Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да мечтаеш поп-фолк

Българската мечта е чалга тайм - онова безвремие, в което задникът стои по-високо от главата Снимка: БГНЕС
Българската мечта е чалга тайм - онова безвремие, в което задникът стои по-високо от главата

Някъде четох, че всяка нова идея започва от дъното на обществото, а после, все още миришеща на тиня, се изкачва до самия му връх.

Сигурно е започнало с дребните престъпници, шофьорите на ТИР-ове и магистралните проститукти, после полицаите от районното, застаряващите коцкари в кварталните кръчми-кафета и техните изневеряващи съпруги/любовници, а след тях децата им - пияни и весели тийнейджъри изживяваваха своите първи мигове на свобода и демокрация, докато Глория, Камелия и ДесиСлава издуваха гърди и силикони (кой каквото има), за да възпяват драматичния си любовен живот.

Когато бях в гимназията имаше места за излизане за нас (две на брой) - и места за излизане (несправедливо повече) за всички останали скучни и тъпи хора, които не пиеха водка, не се качваха по масите, не падаха от тях, и не знаеха текстовете от първия албум на Анелия.

Тогава бях в десети клас и разни лели и чичовци, потресени от мен (и поощрявани от майка ми) ме питаха: „Как може интелигентно момиче като теб да слуша такава просташка музика?".

Такива въпроси вече не се задават. Първо, защото „интелигентно" не е особено положително качество, второ, защото всички сме си малко простаци, трето защото всички слушат „онази" музика, докато дъвчат в такт окло софрата.

Не харесвам новите албуми на Анелия и не изпадам в истеричен пристъп на омраза, ако попадна на радио „Вероника" - с чалгата сме си безразлични. (Освен едно инцидентно посещение на Verсai, където шефът на представителството на Jaguar за България поздрави шефът на представителството на Microsoft за България с кючека „Жик-Так", докато наоколо летяха салфетки с принт на 50-доларови банкноти.)

Онзи ден отидох на пиано-бар. Казваше се "Силикон" - име, оправдано от симпатична руса певици с мек глас и огромни, твърди на вид цици.

Започнаха с "Две праскови и две череши". После се появи и втори певец (модерно-гей с дънки, маратонки, риза и черно-руса перука,) и вместо скучновата българска естрада започнаха да пеят дуета на Преслава и Константин, последвано от "Страшна тупалка" и "За да те забравя". И ето го - първият чалга-пиано бар, заедно с чалга ресторант, множество чалга магазини за чалга хора от поп-фолк държава.

Спомняте ли си, когато искахме да ги стигаме американците? Аре бегай!

Не ни трябва американска мечта с голяма къща, басейн и кола, атлетичен младеж и дългокарка русокоска. Тенкю, имаме си вече български поп-фолк дрийм!

Не се опитвам да подиграя поп-фолка, напротив - това е единственото нещо, което помня от моето дество през мътните 90-те години. Лесен за запомняне ритъм, герои и героини, случки и любови, с които се асоциират и шефът на Jaguar за България, и Минчо, който кара ТИР от Ямбол до Испания.

Една приятелка ми разказа, че когато гаджето й е особено емоционален (ревнува или си е пийнал), й пише текстове на песни като SMS и тя му отговаря в същия романтичен дух. Представяте ли си колко пъти Преси и Коцето драматично вехнат един за друг, Галена залита по обвързани мъже, а Тони Стораро страда и се напива от мъка?

Навсякъде и непрекъснато жени и мъже се превръщат в чалга-герои, за да се срещат, влюбват, чукат, разделят, да пият и да плачат . Поп-фолкът се разля по кабелите на Пайнер и се превърна в емоции от полу-фабрикатен вид, в забавен и леснодостъпен фаст-фууд начин на живот: когато си гладен - притопляш в микровълновата. Някъде, по време на турнетата на телевизия Планета, на някой обрасъл с троскот селски площад, обилно полят с евтина Derby Cola, се роди Да Бългериан Дрийм.

Американската мечта е сива и глупава. Българската мечта е по-голяма и има повече от всички. Освен това не е селска. Това е първото нещо - да не си селянин, независимо къде си. По този начин можеш с чиста съвест да обиждаш мъжете на „селяни", а жените на „кифли". Тези два подвида на човешкия род - Селянинът и Кифлата, обитават един и същ ареал, обикновено живеят заедно, карат Голф или някоя по-смотана кола, носят къси гащи и селски дрехи.

От останалите готини хора се отличават, защото се намират на километри от Де Бългериан Дрийм. Това разстояние е равно на разстоянието от селската им къща до Мола, където могат и да гледат готини Чантички и Обувчици, ама нямат пари да си ги купят. Освен това нямат пари нито за джип, нито за силикон, нито за липосукция.

Вторият задължителен аксесоар на българската мечта е Джип или Джипоподобен автомобил. Важното е да е лъскав и голям, каквито по подразбиране са и някои атрибути на собствениците им. Лъскави и Големи. Заедно с джипа вървят "Далавери" и "Много Пари". Мъжете, които ги карат са готини пичове и не-селяни. Жените, които се уредят с такъв мъж, се уреждат и с джипа му, раждат му две деца (за по-сигурно) и получават къща, където да си ходят на гости с приятелки и заедно да игнорират децата си край басейна.

Не знам през това време какво трябва да прави съпругът. Предполагам , да върти далавери, да изневерява, да кара пиян и да минава на червено (и да спонсорира КАТ - и те са хора, все пак). Поради липса на зрителски интерес други дейности в поп-фолк хитовете не се извършват.

Жените са по-активни. Заради еманципацията. Те са секси - имат силикон или са поне "стегнати". Не са кифли, мразят лъжата. Не биха простили изневярата. За сметка на това са палави . Търсят Големи и Лъскави и се борят да ги задържат, докато не забременеят. Този процес е сълзлив и сложен, има много предателства, приятелства, лъжи, мечти и каквато там рима измислите на секс.

Накрая на пътя стои Джипът на Тузаря и Супер готина кола за нея.

След което драмата се повтаря отново, защото в Пайнер нямат алтернативни истории, а пък ние нямаме въображение.

Имам съседи, един етаж над мен. Имат дете (обича да си играе с някакво стъклено топче, което весело подскача по теракота и отеква в хола ми.). Майка му носи токчета и пъшка театрално по време на секс. С абсолютно равна интонация, от началото до края. Можете да я чуете, ако застанете под прозореца на спалнята или в някои дни от седмицата, ако се приближите до къщичката на охраната.

Равно и шумно: ох, ох, ох - да, да, да. (Чух я случайно, когато една вечер отидох до пазачите, за да предупредя, че бариерата на входа не работи.) От време на време по тавана ми ходят и други токчета. Тихичко и дискретно.

Вчера се опитах да убедя един приятел, че в Америка, заради прословутата Американска мечта, няма гражданско общество. Хората са обсебени от начина си на живот и заменят гражданските си права срещу големи къщи и евтини почивки all inclusive.

"Че то в България да не би да не е така?", беше отговорът. Само дето вместо Лас Вегас и Холивуд си имаме Син Сити и Какао Бийч.

"Трак-трак" казаха токчетата, докато се разхождат по тавана и нямат нито интерес, нито време за друго, освен за предателства, приятелства, лъжи, мечти и каквато там рима се използва за секс.

Няма проблем. Моите токчета са по-високи, а на приятеля ми колата му е служебна, обаче е - горе-долу -голяма и лъскава. Тази вечер, за разнообразие, ще идем в кварталната кръчма да се напием.

 

Най-четените