Глобализацията тепърва започва | webcafe.bg
Webcafe

Глобализацията тепърва започва

Webcafe.bg, по сп.TIME 19.11.2013, 15:05 (обновена 21.11.2013, 07:55)
Китай

Само преди 20 години Китай беше различна държава

В наши дни много се говори, че процесът на глобализация е спрял и даже се обръща. Изглежда сякаш много от ключовите фактори за него са изгубили инерция. Ръстът на търговията през последните години се забави. След провала на преговорите в Доха в рамките на Световната търговска организация преди години, не е ясно кога ще стигнем до ново глобално споразумение за търговията.

В същото време, развитието на технологиите прекроява индустрията до степен, в която даже американски компании се връщат „у дома" и откриват нови производствени мощности на територията на САЩ. В резултат и продукцията става по-скоро оптимизирана за местния пазар, отколкото за световния.

Тя диша... и се променя

Всичко това безспорно е така, но не се заблуждавайте - слуховете за смъртта на глобализацията са силно преувеличени. Белият дом усилено се бори за сключването на споразумения за свободна търговия с Европейския съюз и ред азиатски и южноамерикански държави в рамките на Транс-тихоокеанското партньорство.

Има и нещо много по-важно от разговорите на високо равнище: самата глобализация се променя. Днес тя създава общество, което е наистина глобално.

В миналото, глобализацията беше еднопосочен процес - от развитите към развиващите се страни. Пари и технологии изтичаха от САЩ и Европа към Китай, Индия и други страни с евтина работна ръка, въвличайки ги по този начин в системата на световната търговия.

Процесът беше общо взето същият при идеите (били те демокрация, капитализъм или пък марксизъм) и културата (поп музика, социални мрежи, бързите храни и холивудските филми). Развиващите се страни имаха слаби връзки помежду си и ограничено влияние върху световните политика и финанси.

Сега, с възхода на Китай, Индия и другите „възникващи икономики" старата еднопосочна глобализация се превръща в нова и многопосочна, която има големи последици върху цялостната идея за това как функционира нашият свят.

Милиарди работници станаха милиарди потребители

Нека погледнем какво става с икономиката на глобално равнище. Огромните населения на Китай, Индия и Индонезия преди участваха в нея основно в ролята си на работници без особена покупателна способност. Това днес е минало.

Над половината човечество живее и Южна и Източна Азия и китайците и индийците са едни от най-ухажваните клиенти. Това естествено влияе на търговията. General Motors прави повече коли за Китай, отколкото за Америка; същото е положението даже с пърженото пилешко на KFC.

Хотели и туристически агенции от Париж до Бали се борят за туристите от двете милиардни държави. Именити дизайнерски къщи от Европа отварят шикозни магазини в Азия. Не е случайно - там ще е над половината от световния пазар за луксозни стоки през следващите 10 години.

Западните компании вече не спят спокойно

Изостаналите до неотдавна страни са не само привлекателен пазар. Компаниите от региона стават все по-важни играчи на световния пазар. Основният конкурент на Apple не е от Европа или даже от Япония - корейците от Samsung догониха и задминаха „ябълките" през последните няколко години, докато междувременно побеждаваха японските гиганти Sony и Panasonic на други пазари.

При мобилните устройства все по-често чуваме и името на една китайска компания: Huawei, освен нея страхотно развитие показват още половин дузина други компании.

Азиатските компании все по-често правят и следващата стъпка - стават глобални инвеститори и осигуряват работни места далеч от дома. Китайската Geely се грижи за Volvo, след като шведската марка беше продадена от Ford, емблематичният британски Jaguar вече е индийски - под крилото на Tata. Гиганти като Lenovo и Wipro имат хиляди служители по целия свят.

Най-важното в случая е, че самите „възникващи пазари" са свързани помежду си както никога преди. Според Азиатската банка за развитие, през 2012 г. 56% от износа остава в региона - близо 15% повече в сравнение с 1990 г. През 1995 г. търговията между Китай и Индия се е равнявала на по-малко от 1.1 млрд. долара, докато преди година е била в размер на близо 69 млрд. долара. За същия период обемът на търговията на Китай и Русия е скочил от $5.5 млрд. до над $88 млрд.

В Азия са изключително разпространени споразуменията за свободна търговия.

Гласът на новите играчи се чува

Глобалните политика и финанси също не са запазена територия само за шепа свръх развити държави. Световният икономически форум вече не е Г-8, а Г-20 и в него се чува гласът на държави като Турция, ЮАР и Бразилия. Малкият Катар от Персийския залив използва мощните си финансови мускули, за да влияе пряко на геополитиката в Близкия Изток. Според скорошно международно проучване, китайския юан вече е в престижния списък на десетте най-търгувани валути в света.

По същия многопосочен начин тече и глобализацията в културата. Само така можем да си обясним световната популярност на корейския рапър Psy, огромните форуми за anime и японска култура, китайските конфуциански институти, прожекциите на филми от Боливуд и всички останали лица, неща, места и събития, които все повече излизат от рамките на екзотиката и навлизат във всекидневието на хората от западните държави.

Оборотите скоро няма да спаднат

Тези тенденции ще се задълбочават. Ще ви предлагат работа компании, за които по-рано даже не сте чували. Действията на Индийската централна банка ще влияят на борсите по цял свят, а децата ви ще пиратстват филми и музика от всички части на планетата (ако не са започнали да го правят и сега, естествено).

Глобализацията се задълбочава, включва все по-голяма част от обществата на държавите, но и постига по-добър баланс между различните части на света. По този начин тя дава в ръцете ни нови идеи, продукти и изкуства. Глобализацията не само, че все още е сред нас. Тя тепърва започва.

Oще: азия  възникващи пазари  глобализация  европа  икономика  култура  производство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 21.11.201310:02

Да риташ срещу глобализацията и срещу стремежа за печалби на корпорациите (това не са ли хора всъщност?) е все едно да недоволстваш от смяната на сезоните. Това е даденост!
Да се глобализира света е напълно естествен процес предвид все по-бързите комуникации в последните десетилетия, та и век дори. То и по времето на Марко Поло е имало стремежи за глобализация - едни стоки да се изработват на изток, а да се продават на запад и обратно, но не е имало големи възможности за това.
Като искате да спрете глобализацията просто забранете интернет, самолетите, сухоземния и морския транспорт. Тоест да се върнем в 19 век.
Така вероятно ще лишим света от безценните ни домати, но на кои компютри ще си пишете безценните коментарчета? пиши, пиши
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 10:02

3 Любо | 21.11.201300:29

Първичният двигател зад този процес беше стремежа за печалби без зачитане на национални интереси, граници и до какви социални и културни промени ще се стигне. Може да го наричате алчност или с други евфемизми ако предпочитате. Каквито и да са положителните и отрицателните странични ефекти те не са били планирани и предвидени. Единствената ми забележка към автора на статията е, че все още вижда глобалните корпорации като нещо национално. Какво сега е всъщност до скоро иконното Волво ако игнорираме пазарната реклама - шведско, американско или китайско, а и още много други му държат парите и получават печалбите. Докъде ще се стигне, както обикновено става в историята, едва ли експертите ще го налучкат.
В Австралия в магазините не бях виждал от години нищо произведено в САЩ. Сега изненадващо се появяват евтини ниско технологични стоки, преди две десетилетия типични за азиатските производители, маркирани като made in USA. Не напомня ли за Франкенщайн ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 20.11.201318:11

Глобализацията не е работа на "алчните корпорации" /те само се възползват от неизбежното/. Самата глобализация е въпрос на комуникация - когато комуникацията стане възможна, бърза и достъпна в рамките на цялата Земя. Преди 2000 години римската империя се е основавала на строежа на пътища на сушата и на плаването по средиземно море. Колониалната система - на подобреното мореплаване. Когато технологията направи комуникацията възможна и достъпна - нищо не може да я спре.
Глобализация ще има, просто няма да е точно както Америка и Европа я искат - ще бъде така, както я искат повечето хора на планетата - а къде са повечето хора на планетата всички знаят. И когато станат готови да усвоят някаква технология, никой не може да ги спре като не им я даде - по един или друг начин ще си я вземат, когато са готови за това. Скоро те ще създават повече технологии от който и да било друг - и какво тогава - няма ли ние да сме тези, които ще искат да им дадат?
Е, разбира се има вероятност рано или късно китайците пак да се плъзнат към прекаленото влияние на Традицията /която ги е направила от първите, открили печатането в последните - масовото книгоиздателство/, както руснаците към монархията а индиците към своето си безвремие. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.11.2012, 11:54

1 Валентин Вълканов | 20.11.201314:31

Това отдавна съм казал и очаквах: с тая глобализация и от алчност корпорациите обърнаха полюсите в икономиката. Кой изнася технологии бе, хора!? За технологии навремето са се водили войни и който имаше по-развити технолигии държеше първенството в света. Индустриална революция и прочие, бля - бля. Каквото беше, беше! Сега на готово им се даде на източните страни. От алчност за повече печалба корпорациите преместиха заводите директно в развиващите се страни, от където внасят "маркови" стоки с низки разходи за производство и увеличена принадена стойност. Обаче какво се получи: азиатчетата се учат много бързо. И сега, с изнесените на изток производства, стара Европа бедства в кризата, а Китай отбелязва по 10% ръст на икономиката всяка година. Вече проявиха желание да помагат с милиарди на Европа, по-специално в източна, срещу земя. Добър ден и честито. Културната революция на Мао нищо не направи навремето, но алчността за пазари и печалби на корпорациите ще доведат Китай до първа икономическа сила в света. Ако вече не са? Не че има нещо лошо, но проблемите остават за Америка и за стара Европа с надутите доходи. Кой ще ги осигурява за напред? Ще видим! Така си мисля аз. Може и да греша, защото не съм икономист и се извинявам на хората разбира от това, но така или иначе още на времето тая глобализация не ми хареса като идея. Още повече, че компаниите като си пресмятаха печалбите го смятаха само в пари. А за движението на хората никой нищо не говореше. То също е факт. Все повече бежанци (поради ширещите си от миналото все още мнения, че благоденствието е в Европа) и все по-задъхваща се социална система с все по-намалящи доходи.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.