Българоцентризмът или синдромът на границата | webcafe.bg
Webcafe

Българоцентризмът

Ема Иванова 17.11.2014, 18:58 (обновена 16.06.2015, 19:10)
Кубрат Пулев

Още преди мача между Кубрат Пулев и Кличко, дизайнерът Методи Жейнов предложи двайсетолевката да носи образа на боксьора. И тогава неговото решение беше спорно, но към днешна дата идеята изглежда направо скандална (е, да, никой не обича да се асоциира със загубилите). И все пак самата идея за ре-дизайн на българския лев, беше крайно интересна и доказа, че не всичко трябва да бъде "копи-пейст". Освен това не може да се отрече, че Пулев стигна доста надалеч в своята дисциплина, което не попречи да изживее от "Осанна" до "Разпни го", благодарение на медиите, които го превъзнасяха

Международният фолклор, записан в наше време прилежно в "Уикипедия" и достъпен за всеки що-годе грамотен човек, приписва на Юлий Цезар сентенцията:

"По-добре пръв в селото, отколкото втори в Рим".

Сентенцията се повтаря хилядолетия наред и под формата на народна поговорка е разпространена включително и по нашите ширини.

Удивителното е, че дори и днес, в безграничността на глобалния свят, "по-добре пръв на село, отколкото втори в града", все още звучи твърде правдоподобно.

И дори понякога в българския микровариант да се опитваме да я обърнем превзето на "по-добре втори в града, отколко пръв на село", оригиналът все пак не губи своята актуалност. С тази разлика, че днес под "село" трябва да разбираме географската българска граница (каква липса на въображение), където всеки уж познава всеки, но най-важното: има мнение за всеки.

А "Рим" или "градът" в българската разновидност на сентенцията, е останалият "свят",

там където хората изглеждат "нормални", "разбрани" и "културни".

Именно това ментално очертаване на едни напълно спекулативни граници между "България" и "останалия свят", които обслужват единствено защитното оправдание на много невежи хора да не се развиват, да пазят статуквото и в по-битов план: да не учат езици и да не вземат опит от други култури, е в основата на всичките български обществени проблеми.

Нека го наречем "българоцентризъм"

и да не поглеждаме на югозапад, където някои хора ги тресе "македоноцентризъм".

Защото, както и прекално много неща по света, и "българоцентризмът" не е нещо уникално и характерно само за нашия народ.

Пръв в града

Вече се досещате, че за да не сме голословни, трябва да дадем за пример току-що отминалата, или поне вече заглъхваща медийна истерия около Кубрат Пулев и неговия опит да прескочи границите на селото и да стане пръв в "града".

Но във фокуса, според мен, не е сериозно да седи личността на един боксьор, който, подобно на десетки по света, се опита да надвие световния шампион и който плати с това, че беше наречен "простак", което всъшност си е ласкателство за този спорт.

Основният проблем се корени във факта колко ужасно много хора (мачът беше гледан от 1, 8 милиона души в България!) изпитаха силна нужда да се почувстват с нещо "първи в града", макар и чрез толкова специфично изживяване като боксов мач.

Ако беше еднократен акт, добре, само че болезененото асоцииране с герои, които да свържат "селото" с "града" и "българското" със "световното" е непрестанно повтарящ се сюжет, рожба на "българоцентризма" и като такъв, предстои да бъде развиван и занапред - при всяко предизвикателство, при всеки сблъсък с онова, което е "културно", "нормално" и "разбрано".

Ужасяващо болезенена перспектива, всъщност.

Следващият път този сюжет ще се повтори на футболен, волейболен или баскетболен мач и ще бъде придружен отново със същия медиен патос. Случаят Кубрат ще се повтори, спомнете си любовта и омразата към "четвъртите в света", към Камата, към Димитър Бербатов...

След това сюжетът ще бъде повторен при следващата българска технологична компания, която ще бъде закупена за милиони долари от някоя "световна" такава.

Сюжетът ще се развива винаги, когато някой българин бъде забелязан в "града".

От "Осанна" до "Разпни го", излезлият извън границите любимец на селото ще бъде носител на надеждите на твърде много чувстващи се неоценени в родината си хора.

Сюжетът ще се повтаря винаги, докато границата между "нашето" и "чуждото" продължава да бъде подчертавана, изостряна, задълбочавана и проблематизирана.

Докато между България и "света" продължава от едната страна да зее бездна от незнание, комплекси за малоценност, страх от непознатото, провинциализъм и преклонение пред "чуждото", а от другата - телената ограда на омразата и отричането.

Проблемът пак е там, където си е винаги

Сами разбирате, че народ с образование, което толерира и постоянно приучва гражданите си към следването на чужди образци, а в същото време с упорството на петгодишно отрича културните достижения на по-развитите цивилизации, и още по-лошо:

културните достижения на собствените си граждани,

е обречен и занапред да се сдобива не с оригинали, а с копия.

Понякога тези копия ще бъдат напълно непотребни за локалната действителност, но ще носят западно наименование, като например "български Лувър", друг път ще стоят празни, като символ за неефективност и липса на всякаква култура - като сградата на "Музея за съвременно изкуство", а трети път просто ще запълват културните липси на обществото като "копи-пейст"-ват: от музика, през кино, театър, изобразително изкуство и дори (забележете) поезия и литература, та чак до нещо толкова масово като телевизионни предавания, при които е най-лесно да изкопираш водещите американски или италиански такива.

Затова и във всички области у наше село е пълно с хора, които са "първи" и години на ред се изживяват като някакви недосегаеми любимци на народа.

Затова и българският "елит" не е странно, че се състои от едни от най-добрите копирачи, от едни от най-сръчните вносители на чужда култура, от едни от най-големите отличници в училището, което учи, че всичко вече е открито и ние можем единствено да повтаряме по-умните от нас.

Така, докато някои хора в "града" имат хоризонта пред себе си да осъществяват мечтите си като създават велоалеи със слънчева енергия, да изпращат апарати върху далечни комети, да създават собствени шоу програми, оригинална музика, съвременно изкуство и иновативна архитектура, то други се опитват да продавават в "селото" онова, което са внесли контрабандно отвън, отвъд обслужващите единствено тях "граници".

Затова следващият път, когато чуете масово да се говори за "най-добрите" и "първите" у нас, наострете си ушите и си задействайте мозъка.

Не всичко, което лети, се яде.

Oще: бокс  българи  българия  глобален свят  глобализация  кубрат пулев  култура  народопсихология  самосъзнание  село 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.11.2010, 21:47

12 koce | 19.11.201413:55

Разписан е елементарен вид нихилизма на посредствения човек, видял Белия свят.
Българите имат достойнство и самочувствие за да претендират за европейска значимост.
С манталитет на миячка на чинии или компаньонка от бар на някой ферибот не се става европеец, драга Ема
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2014, 19:14

11 Иван Николов | 19.11.201407:59

Може и образа на ахмед доган да сложата на някоя банкнота????? Пълно е с Прости хора в тази държава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2014, 02:00

10 puebloto | 19.11.201400:03

Смее се от другата страна ,на тази гротеска,задължително трябва да е ГЛАВАТАРЯТ-ТИКВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! и някъде встрани,небрежно да се мъдри текста на РАДКА ПИРАТКА......ПОДОБНА БАНКНОТА,БИ КАЗАЛА ВСИЧКО ЗА БЕГЕТО Смее се
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 13.11.2012, 01:38

9 Stan Chatov | 18.11.201421:55

UNFOLLOWУсмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2014, 19:19

8 Димитрина Георгиева | 18.11.201419:56

Здравейте,
Аз съм българка, която живее в чужбина и честно казано изобщо не съм съгласна с тази статия. Тъй като отдавна пребивавам извън пределите на родината, мисля че добре съм опознала така наречения от вас "Рим"/"град" и бих го описала така: "Град" с добре установени правила, закони, системи и т.н., в който живеят подложени на манипулация асоциални "Mr. Bean"-овци.
Друго което държа да кажа е, че на нас българите в чужбина много добре ни се отрази това събитие и то без да сме подложени на такава медийна манипулация, тъй като макар и за малко се обединихме като НАРОД с надеждата, че поне едно хубаво нещо ще се случи ЗА нашата държава на фона на състоянието й в момента!!!
   

оценка

+6 -1

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

7 vanko | 18.11.201416:51

Просто пребройте препратките, вкарани в текста - смисъла на мат'риалчето ще ви се изясни моменталически...
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 19.04.2011, 14:19

6 ABCD | 18.11.201416:08

Много, много нескопосана статия, нахвърляна, текст напосоки, теза уж се откроява някаква, ама и тва не е напълно сигурно. Четете ги тия трудове, изчакайте 3-4 часа, прочетете ги пак, за да сте сигурни, че се разбират и от нашите мозъци.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 20.11.2013, 23:10

5 Javor Radichev | 18.11.201415:11

Ако оставим нацепената батка на страна, дизайна на банкнотата всъщност си е як. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.10.2013, 15:05

4 Aston | 18.11.201414:27

Абе хора стига сте се занимавали с този неудачен "идол".
Четете си книги, слушайте хубава музика, отидете на кино.
Има други, по-ценни неща от нивото на българските глупави душевни терзания...
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 18.11.201411:26

На Ема Иванова все й пречат границите и я дразни българоцентризмът. Той дразни и други, не малко от тях уж българи.
Този път мишената и е Кубрат Пулев. Не стига, че загубил мача, ами и наприказвал някои невъзпитани думи. Вярно. Подобни думи приказва и Христо Стоичков. Кво да ги правиш, в спортните школи не ги учат на маниери. Но Стоичков го знае цял свят и винаги свързват името му с името на България. Кубрат се препъна по пътя към върха, но не е късно да опита пак. И ако успее, това ще бъде негово лично постижение, но ще прослави и България. Той винаги е изтъквал националната си принадлежност, за разлика от някои, които като че ли се срамуват от нея.
Останалите 7 милиона нямаме основание да се гордеем с головете на Стоичков и крошетата на Пулев, но какво пречи да се радваме на успехите им и да усещаме леко приповдигане на националното самочувствие от тях. В края на краищата, това е целта на международните спортни състезания - да се утвърждават народите без война. Вярно, че е изполозвано и за утвърждаване на тоталитарните режими на Хитлер и СССР, и какво от това? Да се откажем ли от реактивните двигатели, защото са разработени под командата на Хитлер и от космоса, защото е усвоен под командата на Хрушчов?
Българоцентризмът ни е нужен като слънцето и въздуха. Това не значи да се бием в гърдите "Булгар, Булгар". Значи да претегляме всяко нещо дали е полезно за България, и ако не е да го отхвърлим или поне да го приемем без възторзи.
И накрая границите. Много я стягат. драга госпожо, обърнала ли сте внимание, че границите на нова България винаги се налагат отвън? Берлински, Ньойски, Ялтенски, Шенгенски. През тоталитаризма, когато се охраняваха строго, охраната пак беше насочена навътре. Сега, като го няма ДС да им върши мръсната работа се задействат европейски механизми. Протестира се срещу всеки опит да се пази граница отвътре навън. Даже късичката и леснопреодолима ограда на южната граница, предназначена да възпре нелегални имигранти и ислямски терористи, предизвиква укори. Без да отчетат, че тези от тях, които успеят да се промъкнат, ще лапат социални помощи и ще взривяват бомби в Берлин, Париж и Лондон.
   

оценка

+7 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.