Умора на Изтока от Запада | webcafe.bg
Webcafe

Умора на Изтока от Запада

Ивелин Пешев
09.10.2012, 11:47 (обновена 11.10.2012, 12:52)
Мирослав Пенков

Уморих се от емигрантска литература

Трябваше да изчакам еуфорията да стихне. За малко и аз да й се поддам. Мирослав Пенков с наградата на BBC. Светът е голям и мнения валят отвсякъде - най-интересното е, че авторите им сякаш току-що са скочили от моста над Витиня и в изблик на адреналин са изписали най-оригиналните си хрумвания.

Тази еуфория ми дойде в повече. 
Няма да прочета "На Изток от Запада". Уморих се от емигрантска литература. И от автори, които претендират, че са уловили симптомите на българската действителност. Тя е една и съща от времето на Кирил Маричков-младши.

Дори Карабашлиев ме измори с един роман, в който сякаш Шварценегер и Сталоун са му подавали пълнителите (за химикала). Юлиан Попов, Илия Троянов, дори Павел Гоневски - всички сякаш са се наговорили да показват едно и също лице - това на удовлетворения в избора си човек зад граница.

Изброените автори по идентичен начин ни обясняват колко са преживели, през какво са минали и как са се измъкнали от тинята. През техните очи видях един свят на компромиси, премълчани истини и насила измъкнати обещания. От своя страна те искат от мен признание, че техния път е правилният.
Уморих се.

Всеки път чета подобна литература със страх, понеже виждам себе си - това си го признавам. Авторите не знаят това, защото са искали да намерят верния път, който ги е отдалечил от страховете им. Но моите са вътре в мен и е нужно да ги оборвам всеки ден - като герой от роман на емигрант, който не вижда изход от БГ-сюжета. Уви, страховете ми се засилват с нежеланието ми... или по-скоро с желанието ми да остана тук.

Балама - това си казвам на финала на тези книги. Просто така се чувствам. Докато авторите са минали през своя катарзис, извели са поуките, дестилирали са си по чаша лично щастие и са се оттеглили на заслужена почивка. Вярно, от време на време се появяват в пространството усмихнати, дават по два съвета и след това Дим да ги няма. А аз стоя отстрани като набито дете, на което са забравили да кажат, че вече не е наказано.

И по друга причина няма да прочета Мирослав. Рекламата, пропагандата и изобщо признанието на "българските писатели" пристигат все отвън - приемам го като приятелски огън по нашите автори, заровили зурла в местната кочина, ругаят родината си, но дават живота си за едно последно откровение.

Досега не съм виждал мащабна рекламна кампания на успял да опише действителността ни автор - и то по такъв начин, че да го чуят емигрантите, които тепърва се хващат за перото. А да не мислите, че няма. Напротив, има, но издателите ни си играят на европейци и предпочитат да печатат тетрадки с фолк певици, отколкото да издават стойностна литература.

От този списък изключвам Виктор Пасков. Неслучайно. След "Германия, мръсна приказка" всяка литература за прехода, особено пък от емигрант, е обречена да догонва. Приживе Виктор сякаш отказа всякакви комплименти и се надсмя над литературното лицемерие с "Анатомия на една любов".

Именно защото Мирослав, а и останалите кандидати за слава, търсят не признанието на BBC, а нашето - че те са успели, че са на правия път, че тук е кочина и колкото повече се вдига процента на желаещите да напуснат, толкова по-добре. Не съм ли прав? Трябва ли да цитирам Мирослав, Юлиан, Илия и останалите, които обобщават в интервютата си: "Който вярва ще успее" - на Запад, извън България, с писането.

Щастливите хора наистина си приличат. И тази вълна от талантливи български писатели зад граница е венецът на щастието. Те са облизали каймака от устните си, за да ни покажат как се живее истински, как се пише и как се издава. Сложили са малко утайка от нашата действителност в текстовете и доволният Запад им ръкопляска сега, докато в същото време се обръща към нас и настойнически ни кима: "Видяхте ли как се прави, а не като вас, в България."

Понякога ми се иска Христо Калчев да е наоколо. Той бе и си остана министър-председателят на всички български писатели след прехода. Заврян в помията, заврял и закипял с нея - хората го обичаха, защото както един народ си заслужава политиците, така и нашия си заслужаваше вулгарния Калчев.

Уморих се в крайна сметка да слушам само за успели българи в чужбина, които ми преподават урок по история. Всъщност бих се впечатлил от книги, посветени на друга действителност и описани от български автори, отколкото, мине не мине година, и се появява обичайният чужденец с наградена книга за славния български преход към демокрация.

Уморих се и няма да си купя и прочета Мирослав Пенков.

Oще: автори  виктор пасков  емигранти  запад  изток  книга  литература  мирослав пенков  писатели  христо калчев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2012, 19:00

27 Velko Dimitrov | 31.10.201219:03

За критика в България сме "Винаги готови"! Хубаво е, че можем и да сме глухи...Браво на момчето Мирослав...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2012, 10:45

26 Manol Glishev | 12.10.201210:57

А не трябва ли да се оценява дадена книга чак след като е поне прегледана?
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

25 Шебек Хасан | 11.10.201215:30

Лошото е, че май, както е тръгнало, скоро повечето ще сме емигранти. Чуди се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

24 veselavesela | 11.10.201210:51

Теа, била ли си в Куба?! Идея си нямаш какъв ужас е там. Не се уповавай на филмчета и поети. Харесвам поезията, ала поетите са реалисти в бъдеще и минало време.
Всъщност на източното крайбрежие на Сащ кубинците си живеят много добре. Каква салса идилия! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

23 Thea Atanasova | 11.10.201210:43

Съгласна съм с автора! Дали е тиня тук не знам, но при всички положения българските автори, живеещи в чужбина използват тази тиня за основа на своите произведения. Защото всички знаем, че там се живее СКУЧНО и явно няма кой знае какви теми за книги. Така, че тук все още го има разнообразието, което отдавна е изчезнало от живота на чужденците. И естествено отивайки на Запад (или на където другаде си тръгнал да бягаш) ти оставяш сърцето си в България. А колкото и добре да живееш, без сърце не е същото. Смее се
Вместо да ви обяснявам, вземете изгледайте "Before night falls", филм по истински случай разказващ за кубинският поет Рейналдо Аренас. Тогава ще разберете за чужденеца, който вечно си остава чужденец и вечно копнее за родната си страна, колкото и зле да е живял там.
В края на живота си той беше написал едно стихотворение описващо точно този контраст между сивичкото еднообразие на Ню Йорк (където живееше) и пъстрата, разнообразна действителност на Куба.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

22 veselavesela | 11.10.201209:39

Американците казват:" Дай ми съвет и аз ще направя пари". Противопоставям го на нашенското: "Не ми давай акъл, дай ми пари". Та, в този ред на мисли не е зле всеки да прецени дали иска да прочете нещо от някой, който има какво да каже. Понякога е приложимо и на родна почва. Най-малкото да не чувам под път и над път , като някаква злокобна мантра -"отидохте на метеното"... Ще ми се преди години да бях тръгнала с повече информация, спестява загуба на време ....
Авторът да се изправи срещу страховете си, уморително е мрънкането му.
Едно голямо браво за bravo ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

21 Bobby_gBG | 11.10.201207:54

Когато боклук като Браво хвали нещо, значи и това което хвали е боклук.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

20 Bichkiiata | 10.10.201223:47

Последната книга от български автор, която съм чел е "Хайка за вълци", а Радичков си го препрочитам, защото то неговото писане е като да гледаш, душиш и усещаш на живо...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 23.11.2011, 18:39

19 bravo! | 10.10.201218:15

Сега след като и Теодора прибави своята доза претенциозна критика, няма начин да не споделя първоначалното усещане, което ме обхвана. Или по-скоро да го доразвия. Понеже вече споменах, че на момчето май са му насабрали понеже в чужбина не се занимава с това, с което емигрантите "трябва" да се занимават, сиреч черен труд. Но "непристойното" му поведение отива и по-далече: как се осмелява да ни представя поглед върху прехода, по-различен от нашенския? Как не го е срам да се нагажда спрямо "изискванията на Бибиси пропагандата" (па макар и разказът да е писан много преди писателят да е знаел, че ще участва в конкурса на Бибиси). Не знае ли, че всичко, което се различава от нашенската версия за това как са ни изиграли с плана Ран-Ът, се приема за "назидателно"? И случайно ли е, че пък за авторът на статията само Виктор Пасков бил стойностен автор...понеже на него не му минаваха към края на живота му "пропагандите на Бибиси" и се беше обърнал против лошия Запад.

Между другото, тревожи ме и един друг въпрос след като прочетох написаното от Теодора. Задължително ли даден елемент в сюжетната линия който не ни допада поради личната ни интерпретация, в неисторическа литература, която няма претенциите да представя историческа истина, трябва да е атестация за липса на артистични достойнства или "талантец"?
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 01.12.2011, 12:51

18 Теодора Церовска | 10.10.201215:08

Аз пък прочетох сборника с раскази.По-бива от терзийските бръщолевения, но иначе си е чисто фройдистки опит за курсова работа по "авторско писане".Кофти...Момчето е старателно, но липсата на талантец го мъчи.Прекалено много се съобразява с изискванията на бибиси пропагандата. Но манджата не е станала.Вкусът е прекалено медицински назидетелен. Правилно, че ако беше изчукал хладнокръвно братовчедка си и беше направил престрелка на границата сигурно щеше да е другото яче, ама и този стерилен нравоучителен балкански некролог не ни кефи. Щото сме в лайната и знаем, че те никак не стават за продаване целофанирани. Иначе, нека му е честито на момчето сумата от наградата. Ще се пооблече, ще се оправи някак и ще ни дава квалифициран акъл.Ще стане "разбирач" от световна класа. Нещо като Алекс Алексиев в литературата.Но Радичков не успя да стане. Но той не е виновен. виновна е "Сиела" та, която продава на банаци, всички задгранични баници. Но и това е до време.Прочее, някой беше споменал съчинението на Карабашлиев. Ако някой ми разкаже парче от сюжета, ще му дам пет лева тутакси.тутакси. Ама, няма да може.Щото всичко е скука и мъка зелена.Извинете, че така остро, ама все пак става дума за литература, а не за партизански спомени.
   

оценка

+4 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.