Взривоопасно | webcafe.bg
Webcafe

Взривоопасно

Ясен Бояджиев, DW 28.05.2013, 07:40 (обновена 28.05.2013, 07:47)
Избори

Всеки път все едно и също - измами, манипулации, фалшификации

Преди години, когато широко разпространена практика бяха „хвърковатите чети" с избиратели, превозвани от секция на секция, за да гласуват многократно, имаше хора, които настояваха за радикални мерки като например маркиране на гласувалите с неизличимо мастило. Тогава обаче надделя мнението, че този метод, характерен по-скоро за „прохождащи демокрации" някъде в Азия или Африка, е обиден за българина-европеец и срамен за „функционираща демокрация" като нашата. И идеята беше отхвърлена с отвращение. А не трябваше.

Нови върхове и нови дъна

С годините организираното многократно гласуване излезе от мода. Може би защото бе ограничено чрез по-строги изборни процедури. Или просто защото се оказа, че има далеч по-ефективни начини за контролиране, манипулиране, фалшифициране и подмяна на вота - от купуване на гласове до купуване на цели изборни комисии. Възможностите са неизброими, иновациите - непредвидими. А както стана ясно след последните избори, вече дори се плаща на избиратели, за да не гласуват.

Няма как да се установи колко пари се инвестират в тази дейност. Във всеки случай е сигурно, че щом тези инвестиции се правят с такова постоянство и усърдие, властта явно дава достатъчно възможности за високата им възвръщаемост.

Спорно е какъв е делът на реално купения или подменен по някакъв начин вот, на цялостното изкривяване на окончателния изборен резултат. Някои го оценяват на 9 процента. Може да е по-малко, може да е и повече. Но и това вече не е толкова важно.

Важно е друго: че все по-малко хора вярват в честността на изборния процес. В навечерието на последните избори германското списание "Шпигел" публикува резултатите от изследване, според които 41% от българите са убедени, че изборните резултати ще бъдат фалшифицирани. Друго международно изследване пък показа, че в 150-те обхванати от проучването страни средната стойност на доверието относно начина на излъчване на политическия елит е около 50%. За България този процент е едва 21 на сто.

Сигурно е, че след последните български избори доверието е стигнало ново дъно, а недоверието - нов връх. Показателен в това отношение е случаят с намерените в печатницата в Костинброд бюлетини. Защо въобще са били отпечатани толкова много излишни бюлетини, кой и какво е възнамерявал да прави или да не прави с тях - всичко това са въпроси, на които едва ли някога ще получим еднозначен отговор. Нещата са стигнали дотам, че реалната истина вече е без значение.

Защото критично голяма маса от хора, който и каквото и да им обяснява, така или иначе твърдо вярват, че е възможно 350 хиляди гласа да бъдат подменени - колкото и фантастично да изглежда това. Вече въобще не е нужно да доказваш, достатъчно е само да кажеш, че се „готви грандиозна манипулация", за да настъпи грандиозна истерия като тази, на която станахме свидетели. Тази истерия ясно показва, че степента на недоверие е вече крайно взривоопасна. Дори може да се каже, че заради това недоверие да се правят избори в България е направо опасно за обществения мир.

Най-важното

Това недоверие е разбира се част от общото недоверие, завладяло обществото - най-тревожната диагноза за неговото състояние. Недоверие спрямо всичко и всички - партиите, политическата система, институциите, държавата. Само че недоверието в изборите е може би най-важно, защото се отнася до самия фундамент на демокрацията. Всичко друго може да рухне, ако пукнатините в този фундамент продължават да се разширяват и задълбочават.

Затова най-важното сега е спешно да се реформира целият изборен процес - от начало до край. Като при това, за да се укрепи доверието, вероятно ще трябва да се приложат възможно най-радикалните решения. Трябва например решително да се улесни навлизането на нови „играчи", в това число и на независими кандидати, като се осигури максимална равнопоставеност, включително в медийното отразяване. Нужни са и нови, строги и задължителни за всички медии предизборни стандарти.

Трябва веднъж завинаги да се реши въпросът с „мъртвите" души в избирателните списъци, като ако е нужно, да се въведе дори активното избирателно право.

Трябва решително повишаване на компетентността, капацитета, безпристрастността и качеството на работа на изборната администрация.

Трябва да се разширят максимално възможностите за наблюдение и да се изостри докрай контролът върху целия изборен процес - от отпечатването на бюлетините до изчисляването и обявяването на резултатите. Освен това трябва да се налагат още по-строги и още повече санкции за изборни нарушения.

Няма цена, която да не си струва

Накратко: трябва да се използват всички, дори и най-крайните възможни средства. Ако трябва, да се гласува с пръстов отпечатък и избирателите да се маркират с мастило. Хич няма да е срамно, защото България може и да е „проходила", но е доста куцаща и много зле „функционираща демокрация".

Ако трябва, да се използват всички възможни технически средства - да се слагат навсякъде микрофони и видеокамери или направо да се въвежда някаква форма на машинно гласуване. Колкото и скъпо да е това. Няма цена, която да не си струва да платим в тази ситуация, до която сме се докарали.

Защото това е жизнено важно за обществото ни. Крайно време е и партиите да разберат, че това е и в техен интерес. Иначе взривната вълна ще отнесе първо тях.

DW.de

Oще: вот  гласове  гласуване  изборен кодекс  партии 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

2 Зелен Бетон | 29.05.201306:09

Лошото е, че вече не става дума за криза на институциите, нито за криза на политическото представителство, нито дори за криза на доверието.

Става дума за КРИЗА НА СМИСЪЛА. Хората не виждат смисъл да участват в каквито и да било политически процеси – нито пряко, нито непряко. И не само в политически, а и в каквито и да било други.

Не виждат смисъл да работят, защото нямат перспектива; правят го по-скоро по инерция, от отговорност към близките си или за да си спестят неприятното усещане от невъзможността да си плащат сметките.

Не виждат смисъл в културата – освен евентуално като възможност за инцидентни бягства в измислени светове.

Не виждат смисъл в никакви идеи – защото погребаха надеждата, че ще имат шанса да участват в изграждането на по-добро бъдеще.

Кризата на смисъла стигна дотам, че ужасяващо много хора не виждат смисъл дори да продължават да живеят.

На фона на всичко това разсъжденията (ако и да са правилни) относно детайлите на изборния процес стоят някак тъжно. И едва ли ще предизвикат оживена дискусия.

Такава дискусия (евентуално, все още) би могла да предизвика темата кой е виновен за изгубения смисъл и как трябва да бъде наказан.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

1 Елисавета Домовчийска | 28.05.201312:23

Машинното гласуване е най-добро - елиминира много от недостатъците на досегашния изборен модел, плюс че елиминира по естествен "недискриминационен" начин неграмотните граждани. Еми крайно време е да влязат в руслото на новите технологии. Недостатъка на системата е, че някой може да манипулира софтуера. А пък в крайна сметка и не очаквам от политическите партии да въведат това гласуване /щото всички купуват цигански вот/ - но поне може да се погрижат за мъртвите души и за активната регистрация.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.