоява с безпомощност и все по-отявлена нетърпимост. До тук се стигна с напудрени фрази за масова консумация - красиви срещу грозни, платени срещу убедени, богати срещу бедни, лумпени срещу пенсионери, София срещу провинция, автобуси срещу майки с детски колички.
За последните 100 дни тези общочовешки черти бяха превърнати в идеологически, но работещ нонсенс. Чрез всекидневни мозъчни промивки с едни и същи повторения. И фалшът става истина, като в „Прекрасният нов свят" на Хъксли, където всички мислят това, което им казват отгоре.
Нима всички комунисти са възрастни без съвест? Нима всички от #ДАНСwithme са „протестни туристи"? Нима Сорос е толкова добродетелен, че да осигури лятната ваканция на няколко хиляди софиянци, които даже едно правителство не могат да свалят. И нима тези, които подкрепят същото правителство, не виждат многото му недъзи?
Масовият психотрилър обърна един срещу друг даже стари приятели и сплотени семейства. Децата вече си играят на „Оставка" вместо на война, ако скоро ви се е случвало да минете покрай някоя площадка - така е.
Протестите са медийна престрелка, чиято причина забравихме, както забрави и Орешарски - те тръгнаха от едно назначение, отразяващо съвсем точно разпада на политическата система. Те са срещу статуквото и олигархията като цяло. Сега спорим който е по-черен - БСП или ГЕРБ.
Този въпрос няма как да ликвидира статуквото, защото той е статуквото. Тази дилема е фалшива, защото не ни оставя друг избор. Тя предполага просто смяна, а не промяна.
Ето я голямата победа на тези, които искат да продължат съществуването си във властта. Разделяй и владей.Приспивай и действай. Въпреки масата граждани, които по всички правила на демокрацията би трябвало да имат последната дума. Право, което им принадлежи само на теория.
И в Каталуня, Галисия и провинцията на баските искат независимост от Мадрид, но по чисто националистически причини. Когато стане дума за общи действия срещу правителствени икономии или ходове, които не се харесват на испанците, улиците веднага го усещат. И в Барселона, и в Сантяго де Компостела, и в Билбао.
Ние сме невиждано разединени заради политически пристрастия. Най-тъжното е, че голяма част от тях отдавна са думи без съдържание. Испанците вероятно повече ги разбират от нас - и футбола, и политиката.
