Chalgatime | webcafe.bg
Webcafe

Chalgatime

Венци Мицов 12.05.2012, 20:19 (обновена 04.06.2012, 17:00)
Чалга огледало

Българската музика няма нищо общо с чалгата

В началото да уточня...
Мразя да пиша на теми, по които всеки втори си чеше езика във Фейсбук. Още повече, че съм забелязал как един и същи хора понякога са активисти на страницата "Нека тази обелка от картоф има повече фенове от чалгата" и едновременно с това постоянно заливат пространството в социалната мрежа с хитове на Анелия и Амед.

Нямаше по никакъв начин да седна и да напиша този текст, ако не бях попаднал на една статия на Калин Терзийски в Дневник.bg.

Статията беше добра. Аз харесвам стила на този автор и с удоволствие я прочетох.
Тезата дори ми хареса. Накратко, Терзийски твърди, че т.нар. официална култура има враждебно отношение към чалгата, защото по този начин се опитва да отрече собственият си произход. И собствената си тясна регионалност и селяния.

Бих се съгласил напълно с автора, ако не бяха някои факти, които са добре забравени - или пък са били умишлено наложени в обществото ни.
Затова реших набързо да ви припомня някои митове и факти за стила, който в днешно време представлява огромна част от поп-културата.

Чалгата. Или поп фолкът.
Но да започнем отначало.

1. Увод

По-големите от вас си спомнят 80-те години. Тогава България изживяваше края на комунизма и началото на перестройката.
Тогава, през 80-те години у нас започна да нахлува нещо, което дотогава не се беше появявало.
Вълната започна с песните на Хисарския поп.

"Дай си сърцето на който искаш тииии..." - се пееше в апокрифните касети, които се презаписваха с някаква възрожденска методичност до степен, в която на лентата имаше повече шум, отколкото звук.
За отрицателно време въпросният хисарски поп се превърна в някаква ъндърграунд легенда. А песента му "Дайте да изпуша една цигарааааа, за да забравя за твоите лъжиииии" звучи като покана да се напафкаме с марихуана, хахаха...

С тези първи песни започна да нахлува чалгата.
Но да не се лъжем. Преди това у нас достигаха сръбските първообрази - Лепа Брена, Мухарем Сербезовски, Драган Тозовац...

Помните ли ги. Лепа Брена идва скоро в България и дори се срещна с Бойко Борисов...
Така в България, лека - полека чалгата започна да си проправя път, за да предизвика истински бум в началото на 90-те години.

2. 90-те години

Важно е да кажем следното - българската музика няма нищо общо с чалгата. Нито народната ни музика, нито градският фолклор са композирани в източни ладове, маками и характерния ритъм 8/8, в който са натворени 50 процента от турбо чалга хитовете и който е белег за ритмическата идентичност на ориента.

Чалгата се появи у нас, копирайки няколко основни феномена - сръбската кафанска музика с характерната орнаментика на гласовете, гръцкият и турски градски фолклор. И не на последно място - международният, космополитен и глобален цигански кючек.

В началото на 90-те години, в един период, в който ценностите у нас се подменяха и мутрите плъзнаха навсякъде - от кварталното кръчме и магазинче до властта и медиите - в този момент хората, които бяха израсли с Лепа Брена, Весна и Хисарския поп официализираха музиката си.

Справка - началото на 90-те българските рок-групи пълнеха зали. В средата на 90-те залите вече се пълнеха само на концерти на Глория.
Постепенно "шоубизнесът" у нас извърши преврат от казионен поп и рок към тотално приставане на поп-фолка.

Нямаше как да е иначе, налагането на този тип култура беше набрало огромна скорост. А и героичните турбо-мега мутренски хитове като "Тигре, тигре", "Селската баня" и "Радка пиратка" отразяваха действителността в тъжната ни родина много по-истинно от казионната поп музика.

Рокът пък бе прекаленно бунтарски за потребителите и се ориентираше предимно към младите, които обаче бързо порасваха и преминаваха в другите лагери. В крайна сметка се достигна до един момент, в който друго освен поп фолк вече не се предлагаше, защото към него просто липсваше интерес.

3. Кратък анализ

Историята нататък ви е ясна. Днес поп фолк индустрията е единствената работеща у нас. Единствената, която напълно си е затворила цикъла - взема се младата певица, инвестира се във външния й вид, в клипове, визия. После се помпа медийно, превръща се в звезда и накрая продуцентите експлоатират плодовете на инвестицията си - солиден процент от всички участия на въпросната звезда.

Нещо, което в поп музиката не се случва по никакъв начин. Там се разчита на стихийни участия и поява в някое риалити, за да си спомнят хората за въпросната певица или певец.
Така в днешно време чалгата, със своята инфраструктура, със своето място в ентертеймънта и нощния живот на градовете напълно е изместила всички останали стилове.

До степен, в която - когато западни ВИП персони биват водени у нас, те посещават чалготеките с ясното убеждение, че това е истинското лице на родната забавна музика и дори, че е базирано на фолклора ни.

Затова BBC снимат филм за Азис, а не за Валери Петров или пък Йордан Радичков.
Но какво очаквате от чужденците, които вадят заключения за страната ни от пресата и телевизиите ни. Та ние имахме културна министърка, която каза, че предпочита Златю Бояджиев пред Панчо Владигеров...

4. Митове и факти

Истината е, че чалгата или както там я наричаме...
Няма никакви корени в родната ни музика. Чалгата като култура, ладово звучене, ритмика и, ако щете, като танци е привнесена от Сърбия и Ориента.
Ще стигна и малко по-далеч - поп-фолкът ни е силно виртуален. Ще се учудите, ако си направите труда да проверите колко песни на родните ни звезди са авторски. Те са жалък брой в сравнение с кавърите. Да, самите изпълнители не крият, че пеят кавъри на техни сръбски, турски, гръцки а напоследък и румънски колеги.

Самата"„мегазвезда" Азис сподели преди време в интервю, че за него е много по-добре да си плати за песен, която вече е станала хит в друга държава, отколкото да рискува със собствена такава.
Така постепенно, лека-полека чалгата се превърна в забавна музика, използвайки една мистификация - а именно, че това е авторска музика, почиваща на собствените ни корени.
Мистификации има бол.

Пример - всички смятат песента "Лудо младо сън засънило" за македонска народна песен. Истината е, че това е авторска песен, писана през 80-те години на 20 век от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев. Виждате ли колко много не знаем за собствената си музика...

5. Вместо заключение

И сега, като за край се връщам на статията на писателя Терзийски. Ние имаме уникален фолклор, в който са залегнали всички черти на народопсихологията ни. Имаме и градски фолклор с удивителни текстове, част от които могат да ви накарат да се изчервите сериозно.
До утре можем да си говорим за фолклорни области, за антифонно пеене, за неравноделни ритми.

Поинтересувайте се, защото подмяната, която бе извършена по волята на няколко пишман - представители на шоубизнеса у нас ни е накарала да се откъснем от корените си и да приемем, че родопската песен е била трансформирана в мазни трели, изпяти в "чисто българския" макам хиджас.

В заключение ще кажа само едно - когато се противим на чалгата, това не е поради комплекса от собствената ни селяния. Това е поради факта, че чалгата е чужд организъм и ние се опитваме да го отхвърлим.

Oще: звук  изпълнители  композиция  култура  музика  мутри  поп фолк  преход  тактове  фолклор  чалга 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.08.2011, 22:53

48 Gyorgy Borony | 18.01.201314:59

Изключително точена анализ! Поздравления!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 14:14

47 Ivan Zhikov | 10.10.201209:22

евала, авторе!

само искам да вметна още нещо много дразнещо - напоследък де що има изпълнение на български фолклор (онзи, народния, за който говориш в статията), винаги е придружен или с бас китара, или със синтер, или с електронни барабани, или и с трите. което отнема всичко автентично фолклорно от тая музика и я пуска по пързалката към чалгата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2012, 14:45

46 Spaz Genev | 18.07.201214:46

@Оня дето го трият

Считай, че група Ювиги лично те кани да посетиш сайта им и да чуеш музиката, която правят на http://www.yuvigi.org

@Дракон с кисело зеле

Много благодарим за милите думи! Очаквай в близките месеци и новия албум на групата : )
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2012, 12:54

45 Wall-E | 13.07.201213:26

Проблемът е далеч по-сериозен и не е музикален...
Второ поколение българи не само слуша музиката, обобщена като чалга но за тях :
чалгата е начин на обличане,
чалгата е начин на поведение,
чалгата е начин на възпитание,
чалгата е начин на изразяване и говорене,
чалгата е начин на шофиране,
чалгата е начин на учене и отношение към образованието,
чалгата е начин на работа и отношение към работата,
чалгата е начин на правене на медии, журналистика, политика, бизнес...
Всичко това е много отвъд музикалния жанр и е далеч по-страшно и с много по-сериозни реални и виртуални последици за обществото...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

44 Лудколю Деликолев | 20.05.201207:08

Съгласен, че чалгата подобно на глем-метъла и рапа отразява лековатото отношение към живота. И въобще не съм съгласен, че некакво зли сръбско-гръцки-турско-цигански шпиони я привнесли и ашладисали у девствения български вкус след 1989 г.
Ами той още Щастливеца воюва с нея, бре дами и господа. Спомнете си коя песен си подсвирква Бае ви Ганя докато чете новината за падането на Стамболов във вестника - "Зелен листец".
Да не споменаваме на коя песен е играл кючек на маса Топачоолу в кръчмата си - "Вангелакито чевре шило" или пък любимата на Данко Хаирсъзина: "Истамболдан гелир поста, долдур Ганке ле ени доста". Опа пардон, за последната пише Ботев. Ама всичките са чисто български фолклор, а?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 17.05.2012, 20:58

43 naglfar | 17.05.201221:28

Чалгата е като глем-метъла или рапа примерно.Нищо че едното е прилично изсвирено,а другото от чуждестрански мангали обилно поръсени със златни ланци и курви.Идеята горе-долу е една-яж ,пий,еби и не мисли.Затова на концерти на стойностни бг банди в тъй наречения ъндърграунд се събираме 20-30 души..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.05.2012, 17:16

42 Ваня Тенева | 17.05.201217:18

Венци, "батка", айде да не копирай чужди текстове
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

41 imperiall | 17.05.201213:41

@Dimitar прав си, има разлика между Кустурица и попфолк, разбира се. Сърбите съм ги признала. Включително и с някои други техни "чалги". Усмивка Мисълта ми е, че на харда имам съвсем други мп3-та ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

40 Бобо | 16.05.201216:16

Фридо, ти от кое село си, та ми говориш за лешников и щраус. Много хубаво си беше училището в Широка Лъка, учеше децата, ама други като тебе ги оплюваха и накрая се натресохме на долнопробната чалга днес. Същото и математическата в София беше школо и още е, ама колко са децата там е въпросът, а и кои са даскалете, май онея преди теа беа по добри. пръц - хръц
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

39 Frida | 16.05.201212:01

да, ама Й.Щраус, валсописецът си е признавал, че пише -музика за краката-.
.
чалгата не е музика изобщо, а някакъв долнопробен монотонен ритъм, наподобяващ как беше, чака-рака, трака-лака или пак същото примитивно нещо. отсъствие на всякакъв вкус. няма сравнение нито с Щраус, нито с Калман, нито с Ари Лешников, както го определи един професор.
авторът на писанието е сравнително млад човек и изобщо не е наясно с корените на чалгата. а те са в муз.училище Широка Лъка, Смолянско, драги.
та там се навъдиха цяла сюрия музиканти-гъдулкаджии и тъпанари, които всеки уикенд свиреха по сватби, годежи, войнишки изпращания \!| и пр. заработваха си добре хората с кавъри на сръбско, гръцко и циганско. по селата. там присъстваха и граждните от село. и така всеки уикенд. и като нямаш алтернатива, или тя се казва Лили Иванова и ален мак, като имаш забрана на внос на упадъчна западна музика, какво остава да слушаш - еми хисарския поп с романтичния цвят на забраната за запис на касети.
те това е чалгата. подобие по лъскавост на Доли Партън и Кени Роджърс- също селяни, ама с голямата разлика, че са и музиканти.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.