Позитивно и смислено | webcafe.bg
Webcafe

Позитивно и смислено

Даниела Янакиева 30.03.2012, 15:40 (обновена 02.04.2012, 08:46)
Тошка Иванова

Снимка: © Андрей Катански

Ако утре ви кажат, че ви остава година живот, дали ще ви пука, че са ви объркали цвета на тапетите?

Сблъсках се с Тошка преди няколко години във връзка с проект, по който работихме заедно. Не сме общували много, но в мен остана едно странно чувство от самото присъствие на човек, който, без да познаваш, ти става мил и симпатичен. Заради лекотата на въздуха около него.

Скоро разбрах за книгата й Позитивно, събрала публикациите от анонимния й доскоро блог Размисли на един заразен човек. Плюс още по-лични истории за това как се оцелява с хепатит С в България.

Ужасно много ми се прииска да седна и да си поговоря с тази жена. Заради силата й да се излекува и сподели опита си, реализма и липсата на озлобление. Проблемът беше, че се притесних ужасно. Като преди среща, за която си мечтал много, и не знаеш как да се държиш. Затова й зададох няколко въпроса - съвсем тривиални и простички. За живота.

С какво те промени болестта?

Направи ме по-позитивен човек. И открих колко е вкусно безалкохолното.

Страх ли те е, че много хора ще решат, че ти си поредния „нереализиран писач''? Вълнуват ли те изобщо подобен тип изказвания?

Не. Ако не вярвах, че книгата има и чисто художествена стойност, нямаше да си правя труда да я издавам. Това не е само книга за хепатита, а за живота и смъртта въобще.

Как реагираха колегите и приятелите ти, когато разбраха за диагнозата?

Те го разбраха сега. И както и очаквах - имам подкрепата им.

Написаното в блога е по-скоро позитивно- реалистично. Не си ли „пропадала"?

Естествено, че съм. Имаше ужасни периоди, особено на осмия месец от лечението, когато психически се сринах и започнах да ходя на психотерапия. Но някак успях да мина и през това.

Как успя да са останеш толкова фокусирана и положително настроена към живота и хората най- вече?

Не съм била такава през цялото време. И сега не винаги съм такава. Аз съм човек като всички останали, имам си недостатъци, имам моменти, в които се чувствам отчаяна, ядосана, безпомощна, глупава...

Гледаш ли по-различно сега на ежедневни глупости, които преди са те изкарвали извън нерви?

Да, това определено се промени. Когато тръгна да се ядосвам на нещо в работата например, примерно ми е напълно достатъчно да си спомня как се събуждах на следващия ден след интерферонова инжекция. И ситуацията рязко започва да изглежда по-добре.

Ежедневието винаги ще ни засипва с глупости, но би било хубаво, ако се опитваме да помним кое е наистина важно и кое си струва.

Ако утре ви кажат, че ви остава година живот, дали ще ви пука, че са ви объркали цвета на тапетите?

Какво ти дадоха последните 3 години?

Научиха ме на търпение, надявам се поне. Това винаги ми е било голям проблем.

Срещнах някои страхотни хора, които може би иначе нямаше да познавам.

Подредих си приоритетите.

A какво ти взеха?

Само това, което аз съм избрала да им дам.

Правиш ли планове?

Да. Просто не ги преследвам на всяка цена.

Какво искаш да ти се случи сега?

Да дойде лятото.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

4 Блуждаещ читател | 07.04.201212:46

Снимката от дясно е изключително показателна. Това прозрение се достига, само когато си опрял дъното и не ти е истанало нищо за губене. Такива книги се пишат с кръв и сълзи. Само дето здрав и прав човек не може да го осмисли. Просто такава ни е природата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

3 Dimitar Stamboliyski | 04.04.201211:44

Не знам много за хепатит С, но желая максимално здраве и щастливи дни на тази дама!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

2 Mile Manolov | 02.04.201201:55

Дните на всички са преброени. Най-доброто описание е епитафията на хан Крим Гирей:
«Смерть есть чаша с вином, которую пьет все живое. Могила есть жилище, в которую сходит всякий человек»
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

1 garo | 01.04.201211:05

на фона на всички бълвочи, които излизат - ваня щерева и сие - книгата на това момиче изглежда е останала незабелязана. изчетох блога й - смислено и художествено отвсякъде, препоръчвам, особено пък на хората с проблем с хепатит С
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.