Плюшкин на нашето време | webcafe.bg
Webcafe

Плюшкин на нашето време

Иван Куцаров 03.07.2015, 18:02 (обновена 06.07.2015, 15:10)
каша, хаос, плюшкин

Трупаме безполезни вещи. Заливани сме от реклами на безполезни продукти, които неохотно купуваме. Живеем сред премети, които не изхвърляме

Докато търси мъртвите души сред селяните, главният герой на Гогол описва разрухата на феодалното общество, което изяжда Русия отвътре. Още тогава ни е разкрит разпадът на старата система и първите признаци за зараждането на едно консуматорско общество, в което ценностната система изкрещява Ницшевото "Бог е мъртъв", а светът на идеите е заменен от този на предметите.

Именно помешчикът Плюшкин става нарицателно за най-противните черти на зараждащия се модерен консуматор, който трупа ненужни вещи през целия си живот. Руснаците дори си имат специална дума за това - плюшкиновщина, която в България с право сме приели и за наша. За разпада на едно общество може да се съди по неговите ценности или тяхната липса.

Купуваме не заради нуждата, а заради притежанието.

Българите не спираме да трупаме ненужни вещи и да се оплакваме. Всяка година даваме хиляди левове за нови телефони, дрехи и безполезни предмети. Докато се жалваме от липсата на пари, в същото време събираме и последната си стотинка за една седмица на претъпкан курорт и посещение на фолк клубове за традиционно балканско хвърляне на салфетки.

Теглим кредити, за да направим бала на децата, но не спестяваме и един лев за тяхното образование.

Научаваме наследниците си да приемат парите като висша ценност, която им отваря всяка врата. Затова и не трябва да ни учудва, че кумири на днешните ученици са лица като Красьо Черничкия и Величко Адамов.

"Всички хора искат да бъдат умни, богати, красиви и млади", казва героят на Бегбеде два века след "Мъртви души".

Много искат да са всичко това, обаче, продължавайки да живеят от наема на наследствения апартамент и пиейки по цял ден бира в парка, никога няма да бъдат такива.

Това е меката страна на българския манталитет, която е привнесена през 50-те години на миналия век от консуматорското общество, инженирано в Русия след 1918-та. Когато Ленин завзема властта, той поръчва на най-добрите художници серия от пропагандни материали - филми, постери и продукти, които да затвърждават комунистическата идея.

Нашите желания се определят според това, което виждаме, затова и ако до 10 ноември за голяма част от българите бе достатъчно да имат апартамент, кола и 10 дневна почивка на бунгалата в Кранево, то в последните десетилетия нещата се промениха.

Заливани сме от реклами на безполезни продукти, които неохотно купуваме.

Оставяйки настрана залитането ни към това да трупаме безполезни вещи, харчейки и последните си пари, продължаваме да затвърждаваме парадокса на обществото ни.

Тук не изхвърляме нищо.

Трупаме безполезни вещи и дрехи, които само събират прах и заемат място. В гардероба продължаваме да държим онзи стар пуловер или дънки, които никога повече няма да облечем.

В мазето съхраняваме 4 телевизора, които работят, но защото са стари никога повече няма да пуснем. "Да стоят, може някога да потрябват", си казваме повечето в този момент. Но вместо да ги подарим на някой, който ще има нужда или практично да ги продадем, предпочитаме домът ни да заприлича на антикварен магазин.

Все повече се превръщаме в Плюшкин, който е оставил житото да изгние, очаквайки по-добра цена. Обсесията на някои хора от вещите достига до там, че да живеем в мизерия, но затрупани с безполезни предмети.

На Запад тази мания към вещите, която ние романтично приемаме за "носталгия" се приема за болестно състояние.

Колкото повече се развива едно общество, толкова повече то се изгубва в ценностите си. И ако ексцентричността от събирането на редки и ценни предмети е лукс, който могат да си позволят само богатите, то при повечето хора вещоманията издава по-скоро психично отклонение.

Доколко е проблем събирачеството на предмети при българите е трудно да бъде определено поради няколко други фактора.

България е страната с най-много собствени жилища в ЕС на глава от населението, а като сравним със САЩ, където по-голямата част от хората живее под наем или виси с по две и три ипотеки на дома си, можем ясно да определим защо повечето случай на обсесия остават скрити от погледа.

Също така, за разлика от Западна Европа, където мястото е лукс, в България да имаш мазе, таван и гараж към апартамента си е нещо съвсем нормално.

Разбира се, веднага можем да дадем и друго обяснение за българския случай - бедността е толкова голяма, че предпочитаме да събираме всичко, което може да ни влезе в употреба.

Това обаче е поредната измама, която ни продават - едни от най-щастливите нации в света са и от най-бедните. Малкото хималайско кралство Бутан е най-щастливото място на земята, като в кодекс от 1729-та се казва, че "ако правителството не може да създаде щастие на народа си, то тогава то не бива да съществува".

През 1970-ма се въвежда понятието "Брутно национално щастие", което измерва качеството на живот чрез един по-цялостен цялостен начин с цел "материалното и духовно развитие да се случват заедно и да се допълват и подсилват".

Преди няколко години авторитетният британски тинк-танк News Economics Foundation излезе с индекс на най-щастливите места за живеене. Класацията се определя на нивото на консумация, продължителността на живота и щастието, а не според БВП.

В топ 10 на най-щастливите страни на света доминират латиноамериканските държави, докато сред най-нещастните страни са представители на Африка и Източна Европа.

Развитите държави, като Германия, Англия и Япония се нареждат след 80-то място, а САЩ е дори на 150-та позиция по щастие. Идеята на изследването бе да покаже, че високото ниво на консумация не е свързано с благополучието на един народ.

Погрешно се научихме, че смисълът да се върви напред се крие в носталгията по отминалите времена. Продължаваме да гледаме в миналото, надявайки се на светло бъдеще.

В същото време не искаме да направим ясна оценка на това какво ни е нужно и какво не ни е нужно.

Обсебени в притежанието на вещи, забравихме, че те са за да улеснят живота ни, а не за да го погълнат. А когато вещите станат по-важни за нас от хората, тогава сме достигнали критична точка на развитие.

Oще: безполезни вещи  българия  вещомания  иван куцаров  консуматорско общество  консумация  манталитет  мъртви души  народ  съвременно общество  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.05.2014, 22:28

3 Цако | 09.07.201521:57

Има верни неща в статията, въпреки че както обикновено изреченията са преведени и копирани почти без наченки на мисъл. Бих оспорил два параграфа.
Първо да изхвърляш годни дрехи или предмети е точно в духа на консуматорското общество - да отвориш нужда и място за нови покупки.
Второ - много лошо било, че в България повечето си имаме жилища. Сигурно е по-добре, вместо да пиеш биричка с наема, да си продадеш жилището и да харчиш по-добре, или да го ипотекираш. Ама ако съм банка, не бих приел 2-ра или 3-та ипотека, странно. А замисля ли се, който го е писал, че България обезлюдява, от 9 милиона колко останахме, затова остава излишък от жилища. Проблемите са много по тежки от това, за което се говори тук.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

2 Latrell Spencer | 05.07.201515:11

Може да се печели икономически подем от постоянното купуване, но щастие- не. Наистина героите на Бегбеде- Октав и Марк Мероние са страхотни илюстрации на това колко изгнила е всъщност лъскавата ябълка.

Не спирам да говоря на тази тема. Почти винаги щом се съберем компания и стигаме до тази дискусия- от какво имаме всъщност? От минало, настояще или бъдеще? От нови дрехи, дискотека или разходка в парка?

Аз съм враг на комунизма, мразя го. Но не мога да отрека, че по-простият начин на живот може би е по-правилен. Аз имам една моя мисъл и тя е, че българинът не заслужава такъв тип "демократична" свобода. Проблемът не е в играчите, проблемът е в правилата на играта. Докато има хора, които с 600лв заплата гледат реклами, предназначени за хора с 6000лв заплата, няма как да възпитаваме рационалност в това общество.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 04.07.201513:35

Ало–ако си трупал значи си купувал.Следователно си развивал икономика.Защо автора не е цитирал разточителството на финансовата аристокрация?Защото Плюшкин в двете области на финансово благополучие имат различно тълкуване.
   

оценка

+3 -4

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.