Румънският "Хакервил" | webcafe.bg
Webcafe

Румънският "Хакервил"

Webcafe.bg , По Wired.com
17.02.2011, 10:43 (обновена 18.02.2011, 14:54)
Мъж с шапка и компютър

Снимка: © Getty Images

Румънският град Рамнику Валчеа си има прякор - Хакервил, пълен е с онлайн измамници...

Само на три часа път от Букурещ, националният румънски път №7 леко започва да се изкачва в подножието на Трансилванските Алпи (известни и като Южни Карпати - бел.р.). Ливадите постепенно са заместени от порутени къщи с пилета в предния двор и пране, развяващо се на простора. Но ще знаете, че сте стигнали в Рамнику Валчеа, когато видите представителството на Mercedes-Benz.

Изложбеният салон е насред затревено поле - и демонстрира лъскави седани зад стъклени стени. В съседство има друга автокъща, която продава разнообразни други луксозни европейски возила. Сякаш самата магия на богатството е сътворила сградите от стъкло и стомана.

Всъщност скъпите коли задръстват и улиците на оживения градски център на Рамнику Валчеа - най-новите модели на BMW, Audi и Mercedes, карани от 20- и 30-годишни мъже със златни вериги, нервничещи на червения светофар. На въпроса към шофьора на такси дали всички тези мъже имат високоплатена работа, той се изсмива. След това си вдига ръцете, с дланите надолу, и размърдва пръсти, сякаш пише на клавиатура. "Крадат пари в Интернет," пояснява той.

В основата на разцвета на града стоят измамите онлайн

Сред специалистите по борба с престъпността по света, градът с население от 120 000 души си има прякор: Хакервил. Това е донякъде погрешно название - градът наистина е пълен с онлайн измамници, но много малък процент от тях са истински хакери. Повечето са специализирани в измами с електронна търговия и атаки със зловреден софтуер. Според властите тези схеми за измама са осигурили през последното десетилетие печалби от милиони долари, подкрепяйки строежа на нови жилищни сгради, нощни клубове и търговски центрове в региона. Рамнику Валчеа е град, чийто бизнес е киберпрестъпността - и бизнесът там процъфтява.

В ресторант в квартал с жилищни блокове и бунгала зад дебели порти, ни очакват Богдан Стоица и Александру Фрунза, двама от само четирите местни полицаи, борещи се с киберпрестъпността. 32-годишният Стоица е мускулест и набит, с мустаци и небръсната брада; изражението на лицето му рядко се променя.

29-годишният Фрунза е висок и гладко избръснат. Той е и по-забавният събеседник от двамата. "Английският ми става по-добър, след като изпия няколко бири," пояснява той. Седим на маса на края на голям двор, а наоколо кънти румънска попмузика.

Стоица и Фрунза са израснали в Рамнику Валчеа. "Тогава единствените коли по улиците бяха произведени от Dacia," казва Стоица. Достъпът до информация също е бил ограничен: телевизията в работните дни е излъчвала само двучасова програма, в основната си част посветена на отразяване на действията на Чаушеску. "Имаше и половин час анимация в неделя," пояснява Стоица.

С разцвета на Интернет идва и апетитът за лесни печалби

През 1989 г. революцията, започнала с антиправителствени бунтове, завършва с екзекуцията на Чаушеску и съпругата му - и страната започва прехода си към пазарна икономика. Към 1998 г., когато Стоица завършва гимназия и постъпва в полицейската академия в Букурещ, вече започва друга революция: Интернет. Рамнику Валчеа е в по-добро състояние от много градове в страната - там има съществуващ от десетилетия химически завод и скромен туристически бизнес. И все пак много млади мъже и жени не могат да си намерят работа.

Никой всъщност не знае как или защо тези младежи започват да се занимават с измами в Интернет, коментира Кодрут Олару, ръководител на румънската Дирекция за разследване на организираната престъпност и тероризма. Каквато и да е причината, онлайн престъпленията стават широко разпространени към 2002 г.

Интернет кафетата осигуряват евтин достъп до глобалната мрежа, а измамниците в Рамнику Валчеа се заемат да пускат фалшиви оферти в eBay и други сайтове за аукциони, за да примамят жертвите да превеждат суми чрез телеграфни преводи. В крайна сметка агентите на ФБР в САЩ и Букурещ започват да проявяват интерес.

В ранните дни на тези измами престъпниците не се отличават с особена изобретателност. Единият от първите случаи в региона е свързан с банда в съседния град Питещ. Единият от измамниците публикува оферти за мобилни телефони; другият събира парите от телеграфните преводи за поръчките, които така и никога не биват доставени.

Двамата печелят по неколкостотин долара от жертви в САЩ - а човекът, който получава парите, дори не си прави труда да използва фалшива самоличност. "Намерих го да си седи в Интернет кафе и да чати онлайн," разказва полицаят от Питещ Костел Йон, който също се занимава с лов на киберпрестъпници. "Веднага си призна."

Постепенно бандидите стават все по-изобретателни

Но като във всеки бизнес, измамниците прибягват към иновации и се адаптират. Една от първите стъпки в тази насока е появата на фалшиви услуги за финансово посредничество; жертвите биват приканени да пращат сумите на смятани за достойни за доверие посредници - които поддържат сайтове, придаващи им имидж на нормални фирми.

Измамите с годините стават все по-комплексни. За да обяснят невероятно ниските цени на употребяваните автомобили, измамниците например се представят като американски войници на мисия в чужбина, притежаващи кола в родината си, която желаят да продадат. (С тази легенда също така се назовава и убедително лице за контакт в САЩ, което да получи парите, а не такова в Румъния.)

В началото измамниците просто искат авансово заплащане за несъществуващата кола. С разпространението на информацията за тези измами продавачите започват да предлагат изпращане на колите за оглед - като не изискват заплащане, освен за "превоза".

Стават дори още по-отракани. "Те започват да измислят цели сценарии," казва Майкъл Юбанкс, агент на ФБР в Букурещ. "Виждали сме мейлове между престъпници с инструкции как да се отговаря на различни въпроси." Измамниците започват да наемат англоговорящи, за да пишат мейлове до жертви в САЩ. Появяват се специалисти, заемащи празни ниши в индустрията на измами - от създаване на фалшиви уебсайтове до координиране на дребните съучастници.

Парите се "изпират" чрез сложни схеми с няколко посредници

Към 2005 г. Румъния започва да се прочува с онлайн измамите си - и купувачите започват да се опасяват от изпращането на пари там. Престъпниците отново се адаптират, организирайки места за приемане на преводи в други европейски страни, където съучастниците им прибират парите. Появява се още една допълнителна престъпна прослойка - хора, които служат като куриери и спомагат за прането на парите срещу процент от печалбата. Тези парични "мулета" биват наричани "стрели" - и наличието им издига Рамнику Валчеа до център на международната организирана престъпност.

Много от тези "мулета" са румънци, живеещи в Западна Европа или САЩ; някои са младежи от Рамнику Валчеа, които са заминали отвъд океана специално за тази цел. Те отиват в офисите за парични преводи, за да съберат прехвърлените от жертвите суми, след което прехвърлят на свой ред тези пари (отделяйки своята комисионна) в Рамнику Валчеа или до други "мулета". Системата служи като един вид предпазна стена, затруднявайки полицейските власти в проследяването на организаторите.

На свой ред местната полиция започва да осъзнава, че има нужда от щатни специалисти по киберпрестъпността. Фрунза, който е учил информатика в гимназията, преди да постъпи в полицейската академия, разследва случаи по трафик на наркотици в Букурещ, преди да реши да се прибере по родните места. В крайна сметка той се присъединява към Стоица в преследването на измамници.

Нерядко двамата арестуват свои съученици и някогашни приятели

Двамата откриват, че заподозрените очакват от полицията да проявява снизходителност, тъй като престъпленията им засягат само чужденци. "Често ни заявяват: "Не крада от сънародници", разказва Фрунза. "Но престъплението си е престъпление - и за него се полага наказание."

Сега Стоица и Фрунза от време на време разследват познати от детинството - или, обратно, попадат на известни престъпници на обществени мероприятия. Фрунза е играл в същия футболен отбор, в който сега е заподозрян, поставен под наблюдение. Тези социални контакти помагат на двамата полицаи да се окажат сериозна заплаха за бизнеса на измамниците.

Около 11 часа вечерта Стоица понижава тон и посочва маса от другия край на двора, където малка група лъскаво облечени млади мъже току-що са се разположили с две блондинки, които изглеждат току-що излезли от тийнейджърската възраст. Те са сред разследваните. "Градът е малък," пояснява Стоица.

Луксозни магазини - и безброй центрове за парични преводи

Сред забележителностите на центъра на Рамнику Валчеа е огромен мол, който изглежда като гигантско стъклено иглу. По улиците има безброй лъскави витрини - кожени аксесоари, италианска мода и други подобни, обслужващи търсене, породено от незаконни доходи. До мола има нощен клуб, сега затворен от полицията, тъй като собствениците му са със съмнителна репутация.

Нови строежи изникват почти във всеки квартал. Но това, което наистина бие на очи в Рамнику Валчеа, са офисите на фирмите за парични преводи. Поне две дузини офиси на Western Union са разположени в правоъгълник между четири улици в центъра на града, като черно-жълтите емблеми на магазините се множат като сирената на Starbucks през 2003 г.

На път край квартал с ниски сгради с добре поддържани плетове, Стоица сочи няколко апартамента, собственост на разследвани за измами. "Не знам дали хората в Рамнику Валчеа са твърде умни или твърде глупави," заявява той мрачно.

"Те общуват много помежду си. Човек научава как се правят нещата от други. Хората питат приятелите си от гимназията: "Искаш ли да изкараш малко пари? Искам да те използвам като муле." После мулето научава как той самият да извършва измамите."

Нещата не са толкова по-различни от тенденциите, които превръщат някой квартал в модния център на Ню Йорк или центъра на аерокосмическата индустрия в Южна Калифорния. "Когато е необходим някакъв опит, приятелите и членовете на семейството на първоначалните предприемачи е по-вероятно да имат достъп до необходимите ресурси, отколкото изолираните желаещи да пробият в криминалните кръгове," коментира Майкъл Мейси, социолог от Корнелския университет, изучаващ социалните мрежи. "Може също така да са налице локални политически ресурси, осигуряващи някаква степен на защита."

В града има цяла инфраструктура, обслужваща подземния кибер-бизнес

Кражбите онлайн като начин да живееш добре се разпростират от първопроходците до много младежи, разяждайки социалната тъкан на Рамнику Валчеа. Измамниците са хората с хубавите коли и модните дрехи - местните хлапета, които са "успели". И точно като в Силиконовата долина, струпването на определен тип дейност на едно място улеснява много навлизането в тази област на други.

"Има висока концентрация на хора, предлагащи типа услуги, от които се нуждаете за изграждане на престъпна схема," казва Гари Диксън, агент на ФБР, който е работил в Букурещ от 2005 до 2010 г. "Ако сте специализирани в измамите по онлайн търгове, можете да намерите човек да прибере парите. Ако сте виртуоз в прибирането на пари, можете да намерите хора, които да ви наемат."

Стоица и Фрунза се оплакват, че се борят срещу приливна вълна с крайно ограничени ресурси. Но те все пак жънат някои успехи - всъщност съдебно дело от 2008 г., което за първи път разкрива анатомията на мрежите от измамници в Рамнику Валчеа, е тръгнало от разследването от Стоица на млад предприемач на име Ромео Чита.

Стоица разказва, че Чита е започнал като "муле" във Великобритания - и е бил наистина добър в това. (На острова румънските банди са специалисти по опразването на банкомати - освен онлайн измами. Бел.р.)

Постепенно се е изкатерил в йерархията и в крайна сметка е наел няколко приятели, за да изгради собствен кръг. Румънските власти се заемат с него през 2006 г., когато той започва да си купува нови коли през няколко месеца и да посещава всяка нощ клубове без видим източник на законни доходи. Чита създава Интернет доставчик, наречен NetOne, който според властите служи като прикритие за измами. Когато полицията поисква да открие клиентите му, Чита обикновено ги отпраща с думите, че NetOne не съхраняват такива документи.

Началото на разплитането на схемата

През януари 2008 г. информатор дава на Стоица телефоните на двама души, работещи за Чита. Полицията подслушва телефоните - и на следващия ден един от хората изпраща на Чита SMS с контролни номера на парични преводи - уникални номера, необходими за получаването на парите. Стоица и екипът му започват да следят Чита и неговите близки, които правят "паричния оборот" - пътя, по който средствата преминават от жертвите в САЩ до Чита.

Румънската прокуратура сега твърди, че операцията се е превърнала в нещо по-сложно от обичайните измами в Рамнику Валчеа. Например е използван метод за измама, известен като фишинг - изпращане на електронна поща до американски фирми, която изглежда сякаш е изпратена от данъчните власти, министерството на правосъдието или друга държавна агенция.

Чрез прикрепени към писмата "троянски коне" групата на Чита получава номерата на банковите сметки на фирмите и паролите за достъп до тях. Твърди се, че те дори са наели хора в Лас Вегас (в някои случаи бездомници), за да отворят фалшиви корпоративни банкови сметки и да получават парите.

Американската връзка на Чита

По същото време, когато Стоица започва да проучва Чита, полицай спира кола за превишена скорост в района Уестлейк на Кливланд, Охайо. Докато пише фиша за нарушението, полицаят забелязва някои свързани с употреба на наркотици предмети в колата и арестува двамата пътници в нея. При претърсването й са открити осем мобилни телефона, два компютъра, фалшиви лични карти, две дузини бележки за получаване на парични преводи и $63 000 в кеш.

Двамата се оказват румънци - и в крайна сметка признават, че са "мулета" за организация, която властите проследяват до Чита. Двамата през по-голямата част от януари са обикаляли из американския Среден запад, изтегляйки пари от различни офиси на Western Union и MoneyGram. Признанията им водят в следващите месеци до допълнителни подслушвания и проследявания в САЩ и Румъния, при които се разкрива мрежа с поне 20 съучастници.

Миналото лято румънските власти и агенти на ФБР провеждат серия от рейдове от двете страни на Атлантика. Чита прекарва 14 месеца в ареста, преди да бъде пуснат под гаранция в очакване на приключването на делото срещу него. На организационна диаграма, окачена в кабинета на Стоица, снимката на Чита остава начело на престъпната организация.

Очи в очи с местния главатар на бандата измамници

Class Cafe е уютно кафене с тераса, гледаща към тиха улица. То е почти празно - само собственикът зад щанда и млада двойка на ъглова масичка. На въпроса към собственика знае ли къде е Чита, той предлага да му се обади по телефона. След кратък телефонен разговор затваря и пояснява, че Чита е в Букурещ. Когато чува контрааргумента, че на Чита по условията на гаранцията е забранено да напуска Рамнику Валчеа, той се усмихва. След още няколко минути на телефона, той съобщава, че Чита е на път.

По време на обиколката из града, Стоица ни е показал сребристия мерцедес на Чита, така че приближаващият се зелен "Ягуар" не привлича вниманието - поне докато мъж по бермуди, кецове и бяла тениска не излиза от него и не влиза в кафенето. Той се представя като Мариан, брат на Чита. Той нервно облизва устните си и върти в ръцете си iPhone. "Чита идва," съобщава той, след като пали цигара и се обажда няколко пъти. "Но е леко пийнал."

След минути Чита завива зад ъгъла и влиза в кафенето. Изглеждащ като хлапе, облечен в шорти, светлосиня спортна риза и джапанки, той има вида по-скоро на студент в колеж, отколкото на главатар на престъпна банда.

Въпреки репутацията на подземния свят в Рамнику Валчеа като относително несклонен към насилие, той е довел и горила - млад мъж с черни очила и голяма татуировка на рамото. Бодигардът тръсва бирена бутилка на масата и си раздвижва пръстите, сякаш подготвяйки се за боксов мач.

Чита леко се здрависва и сяда отсреща, гледайки настрани. На масата сядат още двама мъже. Младата двойка от ъгъла се приближава, за да поздрави Чита с широки усмивки и ръкостискания. Те очевидно го познават. Собственикът на кафенето става и излиза - и с тежък поглед заявява: "Късмет."

Престъпният бос не е особено разговорлив - и не владее чужди езици

Татуираният мъж се накланя агресивно напред. "Да не би да ви е изпратил Барак Обама?" пита той. При очаквания отрицателен отговор всички палят цигари. Мариан, който е все по-нервен, иска да знае от какво се интересуваме. След проверка на лични данни по iPhone в Google, наблюдавана от Чита, всички леко се отпускат.

Мариан моли младата двойка да превеждат на Чита - и те се съгласяват да останат. Следва проверка дали не носим подслушвателни устройства. На въпроса как ще коментира обвиненията, Чита отговаря на английски: "Те са изфабрикувани". Мариан допълва, вероятно като пояснение: "Абсолютни измислици".

Чита продължава с защитата си на румънски, а двойката младежи ентусиазирано превеждат. "Той дори не владее разговорен английски, невъзможно е той да пуска реклами или да обменя електронна поща с купувачи," заявява младата жена. "Всъщност той дори няма имейл адрес," добавя тя. "Как тогава да извършва измами в Интернет?"

При опит Чита да бъде притиснат за записаните разговори, татуираният му бодигард шумно се намесва. "Вие се връща в хотелската стая, ние ви изпраща някоя хубава п**ка," заявява той. Двамата зад него се изсмиват, а Чита за последно дръпва от цигарата, след което става. Той не е в настроение да обсъжда доказателствата срещу него. "Интервюто приключи," казва Мариан.

Може би дори младата двойка ще навлезе някой ден в бизнеса

Двамата напускат кафенето и тръгват по тротоара, изглеждащи необичайно обикновено за хора, обвинени в организирана киберпрестъпност - наслаждаващи се на хубав живот с минимални усилия или рискове. Властите са унищожили няколко престъпни банди от измамници в последните години - само 188 ареста има в цяла Румъния през 2010 г. - но цял куп други остават в бизнеса.

Двойката младежи, които са помагали в превода, остават. Младият мъж казва, че е чул за Чита от приятели и е виждал името му във вестниците. Той споделя, че току-що се е дипломирал в инженерна специалност в Букурещ - и сега си търси място в родния си град Ромнику Валчеа.

"Още не съм открил нищо подходящо," допълва той. При вида на ягуара на Мариан и мерцедеса на Чита, нищо чудно в крайна сметка той да приеме работа като "муле". Точно както обобщава Фрунза: "Ако арестуваме двама от тях, 20 други заемат мястото им. Ние сме само двама полицаи - а те са две хиляди."

Oще: бизнес  измами  измамници  кафене  лукс  муле  онлайн  полицаи  рамнику валчеа  румъния  салон  фбр  хакери 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

8 Mile Manolov | 27.06.201211:18

силиконова долина има.. у бантускотия вдесно от цариградско секи викенд се появява muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

7 MacAllister | 18.02.201122:42

Аааа не - бойко! Аз тоя път с мълчание ;) А силиконова планина има ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 17:34

6 Boyan Tomov | 18.02.201119:41

Глупакът превел или написал тази статия, дори не знае че "Силиконова" долина няма, тя е "Силициева" :-))))) Явно не прави разлика между SILICON - СИЛИЦИЙ и SILICONE - СИЛИКОН :-))) Аман от разбирачи и неграмотни блогъри :-)))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

5 MacAllister | 18.02.201114:35

Е, няма нищо де, просто аз пък съм маняк на тема "зад всяко нещо има още много неща" затова и все пространно се изказвам - човек не може да знае всичко и като си зане, че е така ... се получават фермани. Ама не съм ли прав,че е по-добре човек към всичко да има едно наум, отколкото да "верва", знае не знае поне може да накара другите малко да обяаснят вместо да го водят като слепец (визирам най-вече вбесяващата ме политическа слепота у нас).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

4 strawsPulledAtRandom | 18.02.201110:52

Прав си, малко съм импулсивен Усмивка а и наистина не бях чувал. Но тъкмо сега чета една сериозна на външен вид историческа книжка и за нея вече мога да твърдя, че е пълна с доста на брой дребни неточности, затова така първосигнално реагирах. Слабо, признавам - първо го написах, после наистина минах на следващия абзац Смее се и най-накрая все пак си казах - я да проверя дали пък наистина няма нещо вярно в цялата работа, просто не можеше да са толкова заблудени Отегчен А линката са я сложили колегите им от Уебкафе в последствие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

3 MacAllister | 18.02.201102:17

Ей straws много си ... не знаеш ли, че им викат и Трансливански алпи? И линк са ти сложили ето и аз ти слагам http://en.wikipedia.org/wiki/Transylvanian_Alps

Това го срещнах първо в някаква фантастика дето се развиваше в региона (не за Дракула), после съм го виждал и в брошури и т.н. Ама въпроса е защо като пуле пред майка - там милиони хора така си им викат и като ползваш местното название придаваш съответния отенък, но дай набързо да реагираме. Не се ли чудиш понякога дали и някои от другите ти реакции не са погрешни по подобни причини?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.08.2010, 15:10

2 Astarot | 17.02.201119:00

В едно нещо бяхме добри. И в него ни изпревариха мамалигарите... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

1 strawsPulledAtRandom | 17.02.201111:46

Още на третия ред има фактологическа грешка. Не Алпи, а Карпати. Може да са част от Алпо-Хималайската верига, обаче са си Карпати, по същия начин, по който Стара Планина си е Стара планина, а не Хималаи. Явно не само нашите журналисти са невежи. Нищо де, нека преминем на следващия абзац Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.