Селото & The City | webcafe.bg
Webcafe

Селото & The City

Лепа Здравкова 13.07.2011, 15:31 (обновена 18.07.2011, 14:37)
кози, село

Снимка: © Sofia Photo Agency

5 дни съм в София и два на село. Така създавам собствена фън шуй система за баланс, хармония и конфликт на реалности. Защото единственото общо между селото и София е асфалтът на Е 80. Оттам насетне, приликите и съвпаденията са като в обяснителните надписи на филм - случайни. Единствено главните действащи лица са замесени еднакво в тоя странен сюжет от градски космос и селска сатурнова дупка.

Селото на майка ми е в гънките на Средна гора. Има кмет, действащо читалище, наскоро закрито училище, образцова детска градина, 1000 човека, 1000 кози, 30-тина коне, 50 крави и 4 щрауса. Тия последните случайно попаднали в селото, но съвсем елегантно се вписват в натюрела на бившето ТКЗС. Малки са още и с нетърпение ги чакат да пораснат - дали да почнат да снасят, или да завържат по-сочни бутове, ще стане ясно...

Това село е място, където бившият вече учител по физическо има издадени 3 стихосбирки с любовна лирика, а комбайнерът се изявява като Микеланджело и рисува с блажни бои по дуварите на речното корито. Съседката е горда носителка на прякора "Бела Рада", щото не сваля белите дрехи - ни на къра, ни на двора. Има и друг интересни имена и хора - Динко „Сери копче", щото като говори, все едно е на голям зор, Ана „Турталана", леко пълна по селския критерий и герои като: „Ковчежника", „Историята", Де Гол", „Робинзон", „Белята".

На дядо ми, селския даскал, му викаха „Мусолини". Тия артистични хобита на местните са ги прочули в околността, че и по-далече. А лютият им нрав лично на мен ми е много присърце. Псуването и говоренето на цинизми ми действа като лечебна лирика, а най-добър в нея беше местният козар.

Този ненадминат майстор на речитативи обаче изпадна в депресия. Не зная дали депресията има градски и селски вариант. Той 3 дни поред разправяше: "Абе, що се не обеся, да еб@ вашта мама!" и на третия ден козите си дойдоха без него. Синът му го откри увиснал на едно дърво в гората. Каква мъка е отглеждал в душата си, ние не разбрахме.

Други обаче, тешат мъката си по стара изпитана рецепта. И започват ударно деня с препълнена пластмасова чаша червено вино. Веднъж една приятелка на майка ми дойде на гости в 8 сутринта. Питам какво да й предложа за пиене. Тя вика: „Нищо не можеш ми предложи. И кафе съм пила, и чай съм пила и ракия съм пила!".

Спомних си как навремето баба ми ходеше всеки обед при съседката да й носи компот. Уж беше от череши, ама в него череши нямаше. Веднъж се обърках и го отворих, оказа се червено вино. А баба така весела се връщаше от това съседско парти...

Нашият род официално е популярен като "Батарейните", щото като почнат да говорят - спиране няма. Вуйчо ми е най-ярката демонстрация за селска лудост, селска чест и любов към речта. Нуждата му от общуване го държи заспал само 3 часа на денонощие. Всяка сутрин става в 5 и буди жена си по възможно най-технологичен начин. Пуска всички уреди и машини на празен ход, за да вдигат шум, прави и кафе и вика: "Николино, ставай! Планьорката започва!". Денят му е разграфен в ръчно изработена екселска таблица, по часове, направления и участници.

Веднъж му викам: „А бе, вуйче, ти без твойта жена си свършен! Ама остави я да си почине малко, де!". А той: „А-а-а, не, ние за 40 години заедно само за 5 часа сме се разделяли. Даже като съм в тоалетната, викам я да ми приказва отвън пред вратата". Освен да помечтая за любов кат тази, какво друго да кажа...

В двора имаме куче, немска овчарка. Тя инстинктивно лае по всички пияни и цигани. Първите са много, от вторите няма никой. И винаги е било така. Миналата година сбъркаха, та дойдоха няколко цигански семейства и се настаниха в пет изоставени къщи в селото. Причината - да берат дърва, както се изразяват тук.

Те браха, браха, ама станаха много смели и взеха и други работи да берат. Местните хайдуци, повечето от които са ловджии, някак присърце приеха тоз проблем. След няколко ръкопашни боя, с прорезни рани, комоцио и счупвания, драмата генерално се разреши навръх Великден. Тогава се организира нещо кавър версия на Априлското въстание, което ни освободи от всичко, що няма пряка връзка със селото. Имаше полиция и жертви, но нямаше летален край.

Тук пиенето води до интересни стълкновения. Бях на пазар в селското"сити", когато се появи един от видните пиячи, мой набор. Говорим си с продавачката, а до нея седи дъщеря й, болна от мултипленна склероза. Нашият герой Зането пие и мълчи, пие и мълчи. И по едно време устата му се отвори и рече: "Ама, стрино, ако опна щерка ти едно хуууубаво, дали па няма да се оправи, ма?". Стрина ти Гана безмълвно взе дървения стол, дето седеше на него, и го разби в простата му кратуна.

Мечтите ми за селско спокойствие преживяха крайно несбъдновение още в самото начало. Едно жарко лято се бях разпищолила полугола на дивана. И чувам как се отваря вратата и пред мен застава ухилен мустакатият съсед Ненко. „Къде е майка ти, ма? Аз докога ще я викам, тя глуха ли е?", нарежда „колегата" и дава втора команда: „Ми, ти кво си легнала, ма? Айде, заминавай да я дириш?".

8 години по-късно аз все така обичам "Странния случай на село Бъта". Откак видях Бела Рада да пришпорва скутер по селските улици, вярата ми в прогреса се устреми към космоса.

Oще: бела рада  бъта  вуйчо  жена  кози  коне  ракия  род  село  средна гора  щрауси 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

40 imperiall | 30.06.201216:20

"пие и мълчи, пие и мълчи. И по едно време устата му се отвори и рече: "Ама, стрино, ако опна щерка ти едно хуууубаво, дали па няма да се оправи, ма?".
хахахаха Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

39 паяка | 25.04.201214:52

Усмивка Много щастлив Смее се Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2011, 01:24

38 denihris | 04.08.201101:55

Забавлявах се искрено докато четях с малки изключения Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 14:23

37 Vania Doichinova | 18.07.201117:44

и от мен едно 'лайк'Усмивка много лек стил на писане, и е увлекателно.
а духа и посланието на статията, може да бъде разбрано най-добре ако част от детството ти е преминало при баба и дядо на село.
там, където времето тече по-бавно, а хората са по-истински
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2011, 12:20

36 bolivar | 18.07.201113:15

Много приятен текст! Аз съм панагюрец и и мам много приятели в Бъта! Хванала си и настроенията и характерите! Това е и селото на хумористите - там могат да се издават десет "Стършел" а - едновремено. Ще ви цитирам една епиграма на местния зевзек Нено Стойковски:

"Кога ще ги стигнем американците?
Когато върнат земите на индианците!"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

35 Bobby_gBG | 18.07.201112:43

Наистина много готино успокояващо четиво, а циганята си получиха заслуженото за дето "берат"...

Де да можеха във всички села да действат по подобен начин срещу крадливата пасмина преди да се е стигнало до момента в който ги е страх дори да направят опит да си защитят продукцията...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

34 lele male | 18.07.201111:22

Моите адмирации! Много приятно четиво! ДА!
А и много поуки могат да се извлекат от него, особено за справяне на проблема с циганите Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

33 Скапаняк | 18.07.201110:52

5 дни съм в София и два на село. Така създавам собствена фън шуй система за баланс, хармония и конфликт на реалности.
------------------
Моме, бегом 7 дни на село, само увеличаваш селската бутаница в града...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

32 Mile Manolov | 18.07.201110:46

Малеее и в средна гора същио дизайн, като у мойто село ^^
Добре, че не ми се налага да ходя до бетона и паветата повече от 1 път седмично Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2011, 15:46

31 Haha | 18.07.201110:43

На много ми хареса, поздравления за авторката! ДА!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.