Между всичко и нищо | webcafe.bg
Webcafe

Между всичко и нищо

Драго Симеонов 17.04.2013, 16:50 (обновена 21.04.2013, 18:27)
Обещания

Съвършена политическа структура не съществува

Обещават, а нищо не изпълняват. Всички са едни и същи. Никой не върши нищо. Чували сте стотици пъти тези фрази, а нищо чудно и вие да сте допринесли за циркулацията им.

Генерализирането в категории "всичко" и "нищо" е любимата ни дъвка - сладко е, прилепчиво и прави чудесна устна гимнастика. Наред с това е и най-добрият засега вербален антидот срещу партийното разделение, като го атакува с друга опозиция (ние-те).

Политическите субекти обаче са го усвоили още по-добре в риториката си, те първи обвиняват опонентите си с в несвършване на нищо и получават естествено същия упрек малко по-късно.

Симпатизантите-ултраси припознават мигновено подобно говорене и обръщат полюса на генерализацията в зависимост от пристрастията си. Ето как ние от години си хвърляме квалификациите "всичко" и "нищо" из пространството, докато абстрактността им не обезсмисли напълно скалата.

Това не е само български феномен; по-скоро е характерно за политическата система изобщо, при която провалът надделява над успеха, независимо в какво съотношение е.

В едно крайно любопитно изследване върху обещанията по време на кампания политологът Джонатан Бърнстейн стига до изненадващ извод. След редица съпоставяния на предварителни декларации и следващи резултати при демокрациите в глобален план още от 80-те години насам, се оказва, че партиите, по време на управленския си мандат, изпълняват близо 75% от обещанията си, което всъщност е доста висок процент.

Излиза, че предизборното им говорене не е радикално различно от следващите им действия. Друг е въпросът доколко това говорене (и действията по-късно) са разумни и коя част от наистина важното планиране остава в нереализираната четвърт.

Не съществува политически субект (изключваме диктатурата), който да е в състояние да изпълни целия си управленски план по ред причини. Но заради факта, че обещанията остават само частично изпълнени, следва обществената генерализация, че 75% от всичко е равно на нищо.

Работата е там, че когато пълното изпълнение на ангажименти е невъзможно, то твърдението, че никой не спазва обещанията си изцяло е вярно, но в него се изгубват и спазените обещания, дори да са преобладаващата част.

Разумният избирател трябва да свикне, че нито неговата симпатия, нито резултатът от действията на предпочитаната от него партия е в състояние да достигне 100% (т.е. да бъде всичко). Но същото важи и за нищото, което е приписвано на опонента; 0% пак е фантасмагория.

Ето как работещата политическа система е обречена да е вечно по скалата на всичкото и нищото, но никога в крайностите, дори когато изборът е бил наистина лош или изненадващо сполучлив. Всичко и нищо в един момент се оказват с изравнени стойности. Ако всички са маскари, то парадоксално следва, че никой не е. В сила е и обратното твърдение.

Най-добрата изборна стратегия от страна на гражданите всъщност се състои в това да приемат изначално, че 25% от ангажиментите няма да бъдат изпълнени и въпреки този недостатък да участват във вота. Или иначе казано - съвършена политическа структура не съществува, нито пък е възможно изпълнението на план, задоволяващ всички. Дяволът е в нюансите, а те убягват, ако упорито продължаваме да мислим в двойката "всички-никой".

Oще: говорене  декларации  избори  кампания  партии  предизборни обещания  риторика 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.04.2012, 22:55

4 daysydogy | 21.04.201314:35

До тук коментарите говорят за повърхностен прочит, без вглеждане в проблемите и оттам нескопосани размишления.
Преди всичко написаното припомня на тъпия българин, че желанията не биха могли да се реализират на 100% - от това следва, че трябва да правим реалистичен избор на политически идеи и политици които не отстъпват от идеите си, аргументират ги и следват неотстъпна линията на поведение в стремеж към върховенство на закона, равнопостовеност на гражданите и държава/администрация която служи на обществения интерес и отделния гражданин!!!
Ето и конкретен пример на смислено поведение на политик, който се ръководи не от собствен, а от обществения интерес!
Очаквам коментиране с аргументи и доказателства, а не лумпенско говорене/писане!

http://izbori2013.dsb.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8/иван-костов-в-дикoff/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.04.2013, 16:54

3 Desislava Popova | 18.04.201319:38

Затъвайки в блатото на философията, в което явно му е трудно да се движи и където всяко кретенско поведение има филосовско оправдание, авторът на тази статия се опитва да ни обясни как: "И така, и иначе никой не си спазва обещанията, никой не си изпълнява задълженията, що не вземеме да гласуваме за Герб отново. Дали му е ясно, че следващото правителство при същите условия ще слезе от власт не с демонстрации, а с топовни гърмежи... И защо по дяволите, подценява интелекта на българския избирател до степен на идиотизъм. Лично аз, мога да му кажа следното, тази година ще си направя труда да се разходя до българското посолство и да гласувам СРЕЩУ Герб. Ако има истина, то тя е, че наистина никоя партия в България не става за нищо, но тези, които трябва да си отидат за винаги са ДПС и Герб. И без да съм комунист или техен симпатизант ще кажа, че при сегашният избор, дори те са по добре от "хомо ергастер" от горе упоменатите две партии. А всъщност защо не помислиме за друг вариант, като анархия например, бойкот на изборите, до промяна на конституцията и до сформирането на правителство, където всеки член ще бъде избиран с избори от хората, а не от партиите, а в парламента ще седят по един народен представител и 10 хаотично избрани и променящи се постоянно хора от неговия район, както се избират съдебни заседатели в САЩ с призовка, и ще се въртят всяка сесия на парламента нови, така ще се избегне корупцията. И ако всичко това ви звучи идиотско, то помислете тогава 1000 пъти преди да дадете гласа си за някоя партия. И след като го направите ги контролирайте, искайте си правата, а от тях да спазват задълженията си, ако не ви изнася ги сваляйте и си избирайте нови. И така, докато не се научат.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

2 Radenko Kostadinov | 18.04.201315:55

Драго, с този литературен твой феномен ти направо ме поставяш пред личната драма: да се смея ли, да се хвана за главата ли... Разбирам, че в опитите си с нищожно малкото, с което разполагаш в ръцете си, се опитваш да защитиш една почти напълно провалила се политическа формация и че поради този факт си "принуден" да използваш твърдения от субективно изследване на някой си далечен британски политолог, то не виждам просто как въобще имаш очаквания да убедиш някой в България, че демократичните реалности в една Стара Европа въобще биха могли да се приложат сред нашия политически буламач!?! Ти наистина ли си готов така оптимистично да изпълниш тези 75% с едни почти изцяло само медийни постижения на ГЕРБ?? Защото аз лично съм чел предизборните им обещания или поне закани техни някога, когато в началото все още се двоумях дали да им дам гласа си... Е, според теб, дали реално българския народ в момента чувства, че живее със 75% по-добре?
При това, дръж се за стола, ще те изненадам с едно признание... защото вие обичате да поставяте своите крайни мнения за хора, които не се опияняват от генерали и да търсите вина именно в тях... аз не съм комунист! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

1 pixie | 18.04.201309:32

Не искам политиците вече да ми обещават нищо. Нали видяхме колко си спазват обещанията.
Най-честното обещание, което ще приема, само дето никой няма да го направи, е да ми обещаят, че реформи и промени ще има, ама ще боли. На герб, пък и на всички досега, това им беше грешката - искаха и вълкът да е сит, и агнето цяло. Ама като искаш нещо да се промени, все някой ще пострада. Няма пълно щастие и не могат всички да са доволни.
Искаме примерно, реформа във висшето образование. Да съкратим броя на университетите, за да повишим качеството на образованието и конкурентността. В краткосрочен план ще боли - много хора ще останат без работа. В дългосрочен, обаче, има смисъл.
Така че едно честно и реално обещание би тежало повече и би спечелило много повече избиратели, но това е хипотетична ситуация, нали? Политиката не е чиста и честна работа всъщност.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.