(Не)доверие по български или за така наречения "пакт за стабилност" | webcafe.bg
Webcafe

(Не)доверие по български

Проф. Ивайло Дичев 13.06.2011, 08:02 (обновена 03.02.2015, 15:52)
Баба, жена, улицата

Снимка: © Sofia photo agency

Неолиберализмът и селският манталитет

Представете си го така: една държава тържествено решава да забрани на политиците си да управляват икономиката.

Настава криза - наместо да вземе заем за да прескочи трапа и да продължи напред, да увеличи данъците или изобщо да направи нещо, тя тържествено решава да оставя нещата на самотек. Да се оправя кой както може, да мре, да емигрира - нас ни интересуват само счетоводните цифри, заложени в конституцията. Какво да правиш, природа - оцеляват най-силните!

Не казвам, че е хубаво да се задлъжнява. Разбира се, че е важно за какво се взимат пари и как с тях да се осигурява развитие. Но в "пакта за стабилност" става дума за това да се парализира държавата за много години напред, да се сложи таван на всякакво общо начинание.

Неолиберализмът и селският манталитет

Колкото и странно да е, подобни неолиберални идеи са много близо до селския манталитет: щом дойдат трудности, най-добре да се свиеш, да го изгладуваш (е, ще гладуват не тези, които решават, но това са подробности). Обратно, най-динамично развиващата се страна в последно време, САЩ, за добро и лошо, е общество на кредита, дума, която означава „доверие".

Е, именно доверие няма у нас и вместо политиците да потърсят начини да го укрепят, опитват се да институционализират недоверието. Нека напомним и че идеята за фискален борд дойде от СДС в момент, когато тази партия се усъмни в това, че ГЕРБ ще развърже популистката кесия и ще раздава пари на калпак. Е, сега недоверието на една полу-опозиционна партия се превръща в политика на самата управляваща сила!

Подобен порив за вързване на ръцете не е ново у нас; можем да кажем, че той е в сърцевината на българската политическа култура, за която инертността и оцеляването са основни ценности. „Най-добре да не правят нищо" - това ще чуете и от ляво и от дясно, отгоре и отдолу. Спомнете си как беше дефинирана функцията на президента в началото на прехода - основната грижа беше в това, да не му се даде твърде много власт, защото тогава демократичните сили си мислеха, че той непременно ще е от БСП. Значи избираме президент, но предварително сме изпълнени с недоверие към него, кой го знае, може да злоупотреби.

По подобен начин можем да интерпретираме такива институции като Великото народно събрание или Конституционния съд, които правят крайно трудна всяка сериозна промяна в държавното устройство. Те съвсем не са задължителни за демокрацията, още по-малко е задължителна комбинацията помежду им.

Пропорционалната избирателна система завинаги ни обрича на това да нямаме стабилно и решително управляващо мнозинство - да не би някой да навири твърде много глава от казана и да извърши сериозни политически действия. Многобройни тържествено изглеждащи органи като СЕМ или Омбудсмана са направени така, че при никакви обстоятелства да не се превърнат в субекти на политика. Но недоверието се е просмукало много по-дълбоко отколкото си представяме.

Доверието - въпрос на вкус?

Вярваме ли на журналистите? Разбира се, че не - те са купени, пристрастни, неинформирани. Ако имаме избор между журналистически анализ и някакъв гол факт, примерно пуснат по Уикилийкс, естествено вярваме на голия факт, макар не съвсем да го разбираме (а пък ако е картинка най-добре!). Ако имате избор между положително звучащи новини и някакви ужасни, уличаващи разкрития - на какво ще повярвате? Основното правило, което следва българският гражданин, когато се опитва да се ориентира, е, че всичко е много по-лошо отколкото изглежда.

Или вземете академията. Имате някаква научна институция от едната страна, от друга - небивалиците, които бълва интернет. На кое вярваме? На едната страна имате „синодални старци", скучни теории, прашни книги; на другата - разкрития, скандали, удивления.

Миналата седмица, завършвайки лекция за мита в съвременното общество, опитах да разведря аудиторията с няколко градски легенди, по моему трябваше да звучат абсурдно. Каква беше изненадата ми, когато една от студентките попита: „Г-н професор, вярно ли е, че светът се управлява от малка група илюминати, които контролират всички банки, армии и правителства?" Положих усилие да анализирам конспиративните теории, тяхната история и функция, но студентката нямаше вид на убедена: „А защо да вярвам на вас, а не на Дан Браун?"

Честно да си кажа - вече не знам.

DW-world.de

Oще: евро плюс  ес  икономика  криза  пакт за стабилност 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

8 Крив Макарон | 14.06.201112:20

От край време да се довериш значи да се науебеш. Поне така го разбират повечето жители на нашата географска територия. И не толкова, че не са прави, колкото целят да си спестят усилия от мислене, търсене на информация, четене на закони, правилници и разпоредби. Ето един пример: "По-добре да ми дава парите на ръка, от колкото да ме лъже, че ме осигурява". Истинско клише при търсенето на робата. И правилно! За какво му е на човек да търси Кодекс на труда, да ходи до НОИ и да преверява на какви суми е осигурен, да се разправя със Инпекция по труда, ако има нередности, да мисли за бъдещето си, за фонд "безработица", за медицинско и пенсионно осигуряване и т.н. и т.н., като може да прибере парите в джоба и да се напие, пък както го е казал поета: пиян, дано забравя...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

7 Bozo Kosmev | 13.06.201119:34

А ти прочете ли полюцията докрай - там, дето пише: DW-world.de
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 12:03

6 solaar | 13.06.201117:16

Алоо, долните - какво Дойче Веле ви гони? Авторът е Ивайло Дичев, преподавател в СУ по екзотични за вас специалности като антропология и културология. Може да не е най-силната му статия, но има резон в нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

5 Thea Atanasova | 13.06.201115:41

Шшшш тихо да ни осетят седмината евреи дето владеят Света... Смее се
Мисля, че повечето българи са взели много на сериозно детската песничка за лека нощ: Че е тъмно вече вън, време е за сън!!!
И после гърците с лозунги: Тихо да не събудим българите!
Еми НЕ не е време за сън, а точно за обратното. Време е да се събудим и да включим лампите, за да не ни погълне този мрак, в който сме потънали...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

4 Mile Manolov | 13.06.201112:39

Дойче са надминали себе си. 'зимането на заем и кой ми сра в гащите са ми любима тема Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

3 Bozo Kosmev | 13.06.201112:09

Поредната помия от Дойче веле. Не мога да разбера що за келеши са назначени в българската секция.
Що президента бил с орязани пълномощия - ами защото не сме президентска република. Немския с какви е?
Що са сложени пречки от типа на Велико народно събрание и Конституционен съд - ами защото промените трябва да са ЕВОЛЮЦИОННИ, а не РЕВОЛЮЦИОННИ. Иначе всеки властник ще променя Конституцията както на него му трябва.
Всяко такова писание трябва да сравнява нашата ябълка с чуждите ябълки. Т.е. нашето устройство на държавата с устройство на друга държава, и то от същия тип. Иначе или само плюеш, или сравняваш ябълки с круши.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

2 My Majesty | 13.06.201111:20

Авторът иска да каже нещо, но го казва по неубедителен и недотам разбираем начин. Първо сам пита защо хората вярвали на „голи факти”. Щом имаш факт, не може той да е гол. Правилно го е попитала студентката, що да вярваме на него???? Е, доста е преиграла с Дан Браун, но въпросът и е принципен. Безкритичното приемане на мнения, изказани от „авторитети”, не говори за особена интелигентност. Все едно аз да повярвам, че Симеон Дянков е гений само защото той го твърди. Ми не му вярвам, а това че идва от световната банка, ме кара да бъда още по-недоверчива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

1 Georgo D' Tomazi | 13.06.201110:11

Важна тема. Добра статия. Умна и не досадна. Но трябва да се доразвие. Явно ограничение с броя на знаците.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.