Супер телескоп ще претърсва Вселената | webcafe.bg
Webcafe

Супер телескоп ще претърсва Вселената

Webcafe.bg, по CNN
31.03.2012, 14:16 (обновена 02.04.2012, 07:39)
космос, вселена

Наричат го астрономическия еквивалент на Големия адронен колайдер, който ще дари човечеството с нови разбирания за Вселената и е толкова мощен, че дори е способен да октрие извънземен живот.

Цял квадратен километър, плътно покрит със сателитни чинии и радиоелектроника

Square Kilometer Array (SKA) е резултатът от международни усилия за изграждането на най-големия радиотелескоп в света, който ще пробие през безкрайната тъмнина на Космоса и ще обогати разбирането ни за антиматерията, черните дупки, звездите и галактиките.

"SKA ще окаже голямо влияние върху начина, по който разбираме мястото си във вселената и нейното минало и бъдеще," коментира Мишел ван Хаарлем, главен научен ръководител на проекта. "Убедени сме, че ще открием неща, за които не сме знаели досега. Ще бъде много вълнуващо," допълва той.

Взимайки името си от общия размер на площта за улавяне на сигнали, телескопът SKA ще се състои от 3000 сателитни чинии, всяка от които с диаметър около 15 метра.

Началото на изграждането на телескопа е насрочено за 2016 г.


Общата площ на всички сателитни чинии ще бъде около един квадратен километър - откъдето произлиза и името на телескопа - като всички те ще бъдат свързани  помежду си, за да засичат радиовълните, които проникват през земната атмосфера, излъчвани от звезди, галактики и квазери.

Други два типа радиотелескопи - или други типове приемници на радиовълни - апертурни антени и масивни антени - ще бъдат комбинирани със сателитните чинии, за да предоставят постоянен обхват на честотите от 70 MHz до 10 GHz.

"Този не е като оптичните телескопи, където се вижда директно изображение на небето. Тук първо се измерват сигналите от антените, след което тази информация се преработва," обяснява Ван Хаарлем.

Близо половината от антените ще бъдат разположени в "централно ядро", съставено от отделни гнезда на разстояние 5 км едно от друго. Останалите ще бъдат внимателно подредени в "спираловидни накрайници", които ще се простират на разстояние от над 3000 км.

Космосът ще се наблюдава в HD графика - и данните ще се обработват от суперкомпютри


Според учените тази конфигурация ще се превърне в най-чувствителния радиотелескоп, изграждан на планетата. В момента тази титла принадлежи на Голямата редица (VLA) в Ню Мексико, разкрива Алистър Едж от университета в Дърам - водещ център за астрономически изследвания във Великобритания.  

"VLA премина през голямо преструктуриране. Самите телескопи не са се променили, но начинът на обработване на информацията, която предоставят те, претърпя огромни нововъведения," обяснява Едж.  "В момента просто не разполагаме с изчислителната мощност на телескопа SKA, за да действаме с пълна сила," добавя той.  

Ван Хаарлем е съгласен с тази идея. "Говорим за хардуер с голяма изчислителна мощ, който все още се нуждае от разработване. Това е голямо предизвикателство," коментира той.

Ще са нужни суперкомпютри, способни да извършват милиарди операции за секунда, ала резултатите ще бъдат невероятни, обещава Ван Хаарлем. "Ще разполагаме с изображения с висока резолюция, чрез които ще можем да видим какво точно се случва в галактиките," допълва той.

"Освен това ще имаме и по-голям обхват, чрез който ще претърсваме големи части от небето, за да изградим едромащабната структура на вселената".

За домакинството на огромния радиотелескоп се борят Австралия и Южна Африка

Проектът навлиза в решаваща фаза, като скоро се очаква да бъде обявено къде точно ще бъде конструиран телескопът. Засега конкуренцията е между две места - Северния нос в Южна Африка и неуточнена област в Западна Австралия.

Брайън Бойл, проектен директор на офертата за Австралия/Нова Зеландия, изтъква преимуществата на района: нейната "присъща радио-тишина" и "отличните геофизични условия".

Междувременно проектният директор за SKA в Южна Африка Бърни Фанароф заяви, че изграждането на "най-големия научен проект" в света би било изключително важно за държавата и континента.

"Това би изиграло важна роля за начина, по който се гледа на Африка - от самите африканци и от останалия свят," коментира той. "Този проект вече е привлякъл много млади хора от други африкански държави в областта на науката и математиката в Южна Африка, а освен тях и много световноизвестни учени".

Последните новини предполагат, че засега Южна Африка е фаворит в надпреварата за домакин на проекта SKA, ала ван Хаарлем отказва да обсъжда този въпрос.

Огромните инвестиции в изследване на Космоса със сигурност са оправдани


Където и да е местоположението на SKA, усилията за неговото изграждане и управление ще бъдат международни - в мащабния проект ще се включат 20 държави и 70 институции, както и много представители на частния сектор.

Какъвто и да е резултатът от това сътрудничество, ще отнеме доста време, преди радиотелескопът да започне работа, тъй като началото на неговото изграждане е предвидено чак след 4 години, а пълното приключване на тази операция не се очаква по-рано от 2024 г. Общата цена за изграждането на тази технология е около 2 милиарда долара.

Ала според Ван Хаарлем всеки цент от тях си заслужава. "Ако този телескоп успее да ни покаже дори как са били образувани първите звезди и галактики, той ще допринесе изключително много за науката".

Алистър Едж е съгласен. "Това навярно е най-сложният експеримент, който бихме могли да направим. Той разполага с огромен потенциал да ни покаже как да изчислим разстоянието между всяка галактика в космоса около нас," обяснява Едж.

"Големият адронен колайдер произвежда определено количество данни за един час. Този телескоп ще произвежда същото количество данни за космоса, но само в рамките на няколко минути".

Oще: ska  антени  астрономия  вселена  галактики  живот  звезди  космос  материя  обхват  телескоп  честоти  човечество 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

3 Iratais | 03.04.201210:53

По принцип яз съм много за да се дават повече кинти за наука, а не да влазат у джобовете на финансисти, икономисти, банкери или финансисто-програмисти и секва подобна сволач. Но колегата Гризли не е много прав що войната е един от основните двигатели на науката. Верно че е насочена предимно към унищожение на ближния ма и за там си требва бая мисъл да мое да го боднеш на ближния по-ефективно. Тъй че не са съвсем загубени тия парички къде УСА-та ги раздава на военните.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

2 fALLEN | 01.04.201222:18

къде е оня лумпен, да дойде и да попита, на него цялата тая работа кво му помага в кОпането на картофи? Усмивка
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

1 Гризли | 01.04.201218:24

"Общата цена за изграждането на тази технология е около 2 милиарда долара.
Ала според Ван Хаарлем всеки цент от тях си заслужава."

Ето този цитат ми звучи много интересно!
Един стелт самолет струва 1 милиард долара, като само американците знаят точно колко такива самолета имат. Да не говорим пък за милиардите като цяло, които американците изливат във военната си индустрия. Като добавим и десетките милиарди, които всички други големи държави наливат за военни цели, веднага ми излиза въпроса - само 2 милиарда ли ще се отделят за такова космическо изследване, от което можем да разберем миналото на Вселената?!
И от което със сигурност много може да зависи бъдещето ни...

Луда работа - за война стотици милиарди, а за наука жълти стотинки!
Смешно! И жалко!...
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.