Докога журналистика с човешко лице | webcafe.bg
Webcafe

Докога журналистика с човешко лице

Webcafe.bg, по www.slate.com
22.03.2012, 15:29 (обновена 24.03.2012, 08:56)
Мъж с шапка и компютър

Снимка: © Getty Images

Дали роботите скоро ще вземат "Пулицър"

Може ли технологиите да бъдат автономни? Дали те водят самостоятелен живот и работят независимо от човешката намеса? За френския теолог Жак Елул и терориста Юнабомбър това бе приемлива теза. Днес обаче повечето историци и социолози на технологиите я отхвърлят като наивна и неточна.

Но технологиите променят безвъзвратно и бизнеса, и медиите

Сега светът на съвременните финанси става все по-зависим от автоматизираната търговия, където сложни компютърни алгоритми намират и използват нетипични ценови стойности, невидими за обикновените брокери.

Междувременно Forbes - една от най-уважаваните институции на финансовата журналистика - вече използва услугите на компания, наречена Narrative Science, за да генерира автоматично онлайн публикации за това какво се очаква от предстоящи изявления за доходността на компании.

Достатъчно е просто да й бъде подадена малко статистика и след секунди интелигентният софтуер създава напълно четивни статии. Или, както го формулират от Forbes, "чрез платформата си на изкуствен интелект Narrative Science преобразува данните в статии и анализи".

Не пропускайте иронията тук: автоматизираните платформи вече "пишат" новинарски статии за компании, които печелят парите си от автоматизирана търговия. Тези доклади в крайна сметка се връщат във финансовата система, помагайки на алгоритмите да откриват дори още по-изгодни сделки. По същината си, това е журналистика, правена от роботи за роботи. 

Единственият плюс е, че хората получават всичките пари

Narrative Science е една от няколкото компании, разработващи софтуер за автоматизирана журналистика. Тези стартиращи фирми работят основно в нишови области - спорт, финанси, недвижими имоти - в които новинарските публикации като цяло следват един и същ шаблон и са базирани на статистика.

Сега те навлизат и в областта на политическите репортажи. Нова услуга от Narrative Service генерира публикации за това как американската избирателна надпревара бива отразена в социалните медии, какви въпроси и кандидати са най-много или най-малко обсъждани в определен щат и регион и други подобни теми. Тя дори може да включва цитати от най-популярните и интересни туитове в завършената статия. Никой не отразява Twitter по-добре от роботите.

Лесно е да разберем защо клиентите на Narrative Science (фирмата твърди, че има 30 такива) я смятат за полезна. Първо, много по-евтино е от плащането за журналисти на пълен работен ден, на които им се случва да се разболяват и очакват уважително отношение.

Един от клиентите на Narrative Science в строителния бизнес плаща под 10 долара за материал до 500 думи и няма кой да му се оплаква от ужасните условия на работа. Тези материали се подготвят само за секунди. Никой не би могъл да постигне подобни крайни срокове.

Второ, Narrative Science обещават да бъдат по-изчерпателни и обективни от всеки жив репортер. Малко журналисти имат достатъчно време да открият, анализират и обработят милиони туитове, но Narrative Science могат да го направят лесно - и което е по-важно - за миг.

Целта им не е просто да съобщават лъскава статистика - те се опитват да разбират какво означават тези цифри и  да предават значимостта им на читателя. Дали Narrative Science биха успели да разкрият Уотъргейт? Вероятно не. Но пък повечето новинарски събития са по-лесни за отразяване и разбиране. 

Идеята не е да бъдат премахната напълно журналистиката с човешко лице

Основателите на Narrative Science твърдят, че просто искат да подпомогнат - а не да заличат - журналистиката и нищо чудно да са искрени. Репортерите вероятно ще ги мразят в червата си, но някои издатели, вечно загрижени как да си покриват разходите, охотно ще ги възприемат с отворени обятия. В дългосрочен план обаче, ефектът върху гражданското общество от такива технологии - които все още тепърва се зараждат - може да бъде по-сериозен проблем.

Ако има една безусловна тенденция за това накъде се развива Интернет сега, тя е към персонализация на онлайн преживяването. Всичко, което кликваме, четем, търсим или гледаме онлайн все по-често е резултат от деликатните усилия за оптимизация, където нашите предишни кликове, търсения, харесвания, покупки и взаимодействия определят какво се появява в нашите браузъри и приложения.

Доскоро много критици се опасяваха, че подобна персонализация на Интернет би довела до свят, в който виждаме само материали, отразяващи нашите настоящи интереси и никога не ни изваждат от зоната ни на комфорт. Социалните медии, които са безкраен потоп от линкове и минидебати направиха някои от тези опасения отживелица.

Но възходът на автоматизираната журналистика може в крайна сметка да постави ново, различно предизвикателство, което отличните механизми за октриване на съдържание в социалните медии още не могат да решат: ами ако кликваме върху един и същ линк, който на теория води до една и съща статия, но в крайна сметка четем напълно различни текстове? 

Адаптирането според индивидуалния вкус прави информацията неравностойна

Как би функционирало това? Представете си, че вашата онлайн история показва, че имате научна степен и прекарвате доста време на сайта на Economist; в резултат ще виждате по-сложна, спорна и информативна версия на същата публикация в сравнение с вашия съсед, читател на в. "Уикенд".

Ако алгоритмите могат да открият, че също така се интересувате от международни новини, глобално правосъдие, компютърно генерирана новинарска публикация за Анджелина Джоли би могла да завърши с упоменаване на новия й филм за войната в Босна.

За сметка на това, вманиаченият по клюките за знаменитости ваш съсед ще види същата публикация с едни и същи безсмислени жълтини за Брад Пит.

Произвеждането и пригаждането на сюжети и новини за миг, персонализирани според интересите и интелектуалните навици на конкретния читател, е точно нещото, което автоматизираната журналистика осигурява. И за това си заслужава да се притесняваме. Рекламодателите и издателите обожават подобна индивидуализация, която би накарала потребителите да прекарват повече време на техните сайтове. Но социалните ефекти са доста спорни.

Най-малкото има опасност някои хора да се окажат затворени в порочен новинарски кръг, консумирайки единствено инфромационен джънк фуд и да нямат никаква представа, че има различен, по-интелигентен свят наоколо. А общностната същност на социалните медии би затвърдила у тях убеждението, че всъщност нищо не пропускат. Всъщност, може би това ще е и следващата стъпка в еволюцията на т.нар. "ферми за съдържание". 

Големите играчи имат информация за вашите навици - и контролират вашия свят

Представете си какво би се случило, ако (както изглежда вероятно) големите технологични компании навлязат в този бизнес и изместят малки играчи като Narrative Science. Да вземем например Amazon.

Техният е-четец Kindle позволява на потребителите да търсят непознати думи в електронен речник и да подчертават любимите си изречения. Amazon записва и съхранява тази информация на сървърите си. И това би им било полезно, ако (когато?) Amazon решат да изградят персонализиран и напълно автоматизиран новинарски дайджест.

В крайна сметка те знаят кои вестници четем, какъв тип материали привличат вниманието ни, кои изречения като цяло харесваме и кои думи смятаме за объркващи. При това вече притежаваме тяхно устройство, чрез което можем да четем новинарските им дайджести безплатно.

Или да вземем Google. Те не само знаят моите информационни навици по-добре от всички други, дори още повече с наскоро унифицираната си политика за поверителност - но също така притежават Google News - сложен новинарски агрегатор, който дава отличен аналитичен поглед към настоящите събития.

И благодарения на много популярната услуга Google Translate знаят как да сглобяват изречения в едно цяло. 

Технологиите като вид спасително въже за журналистиката са тотален мит

Като се има предвид всичко това, идеята, че по-голямата автоматизация би спасила журналистиката изглежда най-малкото недалновидна. Не можем обаче да виним новаторите като Narrative Science; използвани в тясна ниша, технологиите им наистина биха спестили пари и вероятно биха позволили на някои журналисти - стига те да могат да си запазят работата - да се занимават с по-интересни аналитични проекти, вместо да пренаписват едни и същи материали всяка седмица.

Истинската заплаха идва от нашия отказ да изследваме социалните и политически последици от живота в свят, където анонимното четене става почти невъзможно. Това е свят, който рекламодателите, наравно с Google, Facebook и Amazon, нямат търпение да превземат, но също така е и свят, където критичното, ерудираното и нетрадиционното мислене ще стане по-трудно за възпитаване и запазване.

Oще: forbes  анализ  думи  журналистика  медии  платформа  роботи  сделки  софтуер  технологии  туитове  финанси 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.