Търси се | webcafe.bg
Webcafe

Търси се

Весела Златева 03.07.2014, 10:54 (обновена 05.07.2014, 08:12)
Панелка

Снимка: © Тathei's

Къде изчезна всичко? Карнавалите със сватбените дрехи на родителите, игрите навън, купите с череши, изнесени на площадките от грижовните ни баби? От миналото остана само безмълвието и съседските врати, прибързано затворени с трясък.

Странно, отдавна софийски квартал не познаваше такова чудо.

Навсякъде разлепени снимки на красив млад човек с един надпис отдолу - "Помогнете да открием Ники".

Редките ми връщания от чужбина отдавна ме сблъскваха с все повече безразличие и отчуждение. Чудех се къде изчезна всичко - карнавалите със сватбените дрехи на родителите, купите с череши, изнесени на площадките от грижовните ни баби, игрите навън... Пред блока ни цареше безмълвие.

Срещите със съседите ми напоследък бяха гарнирани само с прибързано затворени врати с трясък. Забравих лицата, които обичах - те се изплъзваха като уродливо-болен човек, който не иска да бъдат видени раните му.

Единственият, който продължи да бъде същият усмихнат и добър съсед, беше бай Марин. Зачуден го попитах какво става, кого търсят. И неговата врата се тръшна - този път от безсилие, но преди това получих ценен дар, мъжът ми натика нещо в ръцете... Не исках да настоявам за повече внимание, трябваше да съм тук, в дома си, две седмици.

Зачетох подадената огромна тетрадка.

Онемях.

После разбрах защо милият бай Марин бутна вратата... На мен ми се искаше да извикам, да викам и крещя до... края на света.

Дневникът на момчето Ники и дневникът на мъжът Ники бяха в ръцете ми, четиво в две части, четиво различно като деня и нощта. Четиво, което обясняваше цялата тишина в родината ми.

Ще се опитам да разкажа....

Знаете, има деца, които се отличават от връстниците си - винаги. Те са усмихнати, ведри и весели. Гледани с много любов, те са такива и към света - доверчиви, жизнерадостни, излъчващи щастие. В детството, когато всички избираме естествените си авторитети, те са другарчетата, които измислят най-хубавите забавления, те са най-бързите, сръчните, всеки иска да е до тях.

Четях приказната история на малкия Ники , успехите, наградите, влюбванията. Гледах картинките, нахвърляни набързо отстрани, и се чудех как може толкова талант да има в един човек... Аз съм художник. Точността на преценката ми е... в залите по света, където са моите платна.

Мислех, че чета приказка, от тези вълшебните, където всичко е красота. Момчето си записваше всяка усмивка, която получаваше. С кеф разказваше как помагал по математика, как измислял пиеса, как прогонили големия гаден Ясен, който им взимал масата за тенис пред блока. Балове, момичета, вдъхновения - уважение и обич към всичко, търколило се в живота му. Четях и постепенно - благодарение на тези красиви спомени - почти се случи чудото, трясъкът на затръшнатите около мен врати започна да изчезва...

После стигнах до годините на промените, които не пожалиха никого - едни потънаха в безпомощното несправяне с времето на тарикатлъка, други освирепяха за имане.

Тътреха, крадяха, трупаха... от чуждия живот, от чуждата битка, от чуждия труд.

Ники разказваше за болестта на баща си, за майката, съкратена от института, за помощта на Петко, намерил му работа. През мрачните облаци на живота пак грееше душата на този слънчев младеж - с благодарност, с надежда за помощ.

И после дойдоха вратите, тези същите, дето гонеха и мен , чак до цветните ми делници в новия ми живот.

Момчето вече записваше друго - забравата, предадените приятелства, злорадата посредственост, докопала се до престиж: "Тина има апартамент в центъра - голям! Защото баща й познавал правилните хора! А татко викаше, че те нямат приятели - за тридесет години в тях не били идвали гости на купон! Не искам апартамент, а само работа, за да имам пари да помагам у дома"... "Срещнах Иван, едва завърши училище, сега имал диплома за висше образование. Как я е получил като от абитуриентския ни бал ни са минали само три години!?"

Думички - прости и кратки, въпроси все по-кратки. Безразличие и безличие на света...

Последният цитат от срещите с приятели беше въпросът: - "Ти кат можеше всичко, що го закъса така, бе брато?"

Момчето останало само, родителите починали, в дневника не пише нищо, но се разбира... има само портрети на майката и бащата, много рисунки - перфектни рисунки. До тях обещания към обичаните хора, разговор с мъртвите - събирам пари, ще уча, ще стана художник.

И най-чудното чудо - решението за изход.

Вече младият мъж продавал кръвта си, за да живее. Болните, които получавали от нея, оздравявали. Дори лекарите видели, че неизлечимите случаи се превръщали в фантастична приказка с чудесен успешен край. Търсили го хората заради целебната помощ на добрия човек, който с обичта си заразява света, молели го до даде кръв за техните близки, молели го за помощ вече и докторите...

Момчето записвало и давало по ред, не сменило цена, хората дори говорели, че само след разговор с него се усещали по-чисти, добри, мили. Тук вече младият мъж е събирал в дневника си афоризми за откритата надежда...

А най-долу в дневника, под разказите му стоят няколко изречения от бай Марин, написани с печатни букви: "Кучето на Ники го бутнала кола, то му беше единственият другар. Мен ме немаше тука два дена, само два дена. Никой не спрял да му помогне, да спре кръвта, да го заведе на доктор, а все коли карат. Ники го намерил вечерта - още живо,а след секунда то издъхнало в ръцете му. Изхвърлил всичко през балкона и изчезнал... Сега тия го търсят, заради добрата кръв на добрия човек. Бегай, момче, бегай... Тия не те заслужават"

Затворих тетрадката и вратите, яростно ритани във входа, започнаха да тропат в душата ми.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

26 Citizen X | 07.07.201411:04

И в крайна сметка, госпожата със "светските" платна се оказа най-обикновена нихилистична лелка... Чуди се
   

оценка

+0 -7

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

25 Harry | 07.07.201409:21

Този Ники ми заприлича на оня , как беше, дето си изтръгнал сърцето, да свети на другите, но най ме дразни внушението, че тука ние не заслужаваме такива добри хора, като него.

Разказвачът казва че се връща рядко от чужбина, от тези е, които изоставиха своята земя, страната си, и повярвали че ако заминат "на запад" ще станат като ония там. Но няма, не е предвидено, там "на запад" са народите господари, на изток сме колонии, само физическото преместване не те прави господар.

Емигрантите са главните съучасници на престъпниците, които направиха от България това, което е сега, място, където умира древна цивилизация и един добър народ.

Алиенацията за която авторът пише първо се появи на Запад, тя е западен феномен, признак на деградация, при нас дойде насила, след чудовищна демографска катастрофа, загубата на 3 милиона души, тоест 33% от населението означава че генофонда ни никога няма да се възстанови. Нокоя война или епидемия до сега не ни го е причинявала.

Направи го Западът, планирано и предумишлено, ще бъдем колонизирани, ще бъдем източник на суровини и евтина работна ръка, после ще умрем като народ.

Само идиотите вярват че Западът ни носи "демокрация" и просперитет!
   

оценка

+1 -10

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

24 Rowan | 06.07.201421:31

Дилайт, що ми палиш с'я фитилите... muhihihihi

Несретниците бледни, очилати,
полегнали на рамото на тати,
мечтаят за вродени атрибути,
от раз да станат те прочути.

Един с кръвта си да лекува,
а друг във проза да раздува,
що дадено им е от Бога,
да нямат във живота си тревога.

Мечтатели и фантазьори,
или мошеници, позьори,
не заработили в живота си ни лев,
морал ще ни налагат … мързелив.

Да ни одумват те се чувстват призовани,
Но винаги ще си останат неразбрани.
   

оценка

+2 -7

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

23 delight | 06.07.201418:37

Ае, като сте я подкарали на литература, изкуство и Шекспир...

Когато някой алтруизма си развява
като твореца Весела и вятърът довява
едно двуличие хем странно, хем чудато
накипрено, излъскано, брадато.

То бива захаросани сюжети
то бива доброволство без бюджети
ала отказвам да чета клишета
прашасали в таванските кьошета.

Непипнати, сковани и банални
но пък с претенции
със уникалност да са актуални.
Чак Б. Довър шпагата развя
размаха пръст и от възхита онемя.

Раздел "Млад творец 5-ти разряд"
   

оценка

+4 -7

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

22 Rowan | 06.07.201414:28

Ае, като сте я подкарали на литература, изкуство и Шекспир, да сА включа и аз в "творческите" напъни:


Примерно възпитана мадама,
Мощно се на х*я ми надяна.
И във настъпващия мрак,
Пое го до свидетелите чак.

Тя бе учителка безлична,
До болка скучна, догматична,
Но във спартанския й дом,
Настана истински погром.

Душата й от скрупули скована,
Оковите разчупи на дивана.
И тишината мила, романтична,
Разкъса се от похот демонична.

Не бе излъгал тук пророка,
Че „тихата вода е най-дълбока“.
   

оценка

+5 -6

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

21 Ben Dover | 06.07.201410:09

Големи сте пеерази, за кво трябва да подлагате всичко на щателно разнищване, разискване и гледане под лупа като идеята е просто да си нарежете вените. Без въпроси. Не ви е срам, НЕовце такива. Палав
   

оценка

+2 -7

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

20 Крив Макарон | 06.07.201409:44

Не ми хареса концепцията за Ники - момчето, чиято кръв лекува. И той, отдаден на света, я дарява в полза на нуждаещите се. Пълна тъпотия! Въобще концепцията за отдаденост е крива, та крива. И Мара - Общата, в ролята си на квартална разтурницита, може да бъде отдадена на нуждаещите си, следвайки чувството си за дълг към обществото. Но без да дарява кръв, просто дарява плът! Много щастлив
Зад подобни концепции за "отдаденост" лъха на песимизъм, цинизъм, и дори прикрит садизъм. Желание да властваш над другите, без да си мръднеш пръста, само като експлоатираш чувството им за дълг. Където дългът се пръвръща във вина, ако не бъде удовлетворен искащият. Типичен байганьовски поглед към света, характерен за много "онеправдани". Духовна помия с претенции за възвишеност!
Без да навлизам в дербите на литератирната критика, си позвлявам да кажа, че посланието, което отправя автора е отблъскващо. Белег за личен житейски провал, който придобива формата на литературен бич за "лошите" и "неразбиращите". Ако автора ми позволи да не харесвам творбата му, искам да кажа, че дейстително не намирам нищо общо между подобно излеяние и добрия вкус към литературата!
   

оценка

+1 -5

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

19 паяка | 05.07.201418:05

Старите кучета трябва да се подкрепяме!
   

оценка

+3 -7

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

18 pepe | 04.07.201419:04

Между другото - благодаря на подкрепилите ме Усмивка - понякога и най-закоравелия трол има нужда от подкрепа Много щастлив
   

оценка

+3 -6

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

17 pepe | 04.07.201416:22

Разбира се, че съществуват "типове" сайтове - портали, блогове, портфолиа и т.н.
Съществуват и "тематични направления" - очевидно нов термин за някой "литератори". Усмивка
И не всичко се публикува навсякъде - не се публикува литература на science.com, нито пък на cnn.com или на bbc.co.uk – освен в специална секция за литература ако на сайта има такава.
Добър ви ден на някой хора.
Има и съществена разлика между това и другите неща, публикувани в рубриката "Стани автор", и тя е, че макар рубриката да е за авторски материали и коментари, дори и когато описват нещо съвсем лично, частно, на практика не засягащо никого другиго, макар че дават съвсем лични тълкувания на събитията, останалите автори поне що се отнася до фактологията се придържат към... фактите /даже и невръстните девойки, споделящи личната си болка го правят, те също отнасят доста критика, но поне я понасят достойно и не привикват на помощ приятелите и родата да "заклеймяват“ критикувалите ги Усмивка/.
Най-малкото етиката - да, става въпрос за журналистическа етика, изисква да се посочи, че става въпрос за художествена творба - авторово претворяване на променена от въображението реалност. Усмивка
Може би и самата редакционна колегия на сайта трябва да реши какъв "тип" ще е той и с какви журналистически стандарти ще се съобразява...

Очевидно в случая не може и дума да става за каквато и да било обективност.

Показателно обаче е друго - личните мнения на хората, коментирали този пасквил се нападат свирепо от току що регистрирани "персони" с очевидно намерение и цел, които на всичкото отгоре ги обвиняват и че са "тролове", хора, регистрирани с псевдоними обвиняват другите хора, за това, че са регистрирани с такива, а не с пълните си три имена, ЕГН и адрес...
Е то безочието просто няма граници. Усмивка

В тази връзка се сещам да попитам господата и госпожите изтъкнати "писатели“ - вица за чукчи-писател чували ли сте? Усмивка
   

оценка

+4 -6

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.