Живков разместваше кадри, Борисов ги жертва | webcafe.bg
Webcafe

Живков разместваше кадри, Борисов ги жертва

Guns@Ducks
25.04.2010, 20:09 (обновена 29.04.2010, 14:14)
бойко борисов, тодор живков

Обикновено сравняват Бойко Борисов с Тодор Живков. И той като него простоват човек от народа, който знае и кътните зъби народни. И той като него хитър и устойчив - вече 10 години все възход във властта

Обикновено сравняват Бойко Борисов с Тодор Живков. И той като него простоват човек от народа, който знае и кътните зъби народни. И той като него хитър и устойчив - вече 10 години все възход във властта. И той като него бащица - тогава имахме Тато, сега - Бате. Щафетата е предадена и физически - като бодигард на бившия генерален секретар Бате масажирал ушите на Тато. На път е да го бие и като главен герой от вицовете.

Всичко това обаче е само привидност. Макар и с докторат, Борисов не подхожда никак научно към държавното управление, за разлика от средниста Живков, чието име аха да се нареди веднага сред това на Ленин като пръв теоретик на социализЪма в цялата социалистическа система. Борисов няма тезиси, няма Юлски концепции, Априлска линия, всичко решава на място - тук и сега. И пак на същото място,

тук и вдругиден се решава обратното

А най-често - изобщо нищо не решава. Само пълни ефирите с присъствие. Има ли премиер по света, който да може да даде повече интервюта, да се обади сам в повече телевизии и да напише лично есемеси на повече журналисти от българския? Има ли премиер, който в извънизборно време може да направи повече копки, откривания, визитации и прочие надлъж и шир из страната?

Да вземем само вчерашната събота. Хукнал Бойко към Варна. Качил се на американски кораб. Предал символичен ключ на стадион на местен футболен клуб. Вечерта обратно в София. Дал първи ход на шахматна партия на Веселин Топалов. После открил национален център по културизъм, където с когнитивно удивление ала 1-ви клас се израдвал на уголемяването на образа си върху фланелката, с която се облякъл 8-кратен носител на Мистър Олимпия. А още по-късно вечерта отлетял за Сирия.

Когато премиерът пътува в чужбина, никога не е ясно кой точно е в делегацията и защо. Може да бъде пропуснат например и някой от най-важните. Като икономическия министър Трайков, забърсан едва ли не от „Цариградско шосе" за визитата в Турция.

От посещенията зад граница досега не се е чуло за никакъв осезаем резултат. Нищо, освен някой формален меморандум за сътрудничество, не е бил подписан. Чу се за кутията в колата с фразите на английски, за „бонжуар" в Елисейския дворец и за вица на Берлускони пред останалите европейски лидери при влизането на Борисов: „Ето го бодигардът? А къде е премиерът?".

Премиерът е на джиесема

- привиква министри и дава указания по телефона. Управлява с едно натискане на копчето - това е технологията на управлението. Съдържанието на управлението се състои от две точки: 1. Ловим престъпници, запушваме дупките в кацата и пълним след време хладилника; 2. Антикризисните мерки по света, след като дадат резултат, ще ги препишем. Досега според нас не са дали резултат и няма какво да преписваме.

Дори и това, което сами зорлем сме си написали във вид на 60 антикризисни мерки, ни е мързяло да го сверим с учебниците, които са ни били оставени отворени, без да има нужда тайно да преписваме. Не сме си направили труда да видим кои закони трябва да променим, кога може да стане едно или друго, коя мярка на коя правна норма и на коя икономическа логика противоречи. Например не сме се сетили, че имотен данък не може да се променя в средата на годината, а невзетите отпуски не могат да се изчистят до края й.

Тодор Живков не правеше промени на коляно. Неговите промени бяха грандиозни и наукообразно обосновани. Колкото по-мащабни на думи бяха промените, толкова по-голямо бе желанието му да се наведем, докато бурята отмине.

Да допуснем, че Борисов не е селски хитрец като него, вкопал се в статуквото. Да допуснем, че неговите грандиозни промени, които засега са само едни обилни жестикулации, са по хрушчовски искрени. Селякът с размах от Украйна Никита Сергеевич, наследил и развенчал Сталин, искрено вярваше в победата на социализма и бързаше да построи комунизма още в 1980 г. За целта му трябваха бързи резултати - СССР да бие САЩ по всички производства, да разоре необятните целини, да унищожи личните стопанства, да изпревари империализма в космоса. Грандиозни проби и грешки на коляно, наречени от наследилите го другари волунтаризъм.

Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин, бидейки сам участник в грандиозните му репресии - защото му е ясно, че повече така не може да се живее. Бойко Борсов развенчава прехода, бидейки сам участник в мутренския му зародиш. Защото и на него му е ясно, че повече в беззаконие не може да се живее. Следсталинисткият и постпреходният период обаче имат различен старт по отношение на кадрите.

А още Сталин е прозрял, че кадрите решават всичко. Поради което е

определял еднолично съдбата им

Включително хрушчовата - на придворен шут, забавляващ Политбюро с казачок и селски вицове.

След десталинизацията Хрушчов и Живков разполагат с повече кадри. След прехода Борисов разполага с по-малко от предходните си управници кадри. Те са в тотален недостиг по всички етажи на властта. Средният ешелон е избиран сред милиционерското войнство от Цветан Цветанов при строителството на партия ГЕРБ. Висшият правителствен ешелон - от хора без политически опит от средите на Световната банка и българския бизнес.

Попълненията след това са чрез справки от ДАНС по признак честност и премиерът се вкпочва в първата промушнала се в справките бяла лястовица и отива за половин час да я уговаря на някой разклон недалеч от вилата й за министър.

После всички министри и заместник-министри научават, че

могат да ги сменят през 2 месеца

Подходът към кадрите при Борисов е коренно различен от Живковия. Живков ги сваляше тихо и ги пращаше на по-слабо властови, но също уютни постове. Борисов ги праща на прокурор, за да ги свали.

Живков разместваше кадри, за да остане на власт. Борисов жертва кадри, за да остане на власт.

Хрушчовският волунтаризъм на Борисов, съчетан с кадрови дефицит, го тласка към сталинистки методи. Дефицитът на управленска компетентност и дефицитът на доверие (честност и некорумпираност) в кадрите налагат те да бъдат жертвани - и това да се случва все по-често.

Така хем ще се поддържа култа към личността на бащицата Бате, който громи и свои, хем ще се прикриват неадекватните му решения на коляно, хем кадрите ще са в постоянен страх да не накърнят волунтаристката му воля. Въпросът е кое ще надделе в тази амалгама.

Дали Борисов ще жестикулира само докато бурята отмине и остане на власт - като Живков. Дали искрено ще удря по масата като Хрушчов и после скоропостижно ще се катурне. Или ще се вкопчи в кадрите като Сталин и ще въведе железен страх и ред, основан на собствената му личност.

Докато някой неочакван придворен шут по-късно не развенчае култа.

Oще: бойко борисов  кадри  тодор живков 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.